Пътуването е наркотик.Започнеш ли да пътуваш,ти се пристрастяваш,искаш все повече и повече.Толкова нови хоризонти се откриват пред очите ти,толкова много нови и интересни хора и нова информация за места и перспективи.Надъхваш се допълнително,защото непрекъснато срещаш пътешественици като теб,тръгнали да откриват и преоткриват света.
Неусетно започваш да променяш мирогледа си,ставаш все по толерантен към различното,различното от теб и първоначалния свят в който си живял толкова дълго.Все повече бариери падат една след друга,били те между държави или в главата ти.Отдалечаваш се на хиляди километри от своя дом и разбираш че километрите са едно голямо нищо.
Какво е километър?1000 метра и нищо повече.Какво са 10 км?10 000 метра,какво са 100 или 1000 или 10 000 километра?За колко време могат да бъдат изминати?Още една величина-времето губи своето значение.Научаваш се да не бързаш.Да изчакваш подходящия момент,защото той несъмнено идва.Вървиш обратно по своите стъпки и неусетно се превръщаш в онова любопитно дете,което си бил преди толкова години.
И годините губят общочовешкия смисъл,който са носели преди това.Пада още една преграда наречена години.Преграда след преграда все повече откриваш себе си,все повече откриваш пътя си,това което искаш да бъдеш и това в което искаш да вярваш,това което искаш да правиш.Всичко е толкова лесно когато няма прегради и бариери,които или принудително ни поставят или ни учат на тях,или сами си налагаме.
Вярата е основното от което имаш нужда,тя върви ръка за ръка с желанието.Да вярваш и да го направиш-каквото и да е,когато и да е,но не да го отлагаш за неопределен период,а да го направиш тук и сега!Вярата е нещото от което всеки един от нас има нужда.Вярата в Бог,вярата в себе си,вярата в семейството и приятелите,вярата в хората.Вярата че утре ще бъдеш малко по добър от днес.Вярата в малките неща,малките случки и моменти и в малките хора.
Неусетно започваш да променяш мирогледа си,ставаш все по толерантен към различното,различното от теб и първоначалния свят в който си живял толкова дълго.Все повече бариери падат една след друга,били те между държави или в главата ти.Отдалечаваш се на хиляди километри от своя дом и разбираш че километрите са едно голямо нищо.
Какво е километър?1000 метра и нищо повече.Какво са 10 км?10 000 метра,какво са 100 или 1000 или 10 000 километра?За колко време могат да бъдат изминати?Още една величина-времето губи своето значение.Научаваш се да не бързаш.Да изчакваш подходящия момент,защото той несъмнено идва.Вървиш обратно по своите стъпки и неусетно се превръщаш в онова любопитно дете,което си бил преди толкова години.
И годините губят общочовешкия смисъл,който са носели преди това.Пада още една преграда наречена години.Преграда след преграда все повече откриваш себе си,все повече откриваш пътя си,това което искаш да бъдеш и това в което искаш да вярваш,това което искаш да правиш.Всичко е толкова лесно когато няма прегради и бариери,които или принудително ни поставят или ни учат на тях,или сами си налагаме.
Вярата е основното от което имаш нужда,тя върви ръка за ръка с желанието.Да вярваш и да го направиш-каквото и да е,когато и да е,но не да го отлагаш за неопределен период,а да го направиш тук и сега!Вярата е нещото от което всеки един от нас има нужда.Вярата в Бог,вярата в себе си,вярата в семейството и приятелите,вярата в хората.Вярата че утре ще бъдеш малко по добър от днес.Вярата в малките неща,малките случки и моменти и в малките хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар