Ще ви разкажа едно приключение което ми се случи преди известно време,демек автобиографично е а не е измислено,но това няма никакво значение защото важното за едно приключение е то да е интересно за човека на когото се случва или пък за хората които го четат и мислено им се случва.
Самата думичка приключение сама по себе си е интересна и споменавайки я ние вече привличаме околното внимание,защото всеки мечтае за приключения,авантюри,интересни истории и най-вече интересен живот изпълнен с много приятни моменти,много пътувания и много запознанства с различни по вид и националност хора ,но в никакъв случай различни по характер-интересни и добронамерени хора,които имат своя житейски възглед,но не го натрапват на никого а тихичко и спокойничко живеят във хармония със себе си и в хармония с природата и околните.
Хора не страхуващи се да подаряват усмивки и не срамуващи се да заплачат,хора със светещи очи и отворени сърца—кой не би искал да общува с такива хора?няма такъв разбира се-но за да срещаш такива хора ти трябва да пътуваш нали?а пък хората които превръщат живота си в едно голямо пътешествие и приключение са наистина малко…всички останали казват “Ех,гледай го тоя пътува ли пътува-не се спира,лесно му е на него,вятър го вее на бял кон..”но като му е лесно на него защо не искат да бъде лесно и на тях?
Крачката да станеш приключенец е наистина малка и абсолютно безболезнена-вярвайте ми.Наистина малко хора се решават да заменят домашния уют с едни странно изглеждащи пътувания-били те на стоп,на колело,влакове,самолети,автобуси.Замисляли ли сте се колко много такива малки крачки през нашия живот не правим?
Поради страх,срам,неувереност….каквато и да е причина-ПРИЧИНАТА е нещото което винаги можеш да си измислиш,и да се измъкнеш от вътрешното ти мърморене –защо не го направи……и неправейки всичките тези малки крачки към приключения,авантюри,интересни истории накрая ще се окаже че ние изобщо не сме вървяли а сме си стояли на едно място.
Може би ще се запитаме –какво аджаба сме изпуснали не правейки това,не правейки онова?и ще усетим една огромна празнина във нашия живот,която ще зее като отворена врата и ще носи течение и студен въздух на нашата душа,на която вярвайте ще бъде много тъжно и самотно.Та основната ми мисъл беше правете малките крачки-ще видите колко е лесно и колко бързо ще се научите да ходите в света на приключението……А моето приключение което исках да ви разкажа започва тук и сега:
От много време исках да се кача на колелото и да понавъртя малко повечко километри в неопределена посока из родните параметри за един ден-да изпробвам физическите си възможности,да отида на интересно място да постоя два-три дена и да се върна обратно с колелцето.Хубав план,който по една или друга причина се отлагаше във времето или по скоро не се отлагаше а узряваше и чакаше да му дойде времето-между другото всички мои планове се развиват по този образец-намислям си нещо решавам че ще го направя,сигурен съм че то ще стане-защото е напълно нормално то да се случи и НЕ БЪРЗАМ!!!!
Най-интересното е че по този мой стереотип –или по скоро монотип на подредба на планове и на мечти,защото във всеки план има заложена една малка мечта и правейки безумни планове аз не спирам да мечтая-тайната на моята усмивка!!!Та времето на моя план свързан с колело дойде и мястото бе избрано-Стара Загора-защо тя ли??
Ами имам една приятелка там-ветеринарен доктор е,ще я видя ще помагам малко за животните в центъра в който работи-за рехабилитация на диви животни,ще понавъртя километри…какво повече да искам?другото само ще се случи-тръгвайки вероятността да се случи е100%,не тръгвайки вероятността е 0%-това е положението И аз понеже съм максималист избрах вариант едно със100%....попрегледах колелото,взех една резервна гума ,напълних дисагите на колелото и малко късничко към обяд махнах на караулката в края на София от колелцето-е махнах мислено,защото господата са сериозни и не трябва да бъдат притеснявани с махване,усмивки или каквото и да е.
Карането продължи около 9 часа като успях по тъмно да стигна на около 25 км.от Стара Загора,но се оттеглих с достойнство от пътя и се здрависах със моето шалте и спален чувал,които легнаха върху една близка нива а аз използвах удобния момент и случай и легнах върху тях.През този ден карах наистина бързо-може би една от причините за това беше че ще замръкна много рано на шосето а имах желанието още този ден да стигна Стара Загора,но тъмнината заедно със тесния път и прелитащите тирове ме накараха да потърся един що годе приличен хотел-звездоброй,който да бъде малко встрани от пътя и по този начин да бъде шумоизолиран от профучаващите превозни средства които никога не спират да преминават.
Горе долу към 230 км.изминах на колелото този ден-което си беше изключително добре за мен и бях видимо доволен от себе си и от своите моментни възможности.Лягането бе с усмивка и приятни мисли за несбъднати мечти.Сутрешното пристигане в Стара Загора стана с един прекрасен изгрев ,който се заформяше и се оформи вдясно от мен и така денят започна прекрасно.Три дена в града на липите добре запълнени с ремонтни дейности в апартамента на приятелката-боядисване от горе до долу.
Пристигнах точно навреме без да искам,разбира се уцелвайки случайно момента за ремонтни дейности но се включих на драго сърце и успях да поомажа насам натам с боя.Процеса с поомазването ми е познат още от гурбета ми в Италия-но това е друг разказ.Доволен и щастлив от добре запълненото време в добре познатата Зара поех обратно към София като на връщане реших да мина през още по малки и ненатоварени шосета и така да се насладя на прекрасни гледки и да се съсредоточа върху самото каране, а не да мисля за подминаващата ме кола с бясна скорост и пушека останал след нея.
Единствения пушек сега по този път излизаше от мен -така карах че пушек се вдигаше!Шегувам се разбира се.През едни прекрасни селца след задължителното Стара Загора-Чирпан по главен път, през едни красиви и панорамни местенца карането на колело беше същински рай.Наближавах към Белозем когато колелото ми се счупи на две части-предна в ръцете ми състояща се от кормило,вилка и гума и втора част-останалата част от колелото,като нещото което свързваше предната и задна част бяха жилата на колелото.
В първия момент се почувствах много странно а във втория вече падах ….за миг-нали знаете как стават тези работи?За една неопределена част от секундата и вече си на земята,но преди да падна на земята не пропуснах да поема цялата тежест на удара със врата си ,който се настани на кормилото и чак след това си паднах спокойно назад.Причерня ми малко в първия момент и седях полулегнал на земята и първата ми мисъл беше “Е точно тука ли намери да се счупиш?по средата на нищото между две села,ще ми трябва истинско чудо за да се измъкна оттук.!"
..В далечината съзрях да се задава някакъв микробус който беше като мираж на общия фон и аз махнах много усърдно на буса ,както си седях полулегнал на земята.Буса спря излезе един хубав човечец който пътуваше най-вероятно със съпругата си и ме попита дали трябва да викат линейка…аз му отвърнах че не е необходимо, но ще му бъда безкрайно благодарен ако ме метне до първото населено място което е в неговата посока .Човечеца каза че по принцип не вози хора в буса защото е товарен и в него кара животни, но аз бързо обясних че нямам нищо против да се возя в отделението за животни.
Така се качих във задната част на фургона където беше постлано със слама и много късметчета разпръснати във сламата-късметчета които миришат,като ги настъпиш още повече.В този момент единственото нещо което си мислех и казах на любезния господин беше "Леле какво можеше да стане ако бях с колелото по главно шосе и ако карах по нанадолнище а не по равно-можеше и да не оцелея!".А добрия човечец ми отвърна ..Не мисли за това което е можело да стане а се радвай че не е станало!!! И се усмихни!!!Какъв мъдрец нали?
Н а ж.п. гарата или по скоро срещу нея бях оставен с двете части от моето колело и дисагите на него ,които си тежаха порядъчно.Забравих да спомена и почти обездвижения ми врат ,който също беше част от моментната обстановка плюс факта че нямах една стотинка в джобовете а ми предстоеше пътуване с влак –тип евакуация към София.Положението меко казано беше деликатно.
Първата ми мисъл и асоциация в този момент беше КМЕТА на селото и реших че той е единствения възможен човек който ще оправи моментната ми безизходица давайки ми пари на заем на добра воля –рискувайки да не му ги върна.КМЕТА аз познавах задочно или по скоро само бях чувал за него-това е единствения човек в този град Белозем който аз познавах по някаква косвена линия-е добре де не познавах лично а бях чувал за него.
Докато бях в Стара Загора научих че Белозем е европейското село на Белия щъркел и там гнездят голямо количество щъркели-на църквата,на училището,по къщите..над 30 гнезда ако не се лъжа…и след като има щъркели и след като се излюпи малкото често се случва то да падне от гнездото и да има нещо счупено или някаква друга травма,но е достатъчен факта че то лежи безпомощно на земята и нищо не може да направи. В този случай се появява КМЕТА и неговите съмишленици и сподвижници-цялото село или град?които вземат малкото щъркелче иго пращат в Стара Загора било с влака или с автобусите от София ,които отиват към Зарата важното е че хората намират начин транспорта не е проблем за тях,защото имат воля и желание да го направят!!
Щъркелчето пристига в града на липите и правите улици и тук го поемат любезните ветеринари от центъра за диви животни които полагат всички усилия то да се оправи и да се върне към дивия си начин на живот ако е възможно…ако не-остава в центъра.Господин Кмета беше най-големия ентусиаст в Белозем,който поддържаше гореща връзка със ветеринарните лекари….
Та реших да му се представя да му разкажа историята си и да му кажа че не съм случаен човек който не познава никoй в Белозем а че го познавам задочно от разказ на моите приятели–ветеринарите от Стара Загора и ако може да е така любезен да ми услужи с пари за влака,защото аз нямам една стотинка ( с последните си пари взех от Зарата малко хапване) И след като се прибера благополучно в София ще направя всичко възможно по най-бързия начин да възвърна сумата за билета.Окрилен от гениалния си план тръгнах към гарата където трябваше да оставя счупеното си колело,защото придвижването ми с него по нататък беше невъзможно.
На гарата имаше павилионче(като на всяка гара) където продаваха кафета,цигари,вафли,бири и помолих любезната лелка да оставя при нея двете части от това което се е наричало колело допреди малко а аз да отида до кметството,като не изпаднах в подробности защо аджаба ще ходя точно в кметството.Женицата се съгласи ,аз направих бърза справка за следващия влак към София и за цената-оказа се че ми трябват точно 9 лева и няколко стотинки,които сега ми се струват една нищожна сума но тогава бяха най-огромния кредит който една банка наречена човек можеше да ми отпусне.
Поех по главната която водеше към кметството и след малко стигнах до красива сграда с цветя отпред и хубава чешма където се измих малко,та именно там в тази къща сепомещаваше КМЕТА и аз влязох с нужния респект и уваженеие към лицето- ТИ БАЩА ТИ МАЙКА КМЕТЕ!Почуках на вратата и зачаках..почуках пак и пак а на отсрещната врата където пишеше-секретариат на кмета вратата беше поотворена и се дочу глас:Кажете? Ами аз идвам при кмета …Ами кмета го няма…Ама обеднапочивка ли е ??Ами той не е в България..той е в Гьрция……отвърна жената.
Както бях отворил вратата и гледах секретарката в очите така целия ми свят се преобърна с краката нагоре и целия план на когото разчитах и за когото се бях хванал като удавник за сламка изведнъж потъна и изчезна и сигурно в този момент съм имал много угрижен и отчаян вид защото жената ме попита:Какво има??нещо може ли да помогне тя във случая и аз и отвърнах :"АМИ ВИЖТЕ СЕГА ЩЕ ВИ РАЗКАЖА ЕДНА ИСТОРИЯ И НЕ ЗНАМ ДО КОЛКО ЩЕ МИ ПОВЯРВАТЕ НО ТЯ Е САМАТА ИСТИНА И НАИСТИНА МИ СЕ СЛУЧИ"……
Та тази история разказах и на вас току що, но в пълния и вид ,защото секретарката знае само една част от нея, защото действието се развиваше тогава-а сега то вече е минало почти отдавна и картината е цяла….Прибрах се благополучно в София със влака и колелото а още на другия ден пратих пощенски запис на стойност 10 лева до кметството на Белозем с най-искрени благодарности!
Самата думичка приключение сама по себе си е интересна и споменавайки я ние вече привличаме околното внимание,защото всеки мечтае за приключения,авантюри,интересни истории и най-вече интересен живот изпълнен с много приятни моменти,много пътувания и много запознанства с различни по вид и националност хора ,но в никакъв случай различни по характер-интересни и добронамерени хора,които имат своя житейски възглед,но не го натрапват на никого а тихичко и спокойничко живеят във хармония със себе си и в хармония с природата и околните.
Хора не страхуващи се да подаряват усмивки и не срамуващи се да заплачат,хора със светещи очи и отворени сърца—кой не би искал да общува с такива хора?няма такъв разбира се-но за да срещаш такива хора ти трябва да пътуваш нали?а пък хората които превръщат живота си в едно голямо пътешествие и приключение са наистина малко…всички останали казват “Ех,гледай го тоя пътува ли пътува-не се спира,лесно му е на него,вятър го вее на бял кон..”но като му е лесно на него защо не искат да бъде лесно и на тях?
Крачката да станеш приключенец е наистина малка и абсолютно безболезнена-вярвайте ми.Наистина малко хора се решават да заменят домашния уют с едни странно изглеждащи пътувания-били те на стоп,на колело,влакове,самолети,автобуси.Замисляли ли сте се колко много такива малки крачки през нашия живот не правим?
Поради страх,срам,неувереност….каквато и да е причина-ПРИЧИНАТА е нещото което винаги можеш да си измислиш,и да се измъкнеш от вътрешното ти мърморене –защо не го направи……и неправейки всичките тези малки крачки към приключения,авантюри,интересни истории накрая ще се окаже че ние изобщо не сме вървяли а сме си стояли на едно място.
Може би ще се запитаме –какво аджаба сме изпуснали не правейки това,не правейки онова?и ще усетим една огромна празнина във нашия живот,която ще зее като отворена врата и ще носи течение и студен въздух на нашата душа,на която вярвайте ще бъде много тъжно и самотно.Та основната ми мисъл беше правете малките крачки-ще видите колко е лесно и колко бързо ще се научите да ходите в света на приключението……А моето приключение което исках да ви разкажа започва тук и сега:
От много време исках да се кача на колелото и да понавъртя малко повечко километри в неопределена посока из родните параметри за един ден-да изпробвам физическите си възможности,да отида на интересно място да постоя два-три дена и да се върна обратно с колелцето.Хубав план,който по една или друга причина се отлагаше във времето или по скоро не се отлагаше а узряваше и чакаше да му дойде времето-между другото всички мои планове се развиват по този образец-намислям си нещо решавам че ще го направя,сигурен съм че то ще стане-защото е напълно нормално то да се случи и НЕ БЪРЗАМ!!!!
Най-интересното е че по този мой стереотип –или по скоро монотип на подредба на планове и на мечти,защото във всеки план има заложена една малка мечта и правейки безумни планове аз не спирам да мечтая-тайната на моята усмивка!!!Та времето на моя план свързан с колело дойде и мястото бе избрано-Стара Загора-защо тя ли??
Ами имам една приятелка там-ветеринарен доктор е,ще я видя ще помагам малко за животните в центъра в който работи-за рехабилитация на диви животни,ще понавъртя километри…какво повече да искам?другото само ще се случи-тръгвайки вероятността да се случи е100%,не тръгвайки вероятността е 0%-това е положението И аз понеже съм максималист избрах вариант едно със100%....попрегледах колелото,взех една резервна гума ,напълних дисагите на колелото и малко късничко към обяд махнах на караулката в края на София от колелцето-е махнах мислено,защото господата са сериозни и не трябва да бъдат притеснявани с махване,усмивки или каквото и да е.
Карането продължи около 9 часа като успях по тъмно да стигна на около 25 км.от Стара Загора,но се оттеглих с достойнство от пътя и се здрависах със моето шалте и спален чувал,които легнаха върху една близка нива а аз използвах удобния момент и случай и легнах върху тях.През този ден карах наистина бързо-може би една от причините за това беше че ще замръкна много рано на шосето а имах желанието още този ден да стигна Стара Загора,но тъмнината заедно със тесния път и прелитащите тирове ме накараха да потърся един що годе приличен хотел-звездоброй,който да бъде малко встрани от пътя и по този начин да бъде шумоизолиран от профучаващите превозни средства които никога не спират да преминават.
Горе долу към 230 км.изминах на колелото този ден-което си беше изключително добре за мен и бях видимо доволен от себе си и от своите моментни възможности.Лягането бе с усмивка и приятни мисли за несбъднати мечти.Сутрешното пристигане в Стара Загора стана с един прекрасен изгрев ,който се заформяше и се оформи вдясно от мен и така денят започна прекрасно.Три дена в града на липите добре запълнени с ремонтни дейности в апартамента на приятелката-боядисване от горе до долу.
Пристигнах точно навреме без да искам,разбира се уцелвайки случайно момента за ремонтни дейности но се включих на драго сърце и успях да поомажа насам натам с боя.Процеса с поомазването ми е познат още от гурбета ми в Италия-но това е друг разказ.Доволен и щастлив от добре запълненото време в добре познатата Зара поех обратно към София като на връщане реших да мина през още по малки и ненатоварени шосета и така да се насладя на прекрасни гледки и да се съсредоточа върху самото каране, а не да мисля за подминаващата ме кола с бясна скорост и пушека останал след нея.
Единствения пушек сега по този път излизаше от мен -така карах че пушек се вдигаше!Шегувам се разбира се.През едни прекрасни селца след задължителното Стара Загора-Чирпан по главен път, през едни красиви и панорамни местенца карането на колело беше същински рай.Наближавах към Белозем когато колелото ми се счупи на две части-предна в ръцете ми състояща се от кормило,вилка и гума и втора част-останалата част от колелото,като нещото което свързваше предната и задна част бяха жилата на колелото.
В първия момент се почувствах много странно а във втория вече падах ….за миг-нали знаете как стават тези работи?За една неопределена част от секундата и вече си на земята,но преди да падна на земята не пропуснах да поема цялата тежест на удара със врата си ,който се настани на кормилото и чак след това си паднах спокойно назад.Причерня ми малко в първия момент и седях полулегнал на земята и първата ми мисъл беше “Е точно тука ли намери да се счупиш?по средата на нищото между две села,ще ми трябва истинско чудо за да се измъкна оттук.!"
..В далечината съзрях да се задава някакъв микробус който беше като мираж на общия фон и аз махнах много усърдно на буса ,както си седях полулегнал на земята.Буса спря излезе един хубав човечец който пътуваше най-вероятно със съпругата си и ме попита дали трябва да викат линейка…аз му отвърнах че не е необходимо, но ще му бъда безкрайно благодарен ако ме метне до първото населено място което е в неговата посока .Човечеца каза че по принцип не вози хора в буса защото е товарен и в него кара животни, но аз бързо обясних че нямам нищо против да се возя в отделението за животни.
Така се качих във задната част на фургона където беше постлано със слама и много късметчета разпръснати във сламата-късметчета които миришат,като ги настъпиш още повече.В този момент единственото нещо което си мислех и казах на любезния господин беше "Леле какво можеше да стане ако бях с колелото по главно шосе и ако карах по нанадолнище а не по равно-можеше и да не оцелея!".А добрия човечец ми отвърна ..Не мисли за това което е можело да стане а се радвай че не е станало!!! И се усмихни!!!Какъв мъдрец нали?
Н а ж.п. гарата или по скоро срещу нея бях оставен с двете части от моето колело и дисагите на него ,които си тежаха порядъчно.Забравих да спомена и почти обездвижения ми врат ,който също беше част от моментната обстановка плюс факта че нямах една стотинка в джобовете а ми предстоеше пътуване с влак –тип евакуация към София.Положението меко казано беше деликатно.
Първата ми мисъл и асоциация в този момент беше КМЕТА на селото и реших че той е единствения възможен човек който ще оправи моментната ми безизходица давайки ми пари на заем на добра воля –рискувайки да не му ги върна.КМЕТА аз познавах задочно или по скоро само бях чувал за него-това е единствения човек в този град Белозем който аз познавах по някаква косвена линия-е добре де не познавах лично а бях чувал за него.
Докато бях в Стара Загора научих че Белозем е европейското село на Белия щъркел и там гнездят голямо количество щъркели-на църквата,на училището,по къщите..над 30 гнезда ако не се лъжа…и след като има щъркели и след като се излюпи малкото често се случва то да падне от гнездото и да има нещо счупено или някаква друга травма,но е достатъчен факта че то лежи безпомощно на земята и нищо не може да направи. В този случай се появява КМЕТА и неговите съмишленици и сподвижници-цялото село или град?които вземат малкото щъркелче иго пращат в Стара Загора било с влака или с автобусите от София ,които отиват към Зарата важното е че хората намират начин транспорта не е проблем за тях,защото имат воля и желание да го направят!!
Щъркелчето пристига в града на липите и правите улици и тук го поемат любезните ветеринари от центъра за диви животни които полагат всички усилия то да се оправи и да се върне към дивия си начин на живот ако е възможно…ако не-остава в центъра.Господин Кмета беше най-големия ентусиаст в Белозем,който поддържаше гореща връзка със ветеринарните лекари….
Та реших да му се представя да му разкажа историята си и да му кажа че не съм случаен човек който не познава никoй в Белозем а че го познавам задочно от разказ на моите приятели–ветеринарите от Стара Загора и ако може да е така любезен да ми услужи с пари за влака,защото аз нямам една стотинка ( с последните си пари взех от Зарата малко хапване) И след като се прибера благополучно в София ще направя всичко възможно по най-бързия начин да възвърна сумата за билета.Окрилен от гениалния си план тръгнах към гарата където трябваше да оставя счупеното си колело,защото придвижването ми с него по нататък беше невъзможно.
На гарата имаше павилионче(като на всяка гара) където продаваха кафета,цигари,вафли,бири и помолих любезната лелка да оставя при нея двете части от това което се е наричало колело допреди малко а аз да отида до кметството,като не изпаднах в подробности защо аджаба ще ходя точно в кметството.Женицата се съгласи ,аз направих бърза справка за следващия влак към София и за цената-оказа се че ми трябват точно 9 лева и няколко стотинки,които сега ми се струват една нищожна сума но тогава бяха най-огромния кредит който една банка наречена човек можеше да ми отпусне.
Поех по главната която водеше към кметството и след малко стигнах до красива сграда с цветя отпред и хубава чешма където се измих малко,та именно там в тази къща сепомещаваше КМЕТА и аз влязох с нужния респект и уваженеие към лицето- ТИ БАЩА ТИ МАЙКА КМЕТЕ!Почуках на вратата и зачаках..почуках пак и пак а на отсрещната врата където пишеше-секретариат на кмета вратата беше поотворена и се дочу глас:Кажете? Ами аз идвам при кмета …Ами кмета го няма…Ама обеднапочивка ли е ??Ами той не е в България..той е в Гьрция……отвърна жената.
Както бях отворил вратата и гледах секретарката в очите така целия ми свят се преобърна с краката нагоре и целия план на когото разчитах и за когото се бях хванал като удавник за сламка изведнъж потъна и изчезна и сигурно в този момент съм имал много угрижен и отчаян вид защото жената ме попита:Какво има??нещо може ли да помогне тя във случая и аз и отвърнах :"АМИ ВИЖТЕ СЕГА ЩЕ ВИ РАЗКАЖА ЕДНА ИСТОРИЯ И НЕ ЗНАМ ДО КОЛКО ЩЕ МИ ПОВЯРВАТЕ НО ТЯ Е САМАТА ИСТИНА И НАИСТИНА МИ СЕ СЛУЧИ"……
Та тази история разказах и на вас току що, но в пълния и вид ,защото секретарката знае само една част от нея, защото действието се развиваше тогава-а сега то вече е минало почти отдавна и картината е цяла….Прибрах се благополучно в София със влака и колелото а още на другия ден пратих пощенски запис на стойност 10 лева до кметството на Белозем с най-искрени благодарности!
Няма коментари:
Публикуване на коментар