Спомен

Баща ми беше център на вселената...
на моята вселена всъщност.
Разбиращ в цялост теоремата,
дори в най-сложната и външност.

Той можеше да бъде силен,
и хубав,и добър и ведър.
Често със костюмче-стилен,
и винаги безумно щедър.

Той можеше да бъде пример
за всеки който търси честност.
Човек с неопетнено име,
нетърсещ слава и  известност.

И винаги помагащ в нужда
на всекиго с каквото може.
Тоз спомен в мен сълза събужда,
Почивай в мир баща ми. Боже,

ти който нейде съществуваш,
наглеждай своят ангел скромен.
И ти си същият добруваш,
нетърсещ да остане спомен.....