Някъде....някъде....някъде
Някъде там където хората общуват по нормален човешки начин.
Един толко прост и обикновен начин,който ние "прекалено развитите"
хора от "прекалено развитите" държави сме забравили или напълно
умишлено се опитваме да забравим.
Някъде там,където властта контролира по необикновен начин-обикновените
хора и те нямат свободата на свободно общуване със срещуположния пол.
Някъде там където сателитните чинии са забранени,алкохола е тема табу
а ръкостискането с жена не е уместно.
Някъде там на границата на нормалното и ненормалното,където се чудиш
кое от двете ще надделее.Някъде там за където хората си мислят че е
някъде никъде а то се оказва никъде някъде!Някъде там се намирам аз.
По средата на едно някъде никъде-никъде някъде!Намирам се в оазис насред
пустиня.Това не е преносно а е самата истина.Намирам се в малко иранско село
оградено от пустиня.
Пустинята разказва своите пустинни истории и ако имаш уши да ги чуеш и ти
ще се превърнеш в пустиня,или в малък атом от нея наречен прашинка пясък.
Прашинка носеща се в морето от тишина,спокойствие и звезди.Пустинният
вятър и пясъчното ти въображение ще те понесат нанякъде.На някъде никъде
и на никъде някъде.
Всяка една прашинка пясък живее по номадски.Тя няма къща,но целия свят е
неин дом.Навсякъде се чувства добре и уютно,но винаги предпочита откритите пространства.Срещата с вятъра,звездите,растенията и животните са нейния начин
на живот.Тя не живее близо до природата а е в нея.Тя е част от природата.
Трансформацията от човек в пустиня и прашинка пясък не е никак сложна,но има
едно важно условие.Да отвориш сетивата си и да видиш и чуеш,да усетиш и да се
отпуснеш,да бъдеш тих и спокоен.Да спреш да мислиш рационално и стереотипно
и да пречупиш шаблоните и бариерите в себе си.
Не започвай трансформацията с обичайните въпроси-Колко прашинки има в
пустинята или какъв е смисъла да си прашинка,защото няма да успееш да се трансформираш в пясък.Ще останеш това което мислиш че си,или ще останеш
това което мислиш,че другите мислят че си.
Не е ли целият наш живот една дълга и постепенна трансформация?
От човек в прашинка,от прашинка във вятър,от вятър в слънце,от слънце в дъжд
и от дъжд в море?Отказвайки или пропускайки тези трансформации,ние отказваме
или пропускаме част от себе си.
Да бъдем истински и нормални,да общуваме по човешки и да се учим от грешките си.
Да бъдем малко по добри всеки нов ден и да не съдим околните и околното.
Близкото и далечното което само в собствените ни представи е или някъде никъде
или никъде някъде.
Някъде там където хората общуват по нормален човешки начин.
Един толко прост и обикновен начин,който ние "прекалено развитите"
хора от "прекалено развитите" държави сме забравили или напълно
умишлено се опитваме да забравим.
Някъде там,където властта контролира по необикновен начин-обикновените
хора и те нямат свободата на свободно общуване със срещуположния пол.
Някъде там където сателитните чинии са забранени,алкохола е тема табу
а ръкостискането с жена не е уместно.
Някъде там на границата на нормалното и ненормалното,където се чудиш
кое от двете ще надделее.Някъде там за където хората си мислят че е
някъде никъде а то се оказва никъде някъде!Някъде там се намирам аз.
По средата на едно някъде никъде-никъде някъде!Намирам се в оазис насред
пустиня.Това не е преносно а е самата истина.Намирам се в малко иранско село
оградено от пустиня.
Пустинята разказва своите пустинни истории и ако имаш уши да ги чуеш и ти
ще се превърнеш в пустиня,или в малък атом от нея наречен прашинка пясък.
Прашинка носеща се в морето от тишина,спокойствие и звезди.Пустинният
вятър и пясъчното ти въображение ще те понесат нанякъде.На някъде никъде
и на никъде някъде.
Всяка една прашинка пясък живее по номадски.Тя няма къща,но целия свят е
неин дом.Навсякъде се чувства добре и уютно,но винаги предпочита откритите пространства.Срещата с вятъра,звездите,растенията и животните са нейния начин
на живот.Тя не живее близо до природата а е в нея.Тя е част от природата.
Трансформацията от човек в пустиня и прашинка пясък не е никак сложна,но има
едно важно условие.Да отвориш сетивата си и да видиш и чуеш,да усетиш и да се
отпуснеш,да бъдеш тих и спокоен.Да спреш да мислиш рационално и стереотипно
и да пречупиш шаблоните и бариерите в себе си.
Не започвай трансформацията с обичайните въпроси-Колко прашинки има в
пустинята или какъв е смисъла да си прашинка,защото няма да успееш да се трансформираш в пясък.Ще останеш това което мислиш че си,или ще останеш
това което мислиш,че другите мислят че си.
Не е ли целият наш живот една дълга и постепенна трансформация?
От човек в прашинка,от прашинка във вятър,от вятър в слънце,от слънце в дъжд
и от дъжд в море?Отказвайки или пропускайки тези трансформации,ние отказваме
или пропускаме част от себе си.
Да бъдем истински и нормални,да общуваме по човешки и да се учим от грешките си.
Да бъдем малко по добри всеки нов ден и да не съдим околните и околното.
Близкото и далечното което само в собствените ни представи е или някъде никъде
или никъде някъде.
