Безизходица

Притиснат,заклещен от всички страни
сърцето ми спира почти да тупти
борбата е люта,а избора труден
живот или смърт-заспал или буден?

Аз зная съдбата пак тегне над мен,
но чувствам се някак неземно студен
защото в гърба ми цял нож е забит
и стигнал сърцето,пробил всеки щит

Със завидна прецизност-движение плавно
и лекарска точност-той реже го бавно
как искам да викам,как искам да бягам
устата в грозна гримаса разтягам
десница за помощ към всички протягам
и всичко човешко в мен аз напрягам.

В опит последен на света да извикам
аз моята болка къде да натикам
къде да потърся утеха последна
и за последно къде да приседна?

Човешко мълчание и празни очи
на мен отговарят с присмех почти
изчезват последните топли мечти
и малкото светли,красиви лъчи...