Не са изминали 4-5 дена от тези които си бях предвидил за да стигна до Кашмир и до столицата му Сринагар а само един и аз вече се намирам тук.Плановете се променят в движение.човек трябва да бъде гъвкав и според условията да взима уж правилното решение.
Тази сутрин станах в 4 часа.По предсказанията на местните хора трябваше да дойде автобус до Каргил който пътува в посока Сринагар.Излъгах ви за часа, защото се събудих в 3-20, а автобуса трябваше да дойде в 4.Бях изключително експедитивен тази сутрин.Дооправяне на багаж,миене и обличане за по малко от 20 мин.
Излязох от бунгалото,което ме намери предишния ден,когато пристигнах тук в Драс-мястото известно с това че е второто по студенина място в света след Сибир.Други известности тук няма.Няма и неизвестности.Малко градче от типа село с приятни хора и точка.
Заключих бунгалото и скрих ключа на тайното място,което ми беше посочено предишния ден и излязох на главния път.Тъмнина и звезди и пролайващи кучета,и една самотна светлина от близко павилионче.Бях привлечен от нея,както мушиците търсят светлината дори с опасност за живота си.В случая опасност за моя живот нямаше,все пак не съм мушица нали?
Открих ранобуден чичо,който подготвяше храната за капанчето си.Поздравих го учтиво и го попитах за предстоящия рейс.Той съвсем учтиво ми каза,че няма такъв рейс и да не си губя времето в чакане.Аз бях видимо изненадан от учтивата новина и червейчето на съмнението започна да дълбае с нарастващо постоянство от минута на минута.
Не че не вярвах на чичото,не вярвах че съм станал в 3-20 в очакване на някакъв невидим автобус.Учудих се на собственото си спокойствие в този момент и на хубавата мисъл,че ако няма автобус значи е на хубаво.Нещо друго трябва да се случи и ще се случи.
В 4-20(този час си определих за краен срок за чакане)се върнах при бунгалото,извадих скритото ключе и след това спалния си чувал и блажено се отпуснах в прегръдката на съня.Към 8-30 бях буден,показах си нослето навън и притеснително забелязах неприятно количество облаци в небето,а планината и алпийския връх,които виждах предишния ден бяха изчезнали в типична снежна пелена.
За втори път повторих церемонията със заключването и скриването на ключето,и след това се насочих към любимото ми капанче намиращо се на 50м. от бунгалото(на главния път),където закусих и извърших задължителната чаена церемония с няколко масала чая-черен или зелен чай с мляко в зависимост от мястото и региона където се намирате.
Времето прогресивно се влошаваше до един момент когато нямаше накъде повече и в този момент заваля ситен лепкав дъждец.Аз стоях в капанчето и дебнех за преминаващи джипове и камиони,които да попитам дали биха ме взели до съседното градче-Сонамарг-намиращо се на около 50 км.от Драс.
На няколко пъти ударих на камък-имаха място,но имаха и цена,която беше удивително висока за това скромно разстояние от 50км-200 рупии.Може пък цената да не е била толкова висока,а аз да съм циция,но това е отделен въпрос.Важното е че след много чайове и много приказки с местните момчета и възрастни,които продължаваха да увеличават моят страх относно Сринагар и Кашмир,дойде моят джип.
Попитах човека дали отива в същата посока-той каза ДА,попитах дали ще ме вземе-той каза-ДА,попитах за цената-той каза колкото предложиш,аз предложих 100 рупии очаквайки отрицателен отговор,но той каза-ДА,аз невярващо попитах втори път,и отново чух-ДА,и вече препусках доволен да взема багажа си от любимото капанче.
Бързо сбогуване с местните момчета и възрастни,и ето ме настанен удобно на предната седалка в компанията на приятен младеж на видима възраст около 30 години,връщащ се от Лех успешно превозил група австралийци.Говорим си за свободата,за независимостта,щастливите и не толко щастливите хора.Неусетно набираме височина и дъжда се превръща в сняг, а лятото и есента в зима,защото допреди Драс и този дъждец времето беше лятно а дърветата бяха есенни.
Все по далече и все по надолу виждам реката,каньона е зашеметителен а пътя е тясно притеснителен.Минаваме през 4 police check пост-където рутинно отивам в близката палатка за записване на важните данни от паспорта ми.Говорейки си с младежа,от дума на дума,от дъжд на сняг решавам че отивам направо в Сринагар.
Той затвърждава моето първо впечатление,че всичко е пропаганда относно опасността за мен там, а времето-дъждът и снегът затвърждават моето мнение да пропусна Сонамарг и идеалните възможности за трекинг там,и да ги оставя за следващото ми идване в този район.
След преминаването на най-високата точка-превала"забравих му името",започна постепенно пускане и постепенно преминаване на снегът в дъжд,и на дъждът в мъгла.В един момент мъглата изчезна и се откри чудна гледка.Приближавайки Сонамарг,зеленината изпълваше все по голяма част от пространството,много дървета ,много растителност,красивата река беше на нашето ниво и вече не я гледахме от високо(800 метра)
Преминавайки през следващите селца ,усетих чувството че тази картина ми е много близка и позната.Удивително много ми приличаше на България и на малките планински селца в нея-близо до Тетевен,близо до Своге.....близо до мен.Почувствах се вкъщи.Носталгията по дома от предишния ден се изпари някъде в пространството.
На около 50 км. от Сринагар,моят човек качи трима мъже.Двама от тях говореха отличен английски(по добър от моят)и проведохме хубав и интерсен разговор относно Сринагар и Кашмир,пропагандата за тях,религията,добрите и не чак толкова добрите хора.Силна реклама от тяхна страна относно техния град и техните съграждани.
След като навлязохме в града,преминавайки през красивото Дал лейк и лодките гондоли,те слязоха и се сбогувахме,а ние продължихме към работното място на младежа,защото шефът му се беше обадил с питане къде е.Така пристигайки в този търговски комплекс бях поканен на чаша чай.
Шефа ме разпита на прецизен английски кой съм.какъв съм,откъде съм.Опита се да ми предложи лодка,хотел,килими...аз обясних че съм скромен пътешественик и не разполагам с голям бюджет.Негов подчинен ми показа стаята с килимите,които несъмнено бяха 1-во качество,а ако рекламата която чух за тях е вярна относно тяхната изработка то цената им е смешна.
Измъкнах се без да купя килим,и без да взема предложената ми стая в хотел със закуска за 500 рупии!Взех само чаша чай и бисквитка.Момчето ме откара до място където ми беше обяснено че ще намеря подслон за предложените 150 рупии.Мястото отстоящо на 4 км. от града беше красивото Нагиин лейк,където аз наех цяла лодка акостирала от безброй години на брега.Лодката се състоеше от 2 спални,две бани,всекидневна,кухня,тераса а цената беше 150 рупии.
Невярващ,сънуващ,мечтаещ,чудещ се на този нов свят и този нов дом аз се настаних удобно на палубата -тераса гледаща към езерото в компанията на кардамоно-канеления чай учтиво поднесен ми от моят домакин,с когото спазарих няколко важни неща.Смъкнах вечерята от 75 на 50 рупии.Между другото моят хазаин ме попита дали пуша ,аз отговорих че поприпушвам и той предложи специалната услуга 10 грама хашиш за 500 рупии.Аз смъкнах цената на 400 и си стиснахме ръцете.
Стоях на терасата,включил телефона си надявайки се на обхват за да мога да споделя с някого емоцията,която изпитвах.Лодката,езерото,патетата,ниско прелитащите орли около 20 на брой!Толкова виждах за първи път през живота си, на една ръка разстояние.Всичко беше приказка в която незнайно как бях попаднал.
Какво ли още ще ми поднесе съдбата?Какво ли още ще ми поднесе късмета?Не знам разбира се,но този момент и тази лодка и появилата се луна в езерото и пеещите ходжи за молитва ще останат завинаги в мен.Как бързо сменям световете си,от лято-зима,от зима-лято,от горе в планината-долу при езерото!Благодаря ти Господи за това че ме пазиш, благодаря ти бабо за спонсорството и да си ми жива и здрава още 85 години.
Тази сутрин станах в 4 часа.По предсказанията на местните хора трябваше да дойде автобус до Каргил който пътува в посока Сринагар.Излъгах ви за часа, защото се събудих в 3-20, а автобуса трябваше да дойде в 4.Бях изключително експедитивен тази сутрин.Дооправяне на багаж,миене и обличане за по малко от 20 мин.
Излязох от бунгалото,което ме намери предишния ден,когато пристигнах тук в Драс-мястото известно с това че е второто по студенина място в света след Сибир.Други известности тук няма.Няма и неизвестности.Малко градче от типа село с приятни хора и точка.
Заключих бунгалото и скрих ключа на тайното място,което ми беше посочено предишния ден и излязох на главния път.Тъмнина и звезди и пролайващи кучета,и една самотна светлина от близко павилионче.Бях привлечен от нея,както мушиците търсят светлината дори с опасност за живота си.В случая опасност за моя живот нямаше,все пак не съм мушица нали?
Открих ранобуден чичо,който подготвяше храната за капанчето си.Поздравих го учтиво и го попитах за предстоящия рейс.Той съвсем учтиво ми каза,че няма такъв рейс и да не си губя времето в чакане.Аз бях видимо изненадан от учтивата новина и червейчето на съмнението започна да дълбае с нарастващо постоянство от минута на минута.
Не че не вярвах на чичото,не вярвах че съм станал в 3-20 в очакване на някакъв невидим автобус.Учудих се на собственото си спокойствие в този момент и на хубавата мисъл,че ако няма автобус значи е на хубаво.Нещо друго трябва да се случи и ще се случи.
В 4-20(този час си определих за краен срок за чакане)се върнах при бунгалото,извадих скритото ключе и след това спалния си чувал и блажено се отпуснах в прегръдката на съня.Към 8-30 бях буден,показах си нослето навън и притеснително забелязах неприятно количество облаци в небето,а планината и алпийския връх,които виждах предишния ден бяха изчезнали в типична снежна пелена.
За втори път повторих церемонията със заключването и скриването на ключето,и след това се насочих към любимото ми капанче намиращо се на 50м. от бунгалото(на главния път),където закусих и извърших задължителната чаена церемония с няколко масала чая-черен или зелен чай с мляко в зависимост от мястото и региона където се намирате.
Времето прогресивно се влошаваше до един момент когато нямаше накъде повече и в този момент заваля ситен лепкав дъждец.Аз стоях в капанчето и дебнех за преминаващи джипове и камиони,които да попитам дали биха ме взели до съседното градче-Сонамарг-намиращо се на около 50 км.от Драс.
На няколко пъти ударих на камък-имаха място,но имаха и цена,която беше удивително висока за това скромно разстояние от 50км-200 рупии.Може пък цената да не е била толкова висока,а аз да съм циция,но това е отделен въпрос.Важното е че след много чайове и много приказки с местните момчета и възрастни,които продължаваха да увеличават моят страх относно Сринагар и Кашмир,дойде моят джип.
Попитах човека дали отива в същата посока-той каза ДА,попитах дали ще ме вземе-той каза-ДА,попитах за цената-той каза колкото предложиш,аз предложих 100 рупии очаквайки отрицателен отговор,но той каза-ДА,аз невярващо попитах втори път,и отново чух-ДА,и вече препусках доволен да взема багажа си от любимото капанче.
Бързо сбогуване с местните момчета и възрастни,и ето ме настанен удобно на предната седалка в компанията на приятен младеж на видима възраст около 30 години,връщащ се от Лех успешно превозил група австралийци.Говорим си за свободата,за независимостта,щастливите и не толко щастливите хора.Неусетно набираме височина и дъжда се превръща в сняг, а лятото и есента в зима,защото допреди Драс и този дъждец времето беше лятно а дърветата бяха есенни.
Все по далече и все по надолу виждам реката,каньона е зашеметителен а пътя е тясно притеснителен.Минаваме през 4 police check пост-където рутинно отивам в близката палатка за записване на важните данни от паспорта ми.Говорейки си с младежа,от дума на дума,от дъжд на сняг решавам че отивам направо в Сринагар.
Той затвърждава моето първо впечатление,че всичко е пропаганда относно опасността за мен там, а времето-дъждът и снегът затвърждават моето мнение да пропусна Сонамарг и идеалните възможности за трекинг там,и да ги оставя за следващото ми идване в този район.
След преминаването на най-високата точка-превала"забравих му името",започна постепенно пускане и постепенно преминаване на снегът в дъжд,и на дъждът в мъгла.В един момент мъглата изчезна и се откри чудна гледка.Приближавайки Сонамарг,зеленината изпълваше все по голяма част от пространството,много дървета ,много растителност,красивата река беше на нашето ниво и вече не я гледахме от високо(800 метра)
Преминавайки през следващите селца ,усетих чувството че тази картина ми е много близка и позната.Удивително много ми приличаше на България и на малките планински селца в нея-близо до Тетевен,близо до Своге.....близо до мен.Почувствах се вкъщи.Носталгията по дома от предишния ден се изпари някъде в пространството.
На около 50 км. от Сринагар,моят човек качи трима мъже.Двама от тях говореха отличен английски(по добър от моят)и проведохме хубав и интерсен разговор относно Сринагар и Кашмир,пропагандата за тях,религията,добрите и не чак толкова добрите хора.Силна реклама от тяхна страна относно техния град и техните съграждани.
След като навлязохме в града,преминавайки през красивото Дал лейк и лодките гондоли,те слязоха и се сбогувахме,а ние продължихме към работното място на младежа,защото шефът му се беше обадил с питане къде е.Така пристигайки в този търговски комплекс бях поканен на чаша чай.
Шефа ме разпита на прецизен английски кой съм.какъв съм,откъде съм.Опита се да ми предложи лодка,хотел,килими...аз обясних че съм скромен пътешественик и не разполагам с голям бюджет.Негов подчинен ми показа стаята с килимите,които несъмнено бяха 1-во качество,а ако рекламата която чух за тях е вярна относно тяхната изработка то цената им е смешна.
Измъкнах се без да купя килим,и без да взема предложената ми стая в хотел със закуска за 500 рупии!Взех само чаша чай и бисквитка.Момчето ме откара до място където ми беше обяснено че ще намеря подслон за предложените 150 рупии.Мястото отстоящо на 4 км. от града беше красивото Нагиин лейк,където аз наех цяла лодка акостирала от безброй години на брега.Лодката се състоеше от 2 спални,две бани,всекидневна,кухня,тераса а цената беше 150 рупии.
Невярващ,сънуващ,мечтаещ,чудещ се на този нов свят и този нов дом аз се настаних удобно на палубата -тераса гледаща към езерото в компанията на кардамоно-канеления чай учтиво поднесен ми от моят домакин,с когото спазарих няколко важни неща.Смъкнах вечерята от 75 на 50 рупии.Между другото моят хазаин ме попита дали пуша ,аз отговорих че поприпушвам и той предложи специалната услуга 10 грама хашиш за 500 рупии.Аз смъкнах цената на 400 и си стиснахме ръцете.
Стоях на терасата,включил телефона си надявайки се на обхват за да мога да споделя с някого емоцията,която изпитвах.Лодката,езерото,патетата,ниско прелитащите орли около 20 на брой!Толкова виждах за първи път през живота си, на една ръка разстояние.Всичко беше приказка в която незнайно как бях попаднал.
Какво ли още ще ми поднесе съдбата?Какво ли още ще ми поднесе късмета?Не знам разбира се,но този момент и тази лодка и появилата се луна в езерото и пеещите ходжи за молитва ще останат завинаги в мен.Как бързо сменям световете си,от лято-зима,от зима-лято,от горе в планината-долу при езерото!Благодаря ти Господи за това че ме пазиш, благодаря ти бабо за спонсорството и да си ми жива и здрава още 85 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар