в ограбване на щастието

В пространството наречено градинка между два сиви панелeни блока,намиращи се някъде в покрайнините на София живеел един човек,когото всички наричаха клошар и неговия най-добър приятел-кучето разбира се,което всички наричаха пумияр.Не много мили обръщения за човек и куче,но моля да извините хората от крайните квартали.Те са малко крайни в етикетите които слагат на хора,животни и предмети.Клошара живееше в изоставена стара лада заедно с пумияра и определено имаше вид на щастлив човек.Хората живеещи в близките сиви соц сгради не доумяваха на какво се дължи неговото щастие а и дявол да го вземе и пумияра изглеждаше точно толкова щастлив,колкото и клошара.По някакъв особен начин това ги дразнеше,нервираше,отвращаваше и най-странното чувство което ги обладаваше и не можеха да си обяснат по никакъв начин беше завистта.Те му завиждаха и искаха да му отнемат единственото което все още имаше-щастието.Да, мога да спомена и кучето,но то не беше негово нито той беше негов.Те просто споделяха малкото което имат и бяха приятели,а приятел не може да се отнеме,особено ако този приятел е куче.Така крайните хора от крайните квартали решиха да ги разделят,като вземат единственото което могат-ръждясалата стара лада,изпратят човека нанякъде а кучето само да се оправя-нали е куче?Защото не можеха да се примирят че съществува нещо по сиво от техния сив свят и сиви панелни кутийки и в същото време е по щастливо от тях.Преди това да се случи единствената хармония която съществуваше наоколо,идваше от раздрънканата лада и нейните чудати обитатели.През деня клошара обикаляше квартала и събираше всичко което сметнеше за полезно-захвърлено край кофите.Единственото,което не слагаше в своята лада бяха 4-5 стари гуми намерени отнякъде които бяха грижливо подредени на покрива на колата а всички останали неща бяха скрити от хорските очи,намиращи се някъде из дебрите на ладата.Вечер той се прибираше с вярното си куче и щастливо заспиваха в своя малък свят.Един ден техния малък свят бе ограбен от крадец наречен общество и ладата бе натоварена на един камион.Същия ден клошар и пумияр изчезнаха.Клошара бе откаран с кола нанякъде а пумияра след като се повъртя на мястото на което се намираше допреди малко неговия дом и верен приятел тръгна нанякъде-душейки въздуха тревожно.Това бе един сив и дъждовен ден за сивите хора в сивия квартал и сивия живот който живееха.Но някак си днес им бе малко по пъстро и ведро,защото успяха да натрапят своята сивота на някого.Днес бяха щастливи,защото бяха разрушили нечие щастие.Малката сух площ под ладата бързо се намокри и всичко изглеждаше както преди.Нямаше го клошара,кучето и глупавото им щастие!

Реалност

Искам да те питам откъде мога да бъда сигурен в това че си реална.Ти ми отговаряш,че никога не мога да бъда сигурен,но мога да усещам,и чувството ще ми покаже вярната посока на кръстопътя истина-реалност.

Искам да те питам дали чувството няма да бъде по вярно и по истинско ако те докосна с пръст,и усещайки твоята материалност и съпротивата на въздуха следвайки физичния закон за триенето,когато две тела "неволно" се докоснат-тогава няма ли да бъда сигурен в твоето присъствие,няма ли да имам научно доказателство за съществуването ти?

А ти се усмихваш и ми казваш,че понякога и научно доказателство не е достатъчно за да ме убеди в твоето присъствие,и допира до теб може да е само сън изпълнен със илюзии,и че не е достатъчно да превърна усещането в материалност,а просто да се вслушам аз в сърцето си,и то да ми подскаже.

Усмихвайки се ти искаш да ме питаш едно-едничко нещо.Защо аз търся доказателство за съществуването ти.Дали това ще ме направи по спокоен,дали така ще бъда сигурен в любовта си,и питаш ме защо аз искам да съм сигурен?Дали не е в борба със моята несигурност?Към себе си преди всичко и после към околните.

Замислям се,усмихвам се........и разбирам че думите са толко отегчителни,и колко в тоз момент ненужна е вечната игра:"въпроси-отговори".
Усещам смисъла на твоята усмивка-разбирайки че тя е истинска и неподправена като самата теб!

Събуждам се.....
ставам с нежелание,
отварям прозореца и сънят излиза на разходка.
измъква се по чорапи-както прави винаги
(а как не искам той да си отива!)
Оставам сам-или почти сам
със вчерашните спомени
и моментната си безтегловност.
Горещия душ оправя почти всичко,
освен трудното взимане на завоите
А моливите не искат да пишат на български!
затова взимам химикалката
Благодаря ти химикалко че те има!
А вчерашните спомени са половинчати..
Свършват с края на бутилката вино..
или по скоро има ги и след нея,но
са само моментни проблясъци.
А може би всичко е било сън
за когото пиша в момента
и нищо наистина не се е случило
(то и нищо особено не се е случило де)
А може би,като китайски философ
ще кажа, че се събудих и сънувах че съм пеперуда
или съм пеперуда,която сънува че се е събудила?
Като български философ ще допълня
чашата с калинки и кафето в нея са сила!
калинките спряха да се мърдат,а кафето го няма
Изпито е.До последната горчива капка.
Време е за разходка
Спирам да пиша глупости,
но не мога да спра да мисля глупаво.

Благодаря ти глупост,че те има!
Глупоста ми няма спирачки,но листа има край.

преход

Наближаваме 20 години преход другари и другарки!опс извинете дами и господа обърках се.За 20 години не успях да се науча да разделям другарчетата от господата и дамите от другарките.

Така е,прехода е плавен не става от веднъж.Иска се време.
След още 20 години ще успея някак си да се натъкмя към новото обръщение,отношение,възприятие.За 20 години 12 правителства!Световен рекорд по преходи.

Замислям се и ми става колкото смешно толкоз и тъжно.Бях на 9 години когато прехода започна.Малко незнаещо другарче.
Бях с родителите ми на първите протести-понякога метнат на конче на баща ми.Славни времена!

Надежди,усмивки,топлина.Начало на прехода.Каква велика дума.

Може би за последните 20 години най-често използваната дума е преход?В последно време се появи и криза,но много често те си вървят заедно ръка за ръка.Преход и криза-Криза и преход.Странно е колко много надежда и вяра е хвърлена в устата на прехода от страна на хората за тези 20 години.

Някои са уморени,някои са песимисти,някои не вярват на
нищо и на никого,някои са атеисти-не вярват дори на себе си.Много са избягали някъде другаде,където думата преход означава нещо съвсем
различно.

Така че,поглеждайки от страни преход наистина е имало но той по скоро се е
развил в нас самите отколкото навън в заобикалящата ни страна.човешкия преход или градация е най-нормалния етап от развитието на всеки един от нас.

Не е нужно някой да ни обещава да ни промени.Ние сами се променяме.Променяме се външно,променяме се вътрешно.Така от преход на
преход много хора са станали все по скептични,все по егоистични-егоистични в един друг смисъл на егоизъм.

Егоизъм на оцеляването и на пълната апатия.Много хора са станали морални критици на всичко заобикалящо ги.
Прехода на богатите към по богати,на лошите към по лоши.Преход от инфлация към валутен борд.Преход от музика към чалга.

Преход от социализъм към демокрация,към коалиционно правителство с
водещо лице-цар.Преход от купонната система и празните витрини към
пълното изобилие и празните джобове.

Преход от мутри и застрахователни компании към добре облечени и напълно легални бизнесмени.Плавния преход от свобода към свободия.Прехода от безрезервното вярване към телевизионните медии до пълната невяра в тях.

От уникалното първо куку предаване и инфото за повредения АЕЦ и Кашпировски във"Всяка Неделя" към безбройните телевизии и повтарящи се предавания.Прехода от чавдарче и пионерче към ученик без униформа и уважение към учителския колектив.

Преходи..преходи...Сини,червени,зелени,лилави...според
сезоните,според настроенията,според нуждите на населението.Плана за
преходи за петилетката беше изпълнен за 3 години.Преизпълнение на
плана.Да живее прехода другари и другарки опс дами и господа.

От дума на дума и от преход на преход за 20 години всичко си е
същото.....но не точно....но е много по различно от местата където е
имало истински преход.Може би при нас просто нещата стават по яваш яваш и ни трябва малко повече време?може би... може би..или просто си търсим оправдания.

Това е лошата страна на прехода.Сега добрата.Хмм трудно е да започна.Добре де започвам.
Всичко изброено до тук е някакъв вид опит,който може само да бъде тълкуван
позитивно.Времената се променят.Много от нашите родители вече са
станали дядовци и баби.Много от нас(от вас-без мен) са станали
родители.

Прехода за вашите деца може да започне от възпитанието,което
ще им дадете,от начина по който ще им покажете живота.Сив и черен
или розов и прекрасен.Най-хубавото на прехода е че сме минали през него и
той през нас и ние сме това което сме.

Ние сме си ние.Прехода ни прави различни.По гъвкави,по изобретателни,по оцеляващи с минимални средства и финансови възможности.Това е то прехода за мен.България-страна на прехода и промяната.На преходната промяна и на променящия се преход.

счетоводство

Преди малко се замислих за нещо интересно(поне за мен).Колко време съм бил в България през последната година.Пресмятайки лека полека трябваше да включа и предишната 2008...Странна работа.Изненадах се.Вижте защо.

Година 2008.

от Януари до Май в България (с едно излизане до Гърция за каране на колелета)
от Май до края на Юни -Турция
от края на Юни до края на Юли -България

от 25-ти Юли до 30-ти Юли -Турция
от 30-ти Юли до 10-ти Септември -Иран
от 10-ти Септември до 18-ти Януари -Индия 2009

Година 2009

от 18-ти Януари до 24-ти Април -Непал
от 24-ти Април до 27-ми Април -Тайланд
от 27-ми Април до 3-ти Май -Непал

от 3-ти Май до 10-ти Май -Турция
от 10-ти Май до средата на Юли -България
от средата до края на Юли -Чехия,Германия,Холандия

от края на Юли до 7-ми Септември България
от 8-ми Септември до средата на Октомври Германия
от средата на Октомври-Дания(откъдето и пиша настоящото осчетоводяване)

Това е точното счетоводство на моята еднолична фирма.Мечтаех си да изкарвам поне 6 месеца в чужбина пътувайки и това стана факт.

Средно аритметично за последните две години излиза че 6 месеца през първата година,и 3 месеца през настоящата съм бил в България.Луда работа.С този вид намаляваща тенденция какво ли следва за следващата година?

Първата-6 месеца...втората-3 месеца......третата......Ще видим,ще видим.....каквото-такова,но ако осъществя идеите си хи-хи-хи ще е много интересно.Повярвайте ми.

Другото интересно (поне за мен) е грубо пресмятане на изминатите километри на автостоп.За двете години ги изчизлявам по 5 000 км.на година. Общо 10 000 км,като със сигурност са малко повече.

Приказка

Вчера вечер,малко преди да заспя,прочетох малка книжка.Приказка.15-ина страници с рисувани картинки.Много хубава детска книжчица.
Най вероятно ще се запитате: И какво от това?Всеки чете книги,пък били те и приказки.Стоянка Мутафова продължава да чете приказки,нищо че е на 80 и кусур години.

Така е признавам,но приказката беше уникална за мен.Изненада ме приятно.По правилно е да кажа че за момент ме разтърси от изненада и се замислих за различните ценностни системи...Нека първо да ви разкажа с няколко думи за какво се говори в книжката и после ще коментирам.

четири Мишлета,готвещи се да посрещнат зимата на открито,строят си къщичка от камъчета,едното се препича на слънце и не помага,а когато другите го питат защо не помага,то отговаря защото събира топло от слънцето за зимата.Трите мишчици събират храна....четвъртата пак е на страни,и наблюдава нанякъде.

Казва че събира цветове за зимата.Трите мишчици привършват с работите и храната а четвъртата събира думи за зимата.....Така идва зимата и след един определено-неопределен период от нея храната почти свършва а студа се увеличава...Трите мишчици се сещат че четвъртата събираше топло за зимата и я помолват да го сподели с тях.

Тя ги съветва да си затворят очите и им рисува с думи най-топлите цветове на света,от което им става веднага по топло.Разказва им и едно стихотворение накрая за четирите мишчици и за четирите сезона,от което поемат и духовна храна и не са вече толкова гладни.Така успяват да оцелеят през зимата....


Това е приказката.Направихте ли асоциация с друга подобна приказка от нашето детство?Открихте ли разликите?Аз направих връзка,мисловен мoст между тази приказка и нашата за щуреца и мравката....Сещате ли се?:"Бабо мравке где така?Тичам щурчо за храна......."

Какво обаче се случи в нашата приказка?Имаше ли такъв щастлив край и за работещите и за по духовно извисените?Мравката събираше храна,щуреца свиреше цяло лято..накрая дойде зимата и той...умря от глад и студ!Ама че гадно нали?Мравката не му даде от храната си.

Ебаси гадната мравка.Строга но справедлива(би казал"трезвомислещият").Докато четях другата версия на приказката си казвах на ум:Е сега ще и разкажат играта на тази мишка,само да дойде зимата!Тя ще види.Изненадата ми беше много голяма,когато не само че не я изгониха а и тя им помогна да оцелеят с въображението си и с таланта си,рецитирайки им собственото си стихотворение.

Замислих се за две деца които четат,или им разказват различните приказки,какво се случва с децата след това?Колко различно започват да мислят едно от друго?Кое от двете деца е по свободно и разкрепостено мисловно?Мисля си че различния поглед върху приказките е и различен поглед върху живота.Това е само капчица в морето от различия между нас и другите.

Кои сме ние?Всички държави където тази приказка е актуална-за мравката и щуреца.Кои са другите?-Всички останали които знаят другата версия-за 4-те мишчици.При положение че имаме 2 версии,може да се опитаме да измислим една трета която да е компилация между двете.Да има и духовно развитие,да има и отметната работа и да завършва с happy end.Какво ще кажете?

Представяте ли си как още от малки ни е разказвана тази приказка,с горкия щурец и работливата баба мравка,влязло ни е в главата да работим,да се трудим,за да оцелееме през зимата.Без мнго ихо-ахо,за да не стане като със щуреца.Да не си отпускаме много въображението и артистичността.Да гледаме по сериозно на нещата.

Не знам дали съм прав,но всичко което написах дотук е плод на приказката за четирите мишчици,която прочетох вчера.Тя ме накара да се замисля за разликата между нас и тях.Единствената разлика според мен е в мисленето ни, и в това че ние се взимаме прекалено на сериозно.Рядко си позволяваме да се отпуснем и живота ни преминава в събиране на провизии за зимата.За да оцелеем.Да избутаме още една зима.А след нея?Ще видим...само да избутаме тази,пък после лесна работа.

Семки носени от вятъра

За да порасне едно дърво то трябва да има коренчета и да остане на едно място,да се установи,да се разклони и разлисти .....Но има семки,които се прихващат навсякъде-тях вятъра ги носи,и след като се прихванат и дървото хване корени и се развие,те са свободни отново да се трансформират в семка и пак да се здрависат с вятъра.Така те оставят след себе си много дървета с корени....а те самите никога не успяват да забравят за вятъра.Аз самият съм такава семка.

С благодарности на Яна за идеята!

За блога и за всичко останало

Вяра

Пътуването е наркотик.Започнеш ли да пътуваш,ти се пристрастяваш,искаш все повече и повече.Толкова нови хоризонти се откриват пред очите ти,толкова много нови и интересни хора и нова информация за места и перспективи.Надъхваш се допълнително,защото непрекъснато срещаш пътешественици като теб,тръгнали да откриват и преоткриват света.

Неусетно започваш да променяш мирогледа си,ставаш все по толерантен към различното,различното от теб и първоначалния свят в който си живял толкова дълго.Все повече бариери падат една след друга,били те между държави или в главата ти.Отдалечаваш се на хиляди километри от своя дом и разбираш че километрите са едно голямо нищо.

Какво е километър?1000 метра и нищо повече.Какво са 10 км?10 000 метра,какво са 100 или 1000 или 10 000 километра?За колко време могат да бъдат изминати?Още една величина-времето губи своето значение.Научаваш се да не бързаш.Да изчакваш подходящия момент,защото той несъмнено идва.Вървиш обратно по своите стъпки и неусетно се превръщаш в онова любопитно дете,което си бил преди толкова години.

И годините губят общочовешкия смисъл,който са носели преди това.Пада още една преграда наречена години.Преграда след преграда все повече откриваш себе си,все повече откриваш пътя си,това което искаш да бъдеш и това в което искаш да вярваш,това което искаш да правиш.Всичко е толкова лесно когато няма прегради и бариери,които или принудително ни поставят или ни учат на тях,или сами си налагаме.

Вярата е основното от което имаш нужда,тя върви ръка за ръка с желанието.Да вярваш и да го направиш-каквото и да е,когато и да е,но не да го отлагаш за неопределен период,а да го направиш тук и сега!Вярата е нещото от което всеки един от нас има нужда.Вярата в Бог,вярата в себе си,вярата в семейството и приятелите,вярата в хората.Вярата че утре ще бъдеш малко по добър от днес.Вярата в малките неща,малките случки и моменти и в малките хора.

Пътуване

Интересното на едно пътуване е самото пътуване.Да се пуснеш по течението,да си начертаеш набързо в главата един абсурден план,да събираш информация за интересни места на хвърчащи листчета и да се потопиш дълбоко в морето от емоции,чувства,усещания,предчувствия.

Да споделяш мига с местните хора,да бъдеш близо до тях и никога да не забравяш какъв щастливец си че имаш възможността да пътуваш.Не забравяй и за дома си,сещай се от време на време за семейството,за приятелите и за близките до теб хора.Само така ти никога няма да се загубиш и да забравиш посоката от която си тръгнал, и богатството от хора,които ще очакват твоето завръщане.

Радвай се на свободата си и си спомняй за местата където хората нямат тази свобода и са израснали в съвсем различна среда.Продължавай да мечтаеш,защото един ден мечтите се превръщат в истина и ти успяваш да достигнеш до тях.Достигайки до тях ти успяваш да достигнеш до себе си.След всяка сбъдната и намислена мечта все по близо до себе си.Усмихни се и гледай смело напред.Върви по пътя си,но никога не забравяй от време на време да се обръщаш назад!