Реалност

Искам да те питам откъде мога да бъда сигурен в това че си реална.Ти ми отговаряш,че никога не мога да бъда сигурен,но мога да усещам,и чувството ще ми покаже вярната посока на кръстопътя истина-реалност.

Искам да те питам дали чувството няма да бъде по вярно и по истинско ако те докосна с пръст,и усещайки твоята материалност и съпротивата на въздуха следвайки физичния закон за триенето,когато две тела "неволно" се докоснат-тогава няма ли да бъда сигурен в твоето присъствие,няма ли да имам научно доказателство за съществуването ти?

А ти се усмихваш и ми казваш,че понякога и научно доказателство не е достатъчно за да ме убеди в твоето присъствие,и допира до теб може да е само сън изпълнен със илюзии,и че не е достатъчно да превърна усещането в материалност,а просто да се вслушам аз в сърцето си,и то да ми подскаже.

Усмихвайки се ти искаш да ме питаш едно-едничко нещо.Защо аз търся доказателство за съществуването ти.Дали това ще ме направи по спокоен,дали така ще бъда сигурен в любовта си,и питаш ме защо аз искам да съм сигурен?Дали не е в борба със моята несигурност?Към себе си преди всичко и после към околните.

Замислям се,усмихвам се........и разбирам че думите са толко отегчителни,и колко в тоз момент ненужна е вечната игра:"въпроси-отговори".
Усещам смисъла на твоята усмивка-разбирайки че тя е истинска и неподправена като самата теб!