От едно място изпращан
на друго посрещан.
Живота ми върви в този ритъм!
Изпращане-посрещане,посрещане-изпращане.
А понякога се чувствам мъдър като гара,
която знае всичките ни тайни.
която посреща-изпраща,изпраща-посреща.
а понякога
на лицето ми можеш да прочетеш
пристигащите и заминаващите влакове,
точно като таблото на гарата
и да тръгнеш нанякъде,
защо ли?
подарявам ти посока.

За кой ли път
и този път
готов за път.
и пак съм там
пак тръгвам сам
насам натам-натам насам
Щастлив и жив
ни прав ни крив
с акъл игрив
Усмихнат-да!замислен-не!
защо така?-защо пък не?
аз мисля,да-за кратко е.
И стигам тук
аз малък Мук
с вълшебен чук.
И срещам теб,
и срещам тях
усмивки,лафове и смях.
живеем днес-без смъртен грях
и после как?-на стопче пак.
потропвайки от крак на крак.
че зима е,
студено е,
защо сега?-защо пък не!

Събуждам се.....
ставам с нежелание,
отварям прозореца и сънят излиза на разходка.
измъква се по чорапи-както прави винаги
(а как не искам той да си отива!)
Оставам сам-или почти сам
със вчерашните спомени
и моментната си безтегловност.
Горещия душ оправя почти всичко,
освен трудното взимане на завоите
А моливите не искат да пишат на български!
затова взимам химикалката
Благодаря ти химикалко че те има!
А вчерашните спомени са половинчати..
Свършват с края на бутилката вино..
или по скоро има ги и след нея,но
са само моментни проблясъци.
А може би всичко е било сън
за когото пиша в момента
и нищо наистина не се е случило
(то и нищо особено не се е случило де)
А може би,като китайски философ
ще кажа, че се събудих и сънувах че съм пеперуда
или съм пеперуда,която сънува че се е събудила?
Като български философ ще допълня
чашата с калинки и кафето в нея са сила!
калинките спряха да се мърдат,а кафето го няма
Изпито е.До последната горчива капка.
Време е за разходка
Спирам да пиша глупости,
но не мога да спра да мисля глупаво.

Благодаря ти глупост,че те има!
Глупоста ми няма спирачки,но листа има край.