За Хамбург или добро или нищо!Така се говори и така не се говори за града.За хамбургския салам важи обратната максима или минима-евтино и ужасно.Това е и което знаех преди да дойда тук.С това свързвах града-единствено и самотно с един салам ниско качество.При положение че съм вегетарианец,досещате се колко ме блазнеше мисълта да отхапя от салама-преносно.
Града е особен.Тук има свобода.Има силна ъндърграунд култура,която просто Я ИМА.Тя не се натрапва-ако искаш ще я видиш,ако не искаш може и да не разбереш че тя присъства само на една крачка разстояние от теб.Тук небето е толкова високо горе а облаците се движат със светлинна скорост и имаш чувството че наблюдавайки ги 5 минути остаряваш с 5 години.Живот като на забързан кадър.
Какво друго има тук...........Фатих Аким го има.....съвсем наблизо се подвизава-така разказват хората.Споменават се и баровете в които ходи,но още не съм го видял на живо.То и не знам дали искам да го виждам на живо де.Не знам дали искам да му кажа нещо.Харесвам филмите му но дали ще харесам него?Интересно е да видя негов филм повторно и да позная местата от кадрите,които съществуват някъде около мен.Така видях и припознах и местния плаж.Да не си мислете че си измислям?-тук има плаж.
Има голяма к
расива река казваща се Елба по която се разхождаш с корабче а ако я пренебрегнеш и забравиш за нея,тя дискретно вечер напомня за себе си с тромбата на някой самотен кораб.Всъщност плажовете са няколко-разхождайки се с корабчето ги видях с очите си.Те са реални и пясъчни.Не са градска легенда за добро настроение.Тук хората живеят в свое собствено хамбургско време,което ще рече облачно с превалявания е добра прогноза а преваляващо с облаци е нормална прогноза,а преваляващи облаци с много дъжд е просто прогноза сбъдваща се само в този разказ или история.Тук лебедите са агресивни, идват и те кълват по обувките, напомняйки за своето присъствие ,рекетирайки парченце хляб.
Това е цената на туристическата снимка реална или мисловна.Те я знаят много добре и не пропускат клиент да се изплъзне от ръцете-крилата им.Тук хората карат колела!Има силна колело култура,която ми прави огромно впечатление.Стари и млади карат превозните си средства посредством педалите и собствената си енергия.Родители возят децата си-отпред,отзад,отстрани,в зависимост от архитектурата на колелото им.Тук децата от малки се научават на важни житейски истини-екологичен и природо съобразен начин на живот,оригинално мислене,инициативност,любов към изкуството.
Научават не е точната дума-те виждат с очите си какво харесват родителите им и какъв е техния начин на живот.За мен лично ако бях дете(тук в Хамбург и навсякъде другаде),много бих искал татко или мама да ме разкарва с колелото навсякъде из града,вместо със бавареца или мерцедеса на семейството.Така не бих гледал на света през затъмнен прозорец или пречупена призма а бих го виждал такъв какъвто е.И возейки се ще мога да прегърна вятъра и татко или мама да ми разказва приказки и истории докато ме вози по вело алеята.
Тук има много вело алеи-а града е равен,равен като тепсия, дори не трябва колело със скорости които да променяш в зависимост от релефа,който няма три вело измерения-нагоре надолу и наравно а има само едно измерение-наравно.Така аз живея в град с едно вело измерение според собствената ми представа за вело измерения.Какво нямам тук?Нямам планини,поради горе споменатото едноизмерно виждане на града.
Понякога се страхувам да не би моето просто човешко око да свикне с неназъбен релеф на панорамен фон,и моят прост човешки мозък да забрави какво ми дава планината.Усмихвам се,защото такава забрава е невъзможна и срещата след дълго невиждане,ще бъде като със стара любовница,с която се познавате достатъчно добре за да се притеснявате един от друг,а също и да си доказвате нещо един на друг.Толкова плашещо добре се познавате-се познаваме.
За мен Хамбург е страната на сънищата.Сънувам,сънувам,сънувам-много и много и много образи се появяват от прашния килер със спомени и забравени истории.Това е за мен града.По скоро това е моето виждане за града а не че това е моят град.Сън в есенно-зимна нощ преливаща в ден,продължаващ точно месец.
Тук с помощта на Златка открих Красотата на написаното на Керана Ангелова,Теодора Димова,Миорад Павич,Захари Карабашиев,Яна Букова.... ...... .......И всичко това почувствах и намерих за месец и малко?И то се намира само на ден и половина автостоп от България?И вие още се чудите какво да правите с толкова много свободно време пред себе си?
Посетете Хамбург!Поне за месец.........Другото важно нещо което има града е близостта на Дания!Само на 300 км. оттук е Копенхаген и така добре познатата от разказите Кристиания-град в града.Някак си е логично че отивам натам към Данията нали?Ще проверя дали има нещо гнило там и ще се върна........Въпроса не е дали да бъдеш или да не бъдеш а къде ще се върна?В Хамбург?В София?Най-вероятно този маршрут ще се случи след неопределен период от време,защото или вървим по стъпките на другите или се връщаме по собствените си стъпки.
Неусетно без да го искаме......то просто се случва...и колкото и да си мислим че сме оригинални и правим нещо уникално,толкова това не е така,защото някъде някога на някой му е хрумвало и е реализирал нещо подобно.И колкото повече искаме да сме различни от другите-толкова повече си приличаме с тях.Колкото-толкова....колкото повече-толкова повече казал Мечо Пух..........
Няма коментари:
Публикуване на коментар