Заричане

В магията на собствената мисъл
извираща си някъде от мен
аз знам и глупости съм писал
и гледал съм със погледа студен.

И в търсене на нещо като муза
намирах бавно собственото АЗ
и радостен съм бил и малко гузен
пред теб,пред тях и всички вас.

До ден във който не научих
че аз и ти,и той и тя
сме нещо като летен ручей,
купчинка с пръст на таз земя.

И колко преходно е всичко
за теб,за мен и всички вас
да мразим или пък обичаме
е избор правещ се от нас.

И ето време е избирам
любов и обич пред омраза
за друго време не намирам
защото то е зла зараза.

И в хората ще вярвам ето
че всеки има от доброто
понякога е то заето
в борба със егото на злото.

И никого не ще да съдя
за избор,чувства или мисъл
единствена самоприсъда
това което съм написал.