По малка заледена уличка
пристигам като слънчев денстопявам ледени шушулки
и нося си дъга над мен
Почуквам тихо по вратите
изчаквам хората отвън
а те споделят си мечтите
дочули коледния звън
и някой нещо пожелава
за себе си или за всички
егоистичните привички
поне за малко той забравя
и хората са май щастливи
поне така изглеждат външно
с добрите думи пестеливи
какво е щастието всъщност?
дали е празник официален
започващ някъде декември
за колко време актуален
дали изкарва до септември?
Защо за толкоз кратко време
щастие навред царува
хората навред пируват
не носят те излишно бреме
от черни мисли-агресивност
от завист и амбициозност
в духовен мир са-тип пасивност
почти без никаква помпозност
и всеки щедро се раздава
или готов е да го прави
за егото за миг забравя
разчупва той окови здрави
защо не сме така свободни
за повече от месец братко
a щастието е толкоз кратко
в главите и предели родни!
