Патриот

Народ,октопод и мърша.
Мафиот-патриот завършен!
Идиот,дон кихотски стършел,
търсещ род за имот,от мързел.

На протест с кална чест-отлично!
Идва с бус,скъп плакат-цинично!
Иде с реч,готви сеч-етично!
В лайна е цял,няма жал-себично!

Кой е той?тоз герой дотука,
"Лек е мой",парите брой от скука.
В его цял,нямащ жал-отрепка!
Съдран чувал,стар чакал на сметка...

Море

Сълзите са море,

Морето е сълзи.

Такава мисъл днес

във мен се наслои.

…А пясъка е черен,

И пълен е с желязо!

Да бъда аз уверен,

Неплюещ,без да мразя.

Да бъда малък прилив,

или вълнуващ отлив.

И пак да меря сили

в море без тежка котва.

Морето е солено,

сълзите пък горчат.

В мида споделено-

русалките мълчат.

За тайната която

в момента не разбирам.

Красиво птиче ято

край мене не намирам.

А искам да го пипна,

за миг да го усетя.

Високо пак да литна,

по бързо от комета.

Високо-там далече,

да  мога да прогледна.

Часовника отсече:

-За час и литваш в бездна!

Или ще станеш тиква,

За празник да разсмиваш.

Да падаш все се свиква,

да ставаш,да се свиваш.

За час и да си долу,

обратно на земята.

След туй и да се молиш,

загубил си крилата.

Ще паднеш пак отгоре,

но вече за последно.

Пропадаш в черно море,

удавник-тъй е редно!

мисли

Какво е времето безкрайно,

за кой минутата е сила?

сърцето страда,страда тайно

и тялото и то се свива.

И всеки сам намира воля,

и жажда за живот се връща.

На Господ рядко пак се молим

светец е той-с любов отвръща!

И често правим равносметка

хоп - спомените на кантара.

Една година в петилетка-

уви,живота бе без мяра!

 И търсим в другите вината,

със себе си да спорим?-Рядко!

Повтаряйки до три лъжата,

веч вярваме и,но за кратко.

Живеем бързо и заети,

"Минутата на две разделям!"

как правим често пируети,

"С шефа си брашното мелям"

И хубавите хора всъщност,

не мож познаеш във тълпата.

На вид са средни...средна външност

и рядко гледаш ги в лицата.

И скромни са и добродушни,

и лоши думи не използват.

Ти тях ще наречеш послушни

и кофти хора се възползват.

 А те са често над нещата,

над дребните житейски нрави.

Как светят!,светят им лицата

и туй по ангели ги прави.

И те са всъщност най-прекрасни,

и щастие е да ги срещнеш!

Със себе си са те наясно.

Пред тях не трябва ти да блеснеш.

Бъди естествен,непринуден.

Усмихвай се и се раздавай!

Защо ме гледаш тъй учуден?

Обидата я ти прощавай.

Живей щастливо,сред природа.

Дървета,храсти и животни....

Какво?Дали е градска мода?

На село всички ли са потни?

Не знам.Не мога да ти кажа,

но знам че мога да избирам.

Все истината-вярна стража,

да съм светец не претендирам.

 И гледам да живея честно,

Пред себе си да съм достоен.

Затуй заспивам вечер лесно,

а моят сън е все спокоен.