Намиране

Бъди какъвто си,
живей където искаш.
Със себе си на ТИ,
пак грозното притискаш.

Отпускаш се-летиш,
пак падаш и се стягаш.
Към новото вървиш
за старото внимаваш.

Събуждаш се-сълза
се стича по лицето.
Оставя тя следа,
и капка във морето.

Усещаш че си тук,
а може би си там.
на времето на пук,
разбираш че си сам.

Сближаваш се-усещаш,
на слънцето лъчите.
Разделяш се-подвеждаш,
най-чистото в очите.

Затваряш се във клетка,
а ключа хвърляш рязко.
Надписваш чужда сметка,
лице с фалшива маска.

И тъй години-век,
но някой те намира.
наричаш го човек,
без думи те разбира.

намира тя ключа
и клетката отваря.
щастливата следа
във тебе се разтваря.

намираш свобода,
и поглед към звездите.
Намираш всичко това,
отсреща във очите.

И чувстваш се щастлив,
и някак неестествен.
отново,пак летиш,
красив си като кестен.

пак хванал си ръка,
която те намира.
събрал си се с душа
която те разбира!