петък, 29 юли 2011 г.

Сън

Имало едно време.....ще започна тази история като приказка.нищо че е реална и че се е случила преди две или три години.Много скоро може би до 10-15 години тази история няма да е възможна в реална ситуация,нито хората ще ги има по тези места,нито местата ще са същите без тези хора.
Някъде на границата между Източни и Западни Родопи,някъде на границата между невидимото нищо което разделя Изтока от Запада имало две села някога или по правилно е да ги наречем две махали.Някога те били пълни с хора но в настоящия момент обитателите им са двама.Единия в горната а другия в долната махала.Баща и син.Бащата живее в горната махала и гледа крави,синът в долната и гледа овце.6-7 километра разстояние разделя бащата от сина и овцете от кравите.Някъде там изоставените каменни къщи приличат на призраци.Синът е обикалял из Женева и Европа и Щатите и в един момент се е озовал отново в това забравено от Бога село,върнал се към корените си.Как и защо се е върнал не е ясно,но е ясно че се чувства добре живеейки самотно.Хората не му липсват.Понякога много рядко преминават туристи,но те са по скоро приключенци.Нормален турист дори не подозира че такова кътче съществува в България.Една такава група преминала през долната махала,където се намирал синът и овцете и той ги поканил в малката каменна къщичка в която се бил подслонил.През малко прозорче влизал лъч светлина,а от старата печка излизал дим на кълбета,който правел обстановката още по магическа и нереална.Сякаш случващото се в момента се случвало не сега а преди 200-300 години,като пътуване назад в миналото.Синът разказвал истории а в един момент споделил и един сън,който го споходил през последните дни и разклатил спокойствието и усамотението на човека от ничията земя:
"Сънувам си значи,че някъде по света всичките членове на едно много богато еврейско семейство умират,ама всичките до един,не остава нито един наследник и в следващия момент сънувам пред очите си номера на банковата сметка 14 числа подредени едно до друго като маниста.Никой друг никъде по света не ги знае така че ако ги бях записал сега щях да имам 8 милиарда швейцарски франка на разположение ама не успях да ги запомня.....пустите му числа......."
След разказан сън на един овчар,който се намира на някакво нереално място,най-нереалното нещо което аз лично бих очаквал да разкаже човека е свързано с пари и банкова сметка,някъде по света.Сънища,сънища не можем да ви контролираме.Връщате ни в миналото и изпращате ни в бъдещето само с едно щракване.Понякога сънуваме мечтите си,понякога страховете си а понякога сънуваме минали неща и спомени,които изживяваме наново.

!ИСТОРИЯТА Е ИСТИНСКА И МИ БЕ РАЗКАЗАНА ОТ ВАСКО (БАЙКАРИИСКИ)ТОДЕВ!

понеделник, 23 май 2011 г.

Посока и пътека-Пътека и посока

Често се питам,
защо все разчитам,че без да залитам
и сменяйки ритъм
ще намеря посока,
хем душевно дълбока,околовратно широка
и избягваща шока.
Дали е възможно
се питам тревожно и леко набожно
поглеждам подкожно.
И търся в душата,
реките,гората и стъпки в росата
по пътека позната.
А там зад завоя,
посоката моя изчаква героя
излязъл от строя.
Изчаква ме нежно
спокойно,небрежно и някак летежно
изглежда безбрежно.
И някак разбирам,
че без да напирам и без да се взирам
пътеката моя по лесно намирам.
Или тя ме намира
защото разбира на душата всемира
в когото се взира.
И смело залитам
променяйки ритъм,готов да опитам
на съдбата разчитам.
и ето ме знаещ че нищо не зная
за звездите,небето и за безкрая
и вече щастливо почти аз нехая
къде ще излезе на пътеката края.

Добродетели

Щипка търпение и доза смирение
тайният ключ към вечното щастие
уважение и платно с цвят настроение
в светлият лъч на духовно причастие

Любов без съмнение,но с взаимно търпение
не за миг а завинаги,без да кажеш ти стига ти
без да кажа аз стига ми, без звъна на веригите
със очи на кошута и поглед цял от вълнение

Любопитен незнайко-не за час а за повече
с изненада намиращ нещо ново наоколо
ненапиращ и негонещ той фиксирани срокове
нито тичащ напред,преследвайки кокала.......
_____________________________________________
С благодарност на Тони -скайп муза този ден

сряда, 16 февруари 2011 г.

коледна нагласа

По малка заледена уличка
пристигам като слънчев ден
стопявам ледени шушулки
и нося си дъга над мен

Почуквам тихо по вратите
изчаквам хората отвън
а те споделят си мечтите
дочули коледния звън

и някой нещо пожелава
за себе си или за всички
егоистичните привички
поне за малко той забравя


и хората са май щастливи
поне така изглеждат външно
с добрите думи пестеливи
какво е щастието всъщност?

дали е празник официален
започващ някъде декември
за колко време актуален
дали изкарва до септември?

Защо за толкоз кратко време
щастие навред царува
хората навред пируват
не носят те излишно бреме

от черни мисли-агресивност
от завист и амбициозност
в духовен мир са-тип пасивност
почти без никаква помпозност

и всеки щедро се раздава
или готов е да го прави
за егото за миг забравя
разчупва той окови здрави

защо не сме така свободни
за повече от месец братко
a щастието е толкоз кратко
в главите и предели родни!