Мисли от Северозападна Индия

Рано сутрин е,или все още е сутрин,но вече не е толкова рано.Слънчо огрява близките върхове част от които рядко се разделят със своите братя облаците.Красиво е.Къде ли се намирам?В Панамик.Спокойно това все още не е Панама,все още е Индия само че е някъде по средата на нищото,или по скоро към края на нищото,и както много добре знаете във всяко малко нищо има едно голямо нещо.

Така и тук човек си мисли че е попаднал някъде-никъде,но е достатъчен един поглед наоколо за да разбере как нищото прелива в нещото и как нещото в нищото.Как понякога очакваме от някое място нещо,там наистина има нещо,но за нас то се оказва едно голямо нищо,и как очакванията са един голям сапунен мехур,който може да се спука или да отлети нанякъде толкова лесно.Пътуване без очаквания,пътуване без много далечни планове е моята философия.

Може да ви изглежда малко несериозно,но за мен е хубаво.Аз съм щастлив от пътя си,от това към което се променям,бавно и почти незабележимо.Толкова съм далеч от дома,а се чувствам все повече в къщи където и да се намирам.Комфорт и спокойствие.От пътя,от местата където се намирам,от хората които срещам.

Понякога се замислям за семейството,за приятелите които са толкова далече,но също така са и толкова близо,защото ги нося в сърцето си.Мисля си че родителите ми и сестра ми са щастливи,защото знаят че аз съм щастлив.Те се радват на моята радост,надявам се не се притесняват прекалено за моята скромна персона.Би било хубаво да им се обаждам по често,но пустата му несериозност ме преследва на всяка крачка.

Щастливец съм че имам това семейство,че имам приятелите които имам,че вървя по пътя по който вървя.Ден след ден километър след километър,място след място,все повече отварям сетивата си,неусетно научавам все повече неща за хората,за местата където съм,за себе си.Хубаво е и красиво толкова далеч от България и толкова близо до себе си.Пътувам сам,но в никакъв случай не съм самотен.Намирам приятели навсякъде.

Срещаме се,споделяме някой друг ден заедно и след това продължаваме по своите пътища носейки в сърцата си и в умовете си спомена за новите приятели,които удивително много приличат на нас,както и ние на тях!Пътешественици и откриватели с неспокоен дух,които не могат да стоят на едно място и да чакат информацията да ги намери ,а обикалят от място на място и гребат с пълни шепи направо от извора.

Хармонията и далечния хоризонт от мечти запълват мислите и съзнанието ми.Разбирам все повече че днес е днес и аз живея тук и сега,а утре си е утре и ще дойде когато му дойде времето!Толкова често ми се случват неща за първи път че трудно успявам да ги асимилирам.

Качих се над 6000м. за първи път,летях с пара планер за първи път,минах през един от най високите пътища в света(5600м).Толкова много случки,толкова красиви гледки-били те face то face или през прозорчето на раздрънкания автобус.Надявам се доброто здраве да бъде мой спътник в това пътуване,и леката настинка да бъде най-лошото ми разболяване.

Вярвам че има някой който ме пази,който ме закриля,който се грижи аз да съм жив и здрав.Не съм сигурен че той се намира горе на небето.За мен той е навсякъде,където съм аз там е и той-той е част от мен.Моята сянка дори когато няма слънце.Също така не съм сигурен че е той а не е тя или то!Вярвам в позитивната мисъл на приятелите и на семейството.Всеки път когато те си помислят за мен,към мен се насочва вълна от положителна енергия която рефлектира в моето съзнание!