Опит за летене

В полет тръпнещ,чезна аз нагоре
с ръце помахвам,хвъркам смехотворно.
А мисълта ме тегли все напред и някак си далече
че само ако се замисля и ще падна.
Летя,и скришно дори със малко страх
поглеждам аз надолу сред ниви и поля.
С поглед търся нещо да ме върне
да разбера че има смисъл да съм там.
Намирам го в дърво разцъфнало,което ми говори
тъй ласкаво и толкова сурово.
Намирам го в росата, в пепелта и в пясъка
и в силата на тяхното излъчване.
В планината а също и в реките,
и жълти риби тъжно ми се смеят,защото знаят
че все някога ще падна,ще се прекърши таз магия.
Напук на тях и тяхното мълчание
аз пак със облаците разговарям,
защото те са мои братя по душа
и приказката с тях върви ми лесно,
дори безгрижно като песен.
И връщайки се сила ще намеря
да тръгна пак обратно из простора!