Цветни мисли

Дали се събуждам,или рядко заспивам,
говоря на глас а наум коригирам.
Намирам си форма в която преливам,
като малка гъсеница в пашкул сам се свивам.

Очакващ прераждане с ново начало,
внимателно взирам се-черти в огледало.
Не вярвам на глупости от типа "взело-дало",
крила на пеперуда усещам в своето тяло.

Заспиващ във сиво,събуждащ се в цветно,
от нещо пълзящо към нещо летящо.
И всичко е миг,почти мимолетно,
когато сърцето е силно любящо.

И съм готов да изляза от себе си,
да литна в небето и да бъда момчето
достатъчно смело за житейските ребуси,
непризнаващо граници и налагащо вето.

И къщата-дом се намира във раница,
а щастието сочи натам, откъдето
мирише на билки и запечена баница,
 и пак е свободно и пее сърцето.....


Специално редактирано от Пешо Фезлийски ;-)))