deja vu

-Странен човек си..
-Какво пък толкова ми е странното?
-Ами странно говориш,странно разсъждаваш,странно гледаш...да продължавам ли?

-С кое да продължаваш?
-Ето,виждаш ли?Точно за това говоря!
-Някак си не успявам да разбера точно това за което говориш.Не знам доколко съм странен,но ситуацията в която се намираме в момента е дяволски странна!Като "deja vu",което се случва милиони пъти в живота ми..отново и отново.И никога не успявам да разбера смисъла.

-Искаш да разбереш смисъла?Искаш нещо смислено?Така ли?Тръгвам си и те оставям сам в очакване на поредното ти "deja vu".

-Ами добре,щом искаш да си тръгнеш.Уважавам решението ти.Няма да се разделяме с кавга.
-И няма да се опиташ да ме спреш така ли?
-Защо да се опитвам нещо,което ще доведе единствено до болка?
-Защото трябва да се бориш за любовта си!Ето защо.

-Да,но любовта не е борба.Тя не се насилва.Идва и си отива-като миг.Как да се боря за любовта ти?Като кажа"Остани..не си отивай..моля те..".Това ще помогне ли да останеш?
-Не.Няма да помогне,но това са точните думи.....

-Ами,след като няма да помогне,и след като не съм изрекъл точните думи на точното място в очакване на точния отговор...Какво ще правим?Събраха се много неточности на едно място,а неточностите се привличат...
-Сбогом,бъди щастлив..
-Не казвай сбогом,моля те...До скоро виждане.До следващото "deja vu"