Аз сам съм,злобен съм и гаден
останал съм без никой-нищо
във тъмното надежда виждам?
така си мислите-едва ли.
Денят ми почва с лошотия
с гримаса грозна в огледало
насочена към мен самия
с мотиви щяло и нещяло.
Аз кой съм?-Друг ще да съм явно...
Загубил съм се там по пътя
в главата паяжина мътя
а паячето лази бавно.
Не знам,не искам и не мога
безкрайно струва ми се всичко
а пък надеждата ми в бога
изгубих я като привичка.
Затворен съм в бяла стая
в която търся мен самия
ех,името поне да знаех!
Защо душата ми го крие?
На нищо вече не приличам
със никого и не говоря
със мен самия веч не споря
забравих да чета а сричам!
Каквото искаш получаваш?
Ако пък не искаш нищо?
и неусетно остаряваш
накрая си почти разнищен!
Ах,искам,искам да избягам
за да намеря мен самия
далеч от тази лошотия
багажа почвам да си стягам.
Ще тръгна и ще бягам бързо
дано настигна се по пътя!
Дали за това се иска дързост?
водата бистра да размътя?
или страхливец съм и бягам
не знаейки какво да прави
със своите си лоши нрави
Дали за туй на път се стягам?
Но пътищата не са много
един назад-напреде нищо!
родители ще гледат строго
съседа няма да завижда.
Презрението ще бъде пълно
а съжалението със кофи
от тези поетични строфи
от мен самия ще повърна!
Аз червей съм и бавно лазя
в пръста която ме увива
и себе си най-много мразя
усмивката ми веч изтива.
Не знам,не мога,не разбирам
останал съм без никой-нищо
а знам че трябва да избирам
но отговора пак не виждам!
Преди 2 часа
Няма коментари:
Публикуване на коментар