Приститане в Сринагар

Ей,смехурковци здравейте!След толкова много време без новини от мен ето че за два дена ви изпращам два стари разказа за отминалите дни.Надявам се да не ви досаждам много и да четете с интерес това което ми се случва и това което ме вълнува,ако пък ви досаждам можете да ми кажете спокойно.

Не са изминали 4-5 дена от тези които си бях предвидил за да стигна до Кашмир и до столицата му Сринагар а само един и аз вече се намирам тук......Плановете се променят в движение.човек трябва да бъде гъвкав и според условията да взима уж правилното решение.Тази сутрин станах в 4 часа.По предсказанията на местните хора трябваше да дойде автобус до Каргил който пътува в посока Сринагар.

Излъгах ви за часа защото се събудих в 3-20, а автобуса трябваше да дойде в 4.Бях изключително експедитивен тази сутрин.Дооправяне на багаж,миене и обличане за по малко от 20 мин.Излязох от бунгалото,което ме намери предишния ден,когато пристигнах тук в Драс-мястото известно с това че е второто по студенина място в света след Сибир.Други известности тук няма.Няма и неизвестности.Малко градче от типа село с приятни хора и точка.

Заключих бунгалото и скрих ключа на тайното място,което ми беше посочено предишния ден и излязох на главния път.Тъмнина и звезди и прелайващи кучета,и една самотна светлина от близко павилионче.Бях привлечен от нея,както мушиците търсят светлината дори с опасност за живота си.В случая опасност за моя живот нямаше,все пак не съм мушица нали?Открих ранобуден чичо,който подготвяше храната за капанчето си.

Поздравих го учтиво и го попитах за предстоящия рейс.Той съвсем учтиво ми каза,че няма такъв рейс и да не си губя времето в чакане.Аз бях видимо изненадан от учтивата новина и червейчето на съмнението започна да дълбае с нарастващо постоянство от минута на минута.Не че не вярвах на чичото,не вярвах че съм станал в 3-20 в очакване на някакъв невидим автобус.Учудих се на собственото си спокойствие в този момент и на хубавата мисъл,че ако няма автобус значи е на хубаво.

Нещо друго трябва да се случи и ще се случи.В4-20(този час си определих за краен срок за чакане)се върнах при бунгалото,извадих скритото ключе и след това спалния си чувал и блаженно се отпуснах в прегръдката на съня.Към 8-30 бях буден,показах си нослето навън и притеснително забелязах неприятно количество облаци в небето,а планината и алпийския връх,които виждах предишния ден бяха изчезнали в типична снежна пелена.

За втори път повторих церемонията със заключването и скриването на ключето,и след това се насочих към любимото ми капанче намиращо се на 50м. от бунгалото(на главния път),където закусих и извърших задължителната чаена церемония с няколко масала чая-черен или зелен чай с мляко в зависимост от мястото и региона където се намирате.Времето прогресивно се влошаваше до един момент когато нямаше накъде повече и в този момент заваля ситен лепкав дъждец.

Аз стоях в капанчето и дебнех за преминаващи джипове и камиони,които да попитам дали биха ме взели до съседното градче-Сонамарг-намиращо се на около 50 км.. от Драс.На няколко пъти ударих на камък-имаха място,но имаха и цена,която беше удивително висока за това скромно разстояние от 50км-200 рупии!Може пък цената да не е била толкова висока,а аз да съм циция,но това е отделен въпрос.

Важното е че след много чайове и много приказки с местните момчета и възрастни,които продължаваха да увеличават моят страх относно Сринагар и Кашмир,дойде моят джип.Попитах човека дали отива в същата посока-той каза ДА,попитах дали ще ме вземе-той каза-ДА,попитах за цената-той каза колкото предложиш,аз предложих 100 рупии очаквайки отрицателен отговор,но той каза-ДА,аз невярващо попитах втори път,и отново чух-ДА,и вече препусках доволен да взема багажа си от любимото капанче.

Бързо сбогуване с местните момчета и възрастни,и ето ме настанен удобно на предната седалка в компанията на приятен младеж на видима възраст около 30 години.,връщащ се от Лех успешно превозил група австралийци.Говорим си за свободата,за независимоста,щастливите и не толко щастливите хора.Неусетно набираме височина и дъжда се превръща в сняг, а лятото и есента в зима.Защото допреди Драс и този дъждец времето беше лятно а дърветата бяха есенни.

Все по далече и все по надолу виждам реката,каньона е зашеметителен а пътя е тясно притеснителен.Минаваме през 4 police check пост-където рутинно отивам в близката палатка за записване на важните данни от паспорта ми.Говорейки си с младежа,от дума на дума,от дъжд на сняг решавам че отивам направо в Сринагар.Той затвърждава моето първо впечатление,че всичко е пропаганда относно опасността за мен там, а времето-дъждът и снегът затвърждават моето мнение да пропусна Сонамарг и идеалните възможности за треккинг там,и да ги оставя за следващото ми идване в този район.

След преминаването на най-високата точка-превала"забравих му името",започна постепенно пускане и постепенно преминаване на снегът в дъжд,и на дъждът в мъгла.В един момент мъглата изчезна и се откри чудна гледка.Приближавайки Сонамарг,зеленината изпълваше все по голяма част от пространството,много дървета ,много растителност,красивата река беше на нашето ниво и вече не я гледахме от високо(800 метра)

Преминавайки през следващите селца ,усетих чувството че тази картина ми е много близка и позната.Удивително много ми приличаше на България и на малките планински селца в нея-близо до Тетевен,близо до Своге.....близо до мен.Почувствах се вкъщи носталгята по дома от предишния ден се изпари някъде в пространството.

На около 50 км. от Сринагар,моят човек качи трима мъже.Двама от тях говореха отличен английски(по добър от моят)и проведохме хубав и интерсен разговор относно Сринагар и Кашмир, пропагандата за тях,религията,добрите и не чак толкова добрите хора.Силна реклама от тяхна страна относно техния град и техните съграждани.

След като навлязохме в града,преминавайки през красивото Дал лейк и лодките гондоли,те слязоха и се сбогувахме,а ние продължихме към работното място на младежа,защото шефът му се беше обадил с питане къде е.Така пристигайки в този търговски комплекс бях поканен на чаша чай.Шефа ме разпита на прецизен английски кой съм.какъв съм,откъде съм...Опита се да ми предложи лодка,хотел,килими...аз обясних че съм скромен пътешественик и не разполагам с голям бюджет.

Негов подчинен ми показа стаята с килимите,които несъмнено бяха 1-во качество,а ако рекламата която чух за тях е вярна относно тяхната изработка е вярна то цената им бе смешна.Измъкнах се без да купя килим,и без да взема предложената ми стая в хотел със закуска за 500 рупии.Взех само чаша чай и бисквитка.Момчето ме откара до място където ми обясни че ще намеря подслон за предложените от мен 150 рупии.Мястото отстоящо на 4км. от центъра на града беше съседното Нагин лейк,където аз наех цяла лодка с две спални,хол,трапезария,баня и тераса гледаща в езерото за 150 рупии!

Невярващ,сънуващ,мечтаещ и чудещ се на този нов свят и нов дом аз се настаних удобно на терасата,в компанията на моя домакин с когото спазарих набързо няколко неща.Смъкнах вечерята от 75 на 50 рупии,на толко и закуската а между другото моят домакин ме попита дали пуша и след като му казах че поприпушвам той предложи специалната оферта 10 грама хашиш за 500 рупии.Смъкнах цената на 400 и си стиснахме ръцете.

Стоях на терасата включил телефона си надявайки се на обхват за да мога да споделя с някого емоцията която изпитвах.Лодката,езерото,патетата,ниско прелитащите орли-около 20 на брой!Толкова много на едно място виждах за първи път през живота ми на една ръка разстояние!Всичко беше приказка в която незнайно как бях попаднал и аз.Какво ли още ще ми поднесе съдбата?

Не знам,но този момент и тази лодка и появилата се луна и утихналото езеро и пеещите ходжи за молитва ще останатв мен завинаги!Как бързо сменям световете си,сезоните-от лято-зима и от есен-пролет,а също и посоките си-от горе в планината-долу при езерото.Благодаря ти Господи за това че те има и за това че ме пазиш.Благодаря ти бабо за спонсорството и да си ми жива и здрава още 85 години!