Градска история (почти пълна измислица)

Смотания пиян фъфльо бе извадил пистолет и го бе опрял в главата на шофьора!Каза че отвлича автобуса.Не можех да повярвам.Това бе черешката на тортата.Возене в автобус за 10 спирки-изживявания за 10 години.А само като се замисля как излязох от вкъщи с идеята за малка невзрачна разходка!

Ето ми сега малка невзрачна разходка.На втората спирка се качиха четирима с бръснати глави,които започнаха да налагат някакъв човечец,защото имал яке с еди какъв си цвят.Това явно бе техния анти цвят и те се нахвърлиха върху него като бикове по време на корида.

За съжаление човека не бе тореадор и нямаше шпага,и съответно бе стъпкан от разярените бикове а публиката в рейса вежливо бе обърнала глава на обратната страна и се правеше че не забелязва абсолютно нищо нередно(аз бях част от публиката).Тъкмо бръснатите глави слязоха и се качиха някакви пънкове.Бутилки с алкохол в ръцете,суматоха,пънкария.

На следващата спирка се качиха двама дрогирани,които обиколиха целия рейс и искаха стотинки.Някой даде-някой не даде(аз не дадох).На седмата спирка се качи пияния фъфльо,който бе прекалено невзрачен на фона на цялата суматоха случила се досега в рейса.Никoй не му обърна нужното внимание а може би все още нямахме и причина за това.

Някак си той беше опасно тих и по някаква причина аз не можех да откъсна поглед от него.Той бе отпуснал глава и си фъфлеше нещо носово.Почти изглеждаше на заспал когато.........

Единствения който все още не разбираше че сме отвлечени беше контролата,качил се неясно къде и кога.Продължаваше да проверява редовността на пътниците или да се опитва да проверява,защото никoй не му обръщаше внимание,а най-нередовния пътник бе седнал до шофьора и бе насочил пистолет в слепоочието му!

Той даваше точни нареждания накъде да върви автобуса.След първоначалното"Абе,това не е мой проблем"-пълна апатия,всички пътници някак си интуитивно разбраха че този път"Това е техен проблем!"

Единствения който все още не си представяше абсолютно нищо бе контролата, който мислеше на глас:"Абе,мама му деба обикновено има един-двама които се правят на тарикатчета и уж не ме забелязват,ама цял рейс-такова чудо не ми се беше случвало мама му стара!"В рейса се усещаше и шофьорското напрежение,защото на моменти човека зад волана рязко увеличаваше скоростта и само след минута рязко намаляваше.

Пияният рязко се изправи и се обърна към пътниците:Мили приятели,вие ще пътувате с мен докъдето аз кажа!Никoй няма да слиза на спирка по желание-това не ви е маршрутка!Който не е съгласен да си го каже направо че не ме уважава,защото аз уважавам всички вас,но най-много уважавам шофьора, а още повече жена му-която е причината аз да съм тук и да ви отвличам така вкупом.

В този момент една баба от по задните седалки се обади:
Защо не ни пуснете да слезем?Защо ни държите като заложници?И евтините домати на пазара ще изпусна и сериала по телевизията барабар с тях!
-Дърта краво,ако не искаш да изпуснеш и главата си сядай и мълчи!-каза пияният,който от новопоявилите се злоба и яд започваше да изтрезнява.

-Да седна!И аз това искам откакто съм се качила,ама никoй не ми отстъпва място.Правят се че не ме забелязват.Невидима съм явно!Това по комунистическо време нямаше как да стане.Бабата бе видимо изнервена от правостоенето си през последните 5 спирки и в края на речта си бе във вихъра на емоциите,потропвайки в неравноделен ритъм с бастун и крак и оплювайки без да иска контролата,който само успя да каже:

-Я да ти видя картата ма пенсио,като толко много знаеш.Само нема да се праиш че и ти не ме забелязваш,щото че ти чупим джамовете!

-Ей,контрольорчето.Мама ти мръсна-в момента викаше пияният.Да оставиш бабата на мира и да дойдеш тук да ми напишеш акт на мене,щото пътувам гратис цел живот!И в транспорта и в живота все съм гратис.Е и тоя пистолет го взех гратис,и за него искам актче да ми напишеш.

Контролата едва сега обърна внимание на пияният,на пистолета,на обстановката в рейса-Абе кво става тука бе мама му стара....
-Ами кво стааа.Отвличат автобуса със заложници.Мнооо яко-отговори му момче с изрусена коса и пиърсинг на веждата,седнало точно под бабата.

В този момент пияният фъфльо отново взе думата:
-Разбра ли сега контрольорче кво става а?Ше си кротуваш да те не стрелнем между очичките!
-Абе кой си ти,та че ми казваш кво да правя бе!Аз съм властта в рейса.Аз казвам кой кога ще слезе......

В този момент се обади и шофьора,който упорито бе мълчал до сега:
-Абе малоумник,ти ли си властта в моя автобус бе! Той рязко спря рейса натискайки спирачките и отвори вратата до контролата:Със всичката власт която имаш слизай и да те няма ,мама ти деба!

От рязкото спиране и натискане на спирачките се бяха случили няколко важни неща:
Първото и най-важното,че пияния фъфльо бе забит централно в стъклото на автобуса и се бе строполил на земята.
Второто-пистолета го нямаше в ръката му.
Третото-Бабата държеше пистолета в кълбото от изпопадали хора и го бе насочила с треперещата си ръка към контролата

-А сега да те видя как ще ми счупиш джамовете бе келеш с келеш!Аз партизанка съм била,с пушка съм стреляла по народния враг,а ще ме обижда и заплашва той!Шофьорчето-карай веднага към пазара и гледай да си там преди да са свършили евтините домати.За твое добро го казвам.

Ама преди това всички да слизат от рейса без келеша с обицата и русата коса,,пияния,контролата и оня къде изглежда все едно ни лук е ял,ни е мирисал(това бях аз)-Но бабо защо аз?Какво съм направил?Пусни ме да сляза, моля те!(опитвах да се измъкна)

-Никъде няма да ходиш!Ти си ми свидетел.Как се държаха с мене тия хулигани,и как аз сега се държа с тях.За съда после ще ми трябва свидетел като тебе.Това по филмите съм го гледала.Междувременно останалите пътници не бяха чакали втора покана и се бяха омели през глава от кошмарния рейс,а шофьора потегли с мръсна газ.

Фъфльото даваше признаци на живот и мърмореше нещо неразбираемо.Бабата бе приближила до него и най-неочаквано го шамароса с дръжката на пистолета.
-Защо отвличаш цял рейс бе келеш?Защо ме обиждаш?Нямаш ли уважение към старите хора?

-Бабо аз тебе те уважавам....
-Уважаваш ме сега,а преди друга песен пееше!
-Не бе бабо не си ме разбрала....
-Много добре те разбрах аз!Много добре...Казвай веднага,защо отвличаш цял автобус с пътници и ги обиждаш на всичкото отгоре.

-Ами бабо аз уважавам и тебе и шофьора и на шофьора жената.Тя беше моя жена преди да се появи тоя и да ми я отмъкне.От тогава останах сам и се пропих от яд и злоба.Сега искам тоя хубостник да го заведа при нея и да я питам право в очите:Заради прост шофьор в градския транспорт ли ме остави а?Къде забрави за духовното,за умното-за мен?

-Ех,моето момче ти не само си много пиян,а си и много прост.Какво очакваше да ти каже тя?Какъв мъж си!Как отвлече цял рейс с пътници да ти гледат сеира?Хубава работа-къде изчезна романтиката от сериалите?

В този момент се обади младежа с пиърсинга:
-Романтика ха ха ха!Еба си якото кино!Що не си взех камерата да снимам...Да изкарам после някой лев..
-Че изкараш и някой десен-отвърна контролата-Само да ми паднеш в ръчичките!
Шофьора също се обади:
Тоя мухльо контролата ме дразни повече и от пияната отрепка.Оня"бившия" го съжалявам.От това което знам от жена ми за него-за нищо не става!

Рейса бе наближил пазара и бабата се готвеше да слиза.Бързо метна пистолета на пода и слезе през отворената врата-по бабешки,с куцукане.Едва тогава забелязах полицейските коли.Бяха наобиколили рейса.Все още не бях сигурен дали цялото действие се бе разиграло пред очите ми или сънувам но....бях в рейса и всички изброени до тук също(без бабата).

Загледах се в пистолета на пода.Мамка му!-Той беше дървен!Както и цялата история.Дървена история.Без много смисъл,ама реална.От градския транспорт и градския живот на градските хора.......

Началото на един голям низ от пътеписи

Пътешествието понякога започва по рано,друг път по късно,а понякога изобщо не започва.Не всичко зависи от теб,не всичко зависи от мен.Има много късмет,има непредвидени моменти,има изненада,има смях,има....преди всичко има.

човек само трябва да повлече крак и да тръгне-накъдето поиска,накъдето го води сърцето му и нездравия разум.Сърце и разум-две толкова несъвместими неща в нашата така добре изкривена и пречупена представа за реалност.

Някой умен човек беше казал: движейки се човек само сменя декора около себе си,само сменя пейзажа.Да,това е така,но пейзажа е от изключително голямо значение.Той е цвета,солта на манджата,което я прави така приятна за небцето.

Всеки пейзаж те кара да мислиш и да реагираш по различен начин.Всеки носи своето послание,всеки има своите статисти,главни герои и предмети,своите малки неща,които са изключително големи в нашите очи.

Много от нас са с неспокоен и буден характер и имат нужда от време на време от пълна промяна на обстановката.Имаме нужда от някоя авантюра,от едно никак добре планирано и обсъдено пътешествие,което знаем че ще се нареди от само себе си,когато тръгнем и направим първата крачка.

Каква е рецептата?Събираш една прашинка информация,добавяш щипка проучване и една лъжичка заинтересованост,плюс един пакет от килограм тип 500 въображение.Разбъркваш внимателно сместа в подходящ съд тип глобус,завърташ силно глобуса,затваряш леко очи и се усмихваш,след което посочваш с пръст и леко допираш глобуса до пълното му спиране.Там където пръста и глобуса се срещат е мястото на твоето ново пътешествие.

Оттам започва всичко-нов декор,нов пейзаж и нови действащи лица.Какво друго трябва за да тръгнеш по този път освен вече изброените продукти?Малко свободно време.Не се оправдавай,че нямаш-намери!Времето си е твое.Никoй друг не разполага с него,освен ти самия.

Работа?Напусни и тръгни!Винаги ще има работа,и никога няма да бъде свършена докрай,така че спокойно можеш да се откъснеш за момент от нея и да поемеш към една не толкова стандартна"работа",където ще работиш по различен начин-с повече въображение и комбинативност,логистика и социални контакти,хумор и свобода.

Развивайки всички тези качества,оформяйки или дооформяйки своята идентичност и характер успяваш да намериш един вътрешен баланс и едно много добро усещане за това къде точно се намираш в този момент и твоето точно място в полето на периферното ти зрение.Когато разбереш всичките тези неща и когато разбереш още колко неща има за разбиране,тогава разбираш че нищо не си разбрал!

В настоящия момент аз все още не разбирам че не разбирам,защото все още се намирам в началото на щурото начинание наречено”Турция-Иран-Пакистан-Индия”,едва първи ден а случките които са се случили вече са толкова много,че рискувам да пропусна да запиша някоя в моя пътешественически дневник,не поради това че съм я омаловажил,а простичко съм я забравил.

Понякога имам чувството че съм попаднал в собствен затвор от мисли и чувства,затвор който собственоръчно съм изградил и доброволно съм се зазидал в него,а точно сега имам усещането че това пътуване ще бъде пътуване към свободата,пътуване към мен самия в мен самия и извън и около мен.

Имам усещането и хубавото предчувствие че ще бъда по добър и човечен след своята обиколка,ще успея да разчупя в себе си още някой друг стереотип на поведение и реакции от мен към заобикалящата ме среда......но това са вътрешни усещания,мъжка интуиция,за която само времето ще покаже дали е така ефективна както женската.

Прощално парти в къщата в Княжево и поток от приятели стоплили сърцето ми с появата си.Едно малко парченце сън и возене на кормило на колело като насън от Княжево до Овча купел,оттам рейс и слизане на Окръжна болница.Телефонът ми е изчезнал при возенето на кормилото,но аз все още не съм сигурен в това а само имам бледи предположения,гадая в очакване на своята спътница за предстоящото приключение.

С голяма доза закъснение тя се появява,но за компенсация носи новината че телефона ми е намерен,и се е уговорила с хората които са го намерили да го предадат на една от моите съквартирантки-Златна.Коя е моята спътница?Откъде я познавам?Какви са нашите взаимоотношения?Не съм си и помислял че тези въпроси ще бъдат толкова често задавани по време на едно пътуване от страна на преминаващите покрай нас лица,но впоследствие точно така се случи.

Официалната версия по време на самото пътуване беше че сме женени,в интерес на нейната безопасност,но неофициалната,която ще подшушна само на вас е че ние сме много добри приятели.На въпроса къде се запознахте съвпадат и официалната и неофициалната версия-в гората се запознахме..по време на една „Зелениада”.Какво е Зелениада?доброволческа еко програма по време на която кръстосахме шпаги с един бурен-плевел наречен аморфа ,намиращ се по течението на река Струма в близост до град Кресна.

Как решихме да тръгнем заедно на едно такова голямо пътуване?Преди половин година срещнах Яна и тя ми разказа че е разпратила на всичките си приятели че иска да пътува на стоп в посока Индия,но никой все още не и е отговорил положително.Спомена че е забравила за мен,но ето че сега се виждаме и може да ме попита директно и така започна всичко.

Аз отговорих,че нямам нищо против едно далечно пътуване,че единствения проблем който бих имал за да тръгна са парите и попитах за ориентировъчна сума,която би ме оправила по време на това пътуване.Студения душ от споменаване на сумата на глас ме заля бързо и неочаквано,и аз отговорих на Яна,че ако ми паднат пари от небето близките месеци с удоволствие ще бъда неин спътник.

След някой друг месец баба ми продаде на село парче земя,след него второ-те са голяма фамилия и всички искат да продадат част от полагащата им се по наследство земя.Н е ме разбирайте погрешно,че те са лентяи,напротив всички те са земеделци и цял живот са се борили със земята,но както знаете от земеделие никой не е забогатял,а който не вярва на тази народна поговорка да се обърне към единия ми чичо,който е виден търговец и предприемач на село.

Преди години реши да направи голямо частно ТКЗС в което да участват местните хора,като взима от тях земята която пустее под аренда,и се разплаща или в пари или в натура в зависимост от посятото през годината на парчето земя.След няколко години борба и големи инвестиции за земеделски машини,за посеви,за всички малки парцели ,които се обединиха в един голям-удобен за работа и манипулация,след всичките тези усилия се стигна до момента когато продукцията от жито,която бе произведена от частната кооперация през годината след всички манипулации по нея и след последвалия баланс приходи-разходи излизаше по скъпа от цената на която я продаваше държавата.

Вярно,че държавата това сме ние,но както много добре знаете това не винаги е така,и в случая не беше.Чичо ми продаде цялата техника и оттогава не се е занимавал със земеделие.От момента в който разбра,че ако иска да произведе нещо със собствените си усилия и труд,то ще излезе по скъпо от другото,което може да си го купи като готов продукт без да е вложил и грам усилия за него.Всичките братя на баба ми са земеделци,такива са били през целия си живот,такива и ще останат,защото това е техния живот.

По наследство от своите родители имат големи дялове земя,която не успяват да обработват на 100%,заради годините,заради възможносите,заради нежеланието на техните деца и внуци да се захващат с това чудо наречено земеделие.Така се стига до момент когато тази земя става апетитна хапка за посредниците,които са със широко отворени очи и уши за случващото се по градове,райони,махали.Къде точно има строителни интереси,накъде точно се развива града,накъде се пренася неговата индустриална част.

Всичките тези дядовци и баби нямат нищо против да продадат част от тази земя на добра цена за да зарадват своите синове и дъщери,било с нова кола,с печка,с хладилник или просто с пари на ръка.Техните синове и дъщери нямат нищо против да бъдат зарадвани и така се стига до пазарлъка и сделката след него.Земята е продадена парите бързо изчезват и логично се стига до следващото парче земя.

Сделка след сделка земя след земя-може би накрая ще се стигне до момент когато вече няма да има земя за продаване и няма да има сделка.Може би малка част от хората се питат,какво ще се случи след като продадат парчето си земя,какво ще изникне на него?Така водени от своето нежелание за информираност е напълно възможно да се стигне до един момент,в който около тяхната къща,и около къщите на съседите им има заводи,големи фабрики и пътища и чистия въздух и спокойствието са изчезнали някъде между сделките,когато основното за което са си мислили е било друго.

Така се стига до един странен и интересен момент,в който в желанието си да помогнеш на своите близки-ти без да го искаш ни най-малко им вредиш.Вредиш им с твоята слаба шахматна игра,в която няма и един ход напред а има само днес и сега.
След цялата тази тирада съм длъжен да кажа,че моята баба разпредели парите между децата и внуците си-в това число и аз разбира се.Тя се превърна най-неочаквано в спонсора на моето пътуване.Това бяха парите,които паднаха от небето и ме удариха по главата с цялата си сила и гравитация.

Ето ни отново на Окръжна болница и след закупения Българо-Турски разговорник и последвалия превоз със селски рейс почти до караулката,махаме на стоп и след не повече от 10 мин.спира не какво да е а турски тир!!!!Явно имаме късмет и това е добър знак за предстоящото приключение.Явно с нас мислено има и огромна група от приятели,които се радват на щурото ни начинание,а когато група от хора мислят позитивно и в една посока винаги нещата се получават с лекота и финес.Без грам усилие.

Благодарим ви приятели ,че сте с нас,усещаме вашето присъствие!Когато се возиш в турски тир,Турция започва още от България.Причината са турските ресторанти и места за отдих,където турските шофьори имат навика да спират.Още от тук започва социализацията и климатизацията на скромната ти персона към не толко добре познатата чужда култура.

Сблъскваш се с първото”пиде”-вид турски хляб,вкусваш първата си оранжева леща,приятно подправена и ухаеща на ориент,вкусваш първия си турски чай,който все още ти се струва така далечен и чудноват,а само след седмица вече ще е част от теб, наслаждаваш се на турското кафе и правиш първите си опити за диалог на българо-турско-английско-немски,плюс езика на знаците-международния език на тялото,ръцете и очите,който се разбира навсякъде по света.

Преминаването на турска граница пеша е висш пилотаж актьорско майсторство.Ако не се покажеш и докажеш какъв си 100% идиот няма да успееш да преминеш от другата страна на бариерата,но говорейки им,и обяснявайки им как си тръгнал на стоп към Индия нещата се променят в твоя полза и след първоначалното”НЕ” от тяхна страна,получаваш така мечтаното разрешение за преминаване.

Със сигурност не си първия идиот,който представя налудничавия си план пред тях,но със сигурност не са били толкова много хората,които са направили същото преди теб.Това си личи от техните невярващи погледи,от техните изненадани усмивки,от интереса с който слушат твоите бъдещи планове за пътуване и лекотата с която ги разказваш.Тази мисъл те кара да се чувстваш част от едно малко общество на пътешественици,които пътуват нетрадиционно,извън границите на едно добре планувано и премислено пътуване.

Започваш да усещаш,че това пътуване е специално и в него ще откриеш много неща за себе си и за света около теб.Топло е,слънцето напича,сянката под която можеш да се скриеш или е малка,или изобщо я няма,около теб има спрели таксита и камиони,всеки се интересува кой си,откъде си,накъде си тръгнал.Турците са любопитни като децата.Те наистина се интересуват накъде си тръгнал,и те гледат с нескрит интерес и блясък в очите.

Шофьор на тир ни предлага да спим в камьона му,ако случайно не ни вземат на стоп...обаче след няколко минути нас ни взимат и пътуваме в посока Одрин или Едирне както е известно в Турско.Вече е почти късен слледобед,оставят ни на автогарата откъдето хващаме маршрутка до края на града,но след първите гледки и впечатления от нея единодушно решаваме да слезем и да изкараме вечерта тук в този град.
.... ..............................................(има 100 стр. за преписване от тетрадка-ама друг път!)

От нищо-нещо

Предлагат ти нещо,но ти не приемаш
помисляш след време и искаш от него
но вече не можеш с уста да се смееш
оферта за миг се превръща в лего

И няма от нещото,което искаш-не искаш
но има ефект от твоето не искане
а колко е просто да си поискаш
преди да е станало то"до повикване"

А нещото чака,защото е нищо
преди ти от него да си поискаш
и неусетно минаваш в атака
но нещото мрази да го притискаш!

И ситуацията пак се променя
от нищо във нещо към нещо във нищо
и твоята несигурност днес се заменя
в утрешен избор,но днешно разнищен!

our guest house in Varanasi

На покрива на нашата къща за гости често вечерите протичаха

по този приятен начин.Много приятели и много музика.

През деня се опитвахме да пускаме и хвърчила.

Хубави мигове и нови приятелства.

Писано преди 5-6-8-10 години

Аз сам съм,злобен съм и гаден
останал съм без никой-нищо
във тъмното надежда виждам?
така си мислите-едва ли.

Денят ми почва с лошотия
с гримаса грозна в огледало
насочена към мен самия
с мотиви щяло и нещяло.

Аз кой съм?-Друг ще да съм явно...
Загубил съм се там по пътя
в главата паяжина мътя
а паячето лази бавно.

Не знам,не искам и не мога
безкрайно струва ми се всичко
а пък надеждата ми в бога
изгубих я като привичка.

Затворен съм в бяла стая
в която търся мен самия
ех,името поне да знаех!
Защо душата ми го крие?

На нищо вече не приличам
със никого и не говоря
със мен самия веч не споря
забравих да чета а сричам!

Каквото искаш получаваш?
Ако пък не искаш нищо?
и неусетно остаряваш
накрая си почти разнищен!

Ах,искам,искам да избягам
за да намеря мен самия
далеч от тази лошотия
багажа почвам да си стягам.

Ще тръгна и ще бягам бързо
дано настигна се по пътя!
Дали за това се иска дързост?
водата бистра да размътя?

или страхливец съм и бягам
не знаейки какво да прави
със своите си лоши нрави
Дали за туй на път се стягам?

Но пътищата не са много
един назад-напреде нищо!
родители ще гледат строго
съседа няма да завижда.

Презрението ще бъде пълно
а съжалението със кофи
от тези поетични строфи
от мен самия ще повърна!

Аз червей съм и бавно лазя
в пръста която ме увива
и себе си най-много мразя
усмивката ми веч изтива.

Не знам,не мога,не разбирам
останал съм без никой-нищо
а знам че трябва да избирам
но отговора пак не виждам!

Прости рими

Депутатите говорят ни за популизма
еколозите отвръщат им за катаклизма
бръснати глави напомнят за фашизма
защо не вземат и не си направят клизма?

Моят поглед е пречупен пак през призма
приканвам еко-терористите в туризма
подканвам даже котарака в чизма
да поведем борба със егоизма!

Популизъм означава по близо до народа
Катаклизъм ни оставя без никаква природа
фашизъм значи крастава порода
но еко-тероризъм?за кого е таз изгода?

Празни обещания и ялови събрания,
природни невнимания и показни старания,
Натурови стенания,процентови дерзания
със чести колебания-финансови влияния!

Бутилкови послания,озонови сияния,
дали е сън в Албания-или съм във Танзания?

Въпроси

Вината е поета от Поета
със неприсъщо вдъхновение
наметнал риза на раета
дали ще страда от лишение?

полу опърпана горката
от хорското неодобрение
и в нея търсещ свободата
едно нечувано явление

и с поглед в "нищото" проточен
изпълнен с доза уважение
далеч от този свят порочен
надраснал своето безвремие

Така над егото израснал
на себе си ще се присмее
дали с годините пораснал
той тайната ще проумее?

Какво ни кара да живеем,
защо нощта,деня преследва?
защо в Балкана вятър вее,
и как годините напредват?

Какво ни кара да сме прави,
а не да лазим по земята?
защо отвън сме тъй корави,
а по сме нежни от цветята?

Защо след радост следва мъка,
след хубавото идва лошо?
от кой ли идва таз поръка
дали Исус се казва,Петко,Гошо?

Какво ни кара да се смеем
когато тъжното е близо?
за кой и колко днес милеем,
дали наистина е близък?

Какво ще дойде след смъртта ни,
дали живота свършва рязко?
запазва ли се паметта ни,
и цветна ли е таз окраска?

или бледнееща изчезва
в черно-бялата тоналност
и призрачно във такт залезва,
една невидима реалност.

Реалност

Искам да те питам откъде мога да бъда сигурен в това че си реална.Ти ми отговаряш,че никога не мога да бъда сигурен,но мога да усещам,и чувството ще ми покаже вярната посока на кръстопътя истина-реалност.

Искам да те питам дали чувството няма да бъде по вярно и по истинско ако те докосна с пръст,и усещайки твоята материалност и съпротивата на въздуха следвайки физичния закон за триенето,когато две тела "неволно" се докоснат-тогава няма ли да бъда сигурен в твоето присъствие,няма ли да имам научно доказателство за съществуването ти?

А ти се усмихваш и ми казваш,че понякога и научно доказателство не е достатъчно за да ме убеди в твоето присъствие,и допира до теб може да е само сън изпълнен със илюзии,и че не е достатъчно да превърна усещането в материалност,а просто да се вслушам аз в сърцето си,и то да ми подскаже.

Усмихвайки се ти искаш да ме питаш едно-едничко нещо.Защо аз търся доказателство за съществуването ти.Дали това ще ме направи по спокоен,дали така ще бъда сигурен в любовта си,и питаш ме защо аз искам да съм сигурен?Дали не е в борба със моята несигурност?Към себе си преди всичко и после към околните.

Замислям се,усмихвам се........и разбирам че думите са толко отегчителни,и колко в тоз момент ненужна е вечната игра:"въпроси-отговори".
Усещам смисъла на твоята усмивка-разбирайки че тя е истинска и неподправена като самата теб!