Прощаване

Тъжно е и тихо във сърцето ми...
мъчно ми е - няма те завинаги.
Сълзите капят на потоци по лицето ми
и пак си спомням всичите ни мигове.

На щастие и радост споделената,
която бликаше, извираше в очите ти,
там синьото на океана и вселената
се срещаха и светеха косите ти.

Научи ме на много и най-ценното,
раздаваше се, винаги помагаше.
На всеки и за всичко ти откликваше.
Високо се издигна ти над земното,
остави светла диря,на доброто все залагаше,
а където го посееше - то винаги поникваше.

Обичах те, обичам те приятелю!
"Почивай в мир" за теб не е послание-
да си почиваш беше неестествено,
прощаваше на всички неприятели
дори на края твоето желание
бе да простиш-за теб така естествено.

Поклон за теб - баща ми - до земята,
която ражда ни, която ни прибира.
завинаги в сърцето ми и във душата
в спомени и мисли за всемира...