въображение

-Как попадна тук?
-Не знам,дори не знам това тук къде е.......
-Много добре знаеш.Никoй не попада тук случайно!
-Да,но аз наистина не знам къде съм попаднал,кога съм тръгнал,откъде съм минал...

- Охоооо на загубил паметта ще си играем така ли?
-На нищо не искам да си играя.Искам просто да разбера кой съм,и къде се намирам....
-Виж давам ти последна възможност да ми отговориш на въпроса,после...
-Какво после?
-После не отговарям....Не гарантирам какви мерки ще предприемат другите за да научат отговора..

-Но аз наистина не знам нищо,дори името не си спомням,нямам си на идея къде се намирам,нито какво е това място за което ме разпитвате,нито как съм попаднал вътре..
-Добре,щом продължаваш старата песен,ще поработим малко върху нервната ти система.Да видим след няколко сеанса дали няма да си кажеш и майчиното мляко!
-Аз нямам майка!!!!
-Ахааааа значи започна да си спомняш,започна да ти се връща паметта!Голяма работа си ей!........

-Аз не съм оттук..
-Всички така казват моето момче,никoй не е оттук.Я ми кажи тогава откъде си ?
-Ако ти кажа ще трябва да те убия.
-Айде бе,разтреперих се целия ха-ха-ха-ха..
-Аз идвам от.......и той му каза,след което го уби с поглед.

Огледалото се счупи на парчета.Може би ръката помогна на погледа насочвайки кристалния пепелник към огледалния образ.Може би в стаята остана само един човек,който никак не бе сигурен дали не е бил сам още отпреди нещастната огледална история.

Стана рязко,или толкова рязко доколкото му позволяваше алкохолното главоболие,насочи се към вратата и я отвори....
Ослепителна светлина затъмни погледа му.След няколко секунди в които очите свикваха със слънцето или с това което го осветяваше,за което не бе никак сигурен дали е слънце,успя да види.....да прогледне...

Пред него се откри невероятна картина.Картина,която си спомняше от детството.На някакъв холандски художник беше...Името не можеше да се сети,но то и нямаше толкова голямо значение сега,когато виждаше картината на живо без дата и автограф в долния десен ъгъл....Слънчогледи...Безброй на брой слънчогледи....Направи няколко несигурни крачки към тях и рязко се обърна...


НИЩО.Там нямаше нищо!Или по скоро там имаше нещо..
Вратата я нямаше,а докъдето стигаше погледа му имаше пустиня.Да!пустиня,и тук таме някоя пясъчна дюна.

Това бе вече прекалено за следалкохолното му състояние.....Но зациклящия му мозък предположи нещо още по идиотско и той започна да се обръща......Този път много по бавно и страхливо...в посока към слънчогледовата плантация.Обърна се и малко се успокои когато видя познатите му слънчогледи,но загуби ума и дума когато видя дата и автограф в десния долен ъгъл.

Този път слънчогледите бяха в рамка,а татуиран циганин с морска котва на ръката,моряшка тениска и шапка продаваше слънчогледовата плантация-здраво хванал я в косматите си черни ръце.
Тогава той се обърна рязко и решаващо като за последно.И точно тогава видя морето.Такова каквото никога не бе го виждал.С плаж като пустиня и едно безкрайно синьо вълнение което го омагьоса.

Засили се и влезе в него с хлапашки спринт.Все още не вярваше че то е реално.Но то бе истинско,солено,пенливо,

играещо си....Той не му вярваше и тичаше докато пясъка свърши под краката му.


Беше забравил че не може да плува.
Беше забравил че не е сам,а е дошъл с приятели
Беше забравил за момчето което го почерпи с ЛСД на плажа и го предупреди че е много силно.
Беше забравил....и се удави.
Никoй не успя да го спаси от собственото му въображение.