Преди 18 часа
събота, 26 май 2012 г.
Патриот
Народ,октопод и мърша.
Мафиот-патриот завършен!
Идиот,дон кихотски стършел,
търсещ род за имот,от мързел.
На протест с кална чест-отлично!
Идва с бус,скъп плакат-цинично!
Иде с реч,готви сеч-етично!
В лайна е цял,няма жал-себично!
Кой е той?тоз герой дотука,
"Лек е мой",парите брой от скука.
В его цял,нямащ жал-отрепка!
Съдран чувал,стар чакал на сметка...
Море
Сълзите са море,
Морето е сълзи.
Такава мисъл днес
във мен се наслои.
…А пясъка е черен,
И пълен е с
желязо!
Да бъда аз уверен,
Неплюещ,без да мразя.
Да бъда малък
прилив,
или вълнуващ
отлив.
И пак да меря
сили
в море без тежка
котва.
Морето е солено,
сълзите пък
горчат.
В мида споделено-
русалките мълчат.
За тайната която
За тайната която
в момента не
разбирам.
Красиво птиче ято
край мене не
намирам.
А искам да го
пипна,
за миг да го
усетя.
Високо пак да
литна,
по бързо от
комета.
Високо-там далече,
да мога да прогледна.
Часовника отсече:
-За час и литваш
в бездна!
Или ще станеш
тиква,
За празник да
разсмиваш.
Да падаш все се
свиква,
да ставаш,да се свиваш.
За час и да си
долу,
обратно на земята.
След туй и да се
молиш,
загубил си
крилата.
Ще паднеш пак
отгоре,
но вече за
последно.
Пропадаш в черно море,
удавник-тъй е
редно!
неделя, 6 май 2012 г.
мисли
Какво е времето безкрайно,
за кой минутата е сила?
сърцето страда,страда тайно
и тялото и то се свива.
И всеки сам намира воля,
и жажда за живот се връща.
На Господ рядко пак се молим
светец е той-с любов отвръща!
И често правим равносметка
хоп - спомените на кантара.
Една година в петилетка-
уви,живота бе без мяра!
И търсим в другите
вината,
със себе си да спорим?-Рядко!
Повтаряйки до три лъжата,
веч вярваме и,но за кратко.
Живеем бързо и заети,
"Минутата на две разделям!"
как правим често пируети,
"С шефа си брашното мелям"
И хубавите хора всъщност,
не мож познаеш във тълпата.
На вид са средни...средна външност
и рядко гледаш ги в лицата.
И скромни са и добродушни,
и лоши думи не използват.
Ти тях ще наречеш послушни
и кофти хора се възползват.
А те са често над
нещата,
над дребните житейски нрави.
Как светят!,светят им лицата
и туй по ангели ги прави.
И те са всъщност най-прекрасни,
и щастие е да ги срещнеш!
Със себе си са те наясно.
Пред тях не трябва ти да блеснеш.
Бъди естествен,непринуден.
Усмихвай се и се раздавай!
Защо ме гледаш тъй учуден?
Обидата я ти прощавай.
Живей щастливо,сред природа.
Дървета,храсти и животни....
Какво?Дали е градска мода?
На село всички ли са потни?
Не знам.Не мога да ти кажа,
но знам че мога да избирам.
Все истината-вярна стража,
да съм светец не претендирам.
И гледам да живея
честно,
Пред себе си да съм достоен.
Затуй заспивам вечер лесно,
а моят сън е все спокоен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)