неделя, 25 ноември 2012 г.

Спомен

Баща ми беше център на вселената...
на моята вселена всъщност.
Разбиращ в цялост теоремата,
дори в най-сложната и външност.

Той можеше да бъде силен,
и хубав,и добър и ведър.
Често със костюмче-стилен,
и винаги безумно щедър.

Той можеше да бъде пример
за всеки който търси честност.
Човек с неопетнено име,
нетърсещ слава и  известност.

И винаги помагащ в нужда
на всекиго с каквото може.
Тоз спомен в мен сълза събужда,
Почивай в мир баща ми. Боже,

ти който нейде съществуваш,
наглеждай своят ангел скромен.
И ти си същият добруваш,
нетърсещ да остане спомен.....

сряда, 13 юни 2012 г.

Цветни мисли

Дали се събуждам,или рядко заспивам,
говоря на глас а наум коригирам.
Намирам си форма в която преливам,
като малка гъсеница в пашкул сам се свивам.

Очакващ прераждане с ново начало,
внимателно взирам се-черти в огледало.
Не вярвам на глупости от типа "взело-дало",
крила на пеперуда усещам в своето тяло.

Заспиващ във сиво,събуждащ се в цветно,
от нещо пълзящо към нещо летящо.
И всичко е миг,почти мимолетно,
когато сърцето е силно любящо.

И съм готов да изляза от себе си,
да литна в небето и да бъда момчето
достатъчно смело за житейските ребуси,
непризнаващо граници и налагащо вето.

И къщата-дом се намира във раница,
а щастието сочи натам, откъдето
мирише на билки и запечена баница,
 и пак е свободно и пее сърцето.....


Специално редактирано от Пешо Фезлийски ;-)))



неделя, 10 юни 2012 г.

не е ново-намерих го в чернови

В последно време все си мисля че съм загубил разни неща ,а те все изплуват отнякъде.
Преди години мислех че ще ги намеря ,а те бяха безвъзвратно изгубени.
Сега , мисля че съм се загубил и питам се дали ще се намеря,
защото преди си мислех че съм се намерил.... а се бях загубил.

Загубване-намиране,
различна гледна точка на момента.
Разделяне-събиране,
и щастие измерено в проценти.
Говорене-анализиране,
изтъркана е тази кино лента.
Събуждане разбиране,
че всяка мисъл ражда се в момента.
Споделяне-откриване,
и настроение със дъх на мента
на стихчето закриване-
Живея и се радвам за момента.

събота, 26 май 2012 г.

Патриот


Народ,октопод и мърша.
Мафиот-патриот завършен!
Идиот,дон кихотски стършел,
търсещ род за имот,от мързел.

На протест с кална чест-отлично!
Идва с бус,скъп плакат-цинично!
Иде с реч,готви сеч-етично!
В лайна е цял,няма жал-себично!

Кой е той?тоз герой дотука,
"Лек е мой",парите брой от скука.
В его цял,нямащ жал-отрепка!
Съдран чувал,стар чакал на сметка...



Море

Сълзите са море,
Морето е сълзи.
Такава мисъл днес
във мен се наслои.

А пясъка е черен,
И пълен е с желязо!
Да бъда аз уверен,
Неплюещ,без да мразя.

Да бъда малък прилив,
или вълнуващ отлив.
И пак да меря сили
в море без тежка котва.

Морето е солено,
сълзите пък горчат.
В мида споделено-
русалките мълчат.

За тайната която
в момента не разбирам.
Красиво птиче ято
край мене не намирам.

А искам да го пипна,
за миг да го усетя.
Високо пак да литна,
по бързо от комета.

Високо-там далече,
да  мога да прогледна.
Часовника отсече:
-За час и литваш в бездна!

Или ще станеш тиква,
За празник да разсмиваш.
Да падаш все се свиква,
да ставаш,да се свиваш.

За час и да си долу,
обратно на земята.
След туй и да се молиш,
загубил си крилата.

Ще паднеш пак отгоре,
но вече за последно.
Пропадаш в черно море,
удавник-тъй е редно!

неделя, 6 май 2012 г.

мисли

Какво е времето безкрайно,
за кой минутата е сила?
сърцето страда,страда тайно
и тялото и то се свива.

И всеки сам намира воля,
и жажда за живот се връща.
На Господ рядко пак се молим
светец е той-с любов отвръща!

И често правим равносметка
хоп - спомените на кантара.
Една година в петилетка-
уви,живота бе без мяра!

 И търсим в другите вината,
със себе си да спорим?-Рядко!
Повтаряйки до три лъжата,
веч вярваме и,но за кратко.

Живеем бързо и заети,
"Минутата на две разделям!"
как правим често пируети,
"С шефа си брашното мелям"

И хубавите хора всъщност,
не мож познаеш във тълпата.
На вид са средни...средна външност
и рядко гледаш ги в лицата.

И скромни са и добродушни,
и лоши думи не използват.
Ти тях ще наречеш послушни
и кофти хора се възползват.

 А те са често над нещата,
над дребните житейски нрави.
Как светят!,светят им лицата
и туй по ангели ги прави.

И те са всъщност най-прекрасни,
и щастие е да ги срещнеш!
Със себе си са те наясно.
Пред тях не трябва ти да блеснеш.

Бъди естествен,непринуден.
Усмихвай се и се раздавай!
Защо ме гледаш тъй учуден?
Обидата я ти прощавай.

Живей щастливо,сред природа.
Дървета,храсти и животни....
Какво?Дали е градска мода?
На село всички ли са потни?

Не знам.Не мога да ти кажа,
но знам че мога да избирам.
Все истината-вярна стража,
да съм светец не претендирам.

 И гледам да живея честно,
Пред себе си да съм достоен.
Затуй заспивам вечер лесно,
а моят сън е все спокоен.

сряда, 11 април 2012 г.

Прощаване

Тъжно е и тихо във сърцето ми...
мъчно ми е - няма те завинаги.
Сълзите капят на потоци по лицето ми
и пак си спомням всичите ни мигове.

На щастие и радост споделената,
която бликаше, извираше в очите ти,
там синьото на океана и вселената
се срещаха и светеха косите ти.

Научи ме на много и най-ценното,
раздаваше се, винаги помагаше.
На всеки и за всичко ти откликваше.
Високо се издигна ти над земното,
остави светла диря,на доброто все залагаше,
а където го посееше - то винаги поникваше.

Обичах те, обичам те приятелю!
"Почивай в мир" за теб не е послание-
да си почиваш беше неестествено,
прощаваше на всички неприятели
дори на края твоето желание
бе да простиш-за теб така естествено.

Поклон за теб - баща ми - до земята,
която ражда ни, която ни прибира.
завинаги в сърцето ми и във душата
в спомени и мисли за всемира...