Любов

Обичаме трудно а губиме лесно-какво е за нас любовта?
а времето мудно и малко нечестно , подрязва пак чужди крила.
В живота си всеки намира пътеки, трънливи-бодливи с игли,
и всеки се лута поне за минута в духовните свои гори.

И с помисъл чужда ,  света в теб се събужда незнаещ, но търсещ и нов.
Намиращ утеха във чуждата дреха и чист като млад богослов.
И искаш да знаеш , дали ще мечтаеш и в другия следващ живот.
дали ще копнееш по луда идея,дали ще си нов дон Кихот?

Защото е важно в туй време продажно да бъдеш мечтаещ и чист.
Това е пътека по която човека върви с етикет оптимист.
Помагащ-разбиращ и търсещ-намиращ , демек сто процентов човек.
Пътеките свои самичък подбиращ в тоз така чуден нов век.