кой остарял-помъдрял
кой помъдрял- остарял!
не е критерий старостта за мъдрост
нито мъдростта за старост
някои казват"не питай старило а питай патилo"
това е мерило и точно бесило...
летящо хвърчило и цветно мастило
тук влиза във сила под детска закрила
но мъдрост и младост и дързост и старост
дали са възможни,или не за жалост
в чашата с радост и капката гадост
намирам нов казус-мъдрост без радост.
отива на хаос и малката цялост
на мисъл почиваща в есенна вялост.
расива река казваща се Елба по която се разхождаш с корабче а ако я пренебрегнеш и забравиш за нея,тя дискретно вечер напомня за себе си с тромбата на някой самотен кораб.Всъщност плажовете са няколко-разхождайки се с корабчето ги видях с очите си.Те са реални и пясъчни.Не са градска легенда за добро настроение.
Когато се опитвам да пиша хронологично някак си не се получава.Един вид пиша по задължение и продължавам да пиша от мястото където съм спрял предишния път.Ако в този момент ме вълнува нещо друго как мога да следвам тази хронология се питам аз.Обичам да пиша когато и каквото си поискам.Може за 2 месеца да не напиша и един ред а след това за два дена да изпиша половин тетрадка.Всичко е въпрос на вътрешна потребност към писане.
до прозорчето има нещо като мивка"вградена" в земята.Издълбано коритце с дупка в средата,откъдето да се оттича водата,ако случайно се мие някаква посуда там.
Дървена паянтова врата разделя двете помещения-стаички в малката къщичка,всяко едно от които е с размери 5 на 3 метра и височина два и петдесет от земята до ламаринения покрив,който е укрепен от горната си страна с камъни,срещу по силните ветрове.Влизайки през паянтовата вратичка срещу нас е леглото на моя приятел и хазяин а над него има естествена етажерка от глина,която свързва двете стени покрай ъгъла, на която се намират радиото и найлонови пликчета с най-различно съдържание.
Върху импровизираната библиотека се намира и керосиновата лампа,а под шкафа се намират две 5 литрови туби с керосин,които миришат стабилно и това налага моето спане да бъде с глава насочена към"кухнята"До шкафа и леглото е подпряна и моята раница.
За да порасне едно дърво то трябва да има коренчета и да остане на едно място,да се установи,да се разклони и разлисти .....Но има семки,които се прихващат навсякъде-тях вятъра ги носи,и след като се прихванат и дървото хване корени и се развие,те са свободни отново да се трансформират в семка и пак да се здрависат с вятъра.Така те оставят след себе си много дървета с корени....а те самите никога не успяват да забравят за вятъра.Аз самият съм такава семка.
Мислех си че никога повече няма да видя един постер.Един постер с когото веднага правя асоциация с една държава.Нали знаете всяка държава си има запазена марка-Швейцария-часовниците и шоколада,Япония-техниката,Русия-водката,Румъния-Дракула,Сърбия-цветистите псувни и т.н и т.н.
Та мисълта ми беше че отново срещнах този постер тук в Индия.Тук най-малко съм очаквал да видя аятолах Хомейни и неговия приятел но ето че и това се случи.Видях ги в Каргил.Още навлизане в града ме приветстваха с добре дошъл.Помислих си че иранската марка ме преследва и ми се привижда,но по късно успях да я видя още няколко пъти в града и разбрах че привидението е истина.По късно ми обясниха,когато напусках градчето,че това са духовните водачи за всички мюсюлмани,не само за иранците.
Каргил е наистина град от типа"нищо особено"Ще го запомня с 3 омлета и 2 чая в едно капанче до гарата,евтината и почти съборила се къща за гости където се подслоних,шофьорите,които упорито ми повтаряха че пътя към Сринагар е затворен,но аз мога да пътувам нелегално с джип с тях,защото нормалните автобуси не вървят към Сринагар следващите 3 дена.
В един манастир закупувам картички,с идеята те да бъдат подарени на приятели.Нищо чудно и странно до тук нали?Само че пътят ме отвежда до едно селце на около 300 км. където показвам картичките на деца и възрастни в една къща за гости и една от картичките е разпозната!
Като хипнотизиран съм от нея.Не мога да откъсна очи от двата върха в моментите когато те се появяват и след това изчезват на поредния завой.Единия връх Мун е идеален.Прилича на огромна снежно-ледена пирамида.За пореден път се радвам на своята импулсивност и на новото име което си давам в този момент-ловеца на картички.
Намирам идеално равно място за палатка и след прекрасен залез и няколко снимки и скромна вечеря отново заспивам.Щастлив от това че много често следвам някакво вътрешно гласче,а също и от факта че много често рязко променям посоката си отново следвайки това гласче.Звездите ме даряват със светлината си,млечния път ми подарява пътя си, а нощта ми подарява тишината си.Чувствам се специален. 
Ех,този Кашмир,ех този Сринагар така разоряващи само за три дена!Днес е 3-ят ми ден тук в моята лодка за гости и след обиколка из центъра на града вчера,а днес предимно в моята част на града,защото тя е на 4км.от центъра,включително риболов с едно плаващо корито,което взех от моят хазяин.От колко време не бях хващал въдица в ръка.Ето че и това се случи отново.
