Градска история (почти пълна измислица)

Смотания пиян фъфльо бе извадил пистолет и го бе опрял в главата на шофьора!Каза че отвлича автобуса.Не можех да повярвам.Това бе черешката на тортата.Возене в автобус за 10 спирки-изживявания за 10 години.А само като се замисля как излязох от вкъщи с идеята за малка невзрачна разходка!

Ето ми сега малка невзрачна разходка.На втората спирка се качиха четирима с бръснати глави,които започнаха да налагат някакъв човечец,защото имал яке с еди какъв си цвят.Това явно бе техния анти цвят и те се нахвърлиха върху него като бикове по време на корида.

За съжаление човека не бе тореадор и нямаше шпага,и съответно бе стъпкан от разярените бикове а публиката в рейса вежливо бе обърнала глава на обратната страна и се правеше че не забелязва абсолютно нищо нередно(аз бях част от публиката).Тъкмо бръснатите глави слязоха и се качиха някакви пънкове.Бутилки с алкохол в ръцете,суматоха,пънкария.

На следващата спирка се качиха двама дрогирани,които обиколиха целия рейс и искаха стотинки.Някой даде-някой не даде(аз не дадох).На седмата спирка се качи пияния фъфльо,който бе прекалено невзрачен на фона на цялата суматоха случила се досега в рейса.Никoй не му обърна нужното внимание а може би все още нямахме и причина за това.

Някак си той беше опасно тих и по някаква причина аз не можех да откъсна поглед от него.Той бе отпуснал глава и си фъфлеше нещо носово.Почти изглеждаше на заспал когато.........

Единствения който все още не разбираше че сме отвлечени беше контролата,качил се неясно къде и кога.Продължаваше да проверява редовността на пътниците или да се опитва да проверява,защото никoй не му обръщаше внимание,а най-нередовния пътник бе седнал до шофьора и бе насочил пистолет в слепоочието му!

Той даваше точни нареждания накъде да върви автобуса.След първоначалното"Абе,това не е мой проблем"-пълна апатия,всички пътници някак си интуитивно разбраха че този път"Това е техен проблем!"

Единствения който все още не си представяше абсолютно нищо бе контролата, който мислеше на глас:"Абе,мама му деба обикновено има един-двама които се правят на тарикатчета и уж не ме забелязват,ама цял рейс-такова чудо не ми се беше случвало мама му стара!"В рейса се усещаше и шофьорското напрежение,защото на моменти човека зад волана рязко увеличаваше скоростта и само след минута рязко намаляваше.

Пияният рязко се изправи и се обърна към пътниците:Мили приятели,вие ще пътувате с мен докъдето аз кажа!Никoй няма да слиза на спирка по желание-това не ви е маршрутка!Който не е съгласен да си го каже направо че не ме уважава,защото аз уважавам всички вас,но най-много уважавам шофьора, а още повече жена му-която е причината аз да съм тук и да ви отвличам така вкупом.

В този момент една баба от по задните седалки се обади:
Защо не ни пуснете да слезем?Защо ни държите като заложници?И евтините домати на пазара ще изпусна и сериала по телевизията барабар с тях!
-Дърта краво,ако не искаш да изпуснеш и главата си сядай и мълчи!-каза пияният,който от новопоявилите се злоба и яд започваше да изтрезнява.

-Да седна!И аз това искам откакто съм се качила,ама никoй не ми отстъпва място.Правят се че не ме забелязват.Невидима съм явно!Това по комунистическо време нямаше как да стане.Бабата бе видимо изнервена от правостоенето си през последните 5 спирки и в края на речта си бе във вихъра на емоциите,потропвайки в неравноделен ритъм с бастун и крак и оплювайки без да иска контролата,който само успя да каже:

-Я да ти видя картата ма пенсио,като толко много знаеш.Само нема да се праиш че и ти не ме забелязваш,щото че ти чупим джамовете!

-Ей,контрольорчето.Мама ти мръсна-в момента викаше пияният.Да оставиш бабата на мира и да дойдеш тук да ми напишеш акт на мене,щото пътувам гратис цел живот!И в транспорта и в живота все съм гратис.Е и тоя пистолет го взех гратис,и за него искам актче да ми напишеш.

Контролата едва сега обърна внимание на пияният,на пистолета,на обстановката в рейса-Абе кво става тука бе мама му стара....
-Ами кво стааа.Отвличат автобуса със заложници.Мнооо яко-отговори му момче с изрусена коса и пиърсинг на веждата,седнало точно под бабата.

В този момент пияният фъфльо отново взе думата:
-Разбра ли сега контрольорче кво става а?Ше си кротуваш да те не стрелнем между очичките!
-Абе кой си ти,та че ми казваш кво да правя бе!Аз съм властта в рейса.Аз казвам кой кога ще слезе......

В този момент се обади и шофьора,който упорито бе мълчал до сега:
-Абе малоумник,ти ли си властта в моя автобус бе! Той рязко спря рейса натискайки спирачките и отвори вратата до контролата:Със всичката власт която имаш слизай и да те няма ,мама ти деба!

От рязкото спиране и натискане на спирачките се бяха случили няколко важни неща:
Първото и най-важното,че пияния фъфльо бе забит централно в стъклото на автобуса и се бе строполил на земята.
Второто-пистолета го нямаше в ръката му.
Третото-Бабата държеше пистолета в кълбото от изпопадали хора и го бе насочила с треперещата си ръка към контролата

-А сега да те видя как ще ми счупиш джамовете бе келеш с келеш!Аз партизанка съм била,с пушка съм стреляла по народния враг,а ще ме обижда и заплашва той!Шофьорчето-карай веднага към пазара и гледай да си там преди да са свършили евтините домати.За твое добро го казвам.

Ама преди това всички да слизат от рейса без келеша с обицата и русата коса,,пияния,контролата и оня къде изглежда все едно ни лук е ял,ни е мирисал(това бях аз)-Но бабо защо аз?Какво съм направил?Пусни ме да сляза, моля те!(опитвах да се измъкна)

-Никъде няма да ходиш!Ти си ми свидетел.Как се държаха с мене тия хулигани,и как аз сега се държа с тях.За съда после ще ми трябва свидетел като тебе.Това по филмите съм го гледала.Междувременно останалите пътници не бяха чакали втора покана и се бяха омели през глава от кошмарния рейс,а шофьора потегли с мръсна газ.

Фъфльото даваше признаци на живот и мърмореше нещо неразбираемо.Бабата бе приближила до него и най-неочаквано го шамароса с дръжката на пистолета.
-Защо отвличаш цял рейс бе келеш?Защо ме обиждаш?Нямаш ли уважение към старите хора?

-Бабо аз тебе те уважавам....
-Уважаваш ме сега,а преди друга песен пееше!
-Не бе бабо не си ме разбрала....
-Много добре те разбрах аз!Много добре...Казвай веднага,защо отвличаш цял автобус с пътници и ги обиждаш на всичкото отгоре.

-Ами бабо аз уважавам и тебе и шофьора и на шофьора жената.Тя беше моя жена преди да се появи тоя и да ми я отмъкне.От тогава останах сам и се пропих от яд и злоба.Сега искам тоя хубостник да го заведа при нея и да я питам право в очите:Заради прост шофьор в градския транспорт ли ме остави а?Къде забрави за духовното,за умното-за мен?

-Ех,моето момче ти не само си много пиян,а си и много прост.Какво очакваше да ти каже тя?Какъв мъж си!Как отвлече цял рейс с пътници да ти гледат сеира?Хубава работа-къде изчезна романтиката от сериалите?

В този момент се обади младежа с пиърсинга:
-Романтика ха ха ха!Еба си якото кино!Що не си взех камерата да снимам...Да изкарам после някой лев..
-Че изкараш и някой десен-отвърна контролата-Само да ми паднеш в ръчичките!
Шофьора също се обади:
Тоя мухльо контролата ме дразни повече и от пияната отрепка.Оня"бившия" го съжалявам.От това което знам от жена ми за него-за нищо не става!

Рейса бе наближил пазара и бабата се готвеше да слиза.Бързо метна пистолета на пода и слезе през отворената врата-по бабешки,с куцукане.Едва тогава забелязах полицейските коли.Бяха наобиколили рейса.Все още не бях сигурен дали цялото действие се бе разиграло пред очите ми или сънувам но....бях в рейса и всички изброени до тук също(без бабата).

Загледах се в пистолета на пода.Мамка му!-Той беше дървен!Както и цялата история.Дървена история.Без много смисъл,ама реална.От градския транспорт и градския живот на градските хора.......

зимна есен

Кога ще дойде лятото?.....Кажи ми вятъре
Кажи и ти небе и спри да плачеш! Това ме натъжава.
На твоето сиво ежедневие отвръщам с цветна кента.Играя с цветовете като художник,но нямам четка.Рисувам с настроение.

И извинявай ако съм малко краен в думите си и ако те обидя,но освен да духаш вятъре ти друго можеш ли?
А-ха добре,и да не духаш можеш...

А можеш ли да ме надбягаш вятъре,но не наистина а тъй наужким?
Не можеш?Ти нямаш капчица въображение!
Прости и ти небе,че си играя с твоето сиво тяло и рисувам мислено дъга,с която те препасвам от рамото до кръста,като победител в конкурс за хубаво време.

И спри да плачеш......
Спри със своята детинщина.И спри да си обидено на слънцето.Златната корона си е негова.Не я открадна то от теб,повярвай ми!

Спри да плачеш,защото свършват ми боичките,а зимата уви не е започнала....
все още есен е......зимна есен...

прераждане

Събудих се от кофата ледена вода,която шибаното копеле изля в лицето ми.Напълно умишлено и целенасочено за да дойда отново в съзнание.

Започна да ми реже носа и да се усмихва.Това бе най-страшната усмивка на света.Пак припаднах.Пoвече не се събудих.

Или казано по точно не се събудих повече в този живот.Събудих се в някакъв друг живот,когото не можех да определя като следващ или предишен,но в него определено не бях човек.Бях животно.

Или поне приличах на такова.В смелите ми мечти за прераждания и бабини трънкини,винаги съм си мислил за кон,делфин,или в най-лошия случаи маймуна.

Къде ти.Бях шибано мекотело.Безгръбначно мекотело.Малък слузест гол охлюв,но странното беше че ясно си спомнях какво бях и какво се случи докато бях човек.

.Мамка му не случих на късмет!Не стига че съм обременен от спомена за гадната история с рязането на носа,която ме навестява най-редовно в охлювните ми кошмари,а и нямам една проста черупка да се скрия в нея от страх или от срам.

Да си скрия безгръбначието в нея.Поне тя да бъде моята малка крепост.А сега какво?Гол като........Както майка ме е родила...или татко..То при нас голите охлюви половете варираха-според сезоните ли беше,според настроението ли...

Колко ли дълго живеем ние голите охлюви?Къде зимуваме?Аз съм млад и все още не знам отговорите на тези въпроси,но имам един спомен.....

Това се случи когато бях човек и имах все още нос на главата си.Бях малък малчуган,пратен за лятната ваканция на село при баба и дядо.Играех си в градинката с цветята когато видях металния тежък капак в близост до бунара.

С детски инат успях някак си да го вдигна и да го отворя и погледнах в мрачната дупка,където стояха водомерите на къщата.Там бе пълно с голи охлюви!

Хвана ме гнус.От толкова слуз ме хвана гнус и пуснах рязко металния капак.С трясък черната дупка се затвори.

А сега понеже съм малък гол охлюв и понеже съм се опънал удобно на един подобен водомер във подобна влажна шахта ухаеща приятно на мухъл си мисля:

Ако някое дете отвори капака на шахтата и погледне към мен,дали ще ме хване слуз от неговата гнус?Хи-хи въртележката на живота и иронията на съдбата ми ме карат да се смея,както само умее един малък гол охлюв.

deja vu

-Странен човек си..
-Какво пък толкова ми е странното?
-Ами странно говориш,странно разсъждаваш,странно гледаш...да продължавам ли?

-С кое да продължаваш?
-Ето,виждаш ли?Точно за това говоря!
-Някак си не успявам да разбера точно това за което говориш.Не знам доколко съм странен,но ситуацията в която се намираме в момента е дяволски странна!Като "deja vu",което се случва милиони пъти в живота ми..отново и отново.И никога не успявам да разбера смисъла.

-Искаш да разбереш смисъла?Искаш нещо смислено?Така ли?Тръгвам си и те оставям сам в очакване на поредното ти "deja vu".

-Ами добре,щом искаш да си тръгнеш.Уважавам решението ти.Няма да се разделяме с кавга.
-И няма да се опиташ да ме спреш така ли?
-Защо да се опитвам нещо,което ще доведе единствено до болка?
-Защото трябва да се бориш за любовта си!Ето защо.

-Да,но любовта не е борба.Тя не се насилва.Идва и си отива-като миг.Как да се боря за любовта ти?Като кажа"Остани..не си отивай..моля те..".Това ще помогне ли да останеш?
-Не.Няма да помогне,но това са точните думи.....

-Ами,след като няма да помогне,и след като не съм изрекъл точните думи на точното място в очакване на точния отговор...Какво ще правим?Събраха се много неточности на едно място,а неточностите се привличат...
-Сбогом,бъди щастлив..
-Не казвай сбогом,моля те...До скоро виждане.До следващото "deja vu"

въображение

-Как попадна тук?
-Не знам,дори не знам това тук къде е.......
-Много добре знаеш.Никoй не попада тук случайно!
-Да,но аз наистина не знам къде съм попаднал,кога съм тръгнал,откъде съм минал...

- Охоооо на загубил паметта ще си играем така ли?
-На нищо не искам да си играя.Искам просто да разбера кой съм,и къде се намирам....
-Виж давам ти последна възможност да ми отговориш на въпроса,после...
-Какво после?
-После не отговарям....Не гарантирам какви мерки ще предприемат другите за да научат отговора..

-Но аз наистина не знам нищо,дори името не си спомням,нямам си на идея къде се намирам,нито какво е това място за което ме разпитвате,нито как съм попаднал вътре..
-Добре,щом продължаваш старата песен,ще поработим малко върху нервната ти система.Да видим след няколко сеанса дали няма да си кажеш и майчиното мляко!
-Аз нямам майка!!!!
-Ахааааа значи започна да си спомняш,започна да ти се връща паметта!Голяма работа си ей!........

-Аз не съм оттук..
-Всички така казват моето момче,никoй не е оттук.Я ми кажи тогава откъде си ?
-Ако ти кажа ще трябва да те убия.
-Айде бе,разтреперих се целия ха-ха-ха-ха..
-Аз идвам от.......и той му каза,след което го уби с поглед.

Огледалото се счупи на парчета.Може би ръката помогна на погледа насочвайки кристалния пепелник към огледалния образ.Може би в стаята остана само един човек,който никак не бе сигурен дали не е бил сам още отпреди нещастната огледална история.

Стана рязко,или толкова рязко доколкото му позволяваше алкохолното главоболие,насочи се към вратата и я отвори....
Ослепителна светлина затъмни погледа му.След няколко секунди в които очите свикваха със слънцето или с това което го осветяваше,за което не бе никак сигурен дали е слънце,успя да види.....да прогледне...

Пред него се откри невероятна картина.Картина,която си спомняше от детството.На някакъв холандски художник беше...Името не можеше да се сети,но то и нямаше толкова голямо значение сега,когато виждаше картината на живо без дата и автограф в долния десен ъгъл....Слънчогледи...Безброй на брой слънчогледи....Направи няколко несигурни крачки към тях и рязко се обърна...


НИЩО.Там нямаше нищо!Или по скоро там имаше нещо..
Вратата я нямаше,а докъдето стигаше погледа му имаше пустиня.Да!пустиня,и тук таме някоя пясъчна дюна.

Това бе вече прекалено за следалкохолното му състояние.....Но зациклящия му мозък предположи нещо още по идиотско и той започна да се обръща......Този път много по бавно и страхливо...в посока към слънчогледовата плантация.Обърна се и малко се успокои когато видя познатите му слънчогледи,но загуби ума и дума когато видя дата и автограф в десния долен ъгъл.

Този път слънчогледите бяха в рамка,а татуиран циганин с морска котва на ръката,моряшка тениска и шапка продаваше слънчогледовата плантация-здраво хванал я в косматите си черни ръце.
Тогава той се обърна рязко и решаващо като за последно.И точно тогава видя морето.Такова каквото никога не бе го виждал.С плаж като пустиня и едно безкрайно синьо вълнение което го омагьоса.

Засили се и влезе в него с хлапашки спринт.Все още не вярваше че то е реално.Но то бе истинско,солено,пенливо,

играещо си....Той не му вярваше и тичаше докато пясъка свърши под краката му.


Беше забравил че не може да плува.
Беше забравил че не е сам,а е дошъл с приятели
Беше забравил за момчето което го почерпи с ЛСД на плажа и го предупреди че е много силно.
Беше забравил....и се удави.
Никoй не успя да го спаси от собственото му въображение.

Свобода

Свободата....свободата която сами си даваме,свободата която ни намира,свободата която поставяме в определени рамки и декорираме по собствените си представи за свобода,която е малко или много култивирана и нагласена по нашия собствен вкус и разбиране за свобода!

Свободата на избор,която или имаме или нямаме в зависимост от това къде сме родени,свободата на обличане,говорене,пътуване-която отново или имаме или нямаме в зависимост от средата в която живеем и режима на управление който властва там!Също така в зависимост от икономическата система в която сме участници с нашите действия и бездействия.

Свободата на мислене,която често сами си определяме,много често определяна и от друг и от други фактори.Свободата на нашето лично пространство където много често не допускаме да навлизат много хора.Свободата на нашите мисли която често ограничаваме в зародиш,или изобщо не развиваме,може би от страх да не полетим толкова високо че никога да не поискаме да се върнем обратно долу,или да се превърнем от чайки във високо кръжещи и бързо прелитащи птици както Джонатан Ливингстън-чайката,който развива скоростта която допуска в главата си и ни показва че можем да бъдем и друго -не само чайки!

Можем да бъдем всичко което поискаме да бъдем,всичко което вярваме че сме.Скоростта на мисълта ни е нашата видима скорост която ни движи в пространството.Тя е духовният ни прогрес който ни помага да развиваме нашите качества и колечества-физически.духовни.мисловни.

Свободата на нашите навици или навиците които отнемат от нашата свобода.Навика е удобство,добре отъпкана пътека по която вървим и вървим отново и отново,до момент в който само вървим механично без да се замисляме за посоката,защото сме минавали хиляди пъти оттам!Посоката е безпосочна!!!!

Колкото се опитваме да избягаме от навика и от това да превърнем живота си в навик,толкова ни е удобно когато вървим по добре отъпканата пътека и не се замисляме много за посоката и местоположението си...Свободата на нашите чувства и свободата на нашата любов.Всичко е свобода и всичко е някаква обвързаност с която свързваме свободата!

Пълна свобода нямаме защото не я допускаме до себе си.Малко хора успяват да бъдат истински свободни и съответно истински щастливи ЗАЩО?защото за тях е напълно просто и логично да разберат СВОБОДАТА СИ!Докато на нас ни изглежда прекалено сложно,или отказваме да приемем че е толкова просто и сами си усложняваме живота.

Съчетанието между вътрешна и външна свобода е рядко срещано по една единствена причина-ние сами отказваме да приемем че сме свободни,и сами дефинираме понятието свобода на базата на условията в които допускаме да попаднем и те неусетно един ден се превръщат в навик!Превръщайки живота в навик и навика в живот ние забравяме за детското любопитство което ни помага да бъдем откриватели и да намираме нови светове-паралелни или коренно различни от този в който живеем.

И така живеейки само в един свят не търсейки и не намирайки нови светове ние остаряваме,защото се влияем прекалено много от времето.От месеците,от дните,от часовете,минутите,секундите,от хубавото или лошото време,от времето в което живеем,от времето което беше,от времето което е,от времето което ще бъде!

Наблягайки повече на миналото и на бъдещето време но не и на сегашното,което може би е най важното!Много спомени от миналото и много планове за бъдещето,но къде остава СЕГА?момента в който живеем.Може би голяма част от нашия живот минава в този паралел минало-бъдеще без настояще!Спомени и планове без особена наслада от малките моменти на мига които в един момент просто спират да се случват.

Колкото повече забравяме за мига и настоящето,толкова повече и те забравят за нас и не ни допускат до себе си.А както казват умните хора живота е миг!!!!!! И когато миговете спрат да съществуват може би спира да съществува и живота.

Може би в един такъв миг ще го разберем,може би ще е прекалено късно да променим нещо може би няма да е,може би ще искаме да променим нещо а може би няма да искаме,може би ще се замислим,може би не и просто ще махнем с ръка и ще продължим нататък.Където и да е това нататък.Накъдето и да води,ако изобщо води нанякъде,може би към последният навик който ще си създадем и ще планираме с прецизност-нашата собствена смърт!-физическата защото мисловната е настъпила отдавна!!!