Море

Сълзите са море,

Морето е сълзи.

Такава мисъл днес

във мен се наслои.

…А пясъка е черен,

И пълен е с желязо!

Да бъда аз уверен,

Неплюещ,без да мразя.

Да бъда малък прилив,

или вълнуващ отлив.

И пак да меря сили

в море без тежка котва.

Морето е солено,

сълзите пък горчат.

В мида споделено-

русалките мълчат.

За тайната която

в момента не разбирам.

Красиво птиче ято

край мене не намирам.

А искам да го пипна,

за миг да го усетя.

Високо пак да литна,

по бързо от комета.

Високо-там далече,

да  мога да прогледна.

Часовника отсече:

-За час и литваш в бездна!

Или ще станеш тиква,

За празник да разсмиваш.

Да падаш все се свиква,

да ставаш,да се свиваш.

За час и да си долу,

обратно на земята.

След туй и да се молиш,

загубил си крилата.

Ще паднеш пак отгоре,

но вече за последно.

Пропадаш в черно море,

удавник-тъй е редно!