четвъртък, 4 юни 2009 г.

Кашмир




Ех,този Кашмир,ех този Сринагар така разоряващи само за три дена!Днес е 3-ят ми ден тук в моята лодка за гости и след обиколка из центъра на града вчера,а днес предимно в моята част на града,защото тя е на 4км.от центъра,включително риболов с едно плаващо корито,което взех от моят хазяин.От колко време не бях хващал въдица в ръка.Ето че и това се случи отново.

Наистина се връщам назад във времето и повтарям някои неща които почти съм забравил че съм правил някога някъде-преди толкова години.Беше хубаво,усещах лек страх от тъмната вода и клатещото се нещо приличащо на кану,хванах бамбуковата пръчка с немнoгo влакно на нея и голяма черна кука накрая,намокрих къшея хляб и сложих малко топче на черната кука и метнах на 2 метра от лодката.

Усещах някакво интересно чувство на рибарско спокойствие,даже по едно време го ударих и на рибарски емоции,нервирайки се от това че топчетата хляб падат много лесно в нечия уста там долу в тъмното,само като ги докосне,и аз повече се занимавах с правене на топчета отколкото със същински риболов.Но усещането беше наистина приятно в рибарска лодка,с въдица в ръка,залязващото слънце.Човек се съсредоточава във въдицата и не мисли мнoгo за други работи.

Мозъчен релакс е научно медицинското име на това състояние!Ако някой доктор ме чуе сигурно ще ме анатемоса заради този мозъчен релакс,който сега си съчиних,но не ме взимате на сериозно нали?Нека бъдем несериозни поне за 5 минути.Ще бъде хубаво обещавам!Ех,как се отплеснах този път!!!Започнах с фалит,преминах на рибарстване и завърших с мозъчен релакс!

Истински класик на глупости и небивалици.Няма спор.Та относно фалита исках да кажа преди да се отплесна отново,че за 3 дена тук изхарчих много пари.Причината?Рано сутрин,или малко след това или малко по късно,след като отворя очи,след като се облека и измия и закуся,и след като отворя вратичката на моята лодка-къща за гости,и изляза на палубата гледаща в езерото,веднага започват да прииждат местни хора от близките селца с рибарски лодки и всеки един от тях продава нещо.Всеки един от тях има определена ниша.

Един сладкиши,цигари,сокове,вода и какво ли още не,друг цветя,трети сребърна бижутерия-ръчно изработена,пети шалове,дрехи,потури,следващият джентълмен продава неща изработени от дърво,следващият-ръчно изрисувани дървени кутии,свещници,сапунерки и хиляди други малки неща и т.н и т.н.

Идваха един след друг и всеки един от тях изчакваше учтиво в лодката си докато неговият колега свършеше своя бизнес с мен на палубата.Учтиво обясняващ ми как аз само да разгледам-безплатно е,и след това 40 мин. представяне на цялата колекция.Аз обяснявах как не искам да купя нищо цели 39 мин.и на 40 се предавах и все купувах нещо.То не бяха свещник,сребърна бижутерия,шалове 2 на брой(които по късно подарих),то не беше шафран, и дървени кутии,накрая за капак купих и една плетена торба.

Парите които извадих вчера свършиха.Утре трябва да ходя да извадя нови.Досега не бях купувал почти никакъв спомен и сувенир но ето че и това се случи.Само че от утре трябва да се науча да отказвам.Защото ако не се науча много скоро ще ме видите в България.Спокойно не се притеснявайте скоро няма да ме видите.

Не че не искам да купувам неща от местните и по този начин да ги подкрепям,бюджета ми е прекалено скромен,и за да извърша глупостите които съм намислил,и за да видя на живо местата които искам да видя не трябва да купувам сувенири!1.Защото раницата ми е огромна!2.Защото не са ми необходими сега,а изпращането на колет към България е скъпо,3.Защото много пари отиват за това,4.Само ще ми се пречкат.Какъв антисувенироман се извъдих а?

За успокоение ще ви кажа,че не съжалявам за закупените неща,след време ще ги гледам някъде в България в къщата в която ще живея и ще им се радвам понякога и ще си спомням,и ще се усмихвам,но дотогава до този ден ЩЕ ГИ НОСЯ НА ГЪРБА СИ!

Тази вечер тук в Сринагар се проведе среща на високо политическо ниво Индия-Пакистан относно Сринагар и ситуацията тук.95% от Сринагарци са зависими от туризма!а много туристи няма.Причината?Знаете я.Новините които достигат за този район.Не ходете там.Рискувате живота си.И следва логичното-отлив на туристи..

Допреди 3-4 години ситуацията е била изключително опасна за преминаващия турист но сега е опасна само за местните хора и техните взаимоотношения с военните.На 10 цивилни в града се пада 1 военен или полицай!Това ако не е военно положение.Местните казват че тази пропаганда-медийна и на всякакво ниво е дело на индийското правителство което се стреми да разруши бавно и сигурно местната икономика и хора.

Кашмирци искат независимост от 60 години.За 60 години повече от 150 000 кашмирци са умряли за тази кауза.Те не се чувстват по някакъв начин индийци или част от Индия.А и няма да се почувстват никога! Ето че и аз взех да ги разделям на Индийци и Кашмирци.Аз не мога да дам компетентно мнение за Индийци защото от тях видях сравнително малко по моят път.

Пътувайки от Делхи среднощно и през следващите градчета аз видях типичните в представата ми Индийци (типични от филмите),с шарените чалми,някои със засукан мустак,някои с брада,някои с интерсни шарени носии и също така изключително пъстрите индийки сякаш излязли от детските ми филми.

Така че аз знам малко по добре за Ладакци и Кашмирци.Две коренно различни вселени!От будистка Азия към Мюсюлманска Азия.От гомпи и чортени към минарета и джамии.Наистина имаш чувството че си в друга държава.

Всичко е различно.Хората,религията дори природата.Тук в Кашмир е зелено-навсякъде виждаш зеленина която радва окото.Близо до моята лодка e главната улица която води към бялата джамия и има множество чинарени дървета в двата края по ширината на улицата асфалтът ги е залял но брадвата не ги е отсекла,защото чинара е гербът на Кашмир.Браво на хората получават червена точка

Няма коментари:

Публикуване на коментар