В търсене на нещо

Аз търся да намеря,да открия,
да видя другото и непознатото.
Това което не е на хартия,
цената на което по висока е от златото!

Кое е то?Сега ще ме попитате,
Защо го търся?Смисълът какъв е...
Заслужава ли цената за да го опитате,
Това което съм пролял за него кръв ли е?

Спокойно...за всичките въпроси отговори имам,
но не прибързвайте!Животът не е надпревара.
И с пълни шепи аз от него ден след ден си взимам,
защото знам-това е тя вълшебната отвара.

Която кара те отрано,очите още неотворил,
и с мисъл никак не логична,но припряна.
Да се досетиш вчера как си се кикотил
и да попиташ-А днес ще има ли промяна?

И ставайки,или лежейки,око отворил
със блясък неестествен,без капката сериозност,
която ще те кара цял ден да си престорен
и да се правиш на голям-каква помпозност!

Та с този блясък денят ти щом започва,
усмивката не може да слезе от лицето.
И здраво под краката намираш твърда почва,
и само там вирее и радва се детето.

Което в теб живее,и с тебе си приказва,
за щуротии,смешки и случки в махалата.
Историйки страшни обича да разказва,
от които даже изправя се косата.

С това детенце аз по цял ден си играя,
разказваме си вицове,и приказки и басни.
Без него и минута не мога да изтрая,
а блясъка в окото започва май да гасне.

Аз търся го, а то пък ме намира
по улици,по пейки и във вкъщи.
То чувства мен,а аз пък го разбирам,
и двамата най мразим да се мръщим.

И хората ме гледат и от сърце се смеят,
понякога се мръщят ,но друг път разбират,
че в свят така сериозен за да оцелеят,
ще трябва да се радват,а не да се препират.

А щастието е нещо,което всеки има,
ключа за него от себе си ти скриваш.
В душата ти настава студена снежна зима,
не почнеш ли детенцето по малко да откриваш.

Сам тровиш се и сам намираш грешки,
забравяш-нереално е да си безгрешен!
и това да се греши е нещо най-човешко,
така се става личност,пък нека да си смешен.

Бъди какъвто си и нищо по отгоре,
но нищо и отдолу! И ще усетиш сила.
Това кара те да стъпиш две крачки по нагоре
от детско любопитство защо ти е закрила?

 И бавно се издигаш стъпало след стъпало,
достигаш висините, и виждаш другото различното.
Което през годините изминали е оцеляло,
в борба с добро и зло,в борбата със себичното.

Та отговорът мой е-Аз търся дя открия,
да разбера,да видя другото и непознатото.
Това което не е на хартия,
Цената на коета по висока е от златото.