Смешка

Самотен съм-но сам не съм
Умислен съм-но мисъл няма!
забравен съм,но не забравям,
че все пак съм-не е измама.

Усмихнат съм а тъжно гледам
надявам се надежда има,
че въпреки и тази зима
на физиономията ми бледа

ще има нещо като радост
и като блясък във очите
и ще забравя за сълзите
и цялата всемирна гадост.

Ще живея егоистично
в измислен свят с лица познати
с които виждам се в гората
и разговора е лаичен.

Чудесно е,но не за мен е
не ми харесва тази маска
и на проблемите със каска
да отговарям,май е бреме

Познати много а хора малко
с които мога да говоря,
които мен ще ме оборят
и няма да се чувствувам жалко.

Усмивки,маски,изненада
заучен жест,лице без име
и странни думи говорими
за мен и за душата млада.

Натъквам се на мисли ясни
и други във мъгла родени
хем правилни са,хем заблудени
ту на широко са,ту са на тясно.

Въпроси,отговори,спомен
надежда-светлина безцветна
и крушката отново светна
от мисъл мъничко отронена.

Разбирайки че не разбирам
ми прозвучава като смешка
живота мой е въртележка
в подвижен цирк-там смях намирам!