мисли

Какво е времето безкрайно,

за кой минутата е сила?

сърцето страда,страда тайно

и тялото и то се свива.

И всеки сам намира воля,

и жажда за живот се връща.

На Господ рядко пак се молим

светец е той-с любов отвръща!

И често правим равносметка

хоп - спомените на кантара.

Една година в петилетка-

уви,живота бе без мяра!

 И търсим в другите вината,

със себе си да спорим?-Рядко!

Повтаряйки до три лъжата,

веч вярваме и,но за кратко.

Живеем бързо и заети,

"Минутата на две разделям!"

как правим често пируети,

"С шефа си брашното мелям"

И хубавите хора всъщност,

не мож познаеш във тълпата.

На вид са средни...средна външност

и рядко гледаш ги в лицата.

И скромни са и добродушни,

и лоши думи не използват.

Ти тях ще наречеш послушни

и кофти хора се възползват.

 А те са често над нещата,

над дребните житейски нрави.

Как светят!,светят им лицата

и туй по ангели ги прави.

И те са всъщност най-прекрасни,

и щастие е да ги срещнеш!

Със себе си са те наясно.

Пред тях не трябва ти да блеснеш.

Бъди естествен,непринуден.

Усмихвай се и се раздавай!

Защо ме гледаш тъй учуден?

Обидата я ти прощавай.

Живей щастливо,сред природа.

Дървета,храсти и животни....

Какво?Дали е градска мода?

На село всички ли са потни?

Не знам.Не мога да ти кажа,

но знам че мога да избирам.

Все истината-вярна стража,

да съм светец не претендирам.

 И гледам да живея честно,

Пред себе си да съм достоен.

Затуй заспивам вечер лесно,

а моят сън е все спокоен.