Приказка

Вчера вечер,малко преди да заспя,прочетох малка книжка.Приказка.15-ина страници с рисувани картинки.Много хубава детска книжчица.
Най вероятно ще се запитате: И какво от това?Всеки чете книги,пък били те и приказки.Стоянка Мутафова продължава да чете приказки,нищо че е на 80 и кусур години.

Така е признавам,но приказката беше уникална за мен.Изненада ме приятно.По правилно е да кажа че за момент ме разтърси от изненада и се замислих за различните ценностни системи...Нека първо да ви разкажа с няколко думи за какво се говори в книжката и после ще коментирам.

четири Мишлета,готвещи се да посрещнат зимата на открито,строят си къщичка от камъчета,едното се препича на слънце и не помага,а когато другите го питат защо не помага,то отговаря защото събира топло от слънцето за зимата.Трите мишчици събират храна....четвъртата пак е на страни,и наблюдава нанякъде.

Казва че събира цветове за зимата.Трите мишчици привършват с работите и храната а четвъртата събира думи за зимата.....Така идва зимата и след един определено-неопределен период от нея храната почти свършва а студа се увеличава...Трите мишчици се сещат че четвъртата събираше топло за зимата и я помолват да го сподели с тях.

Тя ги съветва да си затворят очите и им рисува с думи най-топлите цветове на света,от което им става веднага по топло.Разказва им и едно стихотворение накрая за четирите мишчици и за четирите сезона,от което поемат и духовна храна и не са вече толкова гладни.Така успяват да оцелеят през зимата....


Това е приказката.Направихте ли асоциация с друга подобна приказка от нашето детство?Открихте ли разликите?Аз направих връзка,мисловен мoст между тази приказка и нашата за щуреца и мравката....Сещате ли се?:"Бабо мравке где така?Тичам щурчо за храна......."

Какво обаче се случи в нашата приказка?Имаше ли такъв щастлив край и за работещите и за по духовно извисените?Мравката събираше храна,щуреца свиреше цяло лято..накрая дойде зимата и той...умря от глад и студ!Ама че гадно нали?Мравката не му даде от храната си.

Ебаси гадната мравка.Строга но справедлива(би казал"трезвомислещият").Докато четях другата версия на приказката си казвах на ум:Е сега ще и разкажат играта на тази мишка,само да дойде зимата!Тя ще види.Изненадата ми беше много голяма,когато не само че не я изгониха а и тя им помогна да оцелеят с въображението си и с таланта си,рецитирайки им собственото си стихотворение.

Замислих се за две деца които четат,или им разказват различните приказки,какво се случва с децата след това?Колко различно започват да мислят едно от друго?Кое от двете деца е по свободно и разкрепостено мисловно?Мисля си че различния поглед върху приказките е и различен поглед върху живота.Това е само капчица в морето от различия между нас и другите.

Кои сме ние?Всички държави където тази приказка е актуална-за мравката и щуреца.Кои са другите?-Всички останали които знаят другата версия-за 4-те мишчици.При положение че имаме 2 версии,може да се опитаме да измислим една трета която да е компилация между двете.Да има и духовно развитие,да има и отметната работа и да завършва с happy end.Какво ще кажете?

Представяте ли си как още от малки ни е разказвана тази приказка,с горкия щурец и работливата баба мравка,влязло ни е в главата да работим,да се трудим,за да оцелееме през зимата.Без мнго ихо-ахо,за да не стане като със щуреца.Да не си отпускаме много въображението и артистичността.Да гледаме по сериозно на нещата.

Не знам дали съм прав,но всичко което написах дотук е плод на приказката за четирите мишчици,която прочетох вчера.Тя ме накара да се замисля за разликата между нас и тях.Единствената разлика според мен е в мисленето ни, и в това че ние се взимаме прекалено на сериозно.Рядко си позволяваме да се отпуснем и живота ни преминава в събиране на провизии за зимата.За да оцелеем.Да избутаме още една зима.А след нея?Ще видим...само да избутаме тази,пък после лесна работа.