Постер от Иран

Мислех си че никога повече няма да видя един постер.Един постер с когото веднага правя асоциация с една държава.Нали знаете всяка държава си има запазена марка-Швейцария-часовниците и шоколада,Япония-техниката,Русия-водката,Румъния-Дракула,Сърбия-цветистите псувни и т.н и т.н.

Така и тази държава има определена марка за мен и това е този постер.На постера има двама духовни водачи а държавата е Иран.На постера са аятолах Хомейни и още един намусен чичо аятолах Хаменей,с брада и очила и този постер може да бъде видян навсякъде в Ислямска република Иран.

Половината от постера-аятолах Хомейни присъства и на повечето банкноти.Религия и пари.Здраво е притиснал горките хорица.Уцелил е две от слабите им места.Не половин постер а постер и половина!

В Иран научих нещо интересно.Ако иска човек да отвори магазинче,павилионче,хотелче или каквото и да е публично учреждение,първото нещо което трябва да направи е да закачи постера с двамата водачи на видно място,след което минава специална комисия и проверява дали водачите заемат полаганото място в сърцето на бъдещия бизнесмен и дават благословията си и разрешителното си.Има постер-има бизнес.Няма постер-няма бизнес.Просто и ясно!

Та мисълта ми беше че отново срещнах този постер тук в Индия.Тук най-малко съм очаквал да видя аятолах Хомейни и неговия приятел но ето че и това се случи.Видях ги в Каргил.Още навлизане в града ме приветстваха с добре дошъл.Помислих си че иранската марка ме преследва и ми се привижда,но по късно успях да я видя още няколко пъти в града и разбрах че привидението е истина.По късно ми обясниха,когато напусках градчето,че това са духовните водачи за всички мюсюлмани,не само за иранците.

А аз бях толкова наивен да мисля че тази лудост с двете лица от постера не може да съществува още дълго в пределите на Иран,камо ли в друга държава!Впрочем тя съществува дълго в Иран-почти 30 години след революцията.Ето че отново видях видното духовенство за което почти бях забравил.

Каргил е наистина град от типа"нищо особено"Ще го запомня с 3 омлета и 2 чая в едно капанче до гарата,евтината и почти съборила се къща за гости където се подслоних,шофьорите,които упорито ми повтаряха че пътя към Сринагар е затворен,но аз мога да пътувам нелегално с джип с тях,защото нормалните автобуси не вървят към Сринагар следващите 3 дена.

Причината?Провеждащата се в Сринагар мирна демонстрация за независимост на Кашмир.Как звучи само а?Мир...независимост...демонстрация....Какво мислите че направих аз,че си седнах на дупето и чаках 3 дена докато пуснат автобусите?Нищо подобно.Тръгнах на стоп.Тръгнах към съседното градче което ми беше препоръчано от чичкото в къщата за гости.То се казваше Драс и се намираше само на 50км. от мен.

Само че стопа не се оказа никак лесен.След като излязох от града започнах да махам в близост до няколко спрели камиона,наблюдавайки техните шофьори,които се къпеха,перяха,миеха и готвеха.Почиваха си доста активно момчетата.След повече от час чакане и наблюдение трима от шофьорите дойдоха към мен с бавна и небрежна походка да се запознаят с чужденеца.

Те бяха млади момчета и само единия от тях говореше на индийско-английски с преобладаващ индийски.Те пътуваха в моята посока или по скоро аз пътувах в тяхната,но тенденцията скоро да тръгнат не изглеждаше никак близо.След една цигара време си стиснахме ръцете и се разделихме-те се върнаха при камионите си,а аз си останах на мястото.

След около 10 минути едно минибусче спря на моето махане и в него се намираха шофьор плюс двама спътника.Нито един от тях не говореше Индийско-английски,но след като повторих около 10 пъти Драс,а те повториха около 10 пъти името на съседно село(според мен),и аз със знаци и жестове обяснявах че и до тяхното предполагаемо село ще е добре да ме хвърлят-те обясняваха нещо друго,и ето че аз се намирах в малкото бусче,а голямата ми раница беше укрепена с въженце на покрива на автобуса.

Возенето продължи по малко от километър,до полицейския check пост.След като дадох паспорта си за записване на данните,и след като разменихме няколко думи с момчето военен или полицай,записващо данните,шофьора на бусчето помоли момчето да преведе на английски,колко пари ще му дам за това возене до Драс.Аз обясних че пътувам на стоп и че не бих искал да дам никакви пари за това возене,и ако иска ще си сваля раницата и ще стопирам оттук.Той искаше.

Така аз останах на police check пост-а и продължих своята стопаджийска одисея оттук.Видях Индийската полицейска форма на корупция и рекет на живо.Ако не дадеш нещо няма да минеш оттук,през нашата бариера.Не към мен разбира се,а към преминаващите шофьори.След една цигара време и нелош разговор с полицаите,те ме качиха на джип,сваляйки цената от 100 на 70 рупии,и така аз пропътувах тези 50 км. до Драс.А кой е Драс?Има го обяснено в по преден разказ.