our guest house in Varanasi

На покрива на нашата къща за гости често вечерите протичаха

по този приятен начин.Много приятели и много музика.

През деня се опитвахме да пускаме и хвърчила.

Хубави мигове и нови приятелства.

Писано преди 5-6-8-10 години

Аз сам съм,злобен съм и гаден
останал съм без никой-нищо
във тъмното надежда виждам?
така си мислите-едва ли.

Денят ми почва с лошотия
с гримаса грозна в огледало
насочена към мен самия
с мотиви щяло и нещяло.

Аз кой съм?-Друг ще да съм явно...
Загубил съм се там по пътя
в главата паяжина мътя
а паячето лази бавно.

Не знам,не искам и не мога
безкрайно струва ми се всичко
а пък надеждата ми в бога
изгубих я като привичка.

Затворен съм в бяла стая
в която търся мен самия
ех,името поне да знаех!
Защо душата ми го крие?

На нищо вече не приличам
със никого и не говоря
със мен самия веч не споря
забравих да чета а сричам!

Каквото искаш получаваш?
Ако пък не искаш нищо?
и неусетно остаряваш
накрая си почти разнищен!

Ах,искам,искам да избягам
за да намеря мен самия
далеч от тази лошотия
багажа почвам да си стягам.

Ще тръгна и ще бягам бързо
дано настигна се по пътя!
Дали за това се иска дързост?
водата бистра да размътя?

или страхливец съм и бягам
не знаейки какво да прави
със своите си лоши нрави
Дали за туй на път се стягам?

Но пътищата не са много
един назад-напреде нищо!
родители ще гледат строго
съседа няма да завижда.

Презрението ще бъде пълно
а съжалението със кофи
от тези поетични строфи
от мен самия ще повърна!

Аз червей съм и бавно лазя
в пръста която ме увива
и себе си най-много мразя
усмивката ми веч изтива.

Не знам,не мога,не разбирам
останал съм без никой-нищо
а знам че трябва да избирам
но отговора пак не виждам!

Прости рими

Депутатите говорят ни за популизма
еколозите отвръщат им за катаклизма
бръснати глави напомнят за фашизма
защо не вземат и не си направят клизма?

Моят поглед е пречупен пак през призма
приканвам еко-терористите в туризма
подканвам даже котарака в чизма
да поведем борба със егоизма!

Популизъм означава по близо до народа
Катаклизъм ни оставя без никаква природа
фашизъм значи крастава порода
но еко-тероризъм?за кого е таз изгода?

Празни обещания и ялови събрания,
природни невнимания и показни старания,
Натурови стенания,процентови дерзания
със чести колебания-финансови влияния!

Бутилкови послания,озонови сияния,
дали е сън в Албания-или съм във Танзания?

Въпроси

Вината е поета от Поета
със неприсъщо вдъхновение
наметнал риза на раета
дали ще страда от лишение?

полу опърпана горката
от хорското неодобрение
и в нея търсещ свободата
едно нечувано явление

и с поглед в "нищото" проточен
изпълнен с доза уважение
далеч от този свят порочен
надраснал своето безвремие

Така над егото израснал
на себе си ще се присмее
дали с годините пораснал
той тайната ще проумее?

Какво ни кара да живеем,
защо нощта,деня преследва?
защо в Балкана вятър вее,
и как годините напредват?

Какво ни кара да сме прави,
а не да лазим по земята?
защо отвън сме тъй корави,
а по сме нежни от цветята?

Защо след радост следва мъка,
след хубавото идва лошо?
от кой ли идва таз поръка
дали Исус се казва,Петко,Гошо?

Какво ни кара да се смеем
когато тъжното е близо?
за кой и колко днес милеем,
дали наистина е близък?

Какво ще дойде след смъртта ни,
дали живота свършва рязко?
запазва ли се паметта ни,
и цветна ли е таз окраска?

или бледнееща изчезва
в черно-бялата тоналност
и призрачно във такт залезва,
една невидима реалност.

Реалност

Искам да те питам откъде мога да бъда сигурен в това че си реална.Ти ми отговаряш,че никога не мога да бъда сигурен,но мога да усещам,и чувството ще ми покаже вярната посока на кръстопътя истина-реалност.

Искам да те питам дали чувството няма да бъде по вярно и по истинско ако те докосна с пръст,и усещайки твоята материалност и съпротивата на въздуха следвайки физичния закон за триенето,когато две тела "неволно" се докоснат-тогава няма ли да бъда сигурен в твоето присъствие,няма ли да имам научно доказателство за съществуването ти?

А ти се усмихваш и ми казваш,че понякога и научно доказателство не е достатъчно за да ме убеди в твоето присъствие,и допира до теб може да е само сън изпълнен със илюзии,и че не е достатъчно да превърна усещането в материалност,а просто да се вслушам аз в сърцето си,и то да ми подскаже.

Усмихвайки се ти искаш да ме питаш едно-едничко нещо.Защо аз търся доказателство за съществуването ти.Дали това ще ме направи по спокоен,дали така ще бъда сигурен в любовта си,и питаш ме защо аз искам да съм сигурен?Дали не е в борба със моята несигурност?Към себе си преди всичко и после към околните.

Замислям се,усмихвам се........и разбирам че думите са толко отегчителни,и колко в тоз момент ненужна е вечната игра:"въпроси-отговори".
Усещам смисъла на твоята усмивка-разбирайки че тя е истинска и неподправена като самата теб!

От едно място изпращан
на друго посрещан.
Живота ми върви в този ритъм!
Изпращане-посрещане,посрещане-изпращане.
А понякога се чувствам мъдър като гара,
която знае всичките ни тайни.
която посреща-изпраща,изпраща-посреща.
а понякога
на лицето ми можеш да прочетеш
пристигащите и заминаващите влакове,
точно като таблото на гарата
и да тръгнеш нанякъде,
защо ли?
подарявам ти посока.

За кой ли път
и този път
готов за път.
и пак съм там
пак тръгвам сам
насам натам-натам насам
Щастлив и жив
ни прав ни крив
с акъл игрив
Усмихнат-да!замислен-не!
защо така?-защо пък не?
аз мисля,да-за кратко е.
И стигам тук
аз малък Мук
с вълшебен чук.
И срещам теб,
и срещам тях
усмивки,лафове и смях.
живеем днес-без смъртен грях
и после как?-на стопче пак.
потропвайки от крак на крак.
че зима е,
студено е,
защо сега?-защо пък не!