прераждане

Събудих се от кофата ледена вода,която шибаното копеле изля в лицето ми.Напълно умишлено и целенасочено за да дойда отново в съзнание.

Започна да ми реже носа и да се усмихва.Това бе най-страшната усмивка на света.Пак припаднах.Пoвече не се събудих.

Или казано по точно не се събудих повече в този живот.Събудих се в някакъв друг живот,когото не можех да определя като следващ или предишен,но в него определено не бях човек.Бях животно.

Или поне приличах на такова.В смелите ми мечти за прераждания и бабини трънкини,винаги съм си мислил за кон,делфин,или в най-лошия случаи маймуна.

Къде ти.Бях шибано мекотело.Безгръбначно мекотело.Малък слузест гол охлюв,но странното беше че ясно си спомнях какво бях и какво се случи докато бях човек.

.Мамка му не случих на късмет!Не стига че съм обременен от спомена за гадната история с рязането на носа,която ме навестява най-редовно в охлювните ми кошмари,а и нямам една проста черупка да се скрия в нея от страх или от срам.

Да си скрия безгръбначието в нея.Поне тя да бъде моята малка крепост.А сега какво?Гол като........Както майка ме е родила...или татко..То при нас голите охлюви половете варираха-според сезоните ли беше,според настроението ли...

Колко ли дълго живеем ние голите охлюви?Къде зимуваме?Аз съм млад и все още не знам отговорите на тези въпроси,но имам един спомен.....

Това се случи когато бях човек и имах все още нос на главата си.Бях малък малчуган,пратен за лятната ваканция на село при баба и дядо.Играех си в градинката с цветята когато видях металния тежък капак в близост до бунара.

С детски инат успях някак си да го вдигна и да го отворя и погледнах в мрачната дупка,където стояха водомерите на къщата.Там бе пълно с голи охлюви!

Хвана ме гнус.От толкова слуз ме хвана гнус и пуснах рязко металния капак.С трясък черната дупка се затвори.

А сега понеже съм малък гол охлюв и понеже съм се опънал удобно на един подобен водомер във подобна влажна шахта ухаеща приятно на мухъл си мисля:

Ако някое дете отвори капака на шахтата и погледне към мен,дали ще ме хване слуз от неговата гнус?Хи-хи въртележката на живота и иронията на съдбата ми ме карат да се смея,както само умее един малък гол охлюв.