в ограбване на щастието

В пространството наречено градинка между два сиви панелeни блока,намиращи се някъде в покрайнините на София живеел един човек,когото всички наричаха клошар и неговия най-добър приятел-кучето разбира се,което всички наричаха пумияр.Не много мили обръщения за човек и куче,но моля да извините хората от крайните квартали.Те са малко крайни в етикетите които слагат на хора,животни и предмети.Клошара живееше в изоставена стара лада заедно с пумияра и определено имаше вид на щастлив човек.Хората живеещи в близките сиви соц сгради не доумяваха на какво се дължи неговото щастие а и дявол да го вземе и пумияра изглеждаше точно толкова щастлив,колкото и клошара.По някакъв особен начин това ги дразнеше,нервираше,отвращаваше и най-странното чувство което ги обладаваше и не можеха да си обяснат по никакъв начин беше завистта.Те му завиждаха и искаха да му отнемат единственото което все още имаше-щастието.Да, мога да спомена и кучето,но то не беше негово нито той беше негов.Те просто споделяха малкото което имат и бяха приятели,а приятел не може да се отнеме,особено ако този приятел е куче.Така крайните хора от крайните квартали решиха да ги разделят,като вземат единственото което могат-ръждясалата стара лада,изпратят човека нанякъде а кучето само да се оправя-нали е куче?Защото не можеха да се примирят че съществува нещо по сиво от техния сив свят и сиви панелни кутийки и в същото време е по щастливо от тях.Преди това да се случи единствената хармония която съществуваше наоколо,идваше от раздрънканата лада и нейните чудати обитатели.През деня клошара обикаляше квартала и събираше всичко което сметнеше за полезно-захвърлено край кофите.Единственото,което не слагаше в своята лада бяха 4-5 стари гуми намерени отнякъде които бяха грижливо подредени на покрива на колата а всички останали неща бяха скрити от хорските очи,намиращи се някъде из дебрите на ладата.Вечер той се прибираше с вярното си куче и щастливо заспиваха в своя малък свят.Един ден техния малък свят бе ограбен от крадец наречен общество и ладата бе натоварена на един камион.Същия ден клошар и пумияр изчезнаха.Клошара бе откаран с кола нанякъде а пумияра след като се повъртя на мястото на което се намираше допреди малко неговия дом и верен приятел тръгна нанякъде-душейки въздуха тревожно.Това бе един сив и дъждовен ден за сивите хора в сивия квартал и сивия живот който живееха.Но някак си днес им бе малко по пъстро и ведро,защото успяха да натрапят своята сивота на някого.Днес бяха щастливи,защото бяха разрушили нечие щастие.Малката сух площ под ладата бързо се намокри и всичко изглеждаше както преди.Нямаше го клошара,кучето и глупавото им щастие!