зимна есен

Кога ще дойде лятото?.....Кажи ми вятъре
Кажи и ти небе и спри да плачеш! Това ме натъжава.
На твоето сиво ежедневие отвръщам с цветна кента.Играя с цветовете като художник,но нямам четка.Рисувам с настроение.

И извинявай ако съм малко краен в думите си и ако те обидя,но освен да духаш вятъре ти друго можеш ли?
А-ха добре,и да не духаш можеш...

А можеш ли да ме надбягаш вятъре,но не наистина а тъй наужким?
Не можеш?Ти нямаш капчица въображение!
Прости и ти небе,че си играя с твоето сиво тяло и рисувам мислено дъга,с която те препасвам от рамото до кръста,като победител в конкурс за хубаво време.

И спри да плачеш......
Спри със своята детинщина.И спри да си обидено на слънцето.Златната корона си е негова.Не я открадна то от теб,повярвай ми!

Спри да плачеш,защото свършват ми боичките,а зимата уви не е започнала....
все още есен е......зимна есен...