Посока и пътека-Пътека и посока

Често се питам,
защо все разчитам,че без да залитам
и сменяйки ритъм
ще намеря посока,
хем душевно дълбока,околовратно широка
и избягваща шока.
Дали е възможно
се питам тревожно и леко набожно
поглеждам подкожно.
И търся в душата,
реките,гората и стъпки в росата
по пътека позната.
А там зад завоя,
посоката моя изчаква героя
излязъл от строя.
Изчаква ме нежно
спокойно,небрежно и някак летежно
изглежда безбрежно.
И някак разбирам,
че без да напирам и без да се взирам
пътеката моя по лесно намирам.
Или тя ме намира
защото разбира на душата всемира
в когото се взира.
И смело залитам
променяйки ритъм,готов да опитам
на съдбата разчитам.
и ето ме знаещ че нищо не зная
за звездите,небето и за безкрая
и вече щастливо почти аз нехая
къде ще излезе на пътеката края.