Цветни мисли

Дали се събуждам,или рядко заспивам,
говоря на глас а наум коригирам.
Намирам си форма в която преливам,
като малка гъсеница в пашкул сам се свивам.

Очакващ прераждане с ново начало,
внимателно взирам се-черти в огледало.
Не вярвам на глупости от типа "взело-дало",
крила на пеперуда усещам в своето тяло.

Заспиващ във сиво,събуждащ се в цветно,
от нещо пълзящо към нещо летящо.
И всичко е миг,почти мимолетно,
когато сърцето е силно любящо.

И съм готов да изляза от себе си,
да литна в небето и да бъда момчето
достатъчно смело за житейските ребуси,
непризнаващо граници и налагащо вето.

И къщата-дом се намира във раница,
а щастието сочи натам, откъдето
мирише на билки и запечена баница,
 и пак е свободно и пее сърцето.....


Специално редактирано от Пешо Фезлийски ;-)))

не е ново-намерих го в чернови

В последно време все си мисля че съм загубил разни неща ,а те все изплуват отнякъде.
Преди години мислех че ще ги намеря ,а те бяха безвъзвратно изгубени.
Сега , мисля че съм се загубил и питам се дали ще се намеря,
защото преди си мислех че съм се намерил.... а се бях загубил.

Загубване-намиране,
различна гледна точка на момента.
Разделяне-събиране,
и щастие измерено в проценти.
Говорене-анализиране,
изтъркана е тази кино лента.
Събуждане разбиране,
че всяка мисъл ражда се в момента.
Споделяне-откриване,
и настроение със дъх на мента
на стихчето закриване-
Живея и се радвам за момента.

Патриот

Народ,октопод и мърша.
Мафиот-патриот завършен!
Идиот,дон кихотски стършел,
търсещ род за имот,от мързел.

На протест с кална чест-отлично!
Идва с бус,скъп плакат-цинично!
Иде с реч,готви сеч-етично!
В лайна е цял,няма жал-себично!

Кой е той?тоз герой дотука,
"Лек е мой",парите брой от скука.
В его цял,нямащ жал-отрепка!
Съдран чувал,стар чакал на сметка...

Море

Сълзите са море,

Морето е сълзи.

Такава мисъл днес

във мен се наслои.

…А пясъка е черен,

И пълен е с желязо!

Да бъда аз уверен,

Неплюещ,без да мразя.

Да бъда малък прилив,

или вълнуващ отлив.

И пак да меря сили

в море без тежка котва.

Морето е солено,

сълзите пък горчат.

В мида споделено-

русалките мълчат.

За тайната която

в момента не разбирам.

Красиво птиче ято

край мене не намирам.

А искам да го пипна,

за миг да го усетя.

Високо пак да литна,

по бързо от комета.

Високо-там далече,

да  мога да прогледна.

Часовника отсече:

-За час и литваш в бездна!

Или ще станеш тиква,

За празник да разсмиваш.

Да падаш все се свиква,

да ставаш,да се свиваш.

За час и да си долу,

обратно на земята.

След туй и да се молиш,

загубил си крилата.

Ще паднеш пак отгоре,

но вече за последно.

Пропадаш в черно море,

удавник-тъй е редно!

мисли

Какво е времето безкрайно,

за кой минутата е сила?

сърцето страда,страда тайно

и тялото и то се свива.

И всеки сам намира воля,

и жажда за живот се връща.

На Господ рядко пак се молим

светец е той-с любов отвръща!

И често правим равносметка

хоп - спомените на кантара.

Една година в петилетка-

уви,живота бе без мяра!

 И търсим в другите вината,

със себе си да спорим?-Рядко!

Повтаряйки до три лъжата,

веч вярваме и,но за кратко.

Живеем бързо и заети,

"Минутата на две разделям!"

как правим често пируети,

"С шефа си брашното мелям"

И хубавите хора всъщност,

не мож познаеш във тълпата.

На вид са средни...средна външност

и рядко гледаш ги в лицата.

И скромни са и добродушни,

и лоши думи не използват.

Ти тях ще наречеш послушни

и кофти хора се възползват.

 А те са често над нещата,

над дребните житейски нрави.

Как светят!,светят им лицата

и туй по ангели ги прави.

И те са всъщност най-прекрасни,

и щастие е да ги срещнеш!

Със себе си са те наясно.

Пред тях не трябва ти да блеснеш.

Бъди естествен,непринуден.

Усмихвай се и се раздавай!

Защо ме гледаш тъй учуден?

Обидата я ти прощавай.

Живей щастливо,сред природа.

Дървета,храсти и животни....

Какво?Дали е градска мода?

На село всички ли са потни?

Не знам.Не мога да ти кажа,

но знам че мога да избирам.

Все истината-вярна стража,

да съм светец не претендирам.

 И гледам да живея честно,

Пред себе си да съм достоен.

Затуй заспивам вечер лесно,

а моят сън е все спокоен.

Прощаване

Тъжно е и тихо във сърцето ми...
мъчно ми е - няма те завинаги.
Сълзите капят на потоци по лицето ми
и пак си спомням всичите ни мигове.

На щастие и радост споделената,
която бликаше, извираше в очите ти,
там синьото на океана и вселената
се срещаха и светеха косите ти.

Научи ме на много и най-ценното,
раздаваше се, винаги помагаше.
На всеки и за всичко ти откликваше.
Високо се издигна ти над земното,
остави светла диря,на доброто все залагаше,
а където го посееше - то винаги поникваше.

Обичах те, обичам те приятелю!
"Почивай в мир" за теб не е послание-
да си почиваш беше неестествено,
прощаваше на всички неприятели
дори на края твоето желание
бе да простиш-за теб така естествено.

Поклон за теб - баща ми - до земята,
която ражда ни, която ни прибира.
завинаги в сърцето ми и във душата
в спомени и мисли за всемира...

Сън

Имало едно време.....ще започна тази история като приказка.нищо че е реална и че се е случила преди две или три години.Много скоро може би до 10-15 години тази история няма да е възможна в реална ситуация,нито хората ще ги има по тези места,нито местата ще са същите без тези хора.
Някъде на границата между Източни и Западни Родопи,някъде на границата между невидимото нищо което разделя Изтока от Запада имало две села някога или по правилно е да ги наречем две махали.Някога те били пълни с хора но в настоящия момент обитателите им са двама.Единия в горната а другия в долната махала.Баща и син.Бащата живее в горната махала и гледа крави,синът в долната и гледа овце.6-7 километра разстояние разделя бащата от сина и овцете от кравите.Някъде там изоставените каменни къщи приличат на призраци.Синът е обикалял из Женева и Европа и Щатите и в един момент се е озовал отново в това забравено от Бога село,върнал се към корените си.Как и защо се е върнал не е ясно,но е ясно че се чувства добре живеейки самотно.Хората не му липсват.Понякога много рядко преминават туристи,но те са по скоро приключенци.Нормален турист дори не подозира че такова кътче съществува в България.Една такава група преминала през долната махала,където се намирал синът и овцете и той ги поканил в малката каменна къщичка в която се бил подслонил.През малко прозорче влизал лъч светлина,а от старата печка излизал дим на кълбета,който правел обстановката още по магическа и нереална.Сякаш случващото се в момента се случвало не сега а преди 200-300 години,като пътуване назад в миналото.Синът разказвал истории а в един момент споделил и един сън,който го споходил през последните дни и разклатил спокойствието и усамотението на човека от ничията земя:
"Сънувам си значи,че някъде по света всичките членове на едно много богато еврейско семейство умират,ама всичките до един,не остава нито един наследник и в следващия момент сънувам пред очите си номера на банковата сметка 14 числа подредени едно до друго като маниста.Никой друг никъде по света не ги знае така че ако ги бях записал сега щях да имам 8 милиарда швейцарски франка на разположение ама не успях да ги запомня.....пустите му числа......."
След разказан сън на един овчар,който се намира на някакво нереално място,най-нереалното нещо което аз лично бих очаквал да разкаже човека е свързано с пари и банкова сметка,някъде по света.Сънища,сънища не можем да ви контролираме.Връщате ни в миналото и изпращате ни в бъдещето само с едно щракване.Понякога сънуваме мечтите си,понякога страховете си а понякога сънуваме минали неща и спомени,които изживяваме наново.

!ИСТОРИЯТА Е ИСТИНСКА И МИ БЕ РАЗКАЗАНА ОТ ВАСКО (БАЙКАРИИСКИ)ТОДЕВ!