Посока и пътека-Пътека и посока

Често се питам,
защо все разчитам,че без да залитам
и сменяйки ритъм
ще намеря посока,
хем душевно дълбока,околовратно широка
и избягваща шока.
Дали е възможно
се питам тревожно и леко набожно
поглеждам подкожно.
И търся в душата,
реките,гората и стъпки в росата
по пътека позната.
А там зад завоя,
посоката моя изчаква героя
излязъл от строя.
Изчаква ме нежно
спокойно,небрежно и някак летежно
изглежда безбрежно.
И някак разбирам,
че без да напирам и без да се взирам
пътеката моя по лесно намирам.
Или тя ме намира
защото разбира на душата всемира
в когото се взира.
И смело залитам
променяйки ритъм,готов да опитам
на съдбата разчитам.
и ето ме знаещ че нищо не зная
за звездите,небето и за безкрая
и вече щастливо почти аз нехая
къде ще излезе на пътеката края.

Добродетели

Щипка търпение и доза смирение
тайният ключ към вечното щастие
уважение и платно с цвят настроение
в светлият лъч на духовно причастие

Любов без съмнение,но с взаимно търпение
не за миг а завинаги,без да кажеш ти стига ти
без да кажа аз стига ми, без звъна на веригите
със очи на кошута и поглед цял от вълнение

Любопитен незнайко-не за час а за повече
с изненада намиращ нещо ново наоколо
ненапиращ и негонещ той фиксирани срокове
нито тичащ напред,преследвайки кокала.......
_____________________________________________
С благодарност на Тони -скайп муза този ден

коледна нагласа

По малка заледена уличка

пристигам като слънчев ден
стопявам ледени шушулки
и нося си дъга над мен

Почуквам тихо по вратите
изчаквам хората отвън
а те споделят си мечтите
дочули коледния звън

и някой нещо пожелава
за себе си или за всички
егоистичните привички
поне за малко той забравя


и хората са май щастливи
поне така изглеждат външно
с добрите думи пестеливи
какво е щастието всъщност?

дали е празник официален
започващ някъде декември
за колко време актуален
дали изкарва до септември?

Защо за толкоз кратко време
щастие навред царува
хората навред пируват

не носят те излишно бреме

от черни мисли-агресивност
от завист и амбициозност
в духовен мир са-тип пасивност
почти без никаква помпозност

и всеки щедро се раздава
или готов е да го прави
за егото за миг забравя
разчупва той окови здрави

защо не сме така свободни
за повече от месец братко
a щастието е толкоз кратко
в главите и предели родни!

Заричане

В магията на собствената мисъл
извираща си някъде от мен
аз знам и глупости съм писал
и гледал съм със погледа студен.

И в търсене на нещо като муза
намирах бавно собственото АЗ
и радостен съм бил и малко гузен
пред теб,пред тях и всички вас.

До ден във който не научих
че аз и ти,и той и тя
сме нещо като летен ручей,
купчинка с пръст на таз земя.

И колко преходно е всичко
за теб,за мен и всички вас
да мразим или пък обичаме
е избор правещ се от нас.

И ето време е избирам
любов и обич пред омраза
за друго време не намирам
защото то е зла зараза.

И в хората ще вярвам ето
че всеки има от доброто
понякога е то заето
в борба със егото на злото.

И никого не ще да съдя
за избор,чувства или мисъл
единствена самоприсъда
това което съм написал.

в ограбване на щастието

В пространството наречено градинка между два сиви панелeни блока,намиращи се някъде в покрайнините на София живеел един човек,когото всички наричаха клошар и неговия най-добър приятел-кучето разбира се,което всички наричаха пумияр.Не много мили обръщения за човек и куче,но моля да извините хората от крайните квартали.Те са малко крайни в етикетите които слагат на хора,животни и предмети.Клошара живееше в изоставена стара лада заедно с пумияра и определено имаше вид на щастлив човек.Хората живеещи в близките сиви соц сгради не доумяваха на какво се дължи неговото щастие а и дявол да го вземе и пумияра изглеждаше точно толкова щастлив,колкото и клошара.По някакъв особен начин това ги дразнеше,нервираше,отвращаваше и най-странното чувство което ги обладаваше и не можеха да си обяснат по никакъв начин беше завистта.Те му завиждаха и искаха да му отнемат единственото което все още имаше-щастието.Да, мога да спомена и кучето,но то не беше негово нито той беше негов.Те просто споделяха малкото което имат и бяха приятели,а приятел не може да се отнеме,особено ако този приятел е куче.Така крайните хора от крайните квартали решиха да ги разделят,като вземат единственото което могат-ръждясалата стара лада,изпратят човека нанякъде а кучето само да се оправя-нали е куче?Защото не можеха да се примирят че съществува нещо по сиво от техния сив свят и сиви панелни кутийки и в същото време е по щастливо от тях.Преди това да се случи единствената хармония която съществуваше наоколо,идваше от раздрънканата лада и нейните чудати обитатели.През деня клошара обикаляше квартала и събираше всичко което сметнеше за полезно-захвърлено край кофите.Единственото,което не слагаше в своята лада бяха 4-5 стари гуми намерени отнякъде които бяха грижливо подредени на покрива на колата а всички останали неща бяха скрити от хорските очи,намиращи се някъде из дебрите на ладата.Вечер той се прибираше с вярното си куче и щастливо заспиваха в своя малък свят.Един ден техния малък свят бе ограбен от крадец наречен общество и ладата бе натоварена на един камион.Същия ден клошар и пумияр изчезнаха.Клошара бе откаран с кола нанякъде а пумияра след като се повъртя на мястото на което се намираше допреди малко неговия дом и верен приятел тръгна нанякъде-душейки въздуха тревожно.Това бе един сив и дъждовен ден за сивите хора в сивия квартал и сивия живот който живееха.Но някак си днес им бе малко по пъстро и ведро,защото успяха да натрапят своята сивота на някого.Днес бяха щастливи,защото бяха разрушили нечие щастие.Малката сух площ под ладата бързо се намокри и всичко изглеждаше както преди.Нямаше го клошара,кучето и глупавото им щастие!

Любов или илюзия

Аз кой съм питам те,
а ти коя си? Питам се...
Почакай и не бягай тъй от мен.
Защо побягна?
ако поискам стигам те,
но аз не искам- в туй заричам се.
ако си буца лед аз слънце ще съм в твоя ден.

Побягваш......
Аз нямам време да те стигна,
а може би не искам-
имаш свобода.
Целувам те и нежно ти намигам.
Бъди каквато си!
неща да те притискам,
не искам да участвам в твоята борба!

Бъди щастлива,но не бягай
дали от мен,или от теб самата,
защото бягайки ще срещнеш самотата
а възела от чувства се затяга.

Намиране

Бъди какъвто си,
живей където искаш.
Със себе си на ТИ,
пак грозното притискаш.

Отпускаш се-летиш,
пак падаш и се стягаш.
Към новото вървиш
за старото внимаваш.

Събуждаш се-сълза
се стича по лицето.
Оставя тя следа,
и капка във морето.

Усещаш че си тук,
а може би си там.
на времето на пук,
разбираш че си сам.

Сближаваш се-усещаш,
на слънцето лъчите.
Разделяш се-подвеждаш,
най-чистото в очите.

Затваряш се във клетка,
а ключа хвърляш рязко.
Надписваш чужда сметка,
лице с фалшива маска.

И тъй години-век,
но някой те намира.
наричаш го човек,
без думи те разбира.

намира тя ключа
и клетката отваря.
щастливата следа
във тебе се разтваря.

намираш свобода,
и поглед към звездите.
Намираш всичко това,
отсреща във очите.

И чувстваш се щастлив,
и някак неестествен.
отново,пак летиш,
красив си като кестен.

пак хванал си ръка,
която те намира.
събрал си се с душа
която те разбира!