четвъртък, 21 май 2009 г.

Бангкокско настроение

"Живот ли бе да се опише!"....Тази мисъл съвпада с моментното ми настроение и ситуация в която се намирам или по скоро в която се намирах до вчера,бидейки задържан на Бангкокското летище.Много често кроим някакви планове,чертаем мисловно географски карти и маршрути в главите си,смело вървим напред до момент в който се случва нещо непредвидено,което обръща нагоре с краката-надолу с главата нашите мисли и идеи.

Преди 4 дена отлетях от Катманду до Бангкок с най-новият си план и идея.От Тайланд да се насоча надолу към Малайзия и Индонезия и оттам да достигна Австралия.Четири дена по късно отново съм в Катманду след като бях задържан на Бангкокското летище поради липса на виза в моят паспорт,която бе невъзможно да бъде издадена на летището.

Изненадата за мен бе пълна!Та аз дори очаквах че няма виза за нашата държава за престой под 30 дена в Банкок и в пределите на Тайланд!Реалността беше друга....Четири дена бях нещо като затворник в "специална стая"на летището в очакване на обратен полет с който да бъда депортиран обратно към Катманду.

"Специалната стая" беше чисто и просто затвор с различни по националност съкилийници-Индийци,Пакистанци,Непалци,Шриланкци,Африканци,ЕДИН СТРАНЕН АМЕРИКАНЕЦ и един още по странен българин-аз!Прекарах четири дена в специалната стая като три от тях не сложих и троха в устата си в знак на протест от липсата на каквато и да била комуникация между нас "специалните гости в специалната стая" и органите на местната власт-Имиграционната служба.

Виждайки че здравето ми се влошава,че никой не е забелязал моята гладна стачка след три дена лечебен глад,и след молбите и поканата да споделя храната с моите приятели-съкилийници аз спрях гладната стачка след като бях изкушен от приятел пакистанец с ръчно направен от жена му хляб.Това беше плосък хляб тип роти или чапати с пълнеж от бъркани яйца.Вкусът на този хляб все още е в устата ми,защото след три дена без никаква храна това беше едно от най-вкусните неща което съм ял в моят живот!

Благодаря на голямото пакистанско сърце и гостоприемство.Толкова много приятели и съкилийници от различни държави,с толкова различни съдби и истории.Живота ни се усмихва иронично и ни показва че ние сме само мънички пионки в ръцете му.Не ние контролираме нещата-те контролират нас!

Може би съдбите ни са начертани и ясно видими за някого,който е много повече от нас и се намира някъде другаде.......навсякъде другаде и навсякъде тук!Толкова е могъщ той.Нека го наречем Господ.За съжаление ние нямаме тези могъщи очи да видим напред във времето и пространството,защото ние сме най-обикновени хора и имаме само нашият си обикновен поглед и възприятия за света.

Всъщност"Специалната стая" се състои от две разделени стаи.Една за мъже и една за жени,нещо като Биг Брадър е защото има внушително количество камери,които следят зорко всяка наша стъпка и движение.Има легла плътно прилепени едно към друго и на два етажа приличащи удивително много на тези които имаме в Българската казарма наричани вишки.Има отделно помещение където се намират тоалетната и банята.

Обикновено след като те"поканят"да постоиш за неопределен период от време в специалната им стая ти нямаш нищо със себе си освен ръчният си багаж.Не успяваш да вземеш голямата си чанта,раница или куфар от самолета ,защото той се намира някъде след паспортната проверка,която не те допуска"отвън"-в границите на държавата.Поради тази причина не разполагаш с най-елементарните неща да вземеш душ,освен ако предвидливо не си ги сложил в ръчния си багаж.

За съжаление аз никога не съм бил толкова предвидлив.Колко дена може да бъдеш задържан в "специалната стая" ако нямаш пари да си платиш за обратен билет и таксите натрупани от престоя ти на летището(12 евро на ден) аз не знам,но имаше човек от Шри Ланка,който беше престоял 20 дена на това прекрасно Бангкокско летище!Един младеж от Гана и една жена от Либерия имаха престой по десет дена.На ден определената такса за престой е 500BHT около 12 евро.

След всеки изминал ден финансовата примка се стяга все повече около врата ти!Таксите се трупат,ако не платиш няма как да напуснеш луксозния хотел-просто и ясно нали?Аз сега се моля за моите приятели и те да бъдат освободени скоро и съдбата им да не ги подлага никога повече на изпитания от този тип.На третия ден от престоя ми се свързах с българското посолство в Бангкок,жената консул каза че е имало и други подобни случаи преди моят и тя знаела по добре от мен как стояли нещата.Съжалявам но не мога да се съглася с нейното мнение.До момента в който не попаднеш в специалната стая ти или не подозираш за нея или имаш само бегла представа какво представлява тя.

Пътуването до Банкок и обратно към Катманду ще сложи неочакван край на моето пътуване,но след неочакваното му начало и неочакваните моменти по пътя това ще бъде един логичен неочакван завършек на най-неочакваната година в моят живот.Благодарен съм на съдбата и на семейството си че имах пари в картата си с които успях да си платя обратния билет и събралите се такси,но вече не мисля за продължаване на пътуването,мисля за прибиране.

Бангкокското летище взе своето-моите пари и планове и идеи за още няколко държави.Ще се свържа със сестра ми да ми преведе пари да си закупя билет до Истанбул и оттам с автобус или на стоп ще си дойда вкъщи.Моето си вкъщи където не съм бил толкова отдавна.Бих искал да споделя с вас че новия ми план е да постоя няколко месеца и пак да тръгна нанякъде.

Вече съм пристрастен пътешественик,не мога да спра и да контролирам това чувство за откривателство,свобода,опознаване на места и опознаване на себе си.Искам второто ми голямо пътешествие да бъде на колело,искам да усетя и този вид пътуване-1,2,3 години колкото успея да пътувам,ще бъда доволен и ще се усмихвам защото знам-света е в ръцете ни и най-вече в главите ни.Той е толкова малък колкото и голям!

Ние сами определяме неговите размери в главите си,естествените и географски разстояния и далечини нямат толкова голямо значение,защото всичко е в главите ни.Там са границите,визите,препятствята,несигурността,любопитството.Неочаквано начало с неочакван край това е моята история,или живота ми през последната година.Колко много нови приятели срещнах по пътя,колко много неща видях и научих

.Живота е нашето най-голямо училище от което се учим и поемаме с пълни шепи нова информация за светове,религии,хора,истории.Сега разбрах какво означава мисълта на един известен писател:"За да пишеш трябва да живееш!"Аз живея и пиша за живота.За моят живот,за този на хората с които се срещам,за живота който искам да имам,за този който те искат да имат.Оттук нататък аз няма да спра.Ще живея и ще пиша за мен,за тях,за вас!

Ако се опитам да направя една лека равносметка на нещата които ми се случиха за първи път през тази година пътешествие-то равносметката ще бъде следната:Запознах се и успях да се докосна до три нови за мен религии и общности-будисти,хиндуисти,мюсюлмани.Успях да науча от тях за тяхната философия,мислене,религия,начин на живот.

Успях да летя два пъти с пара планер,качих се на 6125 метра-Сток Кънгри в Индия,на около 4200 АБС в Непал,В Иран на около 4600м,в Турция на няколко пъти над 3000 метра.Успях да доброволствам около 3 месеца и половина ,пътувах много на автостоп и за първи път ме качи мотор на стоп с огромната ми раница,преминах с местен бус през един от най-високите превали в света в Ладакх-5600метра,научих английски,съвсем малко турски и непалски.

Успях да се доближа до себе си-доближавайки се до хората,написах много пътеписи и направих много снимки по пътя.Бях в 4 държави плюс две граници между Турция и Сирия където с Яна се отказахме да ходим,защото визата струваше 60$,а ние искахме да посетим Сирия само за няколко дена ,пихме по един чай с митничарите и се върнахме обратно в Турция.Втората граница е между Непал и Тибет-Китай където се опитах да вляза като самостоятелен турист без водач и туристическа агенция,но разбира се не успях,защото Китай използва Тибет като много добра машина за правене на пари и единствения начин да преминеш границата е да си платил за организирана екскурзия за 4-5 дена около 400-500 евро.

Стигнах и до едно международно летище-Бангкок където бях задържан и депортиран обратно в Катманду поради липса на виза в паспорта ми.Това беше второто ми депортиране след първото в Кюрдистан в Иран,в едно малко селце където полицаите любезно ме помолиха по най-бързия начин да си взема багажа и да се отпратя към най-близкия град,защото малкото селце било забранено за чужденци.

Намерих толкова много приятели от толкова различни държави и континенти.Аз съм щастлив човек.Винаги съм бил щастлив,но сега сега съм по щастлив и по жив от всякога.Нямам си на идея какво означава его или егоизъм,каквото имам готов сам да споделя с останалите.Моето собствено АЗ беше забравено в някоя кола или камион пътувайки на стоп някъде по пътя,честен съм със себе си и с хората около мен,казвам каквото мисля и се опитвам да осъществя моментните си луди идеи и планове преди да е минало време и да забравя за тях.

Всеки нов ден предлага нещо ново и интересно,само трябва да сме настроени на неговата вълна за да го видим и хванем с две ръце.Аз съм едно много обикновено момче което има много необикновен живот през последната една година.До скоро писане!