tag:blogger.com,1999:blog-41034473063241880712012-01-17T00:56:38.586-08:00Авторско блокче тип къщичка с лични разкази,стихове и споделени мисли.Приятно четене!shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.comBlogger711100tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-56770027786795166662011-07-29T03:32:00.000-07:002011-07-29T04:18:08.135-07:00Имало едно време.....ще започна тази история като приказка.нищо че е реална и че се е случила преди две или три години.Много скоро може би до 10-15 години тази история няма да е възможна в реална ситуация,нито хората ще ги има по тези места,нито местата ще са същите без тези хора.<br />Някъде на границата между Източни и Западни Родопи,някъде на границата между невидимото нищо което разделя Изтока от Запада имало две села някога или по правилно е да ги наречем две махали.Някога те били пълни с хора но в настоящия момент обитателите им са двама.Единия в горната а другия в долната махала.Баща и син.Бащата живее в горната махала и гледа крави,синът в долната и гледа овце.6-7 километра разстояние разделя бащата от сина и овцете от кравите.Някъде там изоставените каменни къщи приличат на призраци.Синът е обикалял из Женева и Европа и Щатите и в един момент се е озовал отново в това забравено от Бога село,върнал се към корените си.Как и защо се е върнал не е ясно,но е ясно че се чувства добре живеейки самотно.Хората не му липсват.Понякога много рядко преминават туристи,но те са по скоро приключенци.Нормален турист дори не подозира че такова кътче съществува в България.Една такава група преминала през долната махала,където се намирал синът и овцете и той ги поканил в малката каменна къщичка в която се бил подслонил.През малко прозорче влизал лъч светлина,а от старата печка излизал дим на кълбета,който правел обстановката още по магическа и нереална.Сякаш случващото се в момента се случвало не сега а преди 200-300 години,като пътуване назад в миналото.Синът разказвал истории а в един момент споделил и един сън,който го споходил през последните дни и разклатил спокойствието и усамотението на човека от ничията земя:<br />"Сънувам си значи,че някъде по света всичките членове на едно много богато еврейско семейство умират,ама всичките до един,не остава нито един наследник и в следващия момент сънувам пред очите си номера на банковата сметка 14 числа подредени едно до друго като маниста.Никой друг никъде по света не ги знае така че ако ги бях записал сега щях да имам 8 милиарда швейцарски франка на разположение ама не успях да ги запомня.....пустите му числа......."<br />След разказан сън на един овчар,който се намира на някакво нереално място,най-нереалното нещо което аз лично бих очаквал да разкаже човека е свързано с пари и банкова сметка,някъде по света.Сънища,сънища не можем да ви контролираме.Връщате ни в миналото и изпращате ни в бъдещето само с едно щракване.Понякога сънуваме мечтите си,понякога страховете си а понякога сънуваме минали неща и спомени,които изживяваме наново.<br /><br />!ИСТОРИЯТА Е ИСТИНСКА И МИ БЕ РАЗКАЗАНА ОТ ВАСКО (БАЙКАРИИСКИ)ТОДЕВ!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-5677002778679516666?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-85068518231211808012011-05-23T21:08:00.000-07:002011-05-23T21:23:54.928-07:00Често се питам,<br />защо все разчитам,че без да залитам<br />и сменяйки ритъм<br />ще намеря посока,<br />хем душевно дълбока,околовратно широка<br />и избягваща шока.<br />Дали е възможно<br />се питам тревожно и леко набожно<br />поглеждам подкожно.<br />И търся в душата,<br />реките,гората и стъпки в росата<br />по пътека позната.<br />А там зад завоя,<br />посоката моя изчаква героя<br />излязъл от строя.<br />Изчаква ме нежно<br />спокойно,небрежно и някак летежно<br />изглежда безбрежно.<br />И някак разбирам,<br />че без да напирам и без да се взирам<br />пътеката моя по лесно намирам.<br />Или тя ме намира<br />защото разбира на душата всемира<br />в когото се взира.<br /> И смело залитам<br />променяйки ритъм,готов да опитам<br /> на съдбата разчитам.<br /> и ето ме знаещ че нищо не зная<br /> за звездите,небето и за безкрая<br /> и вече щастливо почти аз нехая<br /> къде ще излезе на пътеката края.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8506851823121180801?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-90463660521263066392011-05-23T09:09:00.000-07:002011-07-04T03:18:35.721-07:00Щипка търпение и доза смирение<br />тайния ключ към вечното щастие<br />уважение и платно с цвят настроение<br />в светлия лъч на духовно причастие<br /><br />Любов без съмнение,но с взаимно търпение<br />не за миг а завинаги,без да кажеш ти стига ти<br />без да кажа аз стига ми, без звъна на веригите<br />със очи на кошута и поглед цял от вълнение<br /><br />Любопитен незнайко-не за час а за повече<br />с изненада намиращ нещо ново наоколо<br />ненапиращ и негонещ той фиксирани срокове<br />нито тичащ напред,преследвайки кокала.......<br />_____________________________________________<br />С благодарност на Тони -скайп муза този ден<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-9046366052126306639?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-71493225820538381812011-02-16T09:20:00.001-08:002011-02-17T04:09:01.184-08:00<div>По малка заледена уличка</div>пристигам като слънчев ден<br />стопявам ледени шушулки<br />и нося си дъга над мен<br /><br />Почуквам тихо по вратите<br />изчаквам хората отвън<br />а те споделят си мечтите<br />дочули коледния звън<br /><br />и някой нещо пожелава<br />за себе си или за всички<br />егоистичните привички<br />поне за малко той забравя<br /><br /><br />и хората са май щастливи<br />поне така изглеждат външно<br />с добрите думи пестеливи<br />какво е щастието всъщност?<br /><br />дали е празник официален<br />започващ някъде декември<br />за колко време актуален<br />дали изкарва до септември?<br /><br />Защо за толкоз кратко време<br />щастие навред царува<br />хората навред пируват<br /><div>не носят те излишно бреме<br /></div><br />от черни мисли-агресивност<br />от завист и амбициозност<br />в духовен мир са-тип пасивност<br />почти без никаква помпозност<br /><br />и всеки щедро се раздава<br />или готов е да го прави<br />за егото за миг забравя<br />разчупва той окови здрави<br /><br />защо не сме така свободни<br />за повече от месец братко<br />a щастието е толкоз кратко<br />в главите и предели родни!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-7149322582053838181?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-69517741091308905752010-10-05T12:17:00.000-07:002010-10-06T14:26:52.212-07:00В магията на собствената мисъл<br />извираща си някъде от мен<br />аз знам и глупости съм писал<br />и гледал съм със погледа студен.<br /><br />И в търсене на нещо като муза<br />намирах бавно собственото АЗ<br />и радостен съм бил и малко гузен<br />пред теб,пред тях и всички вас.<br /><br />До ден във който не научих<br />че аз и ти,и той и тя<br />сме нещо като летен ручей,<br />купчинка с пръст на таз земя.<br /><br />И колко преходно е всичко<br />за теб,за мен и всички вас<br />да мразим или пък обичаме<br />е избор правещ се от нас.<br /><br />И ето време е избирам<br />любов и обич пред омраза<br />за друго време не намирам<br />защото то е зла зараза.<br /><br />И в хората ще вярвам ето<br />че всеки има от доброто<br />понякога е то заето<br />в борба със егото на злото.<br /><br />И никого не ще да съдя<br />за избор,чувства или мисъл<br />единствена самоприсъда<br />това което съм написал.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-6951774109130890575?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-22376002958119633742010-10-05T10:23:00.000-07:002011-05-23T22:03:24.904-07:00В пространството наречено градинка между два сиви панелeни блока,намиращи се някъде в покрайнините на София живеел един човек,когото всички наричаха клошар и неговия най-добър приятел-кучето разбира се,което всички наричаха пумияр.Не много мили обръщения за човек и куче,но моля да извините хората от крайните квартали.Те са малко крайни в етикетите които слагат на хора,животни и предмети.Клошара живееше в изоставена стара лада заедно с пумияра и определено имаше вид на щастлив човек.Хората живеещи в близките сиви соц сгради не доумяваха на какво се дължи неговото щастие а и дявол да го вземе и пумияра изглеждаше точно толкова щастлив,колкото и клошара.По някакъв особен начин това ги дразнеше,нервираше,отвращаваше и най-странното чувство което ги обладаваше и не можеха да си обяснат по никакъв начин беше завистта.Те му завиждаха и искаха да му отнемат единственото което все още имаше-щастието.Да, мога да спомена и кучето,но то не беше негово нито той беше негов.Те просто споделяха малкото което имат и бяха приятели,а приятел не може да се отнеме,особено ако този приятел е куче.Така крайните хора от крайните квартали решиха да ги разделят,като вземат единственото което могат-ръждясалата стара лада,изпратят човека нанякъде а кучето само да се оправя-нали е куче?Защото не можеха да се примирят че съществува нещо по сиво от техния сив свят и сиви панелни кутийки и в същото време е по щастливо от тях.Преди това да се случи единствената хармония която съществуваше наоколо,идваше от раздрънканата лада и нейните чудати обитатели.През деня клошара обикаляше квартала и събираше всичко което сметнеше за полезно-захвърлено край кофите.Единственото,което не слагаше в своята лада бяха 4-5 стари гуми намерени отнякъде които бяха грижливо подредени на покрива на колата а всички останали неща бяха скрити от хорските очи,намиращи се някъде из дебрите на ладата.Вечер той се прибираше с вярното си куче и щастливо заспиваха в своя малък свят.Един ден техния малък свят бе ограбен от крадец наречен общество и ладата бе натоварена на един камион.Същия ден клошар и пумияр изчезнаха.Клошара бе откаран с кола нанякъде а пумияра след като се повъртя на мястото на което се намираше допреди малко неговия дом и верен приятел тръгна нанякъде-душейки въздуха тревожно.Това бе един сив и дъждовен ден за сивите хора в сивия квартал и сивия живот който живееха.Но някак си днес им бе малко по пъстро и ведро,защото успяха да натрапят своята сивота на някого.Днес бяха щастливи,защото бяха разрушили нечие щастие.Малката сух площ под ладата бързо се намокри и всичко изглеждаше както преди.Нямаше го клошара,кучето и глупавото им щастие!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-2237600295811963374?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-7842847751600594752010-10-05T10:17:00.000-07:002010-10-05T10:21:42.150-07:00Аз кой съм-питам те<br />а ти коя си-питам се<br />почакай и не бягай тъй от мен<br />защо побягна?<br />ако поискам стигам те<br />но аз не искам, в туй заричам се<br />ако си буца лед,аз слънце ще съм в твоя ден<br /><br />Побягваш......<br />Аз нямам време да те стигна<br />а може би не искам<br />имаш свобода.<br />Целувам те и нежно ти намигам<br />бъди каквато си<br />неща да те притискам<br />не искам да участвам в твоята борба!<br /><br /> Бъди щастлива,но не бягай<br />дали от мен,или от теб самата<br />защото бягайки ще срещнеш самотата<br />а възела от чувства се затяга.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-784284775160059475?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-5145866456897077292010-08-28T08:33:00.000-07:002010-08-28T09:07:46.814-07:00Бъди какъвто си<br />живей където искаш<br />със себе си на ТИ<br />пак грозното притискаш<br /><br />отпускаш се-летиш<br />пак падаш и се стягаш<br />към новото вървиш<br />за старото внимаваш.<br /><br />събуждаш се-сълза<br />се стича по лицето<br />оставя тя следа<br />и капка във морето.<br /><br />усещаш че си тук<br />а може би си там<br />на времето на пук<br />разбираш че си сам<br /><br />сближаваш се-усещаш<br />на слънцето лъчите<br />разделяш се-подвеждаш<br />най-чистото в очите.<br /><br />затваряш се във клетка<br />а ключа хвърляш рязко<br />надписваш чужда сметка<br />лице с фалшива маска.<br /><br />и тъй години-век<br />но някой те намира<br />наричаш го човек<br />без думи те разбира.<br /><br />намира тя ключа<br />и клетката отваря<br />щастливата следа<br />във тебе се разтваря.<br /><br />намираш свобода<br />и поглед към звездите<br />намираш всичко това<br />отсреща във очите.<br /><br />и чувстваш се щастлив<br />и някак неестествен<br />отново,пак летиш<br />красив си като кестен.<br /><br />пак хванал си ръка<br />която те намира<br />събрал си се с душа<br />която те разбира!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-514586645689707729?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-63807837718583828272010-03-18T01:18:00.000-07:002010-03-30T08:20:27.869-07:00Стихове...стихове<br />драскам аз стихове<br />от някъде чува се<br />-Ти ли бе?тихо бе!<br /><br />Драскал си стихове?<br />за откраднати мигове.....<br /><br />-Тихо ли?Тихо ли?<br />отвръщам на грубия<br />ако е тихо-надеждата губя я..<br />с твоето тихо ти нея разбуди я!<br /><br />Да вярвам,да мога,и да направя<br />за твоето тихо веднага прощавам<br />за твоето тихо аз тук ще забравя<br />да бъде по шумно от днес се надявам!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-6380783771858382827?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-41158946317970228592010-02-28T00:24:00.000-08:002010-03-01T00:40:43.977-08:00<div align="left">Някъде....някъде....някъде<br />Някъде там където хората общуват по нормален човешки начин.<br />Един толко прост и обикновен начин,който ние "прекалено развитите"<br />хора от "прекалено развитите" държави сме забравили или напълно<br />умишлено се опитваме да забравим.<br /><br />Някъде там,където властта контролира по необикновен начин-обикновените<br />хора и те нямат свободата на свободно общуване със срещуположния пол.<br />Някъде там където сателитните чинии са забранени,алкохола е тема табу<br />а ръкостискането с жена не е уместно.<br /><br />Някъде там на границата на нормалното и ненормалното,където се чудиш<br />кое от двете ще надделее.Някъде там за където хората си мислят че е<br />някъде никъде а то се оказва никъде някъде!Някъде там се намирам аз.<br /><br />По средата на едно някъде никъде-никъде някъде!Намирам се в оазис насред<br />пустиня.Това не е преносно а е самата истина.Намирам се в малко иранско село<br />оградено от пустиня.<br /><br />Пустинята разказва своите пустинни истории и ако имаш уши да ги чуеш и ти<br />ще се превърнеш в пустиня,или в малък атом от нея наречен прашинка пясък.<br />Прашинка носеща се в морето от тишина,спокойствие и звезди.Пустинният<br />вятър и пясъчното ти въображение ще те понесат нанякъде.На някъде никъде<br />и на никъде някъде.<br /><br />Всяка една прашинка пясък живее по номадски.Тя няма къща,но целия свят е<br />неин дом.Навсякъде се чувства добре и уютно,но винаги предпочита откритите пространства.Срещата с вятъра,звездите,растенията и животните са нейния начин<br />на живот.Тя не живее близо до природата а е в нея.Тя е част от природата.<br /><br />Трансформацията от човек в пустиня и прашинка пясък не е никак сложна,но има<br />едно важно условие.Да отвориш сетивата си и да видиш и чуеш,да усетиш и да се<br />отпуснеш,да бъдеш тих и спокоен.Да спреш да мислиш рационално и стереотипно<br />и да пречупиш шаблоните и бариерите в себе си.<br /><br />Не започвай трансформацията с обичайните въпроси-Колко прашинки има в<br />пустинята или какъв е смисъла да си прашинка,защото няма да успееш да се трансформираш в пясък.Ще останеш това което мислиш че си,или ще останеш<br />това което мислиш,че другите мислят че си.<br /><br />Не е ли целият наш живот една дълга и постепенна трансформация?<br />От човек в прашинка,от прашинка във вятър,от вятър в слънце,от слънце в дъжд<br />и от дъжд в море?Отказвайки или пропускайки тези трансформации,ние отказваме<br />или пропускаме част от себе си.<br /><br />Да бъдем истински и нормални,да общуваме по човешки и да се учим от грешките си.<br />Да бъдем малко по добри всеки нов ден и да не съдим околните и околното.<br />Близкото и далечното което само в собствените ни представи е или някъде никъде<br />или никъде някъде.</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4115894631797022859?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-58932061030313081632010-01-15T11:41:00.000-08:002010-04-25T05:36:54.098-07:00Смотания пиян фъфльо бе извадил пистолет и го бе опрял в главата на шофьора!Каза че отвлича автобуса.Не можех да повярвам.Това бе черешката на тортата.Возене в автобус за 10 спирки-изживявания за 10 години.А само като се замисля как излязох от вкъщи с идеята за малка невзрачна разходка!<br /><br />Ето ми сега малка невзрачна разходка.На втората спирка се качиха четирима с бръснати глави,които започнаха да налагат някакъв човечец,защото имал яке с еди какъв си цвят.Това явно бе техния анти цвят и те се нахвърлиха върху него като бикове по време на корида.<br /><br />За съжаление човека не бе тореадор и нямаше шпага,и съответно бе стъпкан от разярените бикове а публиката в рейса вежливо бе обърнала глава на обратната страна и се правеше че не забелязва абсолютно нищо нередно(аз бях част от публиката).Тъкмо бръснатите глави слязоха и се качиха някакви пънкове.Бутилки с алкохол в ръцете,суматоха,пънкария.<br /><br />На следващата спирка се качиха двама дрогирани,които обиколиха целия рейс и искаха стотинки.Някой даде-някой не даде(аз не дадох).На седмата спирка се качи пияния фъфльо,който бе прекалено невзрачен на фона на цялата суматоха случила се досега в рейса.Никoй не му обърна нужното внимание а може би все още нямахме и причина за това.<br /><br />Някак си той беше опасно тих и по някаква причина аз не можех да откъсна поглед от него.Той бе отпуснал глава и си фъфлеше нещо носово.Почти изглеждаше на заспал когато.........<br /><br />Единствения който все още не разбираше че сме отвлечени беше контролата,качил се неясно къде и кога.Продължаваше да проверява редовността на пътниците или да се опитва да проверява,защото никoй не му обръщаше внимание,а най-нередовния пътник бе седнал до шофьора и бе насочил пистолет в слепоочието му!<br /><br />Той даваше точни нареждания накъде да върви автобуса.След първоначалното"Абе,това не е мой проблем"-пълна апатия,всички пътници някак си интуитивно разбраха че този път"Това е техен проблем!"<br /><br />Единствения който все още не си представяше абсолютно нищо бе контролата, който мислеше на глас:"Абе,мама му деба обикновено има един-двама които се правят на тарикатчета и уж не ме забелязват,ама цял рейс-такова чудо не ми се беше случвало мама му стара!"В рейса се усещаше и шофьорското напрежение,защото на моменти човека зад волана рязко увеличаваше скоростта и само след минута рязко намаляваше.<br /><br />Пияният рязко се изправи и се обърна към пътниците:Мили приятели,вие ще пътувате с мен докъдето аз кажа!Никoй няма да слиза на спирка по желание-това не ви е маршрутка!Който не е съгласен да си го каже направо че не ме уважава,защото аз уважавам всички вас,но най-много уважавам шофьора, а още повече жена му-която е причината аз да съм тук и да ви отвличам така вкупом.<br /><br />В този момент една баба от по задните седалки се обади:<br />Защо не ни пуснете да слезем?Защо ни държите като заложници?И евтините домати на пазара ще изпусна и сериала по телевизията барабар с тях!<br />-Дърта краво,ако не искаш да изпуснеш и главата си сядай и мълчи!-каза пияният,който от новопоявилите се злоба и яд започваше да изтрезнява.<br /><br />-Да седна!И аз това искам откакто съм се качила,ама никoй не ми отстъпва място.Правят се че не ме забелязват.Невидима съм явно!Това по комунистическо време нямаше как да стане.Бабата бе видимо изнервена от правостоенето си през последните 5 спирки и в края на речта си бе във вихъра на емоциите,потропвайки в неравноделен ритъм с бастун и крак и оплювайки без да иска контролата,който само успя да каже:<br /><br /><div align="justify">-Я да ти видя картата ма пенсио,като толко много знаеш.Само нема да се праиш че и ти не ме забелязваш,щото че ти чупим джамовете!</div><br />-Ей,контрольорчето.Мама ти мръсна-в момента викаше пияният.Да оставиш бабата на мира и да дойдеш тук да ми напишеш акт на мене,щото пътувам гратис цел живот!И в транспорта и в живота все съм гратис.Е и тоя пистолет го взех гратис,и за него искам актче да ми напишеш.<br /><br />Контролата едва сега обърна внимание на пияният,на пистолета,на обстановката в рейса-Абе кво става тука бе мама му стара....<br />-Ами кво стааа.Отвличат автобуса със заложници.Мнооо яко-отговори му момче с изрусена коса и пиърсинг на веждата,седнало точно под бабата.<br /><br />В този момент пияният фъфльо отново взе думата:<br />-Разбра ли сега контрольорче кво става а?Ше си кротуваш да те не стрелнем между очичките!<br />-Абе кой си ти,та че ми казваш кво да правя бе!Аз съм властта в рейса.Аз казвам кой кога ще слезе......<br /><br />В този момент се обади и шофьора,който упорито бе мълчал до сега:<br />-Абе малоумник,ти ли си властта в моя автобус бе! Той рязко спря рейса натискайки спирачките и отвори вратата до контролата:Със всичката власт която имаш слизай и да те няма ,мама ти деба!<br /><br />От рязкото спиране и натискане на спирачките се бяха случили няколко важни неща:<br />Първото и най-важното,че пияния фъфльо бе забит централно в стъклото на автобуса и се бе строполил на земята.<br />Второто-пистолета го нямаше в ръката му.<br />Третото-Бабата държеше пистолета в кълбото от изпопадали хора и го бе насочила с треперещата си ръка към контролата<br /><br />-А сега да те видя как ще ми счупиш джамовете бе келеш с келеш!Аз партизанка съм била,с пушка съм стреляла по народния враг,а ще ме обижда и заплашва той!Шофьорчето-карай веднага към пазара и гледай да си там преди да са свършили евтините домати.За твое добро го казвам.<br /><br />Ама преди това всички да слизат от рейса без келеша с обицата и русата коса,,пияния,контролата и оня къде изглежда все едно ни лук е ял,ни е мирисал(това бях аз)-Но бабо защо аз?Какво съм направил?Пусни ме да сляза, моля те!(опитвах да се измъкна)<br /><br />-Никъде няма да ходиш!Ти си ми свидетел.Как се държаха с мене тия хулигани,и как аз сега се държа с тях.За съда после ще ми трябва свидетел като тебе.Това по филмите съм го гледала.Междувременно останалите пътници не бяха чакали втора покана и се бяха омели през глава от кошмарния рейс,а шофьора потегли с мръсна газ.<br /><br />Фъфльото даваше признаци на живот и мърмореше нещо неразбираемо.Бабата бе приближила до него и най-неочаквано го шамароса с дръжката на пистолета.<br />-Защо отвличаш цял рейс бе келеш?Защо ме обиждаш?Нямаш ли уважение към старите хора?<br /><br />-Бабо аз тебе те уважавам....<br />-Уважаваш ме сега,а преди друга песен пееше!<br />-Не бе бабо не си ме разбрала....<br />-Много добре те разбрах аз!Много добре...Казвай веднага,защо отвличаш цял автобус с пътници и ги обиждаш на всичкото отгоре.<br /><br />-Ами бабо аз уважавам и тебе и шофьора и на шофьора жената.Тя беше моя жена преди да се появи тоя и да ми я отмъкне.От тогава останах сам и се пропих от яд и злоба.Сега искам тоя хубостник да го заведа при нея и да я питам право в очите:Заради прост шофьор в градския транспорт ли ме остави а?Къде забрави за духовното,за умното-за мен?<br /><br />-Ех,моето момче ти не само си много пиян,а си и много прост.Какво очакваше да ти каже тя?Какъв мъж си!Как отвлече цял рейс с пътници да ти гледат сеира?Хубава работа-къде изчезна романтиката от сериалите?<br /><br />В този момент се обади младежа с пиърсинга:<br />-Романтика ха ха ха!Еба си якото кино!Що не си взех камерата да снимам...Да изкарам после някой лев..<br />-Че изкараш и някой десен-отвърна контролата-Само да ми паднеш в ръчичките!<br />Шофьора също се обади:<br />Тоя мухльо контролата ме дразни повече и от пияната отрепка.Оня"бившия" го съжалявам.От това което знам от жена ми за него-за нищо не става!<br /><br />Рейса бе наближил пазара и бабата се готвеше да слиза.Бързо метна пистолета на пода и слезе през отворената врата-по бабешки,с куцукане.Едва тогава забелязах полицейските коли.Бяха наобиколили рейса.Все още не бях сигурен дали цялото действие се бе разиграло пред очите ми или сънувам но....бях в рейса и всички изброени до тук също(без бабата).<br /><br />Загледах се в пистолета на пода.Мамка му!-Той беше дървен!Както и цялата история.Дървена история.Без много смисъл,ама реална.От градския транспорт и градския живот на градските хора.......<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-5893206103031308163?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-46918418522592138672010-01-11T07:10:00.000-08:002010-03-05T06:30:27.862-08:00Пътешествието понякога започва по рано,друг път по късно,а понякога изобщо не започва.Не всичко зависи от теб,не всичко зависи от мен.Има много късмет,има непредвидени моменти,има изненада,има смях,има....преди всичко има.<br /><br />човек само трябва да повлече крак и да тръгне-накъдето поиска,накъдето го води сърцето му и нездравия разум.Сърце и разум-две толкова несъвместими неща в нашата така добре изкривена и пречупена представа за реалност.<br /><br />Някой умен човек беше казал: движейки се човек само сменя декора около себе си,само сменя пейзажа.Да,това е така,но пейзажа е от изключително голямо значение.Той е цвета,солта на манджата,което я прави така приятна за небцето.<br /><br />Всеки пейзаж те кара да мислиш и да реагираш по различен начин.Всеки носи своето послание,всеки има своите статисти,главни герои и предмети,своите малки неща,които са изключително големи в нашите очи.<br /><br />Много от нас са с неспокоен и буден характер и имат нужда от време на време от пълна промяна на обстановката.Имаме нужда от някоя авантюра,от едно никак добре планирано и обсъдено пътешествие,което знаем че ще се нареди от само себе си,когато тръгнем и направим първата крачка.<br /><br />Каква е рецептата?Събираш една прашинка информация,добавяш щипка проучване и една лъжичка заинтересованост,плюс един пакет от килограм тип 500 въображение.Разбъркваш внимателно сместа в подходящ съд тип глобус,завърташ силно глобуса,затваряш леко очи и се усмихваш,след което посочваш с пръст и леко допираш глобуса до пълното му спиране.Там където пръста и глобуса се срещат е мястото на твоето ново пътешествие.<br /><br />Оттам започва всичко-нов декор,нов пейзаж и нови действащи лица.Какво друго трябва за да тръгнеш по този път освен вече изброените продукти?Малко свободно време.Не се оправдавай,че нямаш-намери!Времето си е твое.Никoй друг не разполага с него,освен ти самия.<br /><br />Работа?Напусни и тръгни!Винаги ще има работа,и никога няма да бъде свършена докрай,така че спокойно можеш да се откъснеш за момент от нея и да поемеш към една не толкова стандартна"работа",където ще работиш по различен начин-с повече въображение и комбинативност,логистика и социални контакти,хумор и свобода.<br /><br />Развивайки всички тези качества,оформяйки или дооформяйки своята идентичност и характер успяваш да намериш един вътрешен баланс и едно много добро усещане за това къде точно се намираш в този момент и твоето точно място в полето на периферното ти зрение.Когато разбереш всичките тези неща и когато разбереш още колко неща има за разбиране,тогава разбираш че нищо не си разбрал!<br /><br />В настоящия момент аз все още не разбирам че не разбирам,защото все още се намирам в началото на щурото начинание наречено”Турция-Иран-Пакистан-Индия”,едва първи ден а случките които са се случили вече са толкова много,че рискувам да пропусна да запиша някоя в моя пътешественически дневник,не поради това че съм я омаловажил,а простичко съм я забравил.<br /><br />Понякога имам чувството че съм попаднал в собствен затвор от мисли и чувства,затвор който собственоръчно съм изградил и доброволно съм се зазидал в него,а точно сега имам усещането че това пътуване ще бъде пътуване към свободата,пътуване към мен самия в мен самия и извън и около мен.<br /><br />Имам усещането и хубавото предчувствие че ще бъда по добър и човечен след своята обиколка,ще успея да разчупя в себе си още някой друг стереотип на поведение и реакции от мен към заобикалящата ме среда......но това са вътрешни усещания,мъжка интуиция,за която само времето ще покаже дали е така ефективна както женската.<br /><br />Прощално парти в къщата в Княжево и поток от приятели стоплили сърцето ми с появата си.Едно малко парченце сън и возене на кормило на колело като насън от Княжево до Овча купел,оттам рейс и слизане на Окръжна болница.Телефонът ми е изчезнал при возенето на кормилото,но аз все още не съм сигурен в това а само имам бледи предположения,гадая в очакване на своята спътница за предстоящото приключение.<br /><br />С голяма доза закъснение тя се появява,но за компенсация носи новината че телефона ми е намерен,и се е уговорила с хората които са го намерили да го предадат на една от моите съквартирантки-Златна.Коя е моята спътница?Откъде я познавам?Какви са нашите взаимоотношения?Не съм си и помислял че тези въпроси ще бъдат толкова често задавани по време на едно пътуване от страна на преминаващите покрай нас лица,но впоследствие точно така се случи.<br /><br />Официалната версия по време на самото пътуване беше че сме женени,в интерес на нейната безопасност,но неофициалната,която ще подшушна само на вас е че ние сме много добри приятели.На въпроса къде се запознахте съвпадат и официалната и неофициалната версия-в гората се запознахме..по време на една „Зелениада”.Какво е Зелениада?доброволческа еко програма по време на която кръстосахме шпаги с един бурен-плевел наречен аморфа ,намиращ се по течението на река Струма в близост до град Кресна.<br /><br />Как решихме да тръгнем заедно на едно такова голямо пътуване?Преди половин година срещнах Яна и тя ми разказа че е разпратила на всичките си приятели че иска да пътува на стоп в посока Индия,но никой все още не и е отговорил положително.Спомена че е забравила за мен,но ето че сега се виждаме и може да ме попита директно и така започна всичко.<br /><br />Аз отговорих,че нямам нищо против едно далечно пътуване,че единствения проблем който бих имал за да тръгна са парите и попитах за ориентировъчна сума,която би ме оправила по време на това пътуване.Студения душ от споменаване на сумата на глас ме заля бързо и неочаквано,и аз отговорих на Яна,че ако ми паднат пари от небето близките месеци с удоволствие ще бъда неин спътник.<br /><br />След някой друг месец баба ми продаде на село парче земя,след него второ-те са голяма фамилия и всички искат да продадат част от полагащата им се по наследство земя.Н е ме разбирайте погрешно,че те са лентяи,напротив всички те са земеделци и цял живот са се борили със земята,но както знаете от земеделие никой не е забогатял,а който не вярва на тази народна поговорка да се обърне към единия ми чичо,който е виден търговец и предприемач на село.<br /><br />Преди години реши да направи голямо частно ТКЗС в което да участват местните хора,като взима от тях земята която пустее под аренда,и се разплаща или в пари или в натура в зависимост от посятото през годината на парчето земя.След няколко години борба и големи инвестиции за земеделски машини,за посеви,за всички малки парцели ,които се обединиха в един голям-удобен за работа и манипулация,след всичките тези усилия се стигна до момента когато продукцията от жито,която бе произведена от частната кооперация през годината след всички манипулации по нея и след последвалия баланс приходи-разходи излизаше по скъпа от цената на която я продаваше държавата.<br /><br />Вярно,че държавата това сме ние,но както много добре знаете това не винаги е така,и в случая не беше.Чичо ми продаде цялата техника и оттогава не се е занимавал със земеделие.От момента в който разбра,че ако иска да произведе нещо със собствените си усилия и труд,то ще излезе по скъпо от другото,което може да си го купи като готов продукт без да е вложил и грам усилия за него.Всичките братя на баба ми са земеделци,такива са били през целия си живот,такива и ще останат,защото това е техния живот.<br /><br />По наследство от своите родители имат големи дялове земя,която не успяват да обработват на 100%,заради годините,заради възможносите,заради нежеланието на техните деца и внуци да се захващат с това чудо наречено земеделие.Така се стига до момент когато тази земя става апетитна хапка за посредниците,които са със широко отворени очи и уши за случващото се по градове,райони,махали.Къде точно има строителни интереси,накъде точно се развива града,накъде се пренася неговата индустриална част.<br /><br />Всичките тези дядовци и баби нямат нищо против да продадат част от тази земя на добра цена за да зарадват своите синове и дъщери,било с нова кола,с печка,с хладилник или просто с пари на ръка.Техните синове и дъщери нямат нищо против да бъдат зарадвани и така се стига до пазарлъка и сделката след него.Земята е продадена парите бързо изчезват и логично се стига до следващото парче земя.<br /><br />Сделка след сделка земя след земя-може би накрая ще се стигне до момент когато вече няма да има земя за продаване и няма да има сделка.Може би малка част от хората се питат,какво ще се случи след като продадат парчето си земя,какво ще изникне на него?Така водени от своето нежелание за информираност е напълно възможно да се стигне до един момент,в който около тяхната къща,и около къщите на съседите им има заводи,големи фабрики и пътища и чистия въздух и спокойствието са изчезнали някъде между сделките,когато основното за което са си мислили е било друго.<br /><br />Така се стига до един странен и интересен момент,в който в желанието си да помогнеш на своите близки-ти без да го искаш ни най-малко им вредиш.Вредиш им с твоята слаба шахматна игра,в която няма и един ход напред а има само днес и сега.<br />След цялата тази тирада съм длъжен да кажа,че моята баба разпредели парите между децата и внуците си-в това число и аз разбира се.Тя се превърна най-неочаквано в спонсора на моето пътуване.Това бяха парите,които паднаха от небето и ме удариха по главата с цялата си сила и гравитация.<br /><br />Ето ни отново на Окръжна болница и след закупения Българо-Турски разговорник и последвалия превоз със селски рейс почти до караулката,махаме на стоп и след не повече от 10 мин.спира не какво да е а турски тир!!!!Явно имаме късмет и това е добър знак за предстоящото приключение.Явно с нас мислено има и огромна група от приятели,които се радват на щурото ни начинание,а когато група от хора мислят позитивно и в една посока винаги нещата се получават с лекота и финес.Без грам усилие.<br /><br />Благодарим ви приятели ,че сте с нас,усещаме вашето присъствие!Когато се возиш в турски тир,Турция започва още от България.Причината са турските ресторанти и места за отдих,където турските шофьори имат навика да спират.Още от тук започва социализацията и климатизацията на скромната ти персона към не толко добре познатата чужда култура.<br /><br />Сблъскваш се с първото”пиде”-вид турски хляб,вкусваш първата си оранжева леща,приятно подправена и ухаеща на ориент,вкусваш първия си турски чай,който все още ти се струва така далечен и чудноват,а само след седмица вече ще е част от теб, наслаждаваш се на турското кафе и правиш първите си опити за диалог на българо-турско-английско-немски,плюс езика на знаците-международния език на тялото,ръцете и очите,който се разбира навсякъде по света.<br /><br />Преминаването на турска граница пеша е висш пилотаж актьорско майсторство.Ако не се покажеш и докажеш какъв си 100% идиот няма да успееш да преминеш от другата страна на бариерата,но говорейки им,и обяснявайки им как си тръгнал на стоп към Индия нещата се променят в твоя полза и след първоначалното”НЕ” от тяхна страна,получаваш така мечтаното разрешение за преминаване.<br /><br />Със сигурност не си първия идиот,който представя налудничавия си план пред тях,но със сигурност не са били толкова много хората,които са направили същото преди теб.Това си личи от техните невярващи погледи,от техните изненадани усмивки,от интереса с който слушат твоите бъдещи планове за пътуване и лекотата с която ги разказваш.Тази мисъл те кара да се чувстваш част от едно малко общество на пътешественици,които пътуват нетрадиционно,извън границите на едно добре планувано и премислено пътуване.<br /><br />Започваш да усещаш,че това пътуване е специално и в него ще откриеш много неща за себе си и за света около теб.Топло е,слънцето напича,сянката под която можеш да се скриеш или е малка,или изобщо я няма,около теб има спрели таксита и камиони,всеки се интересува кой си,откъде си,накъде си тръгнал.Турците са любопитни като децата.Те наистина се интересуват накъде си тръгнал,и те гледат с нескрит интерес и блясък в очите.<br /><br />Шофьор на тир ни предлага да спим в камьона му,ако случайно не ни вземат на стоп...обаче след няколко минути нас ни взимат и пътуваме в посока Одрин или Едирне както е известно в Турско.Вече е почти късен слледобед,оставят ни на автогарата откъдето хващаме маршрутка до края на града,но след първите гледки и впечатления от нея единодушно решаваме да слезем и да изкараме вечерта тук в този град.<br />.... ..............................................(има 100 стр. за преписване от тетрадка-ама друг път!)<br /><br /><object width="320" height="266" class="BLOG_video_class" id="BLOG_video-5037cc4583c83a85" classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=6,0,40,0"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/get_player"><param name="bgcolor" value="#FFFFFF"><param name="allowfullscreen" value="true"><param name="flashvars" value="flvurl=http://v17.nonxt2.googlevideo.com/videoplayback?id%3D5037cc4583c83a85%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D622FAC094B66B7A4BB3768C5BC2692EF05FCD067.252ABD2EE4109C7F19646CB6641C301963224193%26key%3Dck1&amp;iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D5037cc4583c83a85%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3DR5XN87BlFRWPek-KnkhB3tsaPHk&amp;autoplay=0&amp;ps=blogger"><embed src="http://www.youtube.com/get_player" type="application/x-shockwave-flash"width="320" height="266" bgcolor="#FFFFFF"flashvars="flvurl=http://v17.nonxt2.googlevideo.com/videoplayback?id%3D5037cc4583c83a85%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D622FAC094B66B7A4BB3768C5BC2692EF05FCD067.252ABD2EE4109C7F19646CB6641C301963224193%26key%3Dck1&iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D5037cc4583c83a85%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3DR5XN87BlFRWPek-KnkhB3tsaPHk&autoplay=0&ps=blogger"allowFullScreen="true" /></object><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4691841852259213867?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-81516417381005051272010-01-11T02:19:00.000-08:002010-01-11T02:29:02.031-08:00Предлагат ти нещо,но ти не приемаш<br />помисляш след време и искаш от него<br />но вече не можеш с уста да се смееш<br />оферта за миг се превръща в лего<br /><br />И няма от нещото,което искаш-не искаш<br />но има ефект от твоето не искане<br />а колко е просто да си поискаш<br />преди да е станало то"до повикване"<br /><br />А нещото чака,защото е нищо<br />преди ти от него да си поискаш<br />и неусетно минаваш в атака<br />но нещото мрази да го притискаш!<br /><br />И ситуацията пак се променя<br />от нищо във нещо към нещо във нищо<br />и твоята несигурност днес се заменя<br />в утрешен избор,но днешно разнищен!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8151641738100505127?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-77329937906475382602010-01-11T00:04:00.000-08:002010-01-11T00:56:05.112-08:00<p><object width="320" height="266" class="BLOG_video_class" id="BLOG_video-ae433723a5142f83" classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=6,0,40,0"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/get_player"><param name="bgcolor" value="#FFFFFF"><param name="allowfullscreen" value="true"><param name="flashvars" value="flvurl=http://v19.nonxt6.googlevideo.com/videoplayback?id%3Dae433723a5142f83%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D2D11D61B957AEBC83ED9803EF20A74EB7E42E631.7A98383FF82287ECCBFC43A8A86A564ABF634A2B%26key%3Dck1&amp;iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3Dae433723a5142f83%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3DVI7FMIkJXeVj2hwJdVNBboIWYcY&amp;autoplay=0&amp;ps=blogger"><embed src="http://www.youtube.com/get_player" type="application/x-shockwave-flash"width="320" height="266" bgcolor="#FFFFFF"flashvars="flvurl=http://v19.nonxt6.googlevideo.com/videoplayback?id%3Dae433723a5142f83%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D2D11D61B957AEBC83ED9803EF20A74EB7E42E631.7A98383FF82287ECCBFC43A8A86A564ABF634A2B%26key%3Dck1&iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3Dae433723a5142f83%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3DVI7FMIkJXeVj2hwJdVNBboIWYcY&autoplay=0&ps=blogger"allowFullScreen="true" /></object></p><p>На покрива на нашата къща за гости често вечерите протичаха</p><p>по този приятен начин.Много приятели и много музика.</p><p><object width="320" height="266" class="BLOG_video_class" id="BLOG_video-d2da66a8e77dfa73" classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=6,0,40,0"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/get_player"><param name="bgcolor" value="#FFFFFF"><param name="allowfullscreen" value="true"><param name="flashvars" value="flvurl=http://v10.nonxt6.googlevideo.com/videoplayback?id%3Dd2da66a8e77dfa73%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D79302F540E8D7299B291F64B7995CA9333D74A34.368ED0E27F1CD623F88F86DB4D831FA042985073%26key%3Dck1&amp;iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3Dd2da66a8e77dfa73%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3DB95aAZbayDGwtgjR_rdymjXJwdw&amp;autoplay=0&amp;ps=blogger"><embed src="http://www.youtube.com/get_player" type="application/x-shockwave-flash"width="320" height="266" bgcolor="#FFFFFF"flashvars="flvurl=http://v10.nonxt6.googlevideo.com/videoplayback?id%3Dd2da66a8e77dfa73%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D79302F540E8D7299B291F64B7995CA9333D74A34.368ED0E27F1CD623F88F86DB4D831FA042985073%26key%3Dck1&iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3Dd2da66a8e77dfa73%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3DB95aAZbayDGwtgjR_rdymjXJwdw&autoplay=0&ps=blogger"allowFullScreen="true" /></object></p><p>През деня се опитвахме да пускаме и хвърчила.</p><p>Хубави мигове и нови приятелства.</p><p></p><object width="320" height="266" class="BLOG_video_class" id="BLOG_video-710a80f55e66c3d0" classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=6,0,40,0"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/get_player"><param name="bgcolor" value="#FFFFFF"><param name="allowfullscreen" value="true"><param name="flashvars" value="flvurl=http://v10.nonxt7.googlevideo.com/videoplayback?id%3D710a80f55e66c3d0%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D4A9DF0A23CFE70D28CE86A12E270FE7D242868F.44DC794DE77247A8936923C741DF0E458B6FFFF5%26key%3Dck1&amp;iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D710a80f55e66c3d0%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3D108eea68gY-gQtWULCM1RGmR9Xs&amp;autoplay=0&amp;ps=blogger"><embed src="http://www.youtube.com/get_player" type="application/x-shockwave-flash"width="320" height="266" bgcolor="#FFFFFF"flashvars="flvurl=http://v10.nonxt7.googlevideo.com/videoplayback?id%3D710a80f55e66c3d0%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D4A9DF0A23CFE70D28CE86A12E270FE7D242868F.44DC794DE77247A8936923C741DF0E458B6FFFF5%26key%3Dck1&iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D710a80f55e66c3d0%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3D108eea68gY-gQtWULCM1RGmR9Xs&autoplay=0&ps=blogger"allowFullScreen="true" /></object><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-7732993790647538260?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-68190647988443387432010-01-08T06:50:00.000-08:002010-01-08T07:56:30.308-08:00Аз сам съм,злобен съм и гаден<br />останал съм без никой-нищо<br />във тъмното надежда виждам?<br />така си мислите-едва ли.<br /><br />Денят ми почва с лошотия<br />с гримаса грозна в огледало<br />насочена към мен самия<br />с мотиви щяло и нещяло.<br /><br />Аз кой съм?-Друг ще да съм явно...<br />Загубил съм се там по пътя<br />в главата паяжина мътя<br />а паячето лази бавно.<br /><br />Не знам,не искам и не мога<br />безкрайно струва ми се всичко<br />а пък надеждата ми в бога<br />изгубих я като привичка.<br /><br />Затворен съм в бяла стая<br />в която търся мен самия<br />ех,името поне да знаех!<br />Защо душата ми го крие?<br /><br />На нищо вече не приличам<br />със никого и не говоря<br />със мен самия веч не споря<br />забравих да чета а сричам!<br /><br />Каквото искаш получаваш?<br />Ако пък не искаш нищо?<br />и неусетно остаряваш<br />накрая си почти разнищен!<br /><br />Ах,искам,искам да избягам<br />за да намеря мен самия<br />далеч от тази лошотия<br />багажа почвам да си стягам.<br /><br />Ще тръгна и ще бягам бързо<br />дано настигна се по пътя!<br />Дали за това се иска дързост?<br />водата бистра да размътя?<br /><br />или страхливец съм и бягам<br />не знаейки какво да прави<br />със своите си лоши нрави<br />Дали за туй на път се стягам?<br /><br />Но пътищата не са много<br />един назад-напреде нищо!<br />родители ще гледат строго<br />съседа няма да завижда.<br /><br />Презрението ще бъде пълно<br />а съжалението със кофи<br />от тези поетични строфи<br />от мен самия ще повърна!<br /><br />Аз червей съм и бавно лазя<br />в пръста която ме увива<br />и себе си най-много мразя<br />усмивката ми веч изтива.<br /><br />Не знам,не мога,не разбирам<br />останал съм без никой-нищо<br />а знам че трябва да избирам<br />но отговора пак не виждам!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-6819064798844338743?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-55481036525946069572010-01-06T01:55:00.000-08:002010-01-06T02:25:40.755-08:00Депутатите говорят ни за популизма<br />еколозите отвръщат им за катаклизма<br />бръснати глави напомнят за фашизма<br />защо не вземат и не си направят клизма?<br /><br />Моят поглед е пречупен пак през призма<br />приканвам еко-терористите в туризма<br />подканвам даже котарака в чизма<br />да поведем борба със егоизма!<br /><br />Популизъм означава по близо до народа<br />Катаклизъм ни оставя без никаква природа<br />фашизъм значи крастава порода<br />но еко-тероризъм?за кого е таз изгода?<br /><br />Празни обещания и ялови събрания,<br />природни невнимания и показни старания,<br />Натурови стенания,процентови дерзания<br />със чести колебания-финансови влияния!<br /><br />Бутилкови послания,озонови сияния,<br />дали е сън в Албания-или съм във Танзания?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-5548103652594606957?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-26117194206129060922010-01-06T01:37:00.000-08:002010-01-06T01:53:21.810-08:00Вината е поета от Поета<br />със неприсъщо вдъхновение<br />наметнал риза на раета<br />дали ще страда от лишение?<br /><br />полу опърпана горката<br />от хорското неодобрение<br />и в нея търсещ свободата<br />едно нечувано явление<br /><br />и с поглед в "нищото" проточен<br />изпълнен с доза уважение<br />далеч от този свят порочен<br />надраснал своето безвремие<br /><br />Така над егото израснал<br />на себе си ще се присмее<br />дали с годините пораснал<br />той тайната ще проумее?<br /><br />Какво ни кара да живеем,<br />защо нощта,деня преследва?<br />защо в Балкана вятър вее,<br />и как годините напредват?<br /><br />Какво ни кара да сме прави,<br />а не да лазим по земята?<br />защо отвън сме тъй корави,<br />а по сме нежни от цветята?<br /><br />Защо след радост следва мъка,<br />след хубавото идва лошо?<br />от кой ли идва таз поръка<br />дали Исус се казва,Петко,Гошо?<br /><br />Какво ни кара да се смеем<br />когато тъжното е близо?<br />за кой и колко днес милеем,<br />дали наистина е близък?<br /><br />Какво ще дойде след смъртта ни,<br />дали живота свършва рязко?<br />запазва ли се паметта ни,<br />и цветна ли е таз окраска?<br /><br />или бледнееща изчезва<br />в черно-бялата тоналност<br />и призрачно във такт залезва,<br />една невидима реалност.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-2611719420612906092?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-90516000306493584442010-01-06T00:58:00.000-08:002010-01-11T06:35:36.031-08:00Искам да те питам откъде мога да бъда сигурен в това че си реална.Ти ми отговаряш,че никога не мога да бъда сигурен,но мога да усещам,и чувството ще ми покаже вярната посока на кръстопътя истина-реалност.<br /><br />Искам да те питам дали чувството няма да бъде по вярно и по истинско ако те докосна с пръст,и усещайки твоята материалност и съпротивата на въздуха следвайки физичния закон за триенето,когато две тела "неволно" се докоснат-тогава няма ли да бъда сигурен в твоето присъствие,няма ли да имам научно доказателство за съществуването ти?<br /><br />А ти се усмихваш и ми казваш,че понякога и научно доказателство не е достатъчно за да ме убеди в твоето присъствие,и допира до теб може да е само сън изпълнен със илюзии,и че не е достатъчно да превърна усещането в материалност,а просто да се вслушам аз в сърцето си,и то да ми подскаже.<br /><br />Усмихвайки се ти искаш да ме питаш едно-едничко нещо.Защо аз търся доказателство за съществуването ти.Дали това ще ме направи по спокоен,дали така ще бъда сигурен в любовта си,и питаш ме защо аз искам да съм сигурен?Дали не е в борба със моята несигурност?Към себе си преди всичко и после към околните.<br /><br />Замислям се,усмихвам се........и разбирам че думите са толко отегчителни,и колко в тоз момент ненужна е вечната игра:"въпроси-отговори".<br />Усещам смисъла на твоята усмивка-разбирайки че тя е истинска и неподправена като самата теб!<br /><br /><object width="320" height="266" class="BLOG_video_class" id="BLOG_video-93f1d654ff515f0" classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=6,0,40,0"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/get_player"><param name="bgcolor" value="#FFFFFF"><param name="allowfullscreen" value="true"><param name="flashvars" value="flvurl=http://v6.nonxt5.googlevideo.com/videoplayback?id%3D093f1d654ff515f0%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3DD8B3696C67D7B298CA3FEB04EFC51A99371A000.625A3D80F54637BBDFF242660099C88032989942%26key%3Dck1&amp;iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D93f1d654ff515f0%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3DJZD-Ay-0c8OK5LUbj-4FC36KNxw&amp;autoplay=0&amp;ps=blogger"><embed src="http://www.youtube.com/get_player" type="application/x-shockwave-flash"width="320" height="266" bgcolor="#FFFFFF"flashvars="flvurl=http://v6.nonxt5.googlevideo.com/videoplayback?id%3D093f1d654ff515f0%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3DD8B3696C67D7B298CA3FEB04EFC51A99371A000.625A3D80F54637BBDFF242660099C88032989942%26key%3Dck1&iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D93f1d654ff515f0%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3DJZD-Ay-0c8OK5LUbj-4FC36KNxw&autoplay=0&ps=blogger"allowFullScreen="true" /></object><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-9051600030649358444?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-26041089341709330352009-12-16T04:05:00.000-08:002010-01-04T23:51:53.727-08:00От едно място изпращан<br />на друго посрещан.<br />Живота ми върви в този ритъм!<br />Изпращане-посрещане,посрещане-изпращане.<br />А понякога се чувствам мъдър като гара,<br />която знае всичките ни тайни.<br />която посреща-изпраща,изпраща-посреща.<br />а понякога<br />на лицето ми можеш да прочетеш<br />пристигащите и заминаващите влакове,<br />точно като таблото на гарата<br />и да тръгнеш нанякъде,<br />защо ли?<br />подарявам ти посока.<br /><object width="320" height="266" class="BLOG_video_class" id="BLOG_video-7508e784ea895a44" classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=6,0,40,0"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/get_player"><param name="bgcolor" value="#FFFFFF"><param name="allowfullscreen" value="true"><param name="flashvars" value="flvurl=http://v12.nonxt6.googlevideo.com/videoplayback?id%3D7508e784ea895a44%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D1FB0762B307981D17DDCB6FBD4174FCDC602907D.309DB41AA0B989894DDE09B0D5ED98731A0004B8%26key%3Dck1&amp;iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D7508e784ea895a44%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3D_jbGBknrK4-JvCuMPkHKCjwT6_E&amp;autoplay=0&amp;ps=blogger"><embed src="http://www.youtube.com/get_player" type="application/x-shockwave-flash"width="320" height="266" bgcolor="#FFFFFF"flashvars="flvurl=http://v12.nonxt6.googlevideo.com/videoplayback?id%3D7508e784ea895a44%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D1FB0762B307981D17DDCB6FBD4174FCDC602907D.309DB41AA0B989894DDE09B0D5ED98731A0004B8%26key%3Dck1&iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D7508e784ea895a44%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3D_jbGBknrK4-JvCuMPkHKCjwT6_E&autoplay=0&ps=blogger"allowFullScreen="true" /></object><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-2604108934170933035?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-41791324952046246032009-12-14T03:36:00.000-08:002009-12-14T03:45:30.328-08:00За кой ли път<br /> и този път<br /> готов за път.<br />и пак съм там<br />пак тръгвам сам<br /> насам натам-натам насам<br />Щастлив и жив<br />ни прав ни крив<br /> с акъл игрив<br />Усмихнат-да!замислен-не!<br />защо така?-защо пък не?<br /> аз мисля,да-за кратко е.<br />И стигам тук<br />аз малък Мук<br /> с вълшебен чук.<br />И срещам теб,<br />и срещам тях<br /> усмивки,лафове и смях.<br />живеем днес-без смъртен грях<br />и после как?-на стопче пак.<br /> потропвайки от крак на крак.<br />че зима е,<br />студено е,<br /> защо сега?-защо пък не!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4179132495204624603?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-53935002437172631562009-12-12T13:08:00.000-08:002009-12-14T04:16:22.158-08:00Събуждам се.....<br />ставам с нежелание,<br />отварям прозореца и сънят излиза на разходка.<br />измъква се по чорапи-както прави винаги<br />(а как не искам той да си отива!)<br />Оставам сам-или почти сам<br />със вчерашните спомени<br />и моментната си безтегловност.<br />Горещия душ оправя почти всичко,<br />освен трудното взимане на завоите<br />А моливите не искат да пишат на български!<br />затова взимам химикалката<br />Благодаря ти химикалко че те има!<br />А вчерашните спомени са половинчати..<br />Свършват с края на бутилката вино..<br />или по скоро има ги и след нея,но<br />са само моментни проблясъци.<br />А може би всичко е било сън<br />за когото пиша в момента<br />и нищо наистина не се е случило<br />(то и нищо особено не се е случило де)<br />А може би,като китайски философ<br />ще кажа, че се събудих и сънувах че съм пеперуда<br />или съм пеперуда,която сънува че се е събудила?<br />Като български философ ще допълня<br />чашата с калинки и кафето в нея са сила!<br />калинките спряха да се мърдат,а кафето го няма<br />Изпито е.До последната горчива капка.<br />Време е за разходка<br />Спирам да пиша глупости,<br />но не мога да спра да мисля глупаво.<br /><br />Благодаря ти глупост,че те има!<br />Глупоста ми няма спирачки,но листа има край.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-5393500243717263156?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-79812548124060130092009-11-21T09:53:00.000-08:002009-11-26T08:20:53.932-08:00<span>Дърветата са абсолютно голи!<br />наблюдавах като в стриптийз бар<br />как събличаха се бавно<br />танцувайки в различен ритъм<br />докато падна на земята и последното листо от тях.<br /><br />Но знам ,че ако завали внезапно дъжд или сняг<br />веднага те ще облекат неопренови костюми<br />които правят ги непромокаеми и незамръзващи<br /></span><span>ч</span><span>а</span><span>к </span><span>до сърцевината им.<br /><br />Тогава приличат те на хиляди крака<br />на мокри слонове гиганти<br />и имам чувството че мога да усетя<br />слонската им памет за секунда.<br /><br />Да уловя тяхна обща мисъл<br />предавана със теле или </span><span class="abv_link">дървопатия</span><span><br />и тази мисъл крие се във думичка гора. </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-7981254812406013009?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-91097091935990239522009-11-10T10:31:00.000-08:002009-11-10T11:08:20.778-08:00<span> Кога ще дойде лятото?.....Кажи ми </span><span class="abv_link">вятъре</span><span><br />Кажи и ти небе и спри да плачеш! Това ме натъжава.<br />На твоето сиво ежедневие отвръщам с цветна </span><span class="abv_link">кента</span><span>.Играя с цветовете като художник,но нямам четка.Рисувам с настроение.<br /><br />И извинявай ако съм малко краен в думите си и ако те </span><span>о</span><span>б</span><span>и</span><span>д</span><span>я</span><span>,но освен да духаш </span><span class="abv_link">вятъре</span><span> ти друго можеш ли?<br />А-ха добре,и да не духаш можеш...<br /><br />А можеш ли да ме надбягаш </span><span class="abv_link">вятъре</span><span>,но не наистина а тъй </span><span class="abv_link">наужким</span><span>?<br />Не можеш?Ти нямаш капчица въображение!<br />Прости и ти небе,че си играя с твоето сиво тяло и рисувам мислено дъга,с която те препасвам от рамото до кръста,като победител в конкурс за хубаво време.<br /><br />И спри да плачеш......<br />Спри със своята детинщина.И спри да си обидено на слънцето.Златната корона си е негова.Не я открадна то от теб,повярвай ми!<br /><br />Спри да плачеш,защото свършват ми </span><span class="abv_link">бо</span><span>и</span><span>ч</span><span class="abv_link">ките</span><span>,а зимата уви не е започнала....<br />все още есен е......зимна есен... </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-9109709193599023952?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-44771414441852329552009-11-09T07:34:00.000-08:002009-11-09T07:41:12.711-08:00На автостоп пътувам<br />до слънцето и до луната<br />от моретата не се плаша<br />тях ще ги преплувам<br />или ще ги натикам в празна чаша<br />която ще изпия във гората!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4477141444185232955?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-88957964917935932642009-11-05T09:51:00.000-08:002009-11-07T08:59:35.897-08:00<div style="text-align: justify;"><span> Наближаваме 20 години преход другари и другарки!</span><span class="abv_link">опс</span><span> извинете дами и господа обърках </span><span class="abv_link">с</span><span>е.</span><span>За 20 години не успях да се науча да разделям другарчетата от господата и дамите от другарките.</span><br /></div><span><br />Така е,прехода е плавен не става от веднъж.Иска се време.<br />След още 20 години ще успея някак си да се натъкмя към новото обръщение,отношение,възприятие.</span><span>З</span>а 20 години 12 правителства!Световен рекорд по преходи.<br /><span><br /><div><div>Замислям се и ми става колкото смешно толкоз и тъжно.Бях на 9 години когато прехода започна.Малко незнаещо другарче.<br />Бях с родителите ми на първите протести-понякога метнат на конче на баща ми.Славни времена!</div></div></span><span class="abv_link">Надежди</span><span>,усмивки,<wbr>топлина.Начало на прехода.Каква велика дума.<br /><br />Може би за последните 20 години най-често използваната дума е преход?В последно време се появи и криза,но много често те си вървят заедно ръка за ръка.Преход и криза</span><span>-</span><span>К</span><span>риза</span><span> </span><span>и</span><span> </span><span>п</span><span>реход</span><span>.Странно е колко много надежда и вяра е хвърлена в устата на прехода от страна на хората за тези 20 години.<br /><br />Някои са уморени,някои са песимисти,някои не вярват на<br />нищо и на никого,някои са атеисти-не вярват дори на себе си.Много са избягали някъде другаде,където думата преход означава нещо съвсем<br />различно.<br /><br />Така че,поглеждайки от страни преход наистина е имало но той по скоро се е<br />развил в нас самите отколкото навън в заобикалящата ни страна.човешкия преход или градация е най-нормалния етап от развитието на всеки един от нас.<br /><br />Не е нужно някой да ни обещава да ни промени.Ние сами се променяме.Променяме се външно,променяме се вътрешно.Така от преход на<br />преход много хора са станали все по скептични,все по егоистични-егоистични в един друг смисъл на егоизъм.<br /><br />Егоизъм на оцеляването и на пълната апатия.Много хора са станали морални критици на всичко заобикалящо ги.<br />Прехода на богатите към по богати,на лошите към по лоши.Преход от инфлация към валутен борд.</span><span>П</span>реход от музика към чалга.<br /><span><br />Преход от социализъм към демокрация,към коалиционно правителство с<br />водещо лице-цар.Преход от купонната система и празните витрини към<br />пълното изобилие и празните джобове.<br /><br /></span><span>П</span>реход от мутри и застрахователни компании към добре облечени и напълно легални бизнесмени.<span>Плавния преход от свобода към </span><span class="abv_link">свободия</span><span>.Прехода от безрезервното вярване към телевизионните медии до пълната невяра в тях.<br /><br />От уникалното първо куку предаване и </span><span class="abv_link">инфото</span><span> за повредения </span><span class="abv_link">АЕ</span>Ц<span> и </span><span class="abv_link">Кашпировски</span><span> във"Всяка Неделя" към безбройните телевизии и повтарящи се предавания.Прехода от</span><span class="abv_link"> чавдарче</span><span> и </span><span class="abv_link">пионерче</span><span> към ученик без униформа и уважение към учителския колектив.<br /><br />Преходи..преходи...<wbr>Сини,червени,зелени,лилави...<wbr>според<br />сезоните,според настроенията,според нуждите на населението.Плана за<br />преходи за петилетката беше изпълнен за 3 години.Преизпълнение на<br />плана.Да живее прехода другари и другарки </span><span class="abv_link">опс</span><span> дами и господа.<br /><br />От дума на дума и от преход на преход за 20 години всичко си е<br />същото.....но не точно....но е много по различно от местата където е<br />имало истински преход.Може би при нас просто нещата стават по яваш яваш и ни трябва малко повече време?може би... може би..или просто си търсим оправдания.<br /><br />Това е лошата страна на прехода.Сега добрата.</span><span class="abv_link">Хмм</span><span> трудно е да започна.Добре де започвам.<br />Всичко изброено до тук е някакъв вид опит,който може само да бъде тълкуван<br />позитивно.Времената се променят.Много от нашите родители вече са<br />станали дядовци и баби.Много от нас(от вас-без мен) са станали<br />родители.<br /><br />Прехода за вашите деца може да започне от възпитанието,което<br />ще им дадете,от начина по ко</span><span>й</span><span>то ще им покажете живота.Сив и черен<br />или розов и прекрасен.Най-хубавото на прехода е че сме минали през него и<br />той през нас и ние сме това което сме.<br /><br />Ние сме си ние.Прехода ни прави различни.По гъвкави,по изобретателни,по оцеляващи с минимални средства и финансови възможности.Това е то прехода за мен.България-страна на прехода и промяната.На преходната промяна и на променящия се преход.<br /></span><div><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8895796491793593264?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-8103690025666075962009-11-02T11:08:00.000-08:002009-11-07T08:59:59.621-08:00Преди малко се замислих за нещо интересно(поне за мен).Колко време съм бил в България през последната година.Пресмятайки лека полека трябваше да включа и предишната 2008...Странна работа.Изненадах се.Вижте защо.<br /><br />Година 2008.<br /><br />от Януари до Май в България (с едно излизане до Гърция за каране на колелета)<br />от Май до края на Юни -Турция<br />от края на Юни до края на Юли -България<br /><br />от 25-ти Юли до 30-ти Юли -Турция<br />от 30-ти Юли до 10-ти Септември -Иран<br />от 10-ти Септември до 18-ти Януари -Индия 2009<br /><br />Година 2009<br /><br />от 18-ти Януари до 24-ти Април -Непал<br />от 24-ти Април до 27-ми Април -Тайланд<br />от 27-ми Април до 3-ти Май -Непал<br /><br />от 3-ти Май до 10-ти Май -Турция<br />от 10-ти Май до средата на Юли -България<br />от средата до края на Юли -Чехия,Германия,Холандия<br /><br />от края на Юли до 7-ми Септември България<br />от 8-ми Септември до средата на Октомври Германия<br />от средата на Октомври-Дания(откъдето и пиша настоящото осчетоводяване)<br /><br />Това е точното счетоводство на моята еднолична фирма.Мечтаех си да изкарвам поне 6 месеца в чужбина пътувайки и това стана факт.<br /><br />Средно аритметично за последните две години излиза че 6 месеца през първата година,и 3 месеца през настоящата съм бил в България.Луда работа.С този вид намаляваща тенденция какво ли следва за следващата година?<br /><br />Първата-6 месеца...втората-3 месеца......третата......Ще видим,ще видим.....каквото-такова,но ако осъществя идеите си хи-хи-хи ще е много интересно.Повярвайте ми.<br /><br />Другото интересно (поне за мен) е грубо пресмятане на изминатите километри на автостоп.За двете години ги изчизлявам по 5 000 км.на година. Общо 10 000 км,като със сигурност са малко повече.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-810369002566607596?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-73826450741085741022009-11-01T11:30:00.000-08:002009-11-02T07:06:11.084-08:00<p style="margin: 0px; text-indent: 0px;"> кой остарял-помъдрял<br />кой помъдрял- остарял!<br />не е критерий старостта за мъдрост<br />нито мъдростта за старост<br /></p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">някои казват"не питай старило а питай патилo"</p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">това е мерило и точно бесило...</p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">летящо хвърчило и цветно мастило<br /></p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">тук влиза във сила под детска закрила</p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">но мъдрост и младост и дързост и старост</p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">дали са възможни,или не за жалост</p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">чашата</span> с радост и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">капката</span> гадост</p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">намирам</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3">нов</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_4">казус-мъдрост</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5">без</span> радост.</p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;"><br /></p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">отива на хаос и малката цялост</p><p style="margin: 0px; text-indent: 0px;">на мисъл почиваща в есенна вялост.<br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-7382645074108574102?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-28328083510682134772009-10-30T07:41:00.000-07:002009-11-07T09:06:17.774-08:00Вчера вечер,малко преди да заспя,прочетох малка книжка.Приказка.15-ина страници с рисувани картинки.Много хубава детска книжчица.<br />Най вероятно ще се запитате: И какво от това?Всеки чете книги,пък били те и приказки.Стоянка Мутафова продължава да чете приказки,нищо че е на 80 и кусур години.<br /><br />Така е признавам,но приказката беше уникална за мен.Изненада ме приятно.По правилно е да кажа че за момент ме разтърси от изненада и се замислих за различните ценностни системи...Нека първо да ви разкажа с няколко думи за какво се говори в книжката и после ще коментирам.<br /><br />чет<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0"></span>ири Мишлета,готвещи се да посрещнат зимата на открито,строят си къщичка от камъчета,едното се препича на слънце и не помага,а когато другите го питат защо не помага,то отговаря защото събира топло от слънцето за зимата.Трите мишчици събират храна....четвъртата пак е на страни,и наблюдава нанякъде.<br /><br />Казва че събира цветове за зимата.Трите мишчици привършват с работите и храната а четвъртата събира думи за зимата.....Така идва зимата и след един определено-неопределен период от нея храната почти свършва а студа се увеличава...Трите мишчици се сещат че четвъртата събираше топло за зимата и я помолват да го сподели с тях.<br /><br />Тя ги съветва да си затворят очите и им рисува с думи най-топлите цветове на света,от което им става веднага по топло.Разказва им и едно стихотворение накрая за чет<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0"></span>ирите мишчици и за чет<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0"></span>ирите сезона,от което поемат и духовна храна и не са вече толкова гладни.Така успяват да оцелеят през зимата....<br /><br /><br />Това е приказката.Направихте ли асоциация с друга подобна приказка от нашето детство?Открихте ли разликите?Аз направих връзка,мисловен мoст между тази приказка и нашата за щуреца и мравката....Сещате ли се?:"Бабо мравке где така?Тичам щурчо за храна......."<br /><br />Какво обаче се случи в нашата приказка?Имаше ли такъв щастлив край и за работещите и за по духовно извисените?Мравката събираше храна,щуреца свиреше цяло лято..накрая дойде зимата и той...умря от глад и студ!Ама че гадно нали?Мравката не му даде от храната си.<br /><br />Ебаси гадната мравка.Строга но справедлива(би казал"трезвомислещият").Докато четях другата версия на приказката си казвах на ум:Е сега ще и разкажат играта на тази мишка,само да дойде зимата!Тя ще види.Изненадата ми беше много голяма,когато не само че не я изгониха а и тя им помогна да оцелеят с въображението си и с таланта си,рецитирайки им собственото си стихотворение.<br /><br />Замислих се за две деца които четат,или им разказват различните приказки,какво се случва с децата след това?Колко различно започват да мислят едно от друго?Кое от двете деца е по свободно и разкрепостено мисловно?Мисля си че различния поглед върху приказките е и различен поглед върху живота.Това е само капчица в морето от различия между нас и другите.<br /><br />Кои сме ние?Всички държави където тази приказка е актуална-за мравката и щуреца.Кои са другите?-Всички останали които знаят другата версия-за 4-те мишчици.При положение че имаме 2 версии,може да се опитаме да измислим една трета която да е компилация между двете.Да има и духовно развитие,да има и отметната работа и да завършва с happy end.Какво ще кажете?<br /><br />Представяте ли си как още от малки ни е разказвана тази приказка,с горкия щурец и работливата баба мравка,влязло ни е в главата да работим,да се трудим,за да оцелееме през зимата.Без мнго ихо-ахо,за да не стане като със щуреца.Да не си отпускаме много въображението и артистичността.Да гледаме по сериозно на нещата.<br /><br />Не знам дали съм прав,но всичко което написах дотук е плод на приказката за четирите мишчици,която прочетох вчера.Тя ме накара да се замисля за разликата между нас и тях.Единствената разлика според мен е в мисленето ни, и в това че ние се взимаме прекалено на сериозно.Рядко си позволяваме да се отпуснем и живота ни преминава в събиране на провизии за зимата.За да оцелеем.Да избутаме още една зима.А след нея?Ще видим...само да избутаме тази,пък после лесна работа.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-2832808351068213477?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-82512780598285301262009-10-28T10:44:00.000-07:002009-11-06T12:40:15.867-08:00Събудих се от кофата ледена вода,която шибаното копеле изля в лицето ми.Напълно умишлено и целенасочено за да дойда отново в съзнание.<br /><br />Започна да ми реже носа и да се усмихва.Това бе най-страшната усмивка на света.Пак припаднах.Пoвече не се събудих.<br /><br />Или казано по точно не се събудих повече в този живот.Събудих се в някакъв друг живот,когото не можех да определя като следващ или предишен,но в него определено не бях човек.Бях животно.<br /><br />Или поне приличах на такова.В смелите ми мечти за прераждания и бабини трънкини,винаги съм си мислил за кон,делфин,или в най-лошия случаи маймуна.<br /><br />Къде ти.Бях шибано мекотело.Безгръбначно мекотело.Малък слузест гол охлюв,но странното беше че ясно си спомнях какво бях и какво се случи докато бях човек.<br /><br />.Мамка му не случих на късмет!Не стига че съм обременен от спомена за гадната история с рязането на носа,която ме навестява най-редовно в охлювните ми кошмари,а и нямам една проста черупка да се скрия в нея от страх или от срам.<br /><br />Да си скрия безгръбначието в нея.Поне тя да бъде моята малка крепост.А сега какво?Гол като........Както майка ме е родила...или татко..То при нас голите охлюви половете варираха-според сезоните ли беше,според настроението ли...<br /><br />Колко ли дълго живеем ние голите охлюви?Къде зимуваме?Аз съм млад и все още не знам отговорите на тези въпроси,но имам един спомен.....<br /><br />Това се случи когато бях човек и имах все още нос на главата си.Бях малък малчуган,пратен за лятната ваканция на село при баба и дядо.Играех си в градинката с цветята когато видях металния тежък капак в близост до бунара.<br /><br />С детски инат успях някак си да го вдигна и да го отворя и погледнах в мрачната дупка,където стояха водомерите на къщата.Там бе пълно с голи охлюви!<br /><br />Хвана ме гнус.От толкова слуз ме хвана гнус и пуснах рязко металния капак.С трясък черната дупка се затвори.<br /><br />А сега понеже съм малък гол охлюв и понеже съм се опънал удобно на един подобен водомер във подобна влажна шахта ухаеща приятно на мухъл си мисля:<br /><br />Ако някое дете отвори капака на шахтата и погледне към мен,дали ще ме хване слуз от неговата гнус?Хи-хи въртележката на живота и иронията на съдбата ми ме карат да се смея,както само умее един малък гол охлюв.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8251278059828530126?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-27558765040708385512009-10-27T13:09:00.000-07:002009-11-06T12:40:38.080-08:00-Странен човек си..<br />-Какво пък толкова ми е странното?<br />-Ами странно говориш,странно разсъждаваш,странно гледаш...да продължавам ли?<br /><br />-С кое да продължаваш?<br />-Ето,виждаш ли?Точно за това говоря!<br />-Някак си не успявам да разбера точно това за което говориш.Не знам доколко съм странен,но ситуацията в която се намираме в момента е дяволски странна!Като "<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">deja</span></span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">vu</span></span>",което се случва милиони пъти в живота ми..отново и отново.И никога не успявам да разбера смисъла.<br /><br />-Искаш да разбереш смисъла?Искаш нещо смислено?Така ли?Тръгвам си и те оставям сам в очакване на поредното ти "<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">deja</span></span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3">vu</span></span>".<br /><br />-Ами добре,щом искаш да си тръгнеш.Уважавам решението ти.Няма да се разделяме с кавга.<br />-И няма да се опиташ да ме спреш така ли?<br />-Защо да се опитвам нещо,което ще доведе единствено до болка?<br />-Защото трябва да се бориш за любовта си!Ето защо.<br /><br />-Да,но любовта не е борба.Тя не се насилва.Идва и си отива-като миг.Как да се боря за любовта ти?Като кажа"Остани..не си отивай..моля те..".Това ще помогне ли да останеш?<br />-Не.Няма да помогне,но това са точните думи.....<br /><br />-Ами,след като няма да помогне,и след като не съм изрекъл точните думи на точното място в очакване на точния отговор...Какво ще правим?Събраха се много неточности на едно място,а неточностите се привличат...<br />-Сбогом,бъди щастлив..<br />-Не казвай сбогом,моля те...До скоро виждане.До следващото "<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_6">deja</span></span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_7">vu</span></span>"<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-2755876504070838551?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-79995578921525172752009-10-27T11:19:00.000-07:002009-11-06T12:40:58.667-08:00-Как попадна тук?<br />-Не знам,дори не знам това тук къде е.......<br />-Много добре знаеш.Никoй не попада тук случайно!<br />-Да,но аз наистина не знам къде съм попаднал,кога съм тръгнал,откъде съм минал...<br /><br />- Охоооо на загубил паметта ще си играем така ли?<br />-На нищо не искам да си играя.Искам просто да разбера кой съм,и къде се намирам....<br />-Виж давам ти последна възможност да ми отговориш на въпроса,после...<br />-Какво после?<br />-После не отговарям....Не гарантирам какви мерки ще предприемат другите за да научат отговора..<br /><br />-Но аз наистина не знам нищо,дори името не си спомням,нямам си на идея къде се намирам,нито какво е това място за което ме разпитвате,нито как съм попаднал вътре..<br />-Добре,щом продължаваш старата песен,ще поработим малко върху нервната ти система.Да видим след няколко сеанса дали няма да си кажеш и майчиното мляко!<br />-Аз нямам майка!!!!<br />-Ахааааа значи започна да си спомняш,започна да ти се връща паметта!Голяма работа си ей!........<br /><br />-Аз не съм оттук..<br />-Всички така казват моето момче,никoй не е оттук.Я ми кажи тогава откъде си ?<br />-Ако ти кажа ще трябва да те убия.<br />-Айде бе,разтреперих се целия ха-ха-ха-ха..<br />-Аз идвам от.......и той му каза,след което го уби с поглед.<br /><br />Огледалото се счупи на парчета.Може би ръката помогна на погледа насочвайки кристалния пепелник към огледалния образ.Може би в стаята остана само един човек,който никак не бе сигурен дали не е бил сам още отпреди нещастната огледална история.<br /><br />Стана рязко,или толкова рязко доколкото му позволяваше алкохолното главоболие,насочи се към вратата и я отвори....<br />Ослепителна светлина затъмни погледа му.След няколко секунди в които очите свикваха със слънцето или с това което го осветяваше,за което не бе никак сигурен дали е слънце,успя да види.....да прогледне...<br /><br />Пред него се откри невероятна картина.Картина,която си спомняше от детството.На някакъв холандски художник беше...Името не можеше да се сети,но то и нямаше толкова голямо значение сега,когато виждаше картината на живо без дата и автограф в долния десен ъгъл....Слънчогледи...Безброй на брой слънчогледи....Направи няколко несигурни крачки към тях и рязко се обърна...<br /><br /><br />НИЩО.Там нямаше нищо!Или по скоро там имаше нещо..<br />Вратата я нямаше,а докъдето стигаше погледа му имаше пустиня.Да!пустиня,и тук таме някоя пясъчна дюна.<br /><br />Това бе вече прекалено за следалкохолното му състояние.....Но зациклящия му мозък предположи нещо още по идиотско и той започна да се обръща......Този път много по бавно и страхливо...в посока към слънчогледовата плантация.Обърна се и малко се успокои когато видя познатите му слънчогледи,но загуби ума и дума когато видя дата и автограф в десния долен ъгъл.<br /><br />Този път слънчогледите бяха в рамка,а татуиран циганин с морска котва на ръката,моряшка тениска и шапка продаваше слънчогледовата плантация-здраво хванал я в косматите си черни ръце.<br />Тогава той се обърна рязко и решаващо като за последно.И точно тогава видя морето.Такова каквото никога не бе го виждал.С плаж като пустиня и едно безкрайно синьо вълнение което го омагьоса.<br /><br />Засили се и влезе в него с хлапашки спринт.Все още не вярваше че то е реално.Но то бе истинско,солено,пенливо,<div>играещо си....Той не му вярваше и тичаше докато пясъка свърши под краката му.<br /><br /><br />Беше забравил че не може да плува.<br />Беше забравил че не е сам,а е дошъл с приятели<br />Беше забравил за момчето което го почерпи с ЛСД на плажа и го предупреди че е много силно.<br />Беше забравил....и се удави.<br />Никoй не успя да го спаси от собственото му въображение.<br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-7999557892152517275?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-15391860139416595902009-10-17T10:21:00.000-07:002009-11-07T09:00:36.110-08:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StoZMSxonvI/AAAAAAAABjw/45WRh3cgnEs/s1600-h/IMG_0196.JPG"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 150px; height: 200px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StoZMSxonvI/AAAAAAAABjw/45WRh3cgnEs/s200/IMG_0196.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5393651202718736114" border="0" /></a>Как така историите и вицовете се превръщат в истина и добиват реалност?Възможно ли е това питам вас,защото за себе си знам отговора и той е Да!Моята сбъдната история-виц е за 3-дневното изпращане...Чакайте малко-тя не беше ли за тридневната сватба...или за тридневния рожден ден.....както и да е,беше със сигурност за нещо тридневно,а ако съществува като виц за изпращан-тръгващ или не ,вече със сигурност го има....от собствен опит смея да твърдя това.<br /><br />1-ви ден или вечер-започва със вино и приятни приказки и минава през два бара и няколко бири.Към края на бирите следва <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">разколебаване</span> за утрешно тръгване и оставане за цигански концерт.<br /><br />2-ри ден или вечер-главобол през деня,малко <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">ракийка</span> преди концерта и много танци,достоен завършек на един престой-да ама не!<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StoZL0KyhjI/AAAAAAAABjo/5kWgqSesIec/s1600-h/IMG_0322.jpg"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 134px; height: 200px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StoZL0KyhjI/AAAAAAAABjo/5kWgqSesIec/s200/IMG_0322.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5393651194502743602" border="0" /></a><br /><br />3-ти ден и моментна вечер-Сутрешно ставане и оправяне на раница и тръгване към удобно място за стоп-обещаващо начало до момента в който разбирам че <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">магистралата</span> в тази част на града е в ремонт и е затворена.Прибирам се отново в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3">приятелската</span> квартира с нови планове за ново тръгване за следващия ден.<br /><br />Вече не знам ще тръгна ли някога изобщо от тук и ще стигна ли там, или всеки нов ден ще продължа да тръгвам и да се връщам на същото място.Малко е плашещо нали?Може би това е начин за лекуване на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_4">пристрастени</span> към пътуване хора.....кой знае?Аз със сигурност не знам какво да очаквам от новия ден,но със сигурност ще тръгна отново.<br /><br />В живота ми <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5">непрекъснато</span> се случват и сбъдват едни такива подобни истории-вицове,че се чудя аз ли ги <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_6">предизвиквам</span> по някакъв начин,случват ли се и на другите хора и дали с такава честота като при мен.....много въпроси-много.Ето и още един пример-разглеждам снимките на приятел на приятел Чех(които са много хубави и вие можете да ги разгледате),и това момче също като мен е посетило някои места(и аз като него съм бил в Кашмир-Индия).<br /><br />Изненадата ми беше пълна на една от снимките където видях човек,с когото имах <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_7">неудовослтвието</span> да се запозная.Казвам <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_8">неудоволствие</span>,защото беше <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_9">мошеник</span> на дребно и редовно се <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_10">присламчваше</span> към някой турист и си изкарваше дневните на негов гръб.Странно беше да го видя отново на снимка,при положение че исках да разгледам <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_11">афганистанските</span> снимки на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_12">момчетоЧех</span> и изведнъж попаднах на познат образ съвсем не от Афганистан.<br /><br />Тази случка силно ми напомни на картичката която закупих в един манастир в района на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_13">Ладакх</span> на която имаше заснети двама възрастни, интересно облечени местни от някъде си.<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_14">Пропътувайки</span> значително количество километри от манастира след дни на забравяне за картичката попаднах в малко планинско селце,където показах картичките на децата и възрастните в къщата за гости в която бях отседнал и те разпознаха възрастната двойка!<br /><br />Без грам учудване те ми казаха имената им и че живеят само на 5 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_15">км</span>. от мястото където се намирахме в момента.Много хора ми споделят че всичките такива истории,които ми се случват трябва да бъдат събрани и описани,защото не били много реални и човек се чуди да вярва ли да не вярва ли.Та да бъдат поне описани и хората да се посмеят малко ако не друго,защото смеха е здраве и това може да бъде моята <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_16">смехотерапия</span> пък който иска да вярва.<br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StoZLmX4WmI/AAAAAAAABjg/GUJ-S1sCJdw/s1600-h/IMG_0316.jpg"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 200px; height: 134px;" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StoZLmX4WmI/AAAAAAAABjg/GUJ-S1sCJdw/s200/IMG_0316.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5393651190799555170" border="0" /></a><br />А разказвал ли съм ви историята за телефонния ми разговор в България преди години с непознат?Обажда се някакъв човек в къщи-аз вдигам слушалката и казвам едно стандартно "Ало"- но първото което чувам като отговор никак не е стандартно и не е отговор а е въпрос-"Защо ли те питам?".Последва леко объркване от моя страна и отново повтаряне на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_17">стандартното</span> Ало,кажете-кого търсите?,но последва същия <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_18">нестандартен</span> въпрос отново-Защо ли те питам?.В този момент аз вече бях видимо объркан от въпроса и попитах на свой ред:Ами не знам защо ме питате,вие ако не знаете аз ли да знам.......<br /><br />Последва отговор от отсрещната страна <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_19">Абе</span>,момче аз за <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_20">щорите</span> питам-какви въпроси какви пет лева.Оказа се че сестра ми е поръчала някакви вътрешни <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_21">щори</span> и сега се обаждаше майстора да уточнят нещо.Е аз ли бях виновен в случая че никой нищо не ми беше казал за пустите <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_22">щори</span>,а също и че имам избирателна <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_23">чуваемост</span>-чувам каквото си искам.<br /><br />Ще завърша с още една история-умишлено не казвам последна,защото има още много <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_24">не написани</span>,но засега стига ви толкоз.Историята се разви преди години.Учех в Италия през този период от живота си.Научих повече от житейските уроци отколкото от <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_25">университетските</span> и както можете и да се досетите след две годишен престой-<span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_26">прекъснах</span> и се прибрах в България.<br /><br />Историята се разви малко преди да се върна окончателно в милата ни татковина,но се бях прибрал за кратка ваканция.Поредното тежко изпращане от приятелите заплашваше да завърши с изпуснат автобус,но някак си с помощта на родителите и крепен от приятелите успях да се кача и да отпътувам с автобуса.<br /><br />Семейството ми оправи багажа,защото аз не бях в пълна кондиция да свърша нещо такова,но <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_27">единствените</span> две неща които успях да сложа в раницата си бяха две бутилки ракия и нещо зелено сложено в една от <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_28">туристическите</span> ми обувки на дъното на раницата,което със сигурност не беше мухъл и със сигурност легално само в Холандия.<br /><br />Имах 80+15 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_29">литрова</span> раница Ташев и голям сак разгъващ се нагоре,като хармоника.Тежеше си багажа а мисля че и <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_30">костюм</span> носех за евентуална по официална работа.Рейса мина Българската митница и братята сърби поеха нещата в свои ръце-буквално,защото сръбския митничар влезе в автобуса и лично биеше печатите на пътуващите обекти и субекти.<br /><br />Аз се намирах на трети или четвърти ред посока зад <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_31">шофьора</span>,а от другата страна на втори ред имаше едно изрусено момче с татуировки.Митничарят достигна него и внимателно <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_32">заизучава</span> приликите и разликите между снимка и оригинал и не удари печат а продължи напред-в посока към мен.Явно митничаря изпита същия интерес и към моята скромна персона,защото <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_33">упражнението</span> от преди малко,което наблюдавах като страничен наблюдател-сега се повтори за съжаление с мое пряко участие,и не получаване на така бленуван печат.<br /><br />След <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_34">триумфалната</span> обиколка на митничаря в рейса,той се завърна и каза със строг глас;"Ти и Ти <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_35">со</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_36">целио</span> багаж у <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_37">митничарската</span> стаичка!".Аз и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_38">перхидролчо</span> неуверено тръгнахме да посрещнем съдбите си в тази така страшно звучаща-митничарска стая!Алкохола започваше стремително да ме пуска,мозъка работеше на пълни обороти и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_39">разработваше</span> най-евентуалния възможен сценарий,в когото нямаше <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_40">хепи</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_41">енд</span> за мен поне.<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_42">Валеше</span> лепкав дъждец и малко успя да охлади запалилата ми се <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_43">от мисли</span> глава,пътувайки от автобуса до стаичката с раница на гърба,голям сак в едната ръка и костюм в другата.<br /><br />Залитащата походка <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_44">на моменти</span> със сигурност е допринесла за пълната комичност и трагичност на момента в когото виждах живота си като на филмова лента.Изрусеното момче бе <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_45">проверено преди</span> мен и митничаря имаше една доста сериозна физиономия по време на цялата проверка и въпросите които задаваше.На къде си тръгнал?<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_46">Ко</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_47">ша</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_48">праиш</span> там?Документи имаш ли?....<br /><br />Усетих капки студена пот по челото си и усещах <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_49">приближаването</span> на моя ред,като <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_50">приближаване</span> на екзекуция.Започнах да вадя неща от сака по нареждане на митничаря и да ги поставям на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_51">митничарската</span> масичка.За мой голям късмет това бяха неща които видимо <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_52">впечатляваха</span> митничаря,и след появата на всяко ново той ставаше все по весел и усмихнат.<br /><br />Буца кашкавал,и две буци сирене,буркани с кисели краставички и чушки и всякаква домашна зимнина за която можете да се досетите не спираше да бълва моят сак.Започнах да вадя и нещата от раницата- <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_53">отогоре</span> имах някакви преснимани учебници по лозарство и винарство,но много старо издание.И едни химии-органично-неорганични и физики и биологии и ме попита:"<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_54">Абе</span> ти що учиш бре?"<br /><br />И аз му отвърнах-Винарство и лозарство и той вече не можеше да спре да се смее и да подканя <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_55">преминаващите</span> митничари да видят какво носи агронома.Така без да искам успях да стопя ледовете между институция и човек-митничари и аз,а камарата на масата не стигна до моите обувки със зелено съдържание в едната от тях,поради нарастващия смях на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_56">проверяващия</span> от предмет на предмет и гледайки цялата образувала се пирамида от зимнина на масата митничаря ме попита:"<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_57">Абе</span>,агрономе ти <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_58">ке</span> се <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_59">вратиш</span> ли изобщо?"<br /><br />Аз му отвърнах: Ми <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_60">ке</span> се врата,като свърша зимнината да взема нова!Така ми се размина тогава и повярвах че пияните и господ ги пази!<br /><br />послепис:2-ра и трета снимка са от почистването на Пирин тази година и ги постнах без разрешение на автора им!База данни-"За Земята"<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-1539186013941659590?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-14953019847649754832009-10-13T03:59:00.000-07:002009-11-07T09:04:38.686-08:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSZBdq9AcI/AAAAAAAABhM/V--ywgOXfeM/s1600-h/IMG_2828.JPG"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 200px; height: 150px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSZBdq9AcI/AAAAAAAABhM/V--ywgOXfeM/s200/IMG_2828.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5392102904293032386" border="0" /></a><br />За Хамбург или добро или нищо!Така се говори и така не се говори за града.За хамбургския салам важи обратната максима или <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">минима</span></span>-евтино и ужасно.Това е и което знаех преди да дойда тук.С това свързвах града-единствено и самотно с един салам ниско качество.При положение че съм <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">вегетарианец</span></span>,досещате се колко ме блазнеше мисълта да отхапя от салама-преносно.<br /><br />Града е особен.Тук има свобода.Има силна <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">ъндърграунд</span></span> култура,която просто Я ИМА.Тя не се натрапва-ако искаш ще я видиш,ако не искаш може и да не разбереш че тя присъства само на една крачка разстояние от теб.Тук небето е толкова високо горе а облаците се движат със светлинна скорост и имаш чувството че <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3">наблюдавайки</span></span> ги 5 минути остаряваш с 5 години.Живот като на забързан кадър.<br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSZhtJPTgI/AAAAAAAABhc/W5KlF8aKWbU/s1600-h/IMG_2759.JPG"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 200px; height: 150px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSZhtJPTgI/AAAAAAAABhc/W5KlF8aKWbU/s200/IMG_2759.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5392103458202406402" border="0" /></a><br />Какво друго има тук...........<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_4"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_4">Фатих</span></span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5">Аким</span></span> го има.....съвсем наблизо се подвизава-така разказват хората.Споменават се и баровете в които ходи,но още не съм го видял на живо.То и не знам дали искам да го виждам на живо де.Не знам дали искам да му кажа нещо.Харесвам филмите му но дали ще харесам него?Интересно е да видя негов филм повторно и да позная местата от кадрите,които съществуват някъде около мен.Така видях и припознах и местния плаж.Да не си мислете че си измислям?-тук има плаж.<br /><br />Има голяма к<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSZB0jl8II/AAAAAAAABhU/nY7es6r7bwg/s1600-h/IMG_2829.JPG"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 200px; height: 150px;" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSZB0jl8II/AAAAAAAABhU/nY7es6r7bwg/s200/IMG_2829.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5392102910436176002" border="0" /></a><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_6">расива</span> река казваща се <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_6"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_7">Елба</span></span> по която се разхождаш с <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_7"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_8">корабче</span></span> а ако я <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_8"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_9">пренебрегнеш</span></span> и забравиш за нея,тя дискретно вечер напомня за себе си с тромбата на някой самотен кораб.Всъщност плажовете са няколко-разхождайки се с <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_9"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_10">корабчето</span></span> ги видях с очите си.Те са реални и пясъчни.Не са градска легенда за добро настроение.<br /><br />Тук хората живеят в свое собствено хамбургско време,което ще рече облачно с <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_10"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_11">превалявания</span></span> е добра прогноза а преваляващо с облаци е нормална прогноза,а преваляващи облаци с много дъжд е просто прогноза сбъдваща се само в този разказ или история.Тук лебедите са агресивни, идват и те кълват по обувките, напомняйки за своето присъствие ,<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_11"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_12">рекетирайки</span></span> парченце хляб.<br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSbQEoxpkI/AAAAAAAABhk/CTyqMCjaOJ4/s1600-h/IMG_2818.JPG"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 200px; height: 150px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSbQEoxpkI/AAAAAAAABhk/CTyqMCjaOJ4/s200/IMG_2818.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5392105354294306370" border="0" /></a><br />Това е цената на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_12"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_13">туристическата</span></span> снимка реална или мисловна.Те я знаят много добре и не пропускат клиент да се изплъзне от ръцете-крилата им.Тук хората карат колела!Има силна колело култура,която ми прави огромно впечатление.Стари и млади карат превозните си средства посредством педалите и собствената си енергия.Родители возят децата си-отпред,отзад,отстрани,в зависимост от <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_13"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_14">архитектурата</span></span> на колелото им.Тук децата от малки се научават на важни житейски истини-екологичен и <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_14">природо съобразен</span> начин на живот,оригинално мислене,<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_15"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_15">инициативност</span></span>,любов към изкуството.<br /><br />Научават не е точната дума-те виждат с очите си какво харесват родителите им и какъв е техния начин на живот.За мен лично ако бях дете(тук в Хамбург и навсякъде другаде),много бих искал татко или мама да ме разкарва с колелото навсякъде из града,вместо със бавареца или мерцедеса на семейството.Така не бих гледал на света през затъмнен прозорец или пречупена призма а бих го виждал такъв какъвто е.И возейки се ще мога да прегърна вятъра и татко или мама да ми разказва приказки и истории докато ме вози по вело алеята.<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSbRMME-QI/AAAAAAAABh0/YEZG8GuzTz0/s1600-h/IMG_2860.JPG"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 200px; height: 150px;" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSbRMME-QI/AAAAAAAABh0/YEZG8GuzTz0/s200/IMG_2860.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5392105373501290754" border="0" /></a><br /><br />Тук има много вело алеи-а града е равен,равен като тепсия, дори не трябва колело със скорости които да променяш в зависимост от релефа,който няма три вело измерения-нагоре надолу и наравно а има само едно измерение-наравно.Така аз живея в град с едно вело измерение според собствената ми представа за вело измерения.Какво нямам тук?Нямам планини,поради <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_16">горе споменатото</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_17"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_16">едноизмерно</span></span> виждане на града.<br /><br />Понякога се страхувам да не би моето просто човешко око да свикне с неназъбен релеф на панорамен фон,и моят прост човешки мозък да забрави какво ми дава планината.Усмихвам се,защото такава забрава е невъзможна и срещата след дълго <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_18"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_17">невиждане</span></span>,ще бъде като със стара любовница,с която се познавате достатъчно добре за да се <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_19"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_18">притеснявате</span></span> един от друг,а също и да си доказвате нещо един на друг.Толкова плашещо добре се познавате-се познаваме.<br /><br />За мен Хамбург е страната на сънищата.Сънувам,сънувам,сънувам-много и много и много образи се появяват от прашния килер със спомени и забравени истории.Това е за мен града.По скоро това е моето виждане за града а не че това е моят град.Сън в есенно-зимна нощ преливаща в ден,продължаващ точно месец.<br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSbQi7i2LI/AAAAAAAABhs/FUf99_JzP64/s1600-h/IMG_2849.JPG"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 200px; height: 150px;" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/StSbQi7i2LI/AAAAAAAABhs/FUf99_JzP64/s200/IMG_2849.JPG" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5392105362426091698" border="0" /></a><br />Тук с <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_20">помощта</span> на Златка открих Красотата на написаното на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_21"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_19">Керана</span></span> Ангелова,Теодора Димова,<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_22"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_20">Миорад</span></span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_23"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_21">Павич</span></span>,Захари <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_24"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_22">Карабашиев</span></span>,Яна Букова.... ...... .......И всичко това почувствах и намерих за месец и малко?И то се намира само на ден и половина автостоп от България?И вие още се чудите какво да правите с толкова много свободно време пред себе си?<br /><br />Посетете Хамбург!Поне за месец.........Другото важно нещо което има града е <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_25">близостта</span> на Дания!Само на 300 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_26"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_23">км</span></span>. оттук е Копенхаген и така добре познатата от разказите <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_27"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_24">Кристиания</span></span>-град в града.Някак си е логично че отивам натам към <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_28"><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_25">Данията</span></span> нали?Ще проверя дали има нещо гнило там и ще се върна........Въпроса не е дали да <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_29">бъдеш или</span> да не бъдеш а къде ще се върна?В Хамбург?В София?Най-вероятно този маршрут ще се случи след неопределен период <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_30">от време</span>,защото или вървим по стъпките на другите или се връщаме по собствените си стъпки.<br /><br />Неусетно без да го искаме......то просто се случва...и колкото и да си мислим че сме оригинални и правим нещо уникално,толкова това не е така,защото някъде някога на някой му е хрумвало и е реализирал нещо подобно.И колкото повече искаме да сме различни от другите-толкова повече си приличаме с тях.Колкото-толкова....колкото повече-толкова повече казал Мечо Пух..........<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-1495301984764975483?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-6474402851311579172009-07-13T07:05:00.000-07:002009-07-13T07:08:37.767-07:00Моето вътрешно АЗ<br />с което съм на ТИ<br />разговаря с моята зодия на ВИЕ<br />а всички ТЕ са част от мен<br />сформират простичкото НИЕ.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-647440285131157917?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-28023820203645604062009-06-29T04:43:00.000-07:002010-01-05T00:29:06.221-08:00<a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski55txiXJI/AAAAAAAAAHw/DhyQDhNmzpI/s1600-h/IMG_1864.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352732558320884882" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 218px; HEIGHT: 182px" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski55txiXJI/AAAAAAAAAHw/DhyQDhNmzpI/s200/IMG_1864.JPG" border="0" /></a> Когато се опитвам да пиша хронологично някак си не се получава.Един вид пиша по задължение и продължавам да пиша от мястото където съм спрял предишния път.Ако в този момент ме вълнува нещо друго как мога да следвам тази хронология се питам аз.Обичам да пиша когато и каквото си поискам.Може за 2 месеца да не напиша и един ред а след това за два дена да изпиша половин тетрадка.Всичко е въпрос на вътрешна потребност към писане.<br /><br />Не пишейки за пореден път хронологично ще се пренесем от случките в Индия и Иран,към нови събития случващи се в Непал.В едно малко селце намиращо се само на 10 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">км</span>. от столицата <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">Kатманду</span> и целият туристически хаос,който цари на по цивилизованите места в града,които са като цветни градини-цветни снимки на фона на сиво-черната действителност.<br /><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski72p6SnTI/AAAAAAAAAIQ/ZXJuvyBQBps/s1600-h/IMG_1822.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352734704767507762" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 225px; HEIGHT: 177px" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski72p6SnTI/AAAAAAAAAIQ/ZXJuvyBQBps/s200/IMG_1822.JPG" border="0" /></a><br />Където и да се намираш,било то Индия или Непал навсякъде можеш да намериш известно туристическо място,където се събира чуждестранно общество,хора искащи да съчетаят удобствата на запада с малко парченце истина за държавата,което само загатва каква е тя в действителност.По тези туристически места има много къщи за гости и хотели от всякакъв тип,много ресторанти и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">интернет</span> клубове.Има този вид удобства на запада.Хората имат комфорта на навиците и удобствата,които са имали и в тяхната собствена държава.<br /><br />Тръгвайки си от едно <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_3">такова</span> място към друго подобно,което притежава всичките гореспоменати качества те съжаляват от това че напускат любимите си места в града или туристическо селце-ресторанти,кафенета,<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_4">интернет</span> клубове и много рядко съжаляват за някой хубав споделен момент с местните хора.<br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski712uD6TI/AAAAAAAAAIA/Q6WBvPFGFEA/s1600-h/IMG_0527.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352734691026004274" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 230px; HEIGHT: 191px" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski712uD6TI/AAAAAAAAAIA/Q6WBvPFGFEA/s200/IMG_0527.JPG" border="0" /></a><br />Исках само да кажа че около истинската или вътре в нея сива действителност изкуствено се създават и образуват цветни туристически оазиси в които има копирана една Европа,<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5">САЩ</span> или Австралия.И е <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_6">мнoгo</span> трудно по тези места да видиш нещо местно,нещо типично,нещо истинско,като истинското лице на хората тук и условията в които те живеят.<br /><br />Често то е стряскащо и подтискащо,особено когато виждаш хора по планинските селца без топли дрехи за зимата,или семейства които нямат храна.често е стряскащо да разбереш колко много хора живеят на улицата,тотално изхвърлени от"обществото",каквото и да означава понятието общество.Демокрация,общество,обещания-няколко примера за странно разбирани понятия.<br /><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski72fv_txI/AAAAAAAAAII/hRhhCotoL-U/s1600-h/IMG_0524.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352734702039971602" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 224px; HEIGHT: 172px" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski72fv_txI/AAAAAAAAAII/hRhhCotoL-U/s200/IMG_0524.JPG" border="0" /></a><br />Странен е живота ни защото само си мислим че разбираме това което не разбираме,или защото си мислим че не разбираме това което разбираме,и всички останали варианти на разбирали и <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_7">не разбирали</span>,плюс варианта в който изобщо не мислим.Понякога последния вариант е за предпочитане,защото не се объркваш,когато не си задаваш въпроси.Когато няма въпроси няма и обърквания.<br /><br />Понякога един,няколко или много въпроси могат да доведат до сериозно объркване и питане за нашето собствено място и правилното му разположение в пространството и посока в която се движим.Може би след такива"обърквания"ние се намираме,срещаме се със себе си,или поне с едно от лицата които притежаваме.<br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski4pECyGnI/AAAAAAAAAHY/DgfctFOqUs0/s1600-h/IMG_1785.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352731172729395826" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 222px; HEIGHT: 176px" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski4pECyGnI/AAAAAAAAAHY/DgfctFOqUs0/s200/IMG_1785.JPG" border="0" /></a><br />Исках само да спомена <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_8">не хронологично</span> че се намирам в едно малко планинско селце,с училище което е започнато преди 18 години и все още изглежда като недовършена <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_9">соц</span>.сграда на два етажа,9 стаи измазани със сива мазилка и дървени безцветни дограми.Училището е започнато от моят хазяин и приятел тук в селото,който е учител и директор и е дошъл за първи път в селото преди 19 години.<br /><br /><div><div>Тогава не е имало нито училище,нито път,нито електричество.Малко по късно той започва да живее в селото а жена му и децата не се решават да тръгнат с него и остават в родния му град,който се намира на около 4 часа път с автобус от Катманду.Той е главния мотор на прогреса в това село.След неговото пристигане тук в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_10">Чатри</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_11">деурали</span>(името на селото),започва и промяната.<br /><a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski6oNVHbUI/AAAAAAAAAH4/Kq3KmxZ2-Ro/s1600-h/IMG_1683.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352733357065596226" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 223px; HEIGHT: 181px" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski6oNVHbUI/AAAAAAAAAH4/Kq3KmxZ2-Ro/s200/IMG_1683.JPG" border="0" /></a><br />Път,електричество,училище-стъпка след стъпка,бавно с труд,постоянство и упоритост прогреса навлиза в селото-година след година.<br /></div><div>Какво правя аз тук в това село?В тази измазана с глина и кал малка къщичка имаща две отделения-килийки,които ще нарека стаи,ще се запитате най-вероятно.<br /><br />Първото отделение или стая е след като отворя външната врата и точно срещу мен изниква малко прозорче ,издигащо се на не повече от 50 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_12">см</span>. от земята.Ако това прозорче не е отворено е много тъмно и трябва да мине поне минута преди очите да свикнат с тъмнината.От дясно на вратата има нещо като етажерка за обувки,а от ляво <a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski4oeE_0gI/AAAAAAAAAHI/znFWq33Py3g/s1600-h/IMG_1583.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352731162538136066" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 222px; HEIGHT: 188px" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski4oeE_0gI/AAAAAAAAAHI/znFWq33Py3g/s200/IMG_1583.JPG" border="0" /></a>до прозорчето има нещо като мивка"вградена" в земята.Издълбано <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_13">коритце</span> с дупка в средата,откъдето да се оттича водата,ако случайно се мие някаква <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_14">посуда</span> там.<br /><br />Чешма няма,но има вода в алуминиева стомна.Имаме обща голяма чешма,която делим с още 7-8 къщи.чучура и се намира на около 170 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_15">см</span>. от земята и от двете си страни е оградена с бетонни <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_16">параванчета</span> издигащи се на 30 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_17">см</span>. от земята.Това е универсалната чешма и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_18">водоизточник</span> както за нас така и за нашите съседи.Използва се за пране,пиене,миене,готвене,къпане,поливане-за всичко.<br /></div><div>Припомних си един от първите въпроси които изникнаха в моята глава след преминаването на Непалската граница.Защо тези чешми са толкова високи и еднакви?Сега разбрах защо.Това е универсалната чешма-храм,която се използва за абсолютно всичко.Нейната височина я прави едновременно и душ,а бетонните <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_19">парапетчета</span> отстрани помагат и на най-малките да я достигнат.<br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski4o2iTq1I/AAAAAAAAAHQ/8Tgmu2gfnDQ/s1600-h/IMG_1675.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352731169103522642" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 150px; HEIGHT: 200px" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski4o2iTq1I/AAAAAAAAAHQ/8Tgmu2gfnDQ/s200/IMG_1675.JPG" border="0" /></a> Дървена паянтова врата разделя двете помещения-стаички в малката къщичка,всяко едно от които е с размери 5 на 3 метра и височина два и петдесет от земята до ламаринения покрив,който е укрепен от горната си страна с камъни,срещу по силните ветрове.Влизайки през паянтовата вратичка срещу нас е леглото на моя приятел и хазяин а над него има естествена етажерка от глина,която свързва двете стени покрай ъгъла, на която се намират радиото и найлонови пликчета с най-различно съдържание.<br /><br />На същото място както и в другата стая има прозорче а под прозорчето на черга и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_20">шалте</span> спя аз-използвайки спалния си чувал,между малкото шкафче използвано за библиотека и кухненското шкафче с хранителните продукти и съдовете за готвене,на което има поставени два източника за готвене-един електрически <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_21">реутанов</span> котлон и един <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_22">керосинов</span>,който често се използва от готвачите по хималайските експедиции.<br /><br />Електрическия се използва по рядко,защото проблема с електричеството тук в Непал е огромен!12 часа има ток-12 часа няма,14 на 10 или 16 на 8.Това са различните режими на тока в различните райони тук в Непал.При нас е 12 на 12-чиста работа,когато идва време да го спират са точни до секундата,но когато идва време за пускане често закъсняват с типичните непалски"20"минути.<br /><a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski9LmvD7fI/AAAAAAAAAIY/lVk8P3uLMBE/s1600-h/IMG_1802.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352736164203982322" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 201px; HEIGHT: 183px" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski9LmvD7fI/AAAAAAAAAIY/lVk8P3uLMBE/s200/IMG_1802.JPG" border="0" /></a> Върху импровизираната библиотека се намира и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_23">керосиновата</span> лампа,а под шкафа се намират две 5 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_24">литрови</span> туби с керосин,които миришат стабилно и това налага моето спане да бъде с глава насочена към"кухнята"До шкафа и леглото е подпряна и моята раница.<br />Обикновено заспивам в 8 и се събуждам в 7 сутринта.Отивам към сивото строящо се училище,където отключвам една от <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_25">мнoгoто</span> еднакви дървени врати и виждам нещо цветно вече тук.<br /><br />Розово-бебешки стени и бял таван.Аз боядисвам тук,аз съм доброволец.Никога не си бях и помислял че бояджийските ми умения ще бъдат използвани в непалско село,но ето че и това се случи.Тази стая ще е предучилищната,за най-малките.Ще има и мокет отдолу и други детски неща.Спонсорира се от организацията с която се свързах в Катманду.Дано след като завърша тази първа стая да се съгласят да отпуснат още пари за останалите сиви стаи в които по големите деца учат от първи до осми клас.<br /><a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski4p5LUAGI/AAAAAAAAAHg/hno6Rm3zuLY/s1600-h/IMG_1805.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352731186992250978" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 216px; HEIGHT: 179px" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Ski4p5LUAGI/AAAAAAAAAHg/hno6Rm3zuLY/s200/IMG_1805.JPG" border="0" /></a><br /><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_26">Дейвид</span> с когото работих заедно по един мой проект в Индия и по точно в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_27">Маклоуд</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_28">Гандж</span> ми даде контакти с човек намиращ се в Катманду,с когото да се свържа за доброволчески проекти из Непал.Аз се свързах с него и човека се оказа <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_29">букинг</span> мениджър в луксозен хотел носещ подвеждащото име"<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_30">Kathmandu</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_31">Guest</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_32">house</span>".<br /><br />На следващия ден след нашето запознанство аз вече пътувах с джип към селото.Спряхме джипа до училището.Господин <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_33">Утам</span>(моята връзка от Катманду) погледна как върви "прогреса"на училището и след като огледа сивата стая-бъдеща детска с един професионален бояджия,който прецени точно колко материали трябва да бъдат закупени,<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_34">отпраши</span> надолу към града.<br /><br />Аз останах в селото!Това е най-великия културен шок,който съм изпитвал някога.Глътнах си езика.От този момент нататък аз започнах да живея с местните.Почти седмица мина оттогава.Малко беше плашещо в началото,но всичко около мен е толкова интересно и ново,с изключение на получаващата се цветна стая,която съм виждал и преди,която пък е новото и интересното за местните и най-вече за децата.<br /><br />Училището се намира по средата на селото.Между <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_35">горето</span> и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_36">долето</span> му-на средния малък хълм.Аз живея в горната част на селото и разходката нагоре отнема поне 10 минути,ако не и 15.Вече се качвам до глинената ни къщичка почти без да се задъхам.Малко по нагоре от къщичката ни е местното магазинче тип бакалия,където както се досещате няма особено голям избор.<br /><br />Черния път се вие от училището през горната част на селото и магазинчето и след това минава в близост до военното поделение,което охранява гората.Тя е част от национален парк.Вървейки по черния път след 5 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_37">км</span>.достигаме асфалтовия път,който води към Катманду.Почти всяка сутрин войниците имат марш на скок и тичат между <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_38">горето</span> и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_39">долето</span> на селото и минават покрай моето прозорче.Аз ги наблюдавам и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_40">тихичко</span> се смея да не ме чуят.Много са ми смешни.</div></div><br /><object width="320" height="266" class="BLOG_video_class" id="BLOG_video-9f2e7cac7ec38fa7" classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=6,0,40,0"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/get_player"><param name="bgcolor" value="#FFFFFF"><param name="allowfullscreen" value="true"><param name="flashvars" value="flvurl=http://v1.nonxt5.googlevideo.com/videoplayback?id%3D9f2e7cac7ec38fa7%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D38D6323532FE40B74FCB5DEC1BCD8A69CE3FD546.1A4855BC17108AE10B8C84D60C205A443AD01052%26key%3Dck1&amp;iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D9f2e7cac7ec38fa7%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3Dv1wO3oX5u8KPThec9ddEOqEyzGc&amp;autoplay=0&amp;ps=blogger"><embed src="http://www.youtube.com/get_player" type="application/x-shockwave-flash"width="320" height="266" bgcolor="#FFFFFF"flashvars="flvurl=http://v1.nonxt5.googlevideo.com/videoplayback?id%3D9f2e7cac7ec38fa7%26itag%3D5%26app%3Dblogger%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1331370180%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3D38D6323532FE40B74FCB5DEC1BCD8A69CE3FD546.1A4855BC17108AE10B8C84D60C205A443AD01052%26key%3Dck1&iurl=http://video.google.com/ThumbnailServer2?app%3Dblogger%26contentid%3D9f2e7cac7ec38fa7%26offsetms%3D5000%26itag%3Dw160%26sigh%3Dv1wO3oX5u8KPThec9ddEOqEyzGc&autoplay=0&ps=blogger"allowFullScreen="true" /></object><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-2802382020364560406?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-51365047072350952942009-06-27T06:08:00.000-07:002009-11-07T09:01:12.651-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SkYhrxRwfLI/AAAAAAAAAE4/17c9wbG4ELY/s1600-h/IMG_0234.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352002243022322866" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 238px; height: 233px;" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SkYhrxRwfLI/AAAAAAAAAE4/17c9wbG4ELY/s320/IMG_0234.JPG" border="0" /></a> За да порасне едно дърво то трябва да има коренчета и да остане на едно място,да се установи,да се разклони и разлисти .....Но има семки,които се прихващат навсякъде-тях вятъра ги носи,и след като се прихванат и дървото хване корени и се развие,те са свободни отново да се трансформират в семка и пак да се здрависат с вятъра.Така те оставят след себе си много дървета с корени....а те самите никога не успяват да забравят за вятъра.Аз самият съм такава семка.<br /><br /><div></div><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SkYhsEIuVAI/AAAAAAAAAFA/YL6iHOliP60/s1600-h/IMG_0778.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5352002248084706306" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 162px; height: 190px;" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SkYhsEIuVAI/AAAAAAAAAFA/YL6iHOliP60/s320/IMG_0778.JPG" border="0" /></a><br /><br /><div></div><br /><br /><div></div><div>С благодарности на Яна за идеята!</div><div>За блога и за всичко останало</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-5136504707235095294?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-8986454903253458172009-06-23T23:11:00.000-07:002009-06-23T23:13:53.904-07:00<a href="http://www.facebook.com/home.php?#/event.php?eid=94707397706&amp;ref=nf">Убийството, обгазяването, арестуването на невинни хора, , журналисти, студенти и протестиращи мирни граждани не е вътрешен проблем на Иран, а престъпление срещу човечеството. Нарушаването на човешките права и геноцидът срещу свободомислещите иранци, ме засяга, както масовите престъпления и изстъпления срещу всяко човешко същество. ТОЗИ ЧЕТВЪРТЪК, когато в целия свят ще има солидарни протести с жертвите на насилието, ОТ 11.00 ЧАСА, НА БУЛЕВАРД Васил Левски, до БСФС. ПОвече информация на </a><a onmousedown="'UntrustedLink.bootstrap($(this)," href="http://solidarnost.wordpress.com/" rel="nofollow" target="_blank">http://solidarnost.wordpress.com</a><a href="http://www.facebook.com/home.php?#/event.php?eid=94707397706&amp;ref=nf"> </a><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-898645490325345817?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-4905352244558156312009-06-18T06:11:00.000-07:002009-11-06T12:23:49.499-08:00Рейса изненадващо отбива от пътя.Иранците се молят до превозното средство а <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">пакистанците</span> пушат хашиш в полето,пакистанките също са в полето на около 200 метра от мъжете си,но вършат някакви си техни женски работи.<br /><br />Луната съвсем леко се е показала,духа вятър който освежава,пустинята е около нас и ние сме около нея.Групата шарени <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">пакистанци</span> която се качи някъде по трасето и прилича на цигански катун.Рейса отби и те бяха в едни бели коли местно производство казващи се <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">Пейкан</span>.Може да са били на гости на свои приятели,може да са били на гурбет...аз не знам..мога само да си измислям истории.<br /><br />Натовариха цялата покъщнина в рейса и се накачулиха един през друг.Около 12-15 души бяха-жени,деца,мъже,възрастни-такъв глъч се вдигна!Някои от жените имат обици на носовете си също както <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3">кюрдките</span> и индийките,а мъжете са с типичните шалвари и риза стигаща до коленете.Името на тази носия е Али баба.<br /><br />Може би много скоро това ще е облеклото което ще виждам всеки ден и няма да ми прави толкова силно впечатление,но сега определено съм впечатлен от шарения катун и шума идващ от него!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-490535224455815631?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-48528641222080416992009-06-18T02:25:00.000-07:002009-11-06T12:28:41.881-08:00<a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjoI3wyVtTI/AAAAAAAAAD4/aUF2VFawd6Y/s1600-h/1602-east.jpg"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 226px; float: left; height: 237px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348597261537752370" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjoI3wyVtTI/AAAAAAAAAD4/aUF2VFawd6Y/s200/1602-east.jpg" border="0" /></a> Мислех си че никога повече няма да видя един <span id="SPELLING_ERROR_0" class="blsp-spelling-error">постер</span>.Един <span id="SPELLING_ERROR_1" class="blsp-spelling-error">постер</span> с когото веднага правя асоциация с една държава.Нали знаете всяка държава си има запазена марка-Швейцария-часовниците и шоколада,Япония-техниката,Русия-водката,Румъния-<span id="SPELLING_ERROR_2" class="blsp-spelling-error">Дракула</span>,Сърбия-цветистите псувни и т.н и т.н.<br /><br /><div>Така и тази държава има определена марка за мен и това е този <span id="SPELLING_ERROR_3" class="blsp-spelling-error">постер</span>.На <span id="SPELLING_ERROR_4" class="blsp-spelling-error">постера</span> има двама духовни водачи а държавата е Иран.На <span id="SPELLING_ERROR_5" class="blsp-spelling-error">постера</span> са <span id="SPELLING_ERROR_6" class="blsp-spelling-error">аятолах</span> <span id="SPELLING_ERROR_7" class="blsp-spelling-error">Хомейни</span> и още един намусен чичо <span id="SPELLING_ERROR_8" class="blsp-spelling-error">аятолах</span> <span id="SPELLING_ERROR_9" class="blsp-spelling-error">Хаменей</span>,с брада и очила и този <span id="SPELLING_ERROR_10" class="blsp-spelling-error">постер</span> може да бъде видян навсякъде в Ислямска република Иран.</div><br /><div>Половината от <span id="SPELLING_ERROR_11" class="blsp-spelling-error">постера</span>-<span id="SPELLING_ERROR_12" class="blsp-spelling-error">аятолах</span> <span id="SPELLING_ERROR_13" class="blsp-spelling-error">Хомейни</span> присъства и на повечето банкноти.Религия и пари.Здраво е притиснал горките хорица.Уцелил е две от слабите им места.Не половин <span id="SPELLING_ERROR_14" class="blsp-spelling-error">постер</span> а <span id="SPELLING_ERROR_15" class="blsp-spelling-error">постер</span> и половина!</div><br /><div>В Иран научих нещо интересно.Ако иска човек да отвори магазинче,павилионче,хотелче или каквото и да е публично учреждение,първото нещо което трябва да направи е да закачи постера с двамата водачи на видно място,след което минава специална комисия и проверява дали водачите заемат полаганото място в сърцето на бъдещия бизнесмен и дават благословията си и разрешителното си.Има постер-има бизнес.Няма постер-няма бизнес.Просто и ясно!</div><br /><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo0kh7YuLI/AAAAAAAAAEA/v7Qfj5IQBZA/s1600-h/IMG_3891.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 249px; float: left; height: 222px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348645309643274418" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo0kh7YuLI/AAAAAAAAAEA/v7Qfj5IQBZA/s200/IMG_3891.JPG" border="0" /></a> Та мисълта ми беше че отново срещнах този <span id="SPELLING_ERROR_16" class="blsp-spelling-error">постер</span> тук в Индия.Тук най-малко съм очаквал да видя <span id="SPELLING_ERROR_17" class="blsp-spelling-error">аятолах</span> <span id="SPELLING_ERROR_18" class="blsp-spelling-error">Хомейни</span> и неговия приятел но ето че и това се случи.Видях ги в <span id="SPELLING_ERROR_19" class="blsp-spelling-error">Каргил</span>.Още навлизане в града ме приветстваха с добре дошъл.Помислих си че иранската марка ме преследва и ми се <span id="SPELLING_ERROR_20" class="blsp-spelling-error">привижда</span>,но по късно успях да я видя още няколко пъти в града и разбрах че привидението е истина.По късно ми обясниха,когато напусках градчето,че това са духовните водачи за всички мюсюлмани,не само за иранците.<br /><br /><div>А аз бях толкова наивен да мисля че тази лудост с двете лица от <span id="SPELLING_ERROR_21" class="blsp-spelling-error">постера</span> не може да съществува още дълго в пределите на Иран,камо ли в друга държава!Впрочем тя съществува дълго в Иран-почти 30 години след <span id="SPELLING_ERROR_22" class="blsp-spelling-corrected">революцията</span>.Ето че отново видях видното духовенство за което почти бях забравил.</div><br /><br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo0lOXInmI/AAAAAAAAAEI/9KAZiY_7FGc/s1600-h/IMG_3892.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 237px; float: left; height: 226px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348645321570819682" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo0lOXInmI/AAAAAAAAAEI/9KAZiY_7FGc/s200/IMG_3892.JPG" border="0" /></a> <span class="blsp-spelling-error">Каргил</span> е наистина град от типа"нищо особено"Ще го запомня с 3 омлета и 2 чая в едно <span id="SPELLING_ERROR_24" class="blsp-spelling-error">капанче</span> до гарата,евтината и почти съборила се къща за гости където се подслоних,шофьорите,които упорито ми повтаряха че пътя към <span id="SPELLING_ERROR_25" class="blsp-spelling-error">Сринагар</span> е затворен,но аз мога да пътувам нелегално с джип с тях,защото нормалните автобуси не вървят към <span id="SPELLING_ERROR_26" class="blsp-spelling-error">Сринагар</span> следващите 3 дена.<br /><br /><div></div><div>Причината?Провеждащата се в <span id="SPELLING_ERROR_27" class="blsp-spelling-error">Сринагар</span> мирна демонстрация за независимост на Кашмир.Как звучи само а?Мир...независимост...демонстрация....Какво мислите че направих аз,че си седнах на дупето и чаках 3 дена докато пуснат автобусите?Нищо подобно.Тръгнах на стоп.Тръгнах към съседното градче което ми беше препоръчано от чичкото в къщата за гости.То се казваше <span id="SPELLING_ERROR_28" class="blsp-spelling-error">Драс</span> и се намираше само на 50<span id="SPELLING_ERROR_29" class="blsp-spelling-error">км</span>. от мен.</div><br /><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo3GtfgmWI/AAAAAAAAAEg/Bf0gvvE7iY4/s1600-h/IMG_4302.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 227px; float: left; height: 194px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348648095886383458" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo3GtfgmWI/AAAAAAAAAEg/Bf0gvvE7iY4/s200/IMG_4302.JPG" border="0" /></a><br /><div>Само че стопа не се оказа никак лесен.След като излязох от града започнах да махам в близост до няколко спрели камиона,наблюдавайки техните шофьори,които се къпеха,перяха,миеха и готвеха.Почиваха си доста активно момчетата.След повече от час чакане и наблюдение трима от шофьорите дойдоха към мен с бавна и небрежна походка да се запознаят с чужденеца.</div><br /><br /><div>Те бяха млади момчета и само единия от тях говореше на индийско-английски с преобладаващ индийски.Те пътуваха в моята посока или по скоро аз пътувах в тяхната,но тенденцията скоро да тръгнат не изглеждаше никак близо.След една цигара време си стиснахме ръцете и се разделихме-те се върнаха при камионите си,а аз си останах на мястото.</div><br /><div>След около 10 минути едно <span id="SPELLING_ERROR_30" class="blsp-spelling-error">минибусче</span> спря на моето махане и в него се намираха шофьор плюс двама спътника.Нито един от тях не говореше Индийско-английски,но след като повторих около 10 пъти <span id="SPELLING_ERROR_31" class="blsp-spelling-error">Драс</span>,а те повториха около 10 пъти името на съседно село(според мен),и аз със знаци и жестове обяснявах че и до тяхното предполагаемо село ще е добре да ме хвърлят-те обясняваха нещо друго,и ето че аз се намирах в малкото <span id="SPELLING_ERROR_32" class="blsp-spelling-error">бусче</span>,а голямата ми раница беше укрепена с <span id="SPELLING_ERROR_33" class="blsp-spelling-error">въженце</span> на покрива на автобуса.</div><br /><div></div><div>Возенето продължи по малко от километър,до полицейския <span id="SPELLING_ERROR_34" class="blsp-spelling-error">check</span> пост.След като дадох паспорта си за записване на данните,и след като разменихме няколко думи с момчето военен или полицай,записващо данните,шофьора на <span id="SPELLING_ERROR_35" class="blsp-spelling-error">бусчето</span> помоли момчето да преведе на английски,колко пари ще му дам за това возене до <span id="SPELLING_ERROR_36" class="blsp-spelling-error">Драс</span>.Аз обясних че пътувам на стоп и че не бих искал да дам никакви пари за това возене,и ако иска ще си сваля раницата и ще стопирам оттук.Той искаше.</div><br /><div>Така аз останах на <span id="SPELLING_ERROR_37" class="blsp-spelling-error">police</span> <span id="SPELLING_ERROR_38" class="blsp-spelling-error">check</span> пост-а и продължих своята стопаджийска одисея оттук.Видях Индийската полицейска форма на корупция и <span id="SPELLING_ERROR_39" class="blsp-spelling-error">рекет</span> на живо.Ако не дадеш нещо няма да минеш оттук,през нашата бариера.Не към мен разбира се,а към преминаващите шофьори.След една цигара време и нелош разговор с полицаите,те ме качиха на джип,сваляйки цената от 100 на 70 рупии,и така аз пропътувах тези 50 <span id="SPELLING_ERROR_40" class="blsp-spelling-error">км</span>. до <span id="SPELLING_ERROR_41" class="blsp-spelling-error">Драс</span>.А кой е <span id="SPELLING_ERROR_42" class="blsp-spelling-error">Драс</span>?Има го обяснено в по преден разказ. </div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4852864122208041699?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-16856854846122697282009-06-18T00:53:00.000-07:002009-11-07T09:01:47.747-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo2w0nYEDI/AAAAAAAAAEY/NiBFYiQ6RFc/s1600-h/IMG_5830.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 242px; float: left; height: 209px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348647719841304626" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo2w0nYEDI/AAAAAAAAAEY/NiBFYiQ6RFc/s200/IMG_5830.JPG" border="0" /></a><br /><div>Пътуването е наркотик.Започнеш ли да пътуваш,ти се пристрастяваш,искаш все повече и повече.Толкова нови хоризонти се откриват пред очите ти,толкова много нови и интересни хора и нова информация за места и перспективи.Надъхваш се допълнително,защото непрекъснато срещаш пътешественици като теб,тръгнали да откриват и <span id="SPELLING_ERROR_0" class="blsp-spelling-error">преоткриват</span> света.<br /><br />Неусетно започваш да променяш мирогледа си,ставаш все по толерантен към различното,различното от теб и първоначалния свят в който си живял толкова дълго.Все повече бариери падат една след друга,били те между държави или в главата ти.Отдалечаваш се на хиляди километри от своя дом и разбираш че километрите са едно голямо нищо.<br /><br />Какво е километър?1000 метра и нищо повече.Какво са 10 <span id="SPELLING_ERROR_1" class="blsp-spelling-error">км</span>?10 000 метра,какво са 100 или 1000 или 10 000 километра?За колко време могат да бъдат изминати?Още една величина-времето губи своето значение.Научаваш се да не бързаш.Да изчакваш подходящия момент,защото той несъмнено идва.Вървиш обратно по своите стъпки и неусетно се превръщаш в онова любопитно дете,което си бил преди толкова години.<br /><br />И годините губят общочовешкия смисъл,който са носели преди това.Пада още една преграда наречена години.Преграда след преграда все повече откриваш себе си,все повече откриваш пътя си,това което искаш да бъдеш и това в което искаш да вярваш,това което искаш да правиш.Всичко е толкова лесно когато няма прегради и бариери,които или принудително ни поставят или ни учат на тях,или сами си налагаме.<br /><br />Вярата е основното от което имаш нужда,тя върви ръка за ръка с желанието.Да вярваш и да го направиш-каквото и да е,когато и да е,но не да го отлагаш за неопределен период,а да го направиш тук и сега!Вярата е нещото от което всеки един от нас има нужда.Вярата в Бог,вярата в себе си,вярата в семейството и приятелите,вярата в хората.Вярата че утре ще бъдеш малко по добър от <span id="SPELLING_ERROR_2" class="blsp-spelling-corrected">днес.Вярата</span> в малките неща,малките случки и моменти и в малките хора.</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-1685685484612269728?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-89541701437091516012009-06-18T00:23:00.000-07:002009-11-07T09:02:14.564-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo2HtnVAwI/AAAAAAAAAEQ/cvmznpDwnUM/s1600-h/IMG_1815.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 258px; float: left; height: 219px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348647013587419906" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo2HtnVAwI/AAAAAAAAAEQ/cvmznpDwnUM/s200/IMG_1815.JPG" border="0" /></a><br /><div>Интересното на едно пътуване е самото пътуване.Да се пуснеш по течението,да си начертаеш набързо в главата един абсурден план,да събираш информация за интересни места на хвърчащи листчета и да се потопиш дълбоко в морето от емоции,чувства,усещания,предчувствия.<br /><br />Да споделяш мига с местните хора,да бъдеш близо до тях и никога да не забравяш какъв щастливец си че имаш <span id="SPELLING_ERROR_0" class="blsp-spelling-corrected">възможността</span> да пътуваш.Не забравяй и за дома си,сещай се от време на време за семейството,за приятелите и за близките до теб хора.Само така ти никога няма да се загубиш и да забравиш посоката от която си тръгнал, и богатството от хора,които ще очакват твоето завръщане.<br /><br />Радвай се на свободата си и си спомняй за местата където хората нямат тази свобода и са <span id="SPELLING_ERROR_1" class="blsp-spelling-corrected">израснали</span> в съвсем различна среда.Продължавай да мечтаеш,защото един ден мечтите се превръщат в истина и ти успяваш да достигнеш до тях.Достигайки до тях ти успяваш да достигнеш до себе си.След всяка сбъдната и намислена мечта все по близо до себе си.Усмихни се и гледай смело напред.Върви по пътя си,но никога не забравяй от време на време да се обръщаш назад!</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8954170143709151601?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-63536641744482574202009-06-17T04:12:00.000-07:002009-11-06T12:30:41.692-08:00<div align="justify"><a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjRCugL7RI/AAAAAAAAAA4/ZrUOQrl3Bt8/s1600-h/IMG_6250.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348254402275437842" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 282px; height: 210px;" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjRCugL7RI/AAAAAAAAAA4/ZrUOQrl3Bt8/s320/IMG_6250.JPG" border="0" /></a> В един манастир закупувам картички,с идеята те да бъдат подарени на приятели.Нищо чудно и странно до тук нали?Само че пътят ме отвежда до едно селце на около 300 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">км</span>. където показвам картичките на деца и възрастни в една къща за гости и една от картичките е разпозната!<br /><br /><br />На нея има двама възрастни с интересна местна носия.Видима възраст на двойката около 70 години-усмихнати и щастливи.Оказва се че симпатичната двойка живее на 5 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">км</span>. от мястото където се намирам.Казват ми имената им,за мен това е изненадващо,никога до сега не съм бил толкова близо до някоя картичка!<br /><br />Те се радват на моята изненада,за тях няма нищо необичайно в това че аз имам картичка с техните съседи.Не отивам да видя на живо картичката,оставям тази 5 километрова дистанция между нас,но отивам да видя друга картичка.Картичка с два красиви върха <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">Мун</span> и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3">Кун</span>,които се намират някъде там в царството на картичките-планината <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_4">Занскар</span>.<br /><br />Пътувам на стоп,който върви учудващо лесно.Успявам да се придвижа от <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5">Каргил</span> до едно селце на около 30 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_6">км</span>.където решавам да опъна палатка за през нощта.Веднага се превръщам в атракция за деца и възрастни,които с нескрит интерес разглеждат съдържанието на раницата,което съм извадил.Децата са във възторг от челника,примуса,палатката,спалния чувал-от всичко.<br /><br />Аз се подготвям за вечеря и възрастните тактично привикват децата да не ме смущават.Оставам сам със тишината,с хляба наречен <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_7">чапати</span>, <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_8">меда</span> с тахан и странните бисквити купени някъде по пътя.Чудя се за пореден път как за бога се озовах тук и къде изобщо е това тук,но се усмихвам знаейки че това не ми се случва нито за първи нито за последен път.След вечеря се наслаждавам на звездите и малко по късно удобно разположен в палатката отлитам в друго царство-това на сънищата.<br /><br />Нов ден и нови мисли за места,картички и хора.Събирам покъщнината си и продължавам по моя път и по пътя на картичката.Тя се намира само на 40 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_9">км</span>. от мен и аз очаквам с нетърпение срещата с нея.В края на селото се разполагам в удобна позиция за стоп,но за около един час и тридесет минути минава само един камион който отказва да ме вземе и 5-6 мотора с по двама трима пасажери.<br /><br />Точно тогава се задава раздрънкан автобус и аз с удоволствие се възползвам от неговите услуги.Пътя е живописен както и хората в автобуса.Мнозинството от тях са мюсюлмани,но монголоидни мюсюлмани.В моите представи монголците изглеждат точно така.След около час возене успявам да видя за първи път картичката на живо-през прозорчето на автобуса.<br /><br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjZv1erLEI/AAAAAAAAABA/Ym7GQVrMBu8/s1600-h/IMG_6240.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348263973335280706" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 266px; height: 233px;" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjZv1erLEI/AAAAAAAAABA/Ym7GQVrMBu8/s320/IMG_6240.JPG" border="0" /></a> Като хипнотизиран съм от нея.Не мога да откъсна очи от двата върха в моментите когато те се появяват и след това изчезват на поредния завой.Единия връх <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_10">Мун</span> е идеален.Прилича на огромна снежно-ледена пирамида.За пореден път се радвам на своята импулсивност и на новото име което си давам в този момент-ловеца на картички.<br /><br /><br />Скоро автобуса достига до крайната си точка-селцето <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_11">Паникар</span> и аз без паника се насочвам към планината,която има неблагоразумието да скрие моята картичка.Забелязвам <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_12">нискокръжащ</span> орел,който няма обичайния страх от хората.Тук е неговия дом и той кръжи и бди над територията си.С напътствия от местните се насочвам към планинската пътека която ще ме отведе до билото което разделя двете села <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_13">Паникар</span> и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_14">Паркачик</span> и скрива моя връх.<br /><br />Тя е не особено висока и безснежна,но за моята тежаща раница и леко неудобните ми обувки е достойно предизвикателство.От 12 до 2 се придвижвам до едно положение малко над средното.Преминал съм повече от половината път но все още има какво да се ходи.Намирам се на равно място идеално за базов лагер за доволно преживящите овце и тяхната овчарка-жена отпочиваща и обядваща.<br /><br />Използвам раницата за сянка и доволно <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_15">отмарям</span> от 2 до 4 хапвайки преди това няколко странни бисквити обилно намазани с мед.В 4 атаката е подновена и след около час и половина се намирам на билото,откъдето се открива прекрасна гледка към моята картичка а също и към други картички които виждам за първи път.<br /><br /><br /><a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjZwIY7giI/AAAAAAAAABI/qSFzW-GMC8M/s1600-h/IMG_6248.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348263978411459106" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 285px; height: 222px;" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjZwIY7giI/AAAAAAAAABI/qSFzW-GMC8M/s320/IMG_6248.JPG" border="0" /></a> Намирам идеално равно място за палатка и след прекрасен залез и няколко снимки и скромна вечеря отново заспивам.Щастлив от това че много често следвам някакво вътрешно гласче,а също и от факта че много често рязко променям посоката си отново следвайки това гласче.Звездите ме даряват със светлината си,млечния път ми подарява пътя си, а нощта ми подарява тишината си.Чувствам се специален. </div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-6353664174448257420?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-14123601952502911162009-06-05T02:39:00.000-07:002009-06-27T08:05:24.547-07:00....Пак пропуших цигари след толкова години.<br />Стар и вреден навик изплува на <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_0">повърхността</span>.<br />Но виждам всяка вечер луната в езерото до мен!<br />Знам че няма връзка между двете...но ми е хубаво!<br />Ще откажа цигарите когато поискам,<br />но никога няма да откажа на тази гледка.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-1412360195250291116?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-22855314770692146732009-06-05T02:30:00.000-07:002009-06-27T08:06:31.194-07:00Когато случващото се прилича на илюзия,<br />когато гледките приличат на картини<br /><span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_0">видени</span> някъде преди години.<br />Когато сам със себе си намираш<br />собствената си компания за привлекателна.<br />Когато виждаш в нещото наречено пътуване<br />своя път,мечтите си и твоя дом.<br />Когато не планираш дните си<br />с прецизност и упорство на магаре.<br />Тогава ти разбираш че живота е една голяма смешка,<br />и никак не е умно да се вземаш на сериозно.<br />И никак не е умно да бъдеш роб на работата си,<br />и на работната си седмица.<br />И никак не е умно да си мислиш че си умен!<br />Тогава и само тогава ти успяваш да откриеш себе си,<br />и да видиш себе си .......във себе си.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-2285531477069214673?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-77083288093370436352009-06-05T02:08:00.000-07:002009-11-06T12:31:20.239-08:00<a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjhP7WAmjI/AAAAAAAAABw/vFzLgrD5s34/s1600-h/IMG_6657.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348272221246757426" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 200px; height: 150px;" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjhP7WAmjI/AAAAAAAAABw/vFzLgrD5s34/s200/IMG_6657.JPG" border="0" /></a><br /><div>Не са изминали 4-5 дена от тези които си бях предвидил за да стигна до Кашмир и до столицата му <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">Сринагар</span> а само един и аз вече се намирам тук.Плановете се променят в движение.човек трябва да бъде гъвкав и според условията да взима уж правилното решение.<br /><br />Тази сутрин станах в 4 часа.По предсказанията на местните хора трябваше да дойде автобус до <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">Каргил</span> който пътува в посока <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">Сринагар</span>.Излъгах ви за часа, защото се събудих в 3-20, а автобуса трябваше да дойде в 4.Бях изключително експедитивен тази сутрин.<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3">Дооправяне</span> на багаж,миене и обличане за по малко от 20 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_4">мин</span>.<br /><br />Излязох от бунгалото,което ме намери предишния ден,когато пристигнах тук в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5">Драс</span>-мястото известно с това че е второто по студенина място в света след <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_6">Сибир</span>.Други известности тук няма.Няма и неизвестности.Малко градче от типа село с приятни хора и точка.<br /><br />Заключих бунгалото и скрих ключа на тайното място,което ми беше посочено предишния ден и излязох на главния път.Тъмнина и звезди и <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_7">пролайващи</span> кучета,и една самотна светлина от близко павилионче.Бях привлечен от нея,както мушиците търсят светлината дори с опасност за живота си.В случая опасност за моя живот нямаше,все пак не съм мушица нали?<br /><br />Открих ранобуден чичо,който подготвяше храната за <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_8">капанчето</span> си.Поздравих го учтиво и го попитах за предстоящия рейс.Той съвсем учтиво ми каза,че няма такъв рейс и да не си губя времето в чакане.Аз бях видимо изненадан от учтивата новина и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_9">червейчето</span> на съмнението започна да дълбае с нарастващо постоянство от минута на минута.<br /><br />Не че не вярвах на чичото,не вярвах че съм станал в 3-20 в очакване на някакъв невидим автобус.Учудих се на собственото си спокойствие в този момент и на <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_10">хубавата</span> мисъл,че ако няма автобус значи е на хубаво.Нещо друго трябва да се случи и ще се случи.<br /><br />В 4-20(този час си определих за краен срок за чакане)се върнах при бунгалото,извадих скритото <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_11">ключе</span> и след това спалния си чувал и <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_12">блажено</span> се отпуснах в прегръдката на съня.Към 8-30 бях буден,показах си <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_13">нослето</span> навън и притеснително забелязах неприятно количество облаци в небето,а планината и алпийския връх,които виждах предишния ден бяха изчезнали в типична снежна пелена.<br /><br />За втори път повторих церемонията със заключването и скриването на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_14">ключето</span>,и след това се насочих към любимото ми <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_15">капанче</span> намиращо се на 50м. от бунгалото(на главния път),където закусих и извърших задължителната чаена церемония с няколко <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_16">масала</span> чая-черен или зелен чай с мляко в зависимост от мястото и региона където се намирате.<br /><br />Времето прогресивно се влошаваше до един момент когато нямаше накъде повече и в този момент заваля ситен лепкав дъждец.Аз стоях в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_17">капанчето</span> и дебнех за преминаващи джипове и камиони,които да попитам дали биха ме взели до съседното градче-<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_18">Сонамарг</span>-намиращо се на около 50 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_19">км</span>.от <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_20">Драс</span>.<br /><br />На няколко пъти ударих на камък-имаха място,но имаха и цена,която беше удивително висока за това скромно разстояние от 50<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_21">км</span>-200 рупии.Може пък цената да не е била толкова висока,а аз да съм циция,но това е отделен въпрос.Важното е че след много <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_22">чайове</span> и много приказки с местните момчета и възрастни,които продължаваха да увеличават моят страх относно <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_23">Сринагар</span> и Кашмир,дойде моят джип.<br /><br />Попитах човека дали отива в същата посока-той каза ДА,попитах дали ще ме вземе-той каза-ДА,попитах за цената-той каза колкото предложиш,аз предложих 100 рупии очаквайки отрицателен отговор,но той каза-ДА,аз невярващо попитах втори път,и отново чух-ДА,и вече препусках доволен да взема багажа си от любимото <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_24">капанче</span>.<br /><br />Бързо сбогуване с местните момчета и възрастни,и ето ме настанен удобно на предната седалка в компанията на приятен младеж на видима възраст около 30 години,връщащ се от <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_25">Лех</span> успешно превозил група австралийци.Говорим си за свободата,за <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_26">независимостта</span>,щастливите и не <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_27">толко</span> щастливите хора.Неусетно набираме височина и дъжда се превръща в сняг, а лятото и есента в зима,защото допреди <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_28">Драс</span> и този дъждец времето беше лятно а дърветата бяха есенни.<br /><br />Все по далече и все по надолу виждам реката,каньона е <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_29">зашеметителен</span> а пътя е тясно притеснителен.Минаваме през 4 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_30">police</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_31">check</span> пост-където рутинно отивам в близката палатка за записване на важните данни от паспорта ми.Говорейки си с младежа,от дума на дума,от дъжд на сняг решавам че отивам направо в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_32">Сринагар</span>.<br /><br />Той затвърждава моето първо впечатление,че всичко е пропаганда относно <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_33">опасността</span> за мен там, а времето-дъждът и снегът затвърждават моето мнение да пропусна <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_34">Сонамарг</span> и идеалните възможности за <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_35">трекинг</span> там,и да ги оставя за следващото ми идване в този район.<br /><br />След преминаването на най-високата точка-превала"забравих му името",започна постепенно пускане и постепенно преминаване на снегът в дъжд,и на дъждът в мъгла.В един момент мъглата изчезна и се откри чудна гледка.Приближавайки <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_36">Сонамарг</span>,зеленината изпълваше все по голяма част от пространството,много дървета ,много растителност,красивата река беше на нашето ниво и вече не я гледахме от високо(800 метра)<br /><br />Преминавайки през следващите селца ,усетих чувството че тази картина ми е много близка и позната.Удивително много ми приличаше на България и на малките планински селца в нея-близо до Тетевен,близо до Своге.....близо до мен.Почувствах се вкъщи.Носталгията по дома от предишния ден се изпари някъде в пространството.<br /><br />На около 50 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_37">км</span>. от <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_38">Сринагар</span>,моят човек качи трима мъже.Двама от тях говореха отличен английски(по добър от моят)и проведохме хубав и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_39">интерсен</span> разговор относно <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_40">Сринагар</span> и Кашмир,пропагандата за тях,религията,добрите и не чак толкова добрите хора.Силна реклама от тяхна страна относно техния град и техните съграждани.<br /><br />След като навлязохме в града,преминавайки през красивото Дал <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_41">лейк</span> и лодките гондоли,те слязоха и се сбогувахме,а ние продължихме към работното място на младежа,защото шефът му се беше обадил с питане къде е.Така пристигайки в този търговски комплекс бях поканен на чаша чай.<br /><br />Шефа ме разпита на прецизен английски кой съм.какъв съм,откъде съм.Опита се да ми предложи лодка,хотел,килими...аз обясних че съм скромен пътешественик и не разполагам с голям бюджет.Негов подчинен ми показа стаята с килимите,които несъмнено бяха 1-<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_42">во</span> качество,а ако рекламата която чух за тях е вярна относно тяхната изработка то цената им е смешна.<br /><br />Измъкнах се без да купя килим,и без да взема предложената ми стая в хотел със закуска за 500 рупии!Взех само чаша чай и бисквитка.Момчето ме откара до място където ми беше обяснено че ще намеря подслон за предложените 150 рупии.Мястото отстоящо на 4 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_43">км</span>. от града беше красивото <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_44">Нагиин</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_45">лейк</span>,където аз наех цяла лодка акостирала от безброй години на брега.Лодката се състоеше от 2 спални,две бани,всекидневна,кухня,тераса а цената беше 150 рупии.<br /><br />Невярващ,сънуващ,мечтаещ,чудещ се на този нов свят и този нов дом аз се настаних удобно на палубата -тераса гледаща към езерото в компанията на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_46">кардамоно</span>-канеления чай учтиво <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_47">поднесен</span> ми от моят домакин,с когото спазарих няколко важни неща.Смъкнах вечерята от 75 на 50 рупии.Между другото моят хазаин ме попита дали пуша ,аз отговорих че <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_48">поприпушвам</span> и той предложи специалната услуга 10 грама хашиш за 500 рупии.Аз смъкнах цената на 400 и си стиснахме ръцете.<br /><br />Стоях на терасата,включил телефона си надявайки се на обхват за да мога да споделя с някого емоцията,която изпитвах.Лодката,езерото,патетата,ниско прелитащите орли около 20 на брой!Толкова виждах за първи път през живота си, на една ръка разстояние.Всичко беше приказка в която незнайно как бях попаднал.<br /><br />Какво ли още ще ми поднесе съдбата?Какво ли още ще ми поднесе късмета?Не знам разбира се,но този момент и тази лодка и появилата се луна в езерото и пеещите <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_49">ходжи</span> за молитва ще останат завинаги в мен.Как бързо сменям световете си,от лято-зима,от зима-лято,от горе в планината-долу при езерото!Благодаря ти Господи за това че ме пазиш, благодаря ти бабо за <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_50">спонсорството</span> и да си ми жива и здрава още 85 години.</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-7708328809337043635?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-28837637180576320252009-06-04T14:02:00.000-07:002009-11-06T12:32:10.604-08:00<div><br /><br /><br /><div><a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjd4Irpv6I/AAAAAAAAABQ/XSQFXdoKzjg/s1600-h/IMG_6259.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 254px; float: left; height: 208px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348268513975451554" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjd4Irpv6I/AAAAAAAAABQ/XSQFXdoKzjg/s200/IMG_6259.JPG" border="0" /></a> Ех,този Кашмир,ех този <span id="SPELLING_ERROR_0" class="blsp-spelling-error">Сринагар</span> така разоряващи само за три дена!Днес е 3-<span id="SPELLING_ERROR_1" class="blsp-spelling-error">ят</span> ми ден тук в моята лодка за гости и след обиколка из центъра на града вчера,а днес предимно в моята част на града,защото тя е на 4<span id="SPELLING_ERROR_2" class="blsp-spelling-error">км</span>.от центъра,включително риболов с едно плаващо корито,което взех от моят хазяин.От колко време не бях хващал въдица в ръка.Ето че и това се случи отново.<br /><br />Наистина се връщам назад във времето и повтарям някои неща които почти съм забравил че съм правил някога някъде-преди толкова години.Беше хубаво,усещах лек страх от тъмната вода и клатещото се нещо приличащо на кану,хванах бамбуковата пръчка с <span id="SPELLING_ERROR_3" class="blsp-spelling-error">немнoгo</span> влакно на нея и голяма черна кука накрая,намокрих къшея хляб и сложих малко топче на черната кука и метнах на 2 метра от лодката.<br /><br />Усещах някакво интересно чувство на рибарско спокойствие,даже по едно време го ударих и на рибарски емоции,нервирайки се от това че топчетата хляб падат много лесно в нечия уста там долу в тъмното,само като ги докосне,и аз повече се занимавах с правене на топчета отколкото със същински риболов.Но усещането беше наистина приятно в рибарска лодка,с въдица в ръка,залязващото слънце.Човек се съсредоточава във въдицата и не мисли <span id="SPELLING_ERROR_4" class="blsp-spelling-error">мнoгo</span> за други работи.<br /><br />Мозъчен <span id="SPELLING_ERROR_5" class="blsp-spelling-error">релакс</span> е научно медицинското име на това състояние!Ако някой доктор ме чуе сигурно ще ме анатемоса заради този мозъчен <span id="SPELLING_ERROR_6" class="blsp-spelling-error">релакс</span>,който сега си съчиних,но не ме взимате <span id="SPELLING_ERROR_7" class="blsp-spelling-corrected">на сериозно</span> нали?Нека бъдем несериозни поне за 5 минути.Ще бъде хубаво обещавам!Ех,как се отплеснах този път!!!Започнах с фалит,преминах на <span id="SPELLING_ERROR_8" class="blsp-spelling-error">рибарстване</span> и завърших с мозъчен <span id="SPELLING_ERROR_9" class="blsp-spelling-error">релакс</span>!<br /><br />Истински класик на глупости и небивалици.Няма спор.Та относно фалита исках да кажа преди да се отплесна отново,че за 3 дена тук изхарчих много пари.Причината?Рано сутрин,или малко след това или малко по късно,след като отворя очи,след като се облека и измия и закуся,и след като отворя вратичката на моята лодка-къща за гости,и изляза на палубата гледаща в езерото,веднага започват да прииждат местни хора от близките селца с рибарски лодки и всеки един от тях продава нещо.Всеки един от тях има определена ниша.<br /><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjd4qQq_DI/AAAAAAAAABY/a36n3yOIv4E/s1600-h/IMG_6260.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 227px; float: left; height: 233px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348268522989091890" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjd4qQq_DI/AAAAAAAAABY/a36n3yOIv4E/s200/IMG_6260.JPG" border="0" /></a><br />Един сладкиши,цигари,сокове,вода и какво ли още не,друг цветя,трети сребърна бижутерия-ръчно изработена,пети шалове,дрехи,<span id="SPELLING_ERROR_10" class="blsp-spelling-error">потури</span>,следващият джентълмен продава неща изработени от дърво,следващият-ръчно изрисувани дървени кутии,свещници,<span id="SPELLING_ERROR_11" class="blsp-spelling-error">сапунерки</span> и хиляди други малки неща и т.н и т.н.<br /><br />Идваха един след друг и всеки един от тях изчакваше учтиво в лодката си докато неговият колега свършеше своя бизнес с мен на палубата.Учтиво обясняващ ми как аз само да разгледам-безплатно е,и след това 40 <span id="SPELLING_ERROR_12" class="blsp-spelling-error">мин</span>. представяне на цялата колекция.Аз обяснявах как не искам да купя нищо цели 39 <span id="SPELLING_ERROR_13" class="blsp-spelling-error">мин</span>.и на 40 се предавах и все купувах нещо.То не бяха свещник,сребърна бижутерия,шалове 2 на брой(които по късно подарих),то не беше шафран, и дървени кутии,накрая за капак купих и една плетена торба. <a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjd41nkhiI/AAAAAAAAABg/kg-wHbXY1Z8/s1600-h/IMG_6687.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 230px; float: left; height: 202px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348268526037927458" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjd41nkhiI/AAAAAAAAABg/kg-wHbXY1Z8/s200/IMG_6687.JPG" border="0" /></a><br /><br />Парите които извадих вчера свършиха.Утре трябва да ходя да извадя нови.Досега не бях купувал почти никакъв спомен и сувенир но ето че и това се случи.Само че от утре трябва да се науча да отказвам.Защото ако не се науча много скоро ще ме видите в България.Спокойно не се притеснявайте скоро няма да ме видите.<br /><br />Не че не искам да купувам неща от местните и по този начин да ги подкрепям,бюджета ми е прекалено скромен,и за да извърша глупостите които съм намислил,и за да видя на живо местата които искам да видя не трябва да купувам сувенири!1.Защото раницата ми е огромна!2.Защото не са ми необходими сега,а изпращането на колет към България е скъпо,3.Защото много пари отиват за това,4.Само ще ми се пречкат.Какъв <span id="SPELLING_ERROR_14" class="blsp-spelling-error">антисувенироман</span> се извъдих а?<br /><br />За успокоение ще ви кажа,че не съжалявам за закупените неща,след време ще ги гледам някъде в България в къщата в която ще живея и ще им се радвам понякога и ще си спомням,и ще се усмихвам,но дотогава до този ден ЩЕ ГИ НОСЯ НА ГЪРБА СИ!<br /><br />Тази вечер тук в <span id="SPELLING_ERROR_15" class="blsp-spelling-error">Сринагар</span> се проведе среща на високо политическо ниво Индия-Пакистан относно <span id="SPELLING_ERROR_16" class="blsp-spelling-error">Сринагар</span> и ситуацията тук.95% от <span id="SPELLING_ERROR_17" class="blsp-spelling-error">Сринагарци</span> са <span id="SPELLING_ERROR_18" class="blsp-spelling-corrected">зависими</span> от туризма!а много туристи няма.Причината?Знаете я.Новините които достигат за този район.Не ходете там.Рискувате живота си.И следва логичното-отлив на туристи..<br /><br />Допреди 3-4 години ситуацията е била изключително опасна за преминаващия турист но сега е опасна само за местните хора и техните взаимоотношения с военните.На 10 цивилни в града се пада 1 военен или полицай!Това ако не е военно положение.Местните казват че тази пропаганда-медийна и на всякакво ниво е дело на индийското правителство което се стреми да разруши бавно и сигурно местната икономика и хора.<br /><a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjd5FJDfOI/AAAAAAAAABo/5UfbgnHx1aU/s1600-h/IMG_6688.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 244px; float: left; height: 201px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348268530204900578" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjd5FJDfOI/AAAAAAAAABo/5UfbgnHx1aU/s200/IMG_6688.JPG" border="0" /></a><br /><span id="SPELLING_ERROR_19" class="blsp-spelling-error">Кашмирци</span> искат независимост от 60 години.За 60 години повече от 150 000 <span id="SPELLING_ERROR_20" class="blsp-spelling-error">кашмирци</span> са <span id="SPELLING_ERROR_21" class="blsp-spelling-error">умряли</span> за тази кауза.Те не се чувстват по някакъв начин индийци или част от Индия.А и няма да се почувстват никога! Ето че и аз взех да ги разделям на Индийци и <span id="SPELLING_ERROR_22" class="blsp-spelling-error">Кашмирци</span>.Аз не мога да дам компетентно мнение за Индийци защото от тях видях сравнително малко по моят път.<br /><br />Пътувайки от <span id="SPELLING_ERROR_23" class="blsp-spelling-error">Делхи</span> среднощно и през следващите градчета аз видях типичните в представата ми Индийци (типични от филмите),с шарените чалми,някои със засукан мустак,някои с брада,някои с <span id="SPELLING_ERROR_24" class="blsp-spelling-error">интерсни</span> шарени носии и също така изключително пъстрите индийки сякаш излязли от детските ми филми.<br /><br />Така че аз знам малко по добре за <span id="SPELLING_ERROR_25" class="blsp-spelling-error">Ладакци</span> и <span id="SPELLING_ERROR_26" class="blsp-spelling-error">Кашмирци</span>.Две коренно различни вселени!От будистка Азия към Мюсюлманска Азия.От <span id="SPELLING_ERROR_27" class="blsp-spelling-error">гомпи</span> и <span id="SPELLING_ERROR_28" class="blsp-spelling-error">чортени</span> към минарета и джамии.Наистина имаш чувството че си в друга държава.<br /><br />Всичко е различно.Хората,религията дори природата.Тук в Кашмир е зелено-навсякъде виждаш зеленина която радва окото.Близо до моята лодка e главната улица която води към бялата джамия и има множество <span id="SPELLING_ERROR_29" class="blsp-spelling-error">чинарени</span> дървета в двата края по ширината на улицата асфалтът ги е залял но брадвата не ги е <span id="SPELLING_ERROR_30" class="blsp-spelling-error">отсекла</span>,защото чинара е гербът на Кашмир.Браво на хората получават червена точка</div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-2883763718057632025?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-52081109309678130052009-06-04T13:29:00.000-07:002009-11-06T12:32:51.009-08:00<div><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjitttEnGI/AAAAAAAAACI/OXwRcVxTHVI/s1600-h/IMG_6067.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 240px; float: left; height: 199px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348273832493096034" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjitttEnGI/AAAAAAAAACI/OXwRcVxTHVI/s200/IMG_6067.JPG" border="0" /></a> Рано сутрин е,или все още е сутрин,но вече не е толкова рано.<span id="SPELLING_ERROR_0" class="blsp-spelling-error">Слънчо</span> огрява близките върхове част от които рядко се разделят със своите братя облаците.Красиво е.Къде ли се намирам?В <span id="SPELLING_ERROR_1" class="blsp-spelling-error">Панамик</span>.Спокойно това все още не е Панама,все още е Индия само че е някъде по средата на <span id="SPELLING_ERROR_2" class="blsp-spelling-error">нищото</span>,или по скоро към края на <span id="SPELLING_ERROR_3" class="blsp-spelling-error">нищото</span>,и както много добре знаете във всяко малко нищо има едно голямо нещо.<br /><a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjiuKeP5uI/AAAAAAAAACY/YUv97QtZUjA/s1600-h/IMG_6066.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 225px; float: left; height: 192px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348273840215549666" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjiuKeP5uI/AAAAAAAAACY/YUv97QtZUjA/s200/IMG_6066.JPG" border="0" /></a><br />Така и тук човек си мисли че е попаднал някъде-никъде,но е <span id="SPELLING_ERROR_4" class="blsp-spelling-corrected">достатъчен</span> един поглед наоколо за да разбере как <span id="SPELLING_ERROR_5" class="blsp-spelling-error">нищото</span> прелива в нещото и как нещото в <span id="SPELLING_ERROR_6" class="blsp-spelling-error">нищото</span>.Как понякога очакваме от някое място нещо,там наистина има нещо,но за нас то се оказва едно голямо нищо,и как очакванията са един голям сапунен мехур,който може да се спука или да отлети нанякъде толкова лесно.Пътуване без очаквания,пътуване без много далечни планове е моята философия.<br /><br />Може да ви изглежда малко несериозно,но за мен е хубаво.Аз съм щастлив от пътя си,от това към което се променям,бавно и почти незабележимо.Толкова съм далеч от дома,а се чувствам все повече в къщи където и да се намирам.Комфорт и спокойствие.От пътя,от местата където се намирам,от хората които срещам.<br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjis_Tb1xI/AAAAAAAAAB4/KDMelbdj2bw/s1600-h/IMG_6068.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 235px; float: left; height: 177px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348273820037535506" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjis_Tb1xI/AAAAAAAAAB4/KDMelbdj2bw/s200/IMG_6068.JPG" border="0" /></a> <div><div></div><div></div><div> </div><div>Понякога се <span id="SPELLING_ERROR_7" class="blsp-spelling-corrected">замислям</span> за семейството,за приятелите които са толкова далече,но също така са и толкова близо,защото ги нося в сърцето си.Мисля си че родителите ми и сестра ми са щастливи,защото знаят че аз съм щастлив.Те се радват на моята радост,надявам се не се притесняват прекалено за моята скромна персона.Би било хубаво да им се обаждам по често,но пустата му несериозност ме преследва на всяка крачка.<br /><br />Щастливец съм че имам това семейство,че имам приятелите които имам,че вървя по пътя по който вървя.Ден след ден километър след километър,място след място,все повече отварям <a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjit0jgJKI/AAAAAAAAACQ/MSTWc2mCBso/s1600-h/IMG_6100.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 240px; float: left; height: 191px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348273834332005538" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjit0jgJKI/AAAAAAAAACQ/MSTWc2mCBso/s200/IMG_6100.JPG" border="0" /></a>сетивата си,неусетно научавам все повече неща за хората,за местата където съм,за себе си.Хубаво е и красиво толкова далеч от България и толкова близо до себе си.Пътувам сам,но в никакъв случай не съм самотен.Намирам приятели навсякъде.<br /><br />Срещаме се,споделяме някой друг ден заедно и след това продължаваме по своите пътища носейки в сърцата си и в умовете си спомена за новите приятели,които удивително много приличат на нас,както и ние на тях!Пътешественици и откриватели с неспокоен дух,които не могат да стоят на едно място и да чакат информацията да ги намери ,а обикалят от място на място и гребат с пълни шепи направо от извора.<br /><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjitSxrHrI/AAAAAAAAACA/xGUYnjK2fhE/s1600-h/IMG_6079.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 247px; float: left; height: 195px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348273825264639666" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjitSxrHrI/AAAAAAAAACA/xGUYnjK2fhE/s200/IMG_6079.JPG" border="0" /></a><br />Хармонията и далечния хоризонт от мечти запълват мислите и съзнанието ми.Разбирам все повече че днес е днес и аз живея тук и сега,а утре си е утре и ще дойде когато му дойде времето!Толкова често ми се случват неща за първи път че трудно успявам да ги асимилирам.<br /><br />Качих се над 6000м. за първи път,летях с <span id="SPELLING_ERROR_8" class="blsp-spelling-corrected">пара планер</span> за първи път,минах през един от най високите пътища в света(5600м).Толкова много случки,толкова красиви гледки-били те <span id="SPELLING_ERROR_9" class="blsp-spelling-error">face</span> то <span id="SPELLING_ERROR_10" class="blsp-spelling-error">face</span> или през прозорчето на раздрънкания автобус.Надявам се доброто здраве да бъде мой спътник в това пътуване,и леката настинка да бъде най-лошото ми разболяване.<br /><br />Вярвам че има някой който ме пази,който ме закриля,който се грижи аз да съм жив и здрав.Не съм сигурен че той се намира горе на небето.За мен той е навсякъде,където съм аз там е и той-той е част от мен.Моята сянка дори когато няма слънце.Също така не съм сигурен че е той а не е тя или то!Вярвам в позитивната мисъл на приятелите и на семейството.Всеки път когато те си помислят за мен,към мен се насочва вълна от положителна енергия която рефлектира в моето съзнание!</div></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-5208110930967813005?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-42573759519247657262009-06-04T12:59:00.000-07:002009-11-06T12:27:32.925-08:00<a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjklALWk3I/AAAAAAAAACg/7Tu2qJAadBA/s1600-h/IMG_4133.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 228px; float: left; height: 202px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348275881856373618" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjklALWk3I/AAAAAAAAACg/7Tu2qJAadBA/s200/IMG_4133.JPG" border="0" /></a> Днес пътуваме към Техеран.Иранците са невероятни,такова гостоприемство няма никъде по света!Чудесни планини,чудесни градове,чудесни хора.Попадаш в един съвсем различен свят,потапяш се в него и всичко е толкова интересно и толкоз ново и различно от това в което си живял преди това.Красиво е,хората са красиви.<br /><br />Режима е строг особено религиозния,но те са силни и един ден ще успеят да постигнат мир и свобода,защото сега определено не са свободни.Толкова са любопитни да разберат какво е извън пределите на Иран,като малки деца са и всичко ги вълнува.Жените се гримират силно или са с пластични операции по лицето(това е много модерно-особено сред младите момичета) може би това е техния начин на изразяване и личен протест след като трябва непрекъснато да са с кърпа на главата?<br /><br />Те обаче са силни и независими-не са като жените в Турция.Те карат коли,работят,имат своята позиция,дори да не го изразяват външно пред "чужди "хора(нямам предвид чужденци като нас) наистина чужди хора.Да ги наречем цивилни шпиони които дебнат и слушат и докладват.В Иран има 10 вида различна полиция-религиозна,морална-която има специални права и може да убие човек на улицата!<br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjuXurlBPoI/AAAAAAAAAEw/cc1NhRUHCgQ/s1600-h/IMG_4131.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 232px; float: left; height: 178px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5349035810660368002" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjuXurlBPoI/AAAAAAAAAEw/cc1NhRUHCgQ/s200/IMG_4131.JPG" border="0" /></a><br />Тук е страната на забраните.Забранени са сателитните чинии,забранен е алкохола,забранени са момчешко момичешките дружби преди брака.Те са разделени на момичета и момчета до университета!Чак там се събират за първи път и там започва техния истински пубертет!ако полицията спре за проверка кола и в нея случайно има момче и момиче които са приятели и се возят заедно-това е проблем!!!голям проблем.<br /><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjklbLzZqI/AAAAAAAAACo/eMeihsDmugM/s1600-h/IMG_4125.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 223px; float: left; height: 183px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348275889106020002" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjklbLzZqI/AAAAAAAAACo/eMeihsDmugM/s200/IMG_4125.JPG" border="0" /></a><br />Веднага започват да ги разпитват за техните взаимоотношения,порицават ги ако ги хванат още веднъж заедно ще има финансова санкция и може би бой с пръчки защото били морално разложени!Когато момчето иска да се ожени отива при семейството и иска ръката на дъщеря им и трябва да плати нещо като зестра от 1000 златни монети за булката като всяка една от тях се равнява на около 70 долара.<br /><br />Това е застраховката за булката ако случайно след време момчето иска да се разведе тя е осигурена.Има и по либерални семейства,но дори и при тях остава една по малка част от тази зестра,защото съседите ще кажат че те не се интересуват от бъдещето на дъщеря си и затова не искат никаква зестра!<br /><br />Както при всеки режим разбира се и тук хората са намерили своите начини да правят забранени неща.Има черен пазар за всичко.Имат скрити сателитни чинии,правят си алкохол-не всички разбира се,но болшинството.Иран е млада държава .Повече от 80 процента от хората са под 30 години.Процента на <span id="SPELLING_ERROR_0" class="blsp-spelling-error">дрогиращите</span> се хора е изключително висок.Говори се че това е държавна политика да държи в състояние на ленивост младите хора.<br /><a href="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjkl4m1hpI/AAAAAAAAACw/N2hHOyXBqUw/s1600-h/IMG_4138.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 234px; float: left; height: 188px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348275897004033682" alt="" src="http://3.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjkl4m1hpI/AAAAAAAAACw/N2hHOyXBqUw/s200/IMG_4138.JPG" border="0" /></a><br />Пълна лудост и създаден <span id="SPELLING_ERROR_1" class="blsp-spelling-corrected">вакуум</span> от изкуствена среда около тях.Това се забелязва най- вече по малките места и по малките градчета,където полицейския и религиозния контрол е много по силен и по задушаващ!След 18 годишна възраст момчетата нямат право да напускат страната си докато не отбият военната си служба а тя е две години!Могат да се спасят единствено момчета които имат богати семейства и те платят огромна сума за откупуване на две годишна свобода за децата си.<br /><br />Другия вариант за спасяване е ако бащата на момчето е на 60 или повече години.Тогава то автоматично не отива в казарма,защото се предполага че ще поеме тежестта на семейния бюджет върху себе си и ще се грижи за своите родители.Тук е страната в която човешкия живот има своята реална цена,и ако случайно сгазиш някого на улицата ти плащаш(ако си в състояние разбира се)такса кръвнина на близките на жертвата от 60 000 долара(ако сгазения човек е жена цената автоматично пада на половина) и не отиваш в затвора!<br /><br />От приятел в <span id="SPELLING_ERROR_2" class="blsp-spelling-error">Табриз</span> чухме за случай на някакъв богаташ който на месец сгазвал по един човек средно статистично и заплащал своята част от 60 000 долара,сменял колата и без каквито и да е угризения и съмнения и дерзания продължава своя автомобилен път по улиците на Иран.Може би това е основната причина за лудия трафик по улиците на Иран.200 000 катастрофи на година само в столицата Техеран!<br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjkmNf-LnI/AAAAAAAAAC4/Zzg-FGpWFMw/s1600-h/IMG_4161.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 232px; float: left; height: 186px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348275902612385394" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjkmNf-LnI/AAAAAAAAAC4/Zzg-FGpWFMw/s200/IMG_4161.JPG" border="0" /></a><br />Тук женските некролози нямат снимка.Имат режим на тока,понякога на водата.<span id="SPELLING_ERROR_3" class="blsp-spelling-corrected">Ембаргото</span> се усеща,по магазините се намира достатъчно храна ,но бият на очи огромното количество консерви намиращи се там.Тук няма вегетарианци.Думата е странна и трудно се разбира,но понеже са прекалено любезни прикриват неразбирането по тази тема много добре.<br /><br />Тук има нишесте което прилича на фиде полято с лимонов сок и което се сервира студено,тук <span id="SPELLING_ERROR_4" class="blsp-spelling-error">шейковете</span> са най- вкусните на света,но най-важното са хората.Те излъчват доброта,те излъчват разбиране.Те излъчват човечност,.щом тях ги има и Иран ще го има-не този който е в момента защото това е един изкуствен Иран който не може да съществува дълго.Един ден тази кибритена кула ще падне и тогава ще израсне истинския Иран.<br /><a href="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjkmXWq91I/AAAAAAAAADA/tet0cYPnjhc/s1600-h/IMG_4291.JPG"><img style="margin: 0px 10px 10px 0px; width: 234px; float: left; height: 185px;" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348275905257731922" alt="" src="http://2.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjkmXWq91I/AAAAAAAAADA/tet0cYPnjhc/s200/IMG_4291.JPG" border="0" /></a><br />Тогава ще се върнат хилядите емигранти,може би тогава хората няма да бъдат същите каквито са сега-ще се променят .Аз много бих се радвал един ден да се върна и да видя хората свободни.Свободни да се изразяват,да се обличат както намерят за добре,да бъдат себе си-защото те го заслужават!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4257375951924765726?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-2625279350780245592009-06-04T12:18:00.000-07:002010-09-11T04:24:55.852-07:00Самотен съм-но сам не съм<br />Умислен съм-но мисъл няма!<br />забравен съм,но не забравям,<br />че все пак съм-не е измама.<br /><br />Усмихнат съм а тъжно гледам<br />надявам се надежда има,<br />че въпреки и тази зима<br />на физиономията ми бледа<br /><br />ще има нещо като радост<br />и като блясък във очите<br />и ще забравя за сълзите<br />и цялата всемирна гадост.<br /><br />Ще живея егоистично<br />в измислен свят с лица познати<br />с които виждам се в гората<br />и разговора е лаичен.<br /><br />Чудесно е,но не за мен е<br />не ми харесва тази маска<br />и на проблемите със каска<br />да отговарям,май е бреме<br /><br />Познати много а хора малко<br />с които мога да говоря,<br />които мен ще ме оборят<br />и няма да се чувствувам жалко.<br /><br />Усмивки,маски,изненада<br />заучен жест,лице без име<br />и странни думи говорими<br />за мен и за душата млада.<br /><br />Натъквам се на мисли ясни<br />и други във мъгла родени<br />хем правилни са,хем заблудени<br />ту на широко са,ту са на тясно.<br /><br />Въпроси,отговори,спомен<br />надежда-светлина безцветна<br />и крушката отново светна<br />от мисъл мъничко отронена.<br /><br />Разбирайки че не разбирам<br />ми прозвучава като смешка<br />живота мой е въртележка<br />в подвижен цирк-там смях намирам!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-262527935078024559?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-11540579863012190072009-06-04T12:14:00.000-07:002009-06-27T08:09:00.975-07:00Аз търся да намеря,да открия<br />да видя другото и непознатото<br />това което не е на хартия<br />цената на което по висока е от златото!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-1154057986301219007?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-69210075456760111692009-06-04T12:03:00.000-07:002009-06-27T08:09:52.233-07:00Понякога правим неща за които съжаляваме.<br />Понякога съжаляваме за неща които не правим.<br />ПОНЯКОГА........Ех,понякога.<br />Ако го нямаше това понякога<br />щяхме да бъдем съвършенни.....<br />но нямаше да бъдем хора!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-6921007545676011169?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-80628924891133595762009-06-04T09:40:00.000-07:002009-11-06T12:35:26.462-08:00Някъде към 2 посред нощ е,рейса спира за рутинна почивка.Пробуждам се,слизам да се разтъпча,бавно и постепенно отварям очи.Сънят все още е с мен,сънят все още е в мен,но достойно върви на крачка зад мен.Поглеждам към рейса и забелязвам че шофьорите са при багажното.<br /><br />Нищо особено помислям си че пренареждат багажа -техни си шофьорски работи.Обаче на фона на нощната лампа забелязвам едни опънати крачета.Или това е "багажа" от Тери <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">Пратчет</span>,който има собствени крачета и сам се придвижва из пространството...или е човек!!!!По скоро е второто,защото шофьорите доста приятелски разговарят с притежателя на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">тез</span> крачета и ги завиват с шофьорско одеяло.Някъде към два <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">чайовете</span> се нижат един след друг,поредна почивка..пореден чай...<br /><br />Вратата на багажното е затворена и крачетата добре завити са някъде там отдолу и спят своя сън.Те са притежание на третия шофьор в рейса,който се появява по късно по време на следващата почивка.Това е началото на приказката <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_3">Кюрдистан</span>.Колко много вълнуващи неща ще се случат след срещата с крачетата,само ако зная в този момент някъде към 2 след полунощ......едва ли щях да мигна до седем,когато рейса пристигна и вратата се отвори на гарата в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_4">Санандаж</span>......<br /><br />Но понеже не знаех поспах сладко,сладко тези 5 часа.Рейса ме стовари на автогарата,която според описанието в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5">гидовника</span> отстои на 4 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_6">км</span>. от града...Решавам да походя сутрешно-разсънващо и спестяващо някой друг лев за такси.Мисля че извървяното разстояние е не повече от 3 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_7">км</span>...но с тигелите които направих,закръглих числото на 5<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_8">км</span>.Навлизайки в града започнах да забелязвам и типичната за този район носия нещо като панталон тип шалвари,нещо като сако което е загащено в панталона,нещо като колан който покрива загащеното на кръста,нещо като кепе на главата върху което има намотан шал,нещо като красиви плетени обувки на краката.<br /><br />В този ранен час имах усещането че съм единствения турист в радиус от 20 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_9">км</span>.....Намерих <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_10">интернет</span>,който беше затворен,но от съседната врата се показаха хора и ме поканиха да почакам при тях докато кафе-нета отвори врати.Съседната врата беше местния журнал.Поканиха ме в главния офис,разгледах местния вестник,комуникирахме с думи,жестове,мимики с господин управителя на журнала,и след известно време беше съобщено че кафе-нета е отворил врати.Аз благодарих сърдечно за приятната компания и си помислих: "Ех,хубаво е рано сутрин денят ти да започне с такава човещина,с такова гостоприемство и разбиране"<br /><br />След виртуалното сърфиране и изпращане на сигнали до приятели,тръгнах да търся подслон,където да олекна с около 25<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_11">кг</span>.след като разтоваря багажа си и да мога лек и безгрижен да разгледам града и неговите красоти.Според <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_12">гидовника</span>,на един площад в близост се намираше приятен и евтин хотел-разбира се аз се насочих право натам...После тръгнах насам....демек върнах се на обратно,защото попитах едно дете:"това ли е този площад?" то каза не и ми посочи мястото и посоката откъдето идвах,върнах се до изходна точка и попитах един полицай за площада,и той ми каза че не е това и ми посочи посоката от която идвах,където попитах детето.<br /><br />Още един път се върнах,вече раницата започваше да натежава от безбройните тигели между двата площада.държа да отбележа че разстоянието между двете точки клони към 1 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_13">км</span>.Между всичките тези тигели огромно впечатление ми направи шаренията по улицата,интересните дюкянчета,шивачите работещи директно на улицата и едно павилионче в което продаваха красивите плетени обувки-част от носията.Голямо впечатление ми направи огромния брой просещи хора.<br /><br />Досега не бях забелязвал толкова много в Иран.След като открих правилния площад бързо намерих <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_14">хотелчето</span>,но за моя неприятна изненада се оказа че е пълно и ме насочиха в посока към добре познатия ми друг площад,където имало друг хотел.Този път разстоянието беше наполовина,защото този хотел се намираше някъде към средата между двата площада.За пореден път вървях по собствените си стъпки,заговорих един симпатичен човек за това <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_15">аджаба</span> къде точно се намира този хотел ,човека нещо не ме разбра,аз опитах да го попитам на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_16">фарси</span>-той не ме разбра още повече,и точно тогава както става в приказките и също по време на едно пътуване се появи моят ангел спасител,който знаеше английски по добре и от мен и ме запита дали може да помогне.<br /><br />Попитах го вежливо за хотела и той вежливо ме съпроводи до него,вежливо комуникира с персонала и ми обясни че ще се освободи стая към 12 на обяд и че цената е 30 000 според моята представа-3 долара и аз се съгласих и оставих раницата на рецепцията.Той ме заведе до един кафе шоп,но в Иран има режим на тока,и за зла участ на кафето нямаше ток и то не бе опитано,но се възползвахме от услугите на сладоледа,като нямаше начин да убедя моят спътник да платя поне моята половина,камо ли да го почерпя.<br /><br />След това той ме съпроводи до музея на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_17">КЮРДИСТАН</span> където заедно видяхме невероятни неща от Кюрдската история-носии,предмети,ритуали,бижута.Следваща спирка беше местния <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_18">шейк</span> шоп където опитах компот от кайсии с леко солен привкус и един странен бананов <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_19">шейк</span>.Настана време да се връщаме към хотела,часа наближаваше 12 и на рецепцията се установи че цената за предлаганата стая е 30 долара!!!!!Аз вежливо казах че за мен тази цена е непосилна,събрах си багажа от рецепцията и с моя приятел се насочихме обратно към първоначалния хотел,където бях питал за стая.<br /><br />Той държеше да ги попита лично и аз не възразих.Оказа се че имат места но не приемат чужденци!Разпореждане на местния орган.За чужденци само скъпия хотел и точка!Аз обясних на приятеля ми че предпочитам да се измъкна от града и да се насоча към следващата си точка,която имах надраскана на хвърчащи листчета- градчето <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_20">Павех</span>.Моя нов приятел реши да ме съпроводи до автогарата,където пихме чай,постояхме и поприказвахме в чакалнята докато дойде мини <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_21">бусчето</span>.<br /><br />Когато то дойде се оказа че хората имат билети а аз нямам,защото не знаех че трябва да си закупя предварително и с други <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_22">безбилетници</span> като мен се наложи да вземем <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_23">савари</span>-демек да разделим такси с още три на брой осъдени души плащащи 5 пъти в повече цената която би била с нормалния транспорт.Разделихме се сърдечно с моя приятел и потеглих с новите си спътници.<br /><br />Един от тях беше много <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_24">атрактивен</span> -изглеждаше силно напушен а явно не употребяваше никакви <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_25">стимуланти</span>,но имаше вид на леко неадекватен тип с катинарче и с очила-психоаналитик по професия на 25 години.Много смях имаше в таксито по време на нашето пътуване.Достигайки градчето <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_26">Павех</span> той ме покани в тях на чай и курабийки и така аз се озовах в нова среда,в нова къща на терасата на 3-<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_27">ия</span> етаж.Много <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_28">eмoции</span> и вадене на речници английско персийски.Аз пробвах местна носия,снимах се с нея,реших да си купя такава,но за моя зла участ имаше само тази която пробвах- а тя беше бяла,но аз бяло не бях съгласен да нося по време на моето <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_29">клошарско</span>-<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_30">хипарско</span> пътуване,защото на втория ден ще стане черно.<br /><br />Така се разминах с носията,сбогувах се със семейството на моя психоаналитик и той ме пое под опеката си и с неговата кола направихме обиколка из града като посетихме един сляп шивач,който шиеше носии,отбихме се в един музикален магазин,където чух музика на живо.Заведе ме до моя хотел където разтоварих нещата си и след това ми показа панорамна гледка към планината от едно местенце и накрая ме остави пред <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_31">хотелчето</span>,като <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_32">се разделихме</span> най-сърдечно.Моят план за другия ден беше да се кача в планината и да отида до един <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_33">зороастрийски</span> храм.<br /><br />Момчето попита негови приятели дали могат да ме качат до някъде с колата и размених с тях телефонни номера,но аз бях убеден че не искам да ги ангажирам с моето придвижване и ще отида сам на другия ден,така че след лека раздумка ние се разделихме,аз хапнах малко,подариха ми една чиния със сладки,почетох книжка и си легнах.Моя приятел беше написал на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_34">фарси</span> за мястото където отивах така че на другия ден просто показвах на хората написаното и те ми обясняваха че съм в правилната посока.<br /><br />Малко преди да си легна ми се обади едно момче което каза че иска да ми помогне да разгледам забележителностите,но аз нито разбрах кое е момчето нито къде се намира.Последва размяна на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_35">смс</span>-и от които аз не разбрах още повече откъде момчето знае за мен.За момент си помислих че е планински водач,който си предлага услугите.Разбрахме се на другия ден да се чуем и да се уточним.<br /><br />На сутринта не се чувствах особено разположен закусих надве натри и тръгнах към планината-вървях по асфалта и показвах написаното на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_36">фарси</span> и хората потвърждаваха че това е правилната посока.След това един господин ми обясни къде точно да хвана пътеката и аз я хванах здраво за ушите и вървях по нея може би около три часа докато излязох на едно място където пладнуват овцете-нещо като открит обор.<br /><br />Реших че съм се объркал и тръгнах да слизам надолу и стигнах до чудно местенце където имаше сянка и течаща вода.Определено не се чувствах добре през този ден и слънцето допълнително допринасяше за моето неразположение.Изненадващо телефона звънна и момчето от вчера ми каза че се намира някъде в планината и предложи да се срещнем на билото.Попита ме дали го виждам.Аз се огледах и го видях на едно съседно възвишение.<br /><br />Помахахме си и след известно време се събрахме на мястото където пладнуват овцете и там се запознахме.Моят нов приятел се казва Али <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_37">Реза</span> и е на 21 години.Много скоро разбрах че е истинско удоволствие да се общува с него.И той като повечето млади хора тук в Иран мечтае да замине някъде в Европа или <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_38">САЩ</span>.Разбрах че неговия брат в момента е в Турция и се готви да премине нелегално с още двама приятели в Италия плащайки 5000$ на човек.<br /><br />Идеята е от Италия да мине през Франция и да се насочи към Англия.Такава е общоприетата схема за измъкване от Иран,защото по легалния начин малко щастливци успяват да се измъкнат от клещите на желязното управление което държи младите да са тук,но прави всичко възможно за да ги накара да търсят късмета си някъде другаде.Отнемайки свободата им,отнемайки контактите им с момичета,отнемайки веселието им.Кой нормален човек би искал да живее в такава среда?<br /><br />Единствено силно вярващите млади хора се чувстват комфортно в такава изкуствена среда но те не са толкоз много като процент от младото население тук в Иран.След като се срещнахме с Али на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_39">овчарника</span> и след като ме запозна с негов приятел с когото бяха дошли заедно и след като запалиха огън и направиха чай който изпихме ние поехме нагоре.Нагоре към храма на огъня,нагоре към една от древните ирански култури-<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_40">Зороастризъм</span>.<br /><br />Приятелят на Али вървеше напред а ние изоставахме,защото си говорехме за всякакви <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_41">бивалици</span> и небивалици.Тези хора бяха пъргави като диви кози!Подскачаха от камък на камък без никакво усилие,докато за мен беше малко трудно да поддържам техния ритъм заради коварната настинка с която се събудих тази сутрин.Стискайки зъби успявах да не изоставам и след около час и малко достигнахме билото и върха където се намираше храма на огъня.<br /><br />Покатерихме се по скалата с леки алпийски умения,а в подножието на скалата бяха издълбаните жилища на древните хора-цели салони и подземно,под скално ниво като на няколко места ясно се открояваха изсечените стъпала в скалата за по лесно придвижване нагоре и надолу.На върха на скалата имаше дълбоко огнище може би около метър дълбоко и 50 см.широко от където местните хора са комуникирали със съседните градове и стратегически места посредством пушек и сигнали.<br /><br />Цвета на пушека е бил важен фактор за посланието което е носел.Мястото и скалата е стратегическо на около 3500м.н.в и моите приятели споделиха че се вижда в радиус от 100км.След сладка раздумка на върха,лек обяд и бърз огън на който направихме чай ние заслизахме надолу като към нас се присъедини още един техен приятел,който дойде до върха от друга посока.Слизайки до овчарника имахме лека чаена почивка и нови двама приятели се включиха към групата като единия извади нелегална алкохолна бира ефес и аз пих чаша от нея.Алкохола е строго забранен в Иран.<br /><br />За почти два месеца там опитах бира два пъти.След бирата и поредния чай заслизахме към селото на Али Реза което се намираше само на 2км. от Павех.Аз го попитах дали знае хубаво местенце за опъване на палатка,защото за мен цената в хотелчето-мотелчето беше висока и познайте какво се случи.Али ме покани в къщата си,на няколко пъти му обясних че не искам да се натрапвам и с удоволствие ще спя навън и ще се наслаждавам на звездите,но той бе повече от убедителен в поканата си и аз нямаше как да откажа.<br /><br />Така от планината слязохме и се насочихме направо към неговата къща.Неговите родители имаха гости-роднини и както е обичая бяха разделени в две стаи -в големия хол-мъжете,а в съседната по малка стая-жените.Отново чаена церемония,ориз с доматчета и надълго и нашироко за пореден път се налага да обяснявам как така не ям месо.Майката на Али снове напред-назад не се спира като истинска иранска домакиня.Мъжът и е седнал доволно на земята,кръстосал крак връз крак хванал е броеницата и се е отдал на заслужена почивка след тежкия работен ден на полето.<br /><br />Мъжките и женските работи.Тук в Иран е така.А това тук е Кюрдистан-тук хората са бедни на пари но богати на сърце и мечти.Работят здраво на полето,борят се със земята и са щастливи от малкото което имат.Те вярват в Бог,молят се,обичат госите си ,защото вярват че те са пратеници от Бога.Обичат само една жена.Али е на 21 години.Той ме попита какво е за мен любовта и какви са взаимоотношенията момче-момиче в Европата.Аз му обясних и на свои ред го попитах какво е за него любовта.<br /><br />Той беше много откровен и романтичен.Каза ми че жената в която се влюби,ще се ожени за нея-стига и тя да го обича разбира се,ще я почита и уважава и ще живее с нея в мир и хармония и че би направил всичко за нея.С такси се отбихме до хотелчето-мотелчето да си взема раницата и се върнахме обратно в къщата.Мъжете се бяха изнесли на терасата,а жените се бяха преместили в голямата стая пред телевизора.Споменах ли ви че обух кецовете си на бос крак,защото майката на Али беше изпрала неговите а също и моите чорапи!<br /><br />Искаше да изпере и останалите ми дрехи но аз упорито отстоях позицията си и запазих мръсните дрехи за себе си.Последваха чайове,отговори на безброй въпроси,и безброй звезди на небето които ни наблюдаваха с нескрит интерес.Последва сладко заспиване на терасата,завит с прекрасно меко и топло одеяло.Сутринта се пробудих от близко кудкудякане и малко по късно закусих сладки и чаша топло мляко в компанията на Али.<br /><br />Настана време да поемам по моята пътечка,а майката на Али се опита да ми даде дрехи и пари които аз не приех учтиво.Тя обясни че ме чувства като роден син и би искала да ми помогне по всякакъв начин.Ех,ето че и втора майка си намерих в Иран след толкова много приятели които ме наричаха брат.За да я успокоя трябваше да и покажа портфейла си и че имам пари вътре.Поръчахме такси,то дойде и бях изпратен от цялото семейство с усмивки и махване с ръка.<br /><br />Таксито ме откара до тъй наречения терминал,където трябваше да хвана следващо междуградско такси тип савари разделено с още няколко пътника.Веднага бях наобиколен от няколко шофьори на такси и те извадиха едни прашясали фарси-инглиш речници и започна комуникацията между нас.Понеже беше почивен ден и нямаше много пътуващи хора,трябваше да чакам неопределено време докато се събере нужната бройка за едно такси.,а на всичкото отгоре не се знаеше със сигурност дали ще ме откара до място към което се бях насочил а цената беше 50 000 ИР(ирански реала)-5$!!!<br /><br />След около 20 мин. комуникация с шофьорите бях твърдо убеден да проверя как върви стопа в Иран и след като те безуспешно опитаха да ме разубедят,аз поех с бърза крачка оставащите малко метри до края на града.Първо махване и кола пикап веднага спира.Весело семейство мъж и жена и дъщеря им леко по прескочила пубертета.Първоначално се возя в каросерията на пикапа,но човека отбива и настоява да седна на предната седалка до него.<br /><br />Последва голям смях опити за комуникация между нас на фарси,английско-български и жестове и безброй красиви гледки край пътя.Пристигаме в тяхното селце,където разбира се бях поканен на обяд с цялата фамилия.Първия член на семейството когото видях беше дядото,който за съжаление не беше много добре със здравето и имаше рак,вследствие на Ирано-Иракската война и химическото обгазяване от страна на Ирак.<br /><br />След като трапезата бе сложена отново се наложи да обяснявам за вегетарианската секта в която членувам,но вече съм се обиграл и с малко думи успявам да кажа достатъчно за да могат хората да ме разберат и да уважават моето решение.Бабата беше в типична кюрдска нося със златна пендара на челото.Попитах за разрешение дали мога да я снимам,но на снимката излезе както куклите от музея в Санандаж,които бях снимал преди няколко дена.<br /><br />Едната снаха плетеше красивите обувки които бяха част от мъжката носия.И на обувките направих бърза фотосесия за да останат завинаги с мен,след като разбрах цената им-която бе непосилна за мен в този момент.Имаше и още една млада жена която не разбрах дали е обвързана с някого или не-тя беше огън!Имаше очи като кошута,които палеха цялата къща.На няколко пъти погледите ни се срещнаха,но тя не отместваше поглед като повечето жени тук когато ги погледнеш в очите а гледаше с един дързък пламък и в същото време леко скришно да не бъде забелязана от близките и.<br /><br />Мъжа на жената която плетеше обувките ме заведе до скалите в близост до градината им.Показа ми дупките и пещерите където са се крили по време на бомбардировките,когато той все още е бил невръстно дете на 6 години,но беше запазил ясен спомен за бомбите и настъплението на иракчани и как при най-малка опасност са хуквали към пещерите да се скрият.<br /><br />Изведнъж усетих войната толкова близо надничайки в пещерите,катерейки се по скалите.Сякаш аз самия съм бил там преди толкова години,настръхнах целия и за пореден път си дадох сметка,че единствения начин да съм толкова близо до тази история и до тези мили хора е да пътувам,а само случайността и късмета решава с кого и кога и къде да ме срещне и накъде да ме отведе.Всеки път случките са толкова различни една от друга,всеки път има изненада и нещо от което ахвам.<br /><br />На връщане към къщата той ми показа и набра от едно растение което всички иранци използват да овкусят айрана си а то придава странен причудлив вкус на напитката.Не бих казал че харесах особено този вкус.След обяда,чайовете,разменените погледи е време да продължа по моя път и към селцето което имам надраскано на хартийка.Отново се опитват да ме разубедят че никoй няма да ме качи,но аз им обяснявам че след като те са ме качили ще намеря и други добри хора и те ще ме вземат и закарат до мястото където искам да отида.<br /><br />Разделям се с приятното семейство и ходейки по пътя не повече от 400 метра се задава младеж на мотор на когото аз решавам да махна-къде на майтап къде на истина.Той спира и ме качва заедно с 25 килограмовата ми раница.С този багаж е много трудно да се балансира по завоите и аз трябва да се наклоня леко в противоположната посока.При изкачването на големия баир мотора бе видимо изтормозен от наднормените килограми на раницата ми и пърпореше бавно и с последни усилия,но все някак си успяваше да продължи напред.На финглиш(фарсо-английски) и бинглиш(българо-английски) с момчето си говорехме за житейски философии и кое е хубаво и кое не в световете в които живеем.<br /><br />Момчето ме оставя близо до най-високата точка на баира,където ми спира джип, който ме закарва до самото било където за моя голяма изненада има гранично подразделение,където оставам в компанията на войниците и в очакване на нов превоз.От тях разбирам че това е пред граница намираща се на около 7км.от границата с Ирак.Никога не съм бил толкова близо до Ирак,но в този момент не бих искал да стопя тази дистанция от 7 км.След около час сладки опити за комуникация между нас и размяна на усмивки и добро настроение,войниците спират за мен малко бусче в посока Ураман-е Тахт-селцето където отивам аз.<br /><br />В малкото бусче отново ставам център на внимание и предизвиквам много смях най-вече сред децата,които се радват искрено на моите фарси опити.Минибусчето ме оставя на 6км. от Ураман-е Тахт като любезния шофьор ми спира раздрънкан пикап в посока към самото село с двама колоритни дядовци и много на брой чували в багажното пълни с неизвестен за мен земеделски продукт,където се намира място и за моята раница.В близост до селото качват и две жени с дете в невероятно красиви и пъстри носии и разбира се аз съм преместен на предната седалка при дядовците.<br /><br />Гледката встрани от пътя е прекрасна,дядовците,жените с техните носии ми носят усещането за един нов свят в който не много чужденци са попадали.Планината се вие отстрани на пътя той е на високото а долу в ниското се виждат земеделски нивички и тук там някоя колиба.Тази мечтаеща за независимост част на Иран наричана Кюрдистан е наистина нещо специално.Мъжете не отстъпват по колоритност на жените си,те носят типичната за този край носия-имат навита чалма на главите си,шалвари и сако и увит шал на кръста-пояс и на краката си носят красивите плетени обувки,а в дясната си ръка носят незаменимата броеница.Жените са шарени-шарени цветовете са на почит в този край.<br /><br />Дядовците ме оставят някъде в селото и продължават по своя път,и аз точно в този момент разбирам че съм попаднал по средата на нищото където има едно голямо нещо-това селце и хората там.Изпитвам лек страх от неизвестното а също и от факта че почти сигурно съм единствения турист в радиус от 100 км.Осъзнавам че хвърчащите бележки на които драскам интересните места на които искам да отида са ме довели до нещо което е много далеч от цивилизацията и напредничавите технологии.За първи път от много време изпитвам този страх от самотата,чувствам се сам,точно като пришълец попаднал в чужда галактика.Знам че хората не са лоши и няма да ми направят нищо лошо,но за момент ме хваща страх от тях.<br /><br />Но аз съм тук за да преборя този страх и бързо завързвам разговор в местното сладкарско магазинче,където купувам малко сладки.Питам момчетата дали знаят удобно място където бих могъл да опъна моята палатка и след точно 2 минути момчето продавач ме кани да преспя в неговия дом.......тук е така......Госта е свещен.Първоначално отклонявам вежливо поканата,искам да дам възможност на момчето да оттегли поканата си,ако няма възможност да ме подслони,но той е повече от настоятелен и аз приемам на драго сърце.<br /><br />Къщата се намира в най-горната част на селото като се минава през малки улички.Къщичките са разположени една връз друга по хълма и всеки използва покрива на съседа си като открита тераса.Когато времето е топло а вечерта мека е истинско удоволствие да хапнеш,да постоиш или да поспиш на съседския покрив.След вечеря гледахме по телевизията кюрдско тържество от съседен Ирак и как се забавляват хората там.Бих искал да ги видя на живо иraкските кюрди.Те изглеждаха още по колоритни и свободни от иранските си братя.Жените не носеха кърпи на главите си а хората изглеждаха много щастливи.<br /><br />От хората които срещнах по пътя ми научих че единственото безопасно място в Ирак за чужденци е Кюрдистан.Те почти са успяли да се отцепят отИрак,имайки дори своя специална кюрдистанска полиция,имайки своите тържества и обичаи,имайки своя манталитет на хора искащи пълна независимост и свобода.<br /><br />Аз подкрепям хората.Подкрепям всеки,които не се чувства свободен и независим да решава сам своето бъдеще,своите планове и своите мечти.Моето родно място е България и колкото повече опознавам Турция и Иран толкова повече разбирам какъв щастливец съм!Имам свобода и независимост наготово.Родил съм се с тях.Те са моята звезда на челото.Моята пътеводна светлина.Някой мой далечен пра пра дядо и след това пра дядо и дядо са се борили за тях-знаейки че един ден мен ще ме има и ще е хубаво аз да съм свободен и да решавам сам своето бъдеще.Благодаря ти мои пра-пра дядо,благодаря и на теб пра дядо и на теб дядо!<br /><br />Разбирам че колкото и да виждам моята страна понякога в неприятна светлина,колкото и да ми се струва в тези моменти най-черната точка на планетата-това хич не е така.Нашите проблеми изглеждат толкова малки сравнени с места където хората нямат свобода и независимост.Малка държава-малки проблеми,голяма държава-големи проблеми,това често ми повтарят хората и наистина големината и размера на една държава определят нейната проблемност.<br /><br />Колкото повече различни общности хора има в границите на държавата,толкова повече проблеми се зараждат между тях и управляващата власт,която често не признава тяхната различност,култура и обичаи.След филмчето за кюрдите в Ирак играем няколко игри на домино и малко по късно заспиваме на съседския покрив,както правят и много други комшии в този момент.Обмен на покриви в най чистия му вид.<br /><br />Минути преди да заспя наблюдавам звездите,които изглеждат толкова близо.Имам усещането че ако се присегна и ще хвана някоя за опашката.Мозъка ми се опитва да разбере и къде съм попаднал,но трудно успява да преглътне новата информация.На сутринта се пробуждам от чуруликането на птички и кукуригането на петли и имам привилегията да наблюдавам от високо как селцето се пробужда по долните покриви-тераси.<br /><br />След закуска и раздяла със семейството се насочвам към джамията-шедьовър на изкуството,построена само с объл тъмен камък,без някакъв строителен материал за спойка между камъните.Тя изглежда като макет за филм.толкова нереално красива е.Влязох в джамията и първия човек когото срещнах и помислих за ходжата беше един дядо на около 70 години-висок,слаб,с очила,почти без коса и големи уши.<br /><br />Той ме заговори на английски ми обясни как да си измия краката и ръцете и да вляза чист в джамията.Изпълних инструкциите и малко по късно разговаряйки с дядото разбрах че той също е турист като мен-от Техеран е,има жена с която не се разбират много добре и почти са разделени,болен е от някаква болест и за това е избягал от големия град и проблемите и мръсния въздух там.<br /><br />Джамията бе и духовно училище,където малките деца получаваха религиозното си образование.Те бяха любопитни и искаха да научат повече за мен и за моята религия.С помощ на дядото който беше преводач,опитващ се да си припомни английски който е говорил преди 30 години,и с моя начинаещ английски ние някак си успяхме да се разберем и да споделим житейските си възгледи.<br /><br />Най-голямото момче от училището което се готвеше да стане ходжа след някоя друга година ни заведе на закуска в къщата си и отново последва религиозен разговор с него,с баща му и с другите деца.След закуската заведе мен и дядото до една пещера която се намираше в близост до гробището,в която извършват специален религиозен пост-40 дена в пещерата,само вода и много малко храна и много молитви.<br /><br />Този пост е индивидуален и само един човек може да стои и да се пречисти в пещерата без никаква комуникация с външния свят през тези 40 дена.Според легендата един свят човек преди много години отива в пещерата,която е нещо като малка изсечена стаичка в скалата и остава там 40 дена в борба с вътрешния си глас,който му казва да обича една жена.След като минават 40 дена,той все още не е преборил вътрешния любовен демон и остава в пещерата за още 40 дена,когато излиза пречистен и сияещ.<br /><br />В ранния следобед обикаляме с дядото из селото и разговаряме с хората,когато към нас се приближава цивилен полицай,който иска паспорта ми за проверка.Аз учтиво му казвам да се легитимира и чак тогава ще покажа паспорта си.Той отвръща че няма никакъв проблем и да заповядам в районното където ще се легитимира.<br /><br />Дядото отново е в ролята си на преводач и той също идва с нас в районното-казарма където следва"вежлив и усмихнат"полицейски разпит около час,по време на който ясно се казва без заобикалки че аз нямам правото да съм в това село,защото то е забранено за чужденци и аз се намирам нелегално там,как мястото е опасно за мен защото е в близост до Ирак и прословутите талибани и как най-добрия вариант за мен ще бъде да отида да взема раницата от джамията и да се върна в районното а паспорта ми ще ме чака тук.<br /><br />Полицаите ще го пазят а и в същото време ще ми поръчат такси с което да се насоча към"безопасно"за мен място близкия град Мариван.Оставен без особено голям избор,следвам полицейските инструкции и скоро пътувам в компанията на дядото към"безопасния"за мен град.Дядото реши да дойде с мен в знак на солидарност,но за мен това не беше особено добра новина,защото през целия ден дядото не спираше да мърмори.<br /><br />Той беше неудовлетворен от живота човек и разказваше непрекъснато за своите проблеми,болежки.Мърморко,който не успя и да разбере колко трудно живеят хората на това място и как намират сила да се усмихват по цял ден и да не говорят за проблемите си.<br /><br />Наближавайки с таксито "безопасния"за мен град забелязах първия голям уличен бой,в който взимаха участие голям брой хора.Истински кютек от тези които съм виждал само по филмите.Започнах да подозирам че безопасното място не е чак толкова безопасно.Таксито ни остави някъде в центъра на града в близост до един парк където дядото каза че е спал преди 20 години и че е много приятно място и аз имах неблагоразумието да го послушам и да приема да спя в парка с палатката.<br /><br />За следващите няколко часа се разразиха още два големи кютека,истински мелета в които участваха повече от 20 човека и цялото действие се развиваше само на няколко метра от нас.И двата боя започнаха от парка и се изнесоха някъде на улицата,като във втория имаше и извадени ножове и наръган човек.Така приятелско-полицейски изпратен на това безопасно за мен място не се чувствах никак в безопасност.<br /><br />Прибрах се в палатката силно притеснен и чудейки се дали ще оцелея до сутринта или някой агресивен младеж ще помете палатката заедно с мен вътре.Заспах трудно,но когато отворих очи бе сутрин и аз бях жив и оцелял.Малко по късно аз се измъкнах на пръсти от това така безопасно за мен място.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8062892489113359576?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-48082635946567124702009-06-04T08:15:00.000-07:002009-10-14T06:30:45.580-07:00Момичето което ти обичаш,или си мислиш че обичаш<br />далеч от теб е този ден и утре<br />Момичето с което ти искаш да споделяш,да откриваш<br />дали ще дойде в утрешното утро?<br /><br />Момичето което ти искаш да разбираш<br />тъй близо е и толкова далече.<br />Момичето в което с душата си се взираш<br />и миг изглежда като цяла вечност.<br /><br />Това момиче в което ти си влюбен<br />с истинската същност на сърцето<br />дали усетил си мига изгубен<br />когато си мълчал насред полето?<br /><br />И вместо да говориш с думи си говорил с поглед<br />тъй истински и толкоз недостатъчен.........<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4808263594656712470?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-84172994313420470492009-06-04T08:03:00.000-07:002009-06-27T08:13:52.997-07:00В полет тръпнещ,чезна аз нагоре<br />с ръце помахвам,хвъркам смехотворно.<br />А мисълта ме тегли все напред и някак си далече<br />че само ако се замисля и ще падна.<br />Летя,и скришно дори със малко страх<br />поглеждам аз надолу сред ниви и поля.<br />С поглед търся нещо да ме върне<br />да разбера че има смисъл да съм там.<br />Намирам го в дърво разцъфнало,което ми говори<br />тъй ласкаво и толкова сурово.<br />Намирам го в росата, в пепелта и в пясъка<br />и в силата на тяхното излъчване.<br />В планината а също и в реките,<br />и жълти риби тъжно ми се смеят,защото знаят<br />че все някога ще падна,ще се прекърши таз магия.<br />Напук на тях и тяхното мълчание<br />аз пак със облаците разговарям,<br />защото те са мои братя по душа<br />и приказката с тях върви ми лесно,<br />дори безгрижно като песен.<br />И връщайки се сила ще намеря<br />да тръгна пак обратно из простора!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8417299431342047049?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-78333823107305159602009-06-04T07:45:00.000-07:002009-06-27T08:13:06.857-07:00Аз част съм от твоето минало<br />Ти част си от моето бъдеще...<br />Да си подадем ръце<br />и да се срещнем в настоящето!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-7833382310730515960?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-84307859709669570722009-06-04T07:35:00.000-07:002009-06-27T08:11:13.296-07:00Ех,цигански живот!<br />Ех,щастие запълващо минутите<br />на сивото ни ежедневие<br />и правещи ги шарени и цветни<br />като пъстротата в пола' на циганка.<br /><br />И не е нужно да си циганин<br />за да живееш ден за ден<br />не мислейки за утрешни небивалици...<br />А циганска да е душата ти<br />и тъжен да не те оставя никога.<br /><br />И твоята житейска философия<br />да бъде преизпълнена с веселие<br />Да се откъснеш ти от думите на хората<br />какво за теб случайно ще помислят тe.<br /><br />И по важното ти сам харесвай се<br />а не да се нагласяш за харесване...<br />Щастливо е и кучето на циганина<br />и то е заразено с шарено безделие,<br />усеща с порите си свободата си<br />и живее за минутите на радости.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8430785970966957072?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-43703227406226116642009-06-04T07:27:00.000-07:002009-06-27T08:14:32.654-07:00В момент на слабост<br />усещаш колко сила крие се във теб<br />В момент на радост<br />досещаш ли се колко мъка минава покрай теб?<br /><br />В момент на мисъл<br />се чудиш дали във всичко има смисъл<br />В момент на обич,<br />дали усещаш самотата,коята минава покрай теб?<br /><br />Момент в момента<br />питаш се,защо така се случва,<br />че нещата се преплитат-докога ли?<br />и като брънки от верига те събират се едно в друго<br />и тяхната самостоятелност<br />е в тяхното преплитане!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4370322740622611664?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-18157387525304510262009-06-04T07:25:00.000-07:002009-06-27T08:15:10.275-07:00Аз клоун съм с носле червено<br />по бузите сълза се стича<br />лицето ми да е засмено<br />ЗАВИНАГИ!-В ТОВА СЕ ВРИЧАМ.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-1815738752530451026?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-40785902085571679102009-06-04T07:15:00.000-07:002009-10-14T06:34:18.440-07:00Коя е моята истина,<br />и кой аз съм във нея?<br />в какво вярвам наистина,<br />дали времето си пилея?<br /><br />Дали вярвам в себе си,<br />и в идеала за другите?<br />или от невяра обсебен съм<br />за мощта на задругата<br /><br />Изстрадвам ли аз болката<br />през порите на желанието?<br />усещам ли толкова колкото<br />трябва- за да има познанието?<br /><br />Усещам ли аз чувствата<br />които се реят из времето<br />и към мен са насочени?<br />Улавям ли бързо изкуството<br />за явна далечност от бремето<br />на острата болка проточена<br /><br />Аз имам ли чувство за сигурност<br />и вярвам ли в думите нежни?<br />Дали в моят свят на несигурност<br />царува все още синьо безбрежие???<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4078590208557167910?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-88582795298181554552009-06-04T07:11:00.000-07:002009-06-27T08:18:47.833-07:00Да бъдеш част от твойто цяло,<br />и липсващото ти парченце<br />от пъзела добре се свряло....<br />и дума между две поленца.<br /><br />Да бъдеш малък и безкраен,<br />и удивителна с въпросче<br />да бъдеш ясен и потаен<br />във времето да си проточен...<br />ДА БЪДЕШ.........<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8858279529818155455?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-8718652431367722352009-06-04T07:06:00.000-07:002009-06-27T08:20:20.106-07:00Вчера исках да ти кажа....<br />но това бе вчера,когато вчера беше днес!<br />Днес пък искам да разкажа....<br />(дали пак днес във вчера ще премине?)<br />А утре ще мога ли да ти покажа?<br />или ще стане днес....а после вчера<br />и думите висят във безтегловност<br />между Вчера,Днес и Утре.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-871865243136772235?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-46160268078349261232009-06-04T06:45:00.000-07:002009-06-27T13:13:38.615-07:00Човешко е да се греши <br />и грешката си е човешка<br />човешко е да се тъжи....<br />Тъга да гледаш със насмешка!<br /><br />Човешко е да си богат,<br />богатство е да си човечен!<br />Човек да си на този свят<br />е идеал почти далечен.<a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo4tqQeb9I/AAAAAAAAAEo/-_GW7kgUh4c/s1600-h/IMG_0138.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348649864544546770" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 89px; CURSOR: hand; HEIGHT: 135px" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjo4tqQeb9I/AAAAAAAAAEo/-_GW7kgUh4c/s200/IMG_0138.JPG" border="0" /></a><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-4616026807834926123?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-89833877860611426892009-06-04T06:28:00.000-07:002009-06-27T08:27:33.263-07:00Притиснат,заклещен от всички страни<br />сърцето ми спира почти да тупти<br />борбата е люта,а избора труден<br />живот или смърт-заспал или буден?<br /><br />Аз зная съдбата пак тегне над мен,<br />но чувствам се някак неземно студен<br />защото в гърба ми цял нож е забит<br />и стигнал сърцето,пробил всеки щит<br /><br />Със завидна прецизност-движение плавно<br />и лекарска точност-той реже го бавно<br />как искам да викам,как искам да бягам<br />устата в грозна гримаса разтягам<br />десница за помощ към всички протягам<br />и всичко човешко в мен аз напрягам.<br /><br />В опит последен на света да извикам<br />аз моята болка къде да натикам<br />къде да потърся утеха последна<br />и за последно къде да приседна?<br /><br />Човешко мълчание и празни очи<br />на мен отговарят с присмех почти<br />изчезват последните топли мечти<br />и малкото светли,красиви лъчи...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8983387786061142689?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-13903433527633220452009-06-04T06:24:00.000-07:002009-06-27T08:28:32.899-07:00Грубост преливаща във глупост<br />и глупост преминаваща във грубост<br />Окончателна взаимовръзка<br />с подпис и печат:ЧОВЕК<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-1390343352763322045?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-3866927378791719852009-06-04T06:03:00.000-07:002009-06-27T08:21:12.618-07:00От седмица я наблюдавам<br />от първи ред в киносалона<br />наречен звездоброй.<br />От седмица присъствам тайно<br />на нейната градация и израстване.<br /><br />От седмица се възхищавам<br />на нейните форми,променящи се непрекъснато<br />на нейното излъчване и магнита с който ме привлича<br /><br />А сещам се в началото как бе мъничка<br />и почти незабележима,<br />като нокътче на пръст.<br />Но бавно ден след ден<br />израстна тя пред моите очи<br />достигайки съвършенството<br />в своята форма и сияние-кръгът!<br /><br />А сещам се как имаше и форма яйцевидна<br />елипса проточена в небето<br />сред килим от звезди<br />и въпроса който мъчи хората от толкоз време<br />за мен в тоз момент бе тъй ясен.<br /><br />Кое е първото?Кое първо е пристигнало?<br />яйце или кокошката?Кокошката или яйцето?<br />Аз смея да твърдя че е Луната!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-386692737879171985?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-80102474085735870112009-06-04T05:53:00.000-07:002009-06-27T08:12:25.055-07:00Пътувам често.....но наужким<br />главата ми е магистрала<br />обхваща пътища безбройни<br />и води ме където искам<br /><br />преди да мигна и съм стигнал<br />преди да вдишам съм се върнал<br />говорещ съм или притихнал<br />и свят с пространство съм прегърнал<br /><br />главата ми е шарен глобус<br />посочвам с пръст,въртя и спирам......<br />и след секунда вече там съм<br />разглеждам тайничко и пак съм в къщи.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-8010247408573587011?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-35333945366363567912009-06-04T05:33:00.000-07:002009-06-27T08:25:59.466-07:00<div align="left">Обичаме трудно,а <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">губиме</span> лесно-какво е за нас любовта?<br />а времето мудно и малко нечестно подрязва пак чужди крила<br />В живота си всеки намира пътеки- трънливи,бодливи с игли<br />и всеки се лута поне за минута в духовните свои гори<br /><br />и с помисъл чужда света в теб се събужда незнаещ но търсещ и нов<br />намиращ утеха във чуждата дреха и чист като млад богослов<br />и искаш да знаеш дали ще мечтаеш и в другия следващ живот<br />дали ще копнееш по луда идея дали ще си нов дон Кихот?<br /><br />Защото е важно в туй време продажно да бъдеш мечтаещ и чист<br />това е пътека по която човека върви с етикет оптимист<br />помагащ-разбиращ и търсещ-намиращ демек сто процентов човек<br />пътеките свои самичък подбиращ в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">тоз</span> така чуден нов век</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-3533394536636356791?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-91621667802001523272009-06-02T04:53:00.001-07:002009-11-06T12:39:46.973-08:00<div><div>Свободата....свободата която сами си даваме,свободата която ни намира,свободата която поставяме в определени рамки и декорираме по собствените си представи за свобода,която е малко или много култивирана и нагласена по нашия собствен вкус и разбиране за свобода!<br /><br />Свободата на избор,която или имаме или нямаме в зависимост от това къде сме родени,свободата на обличане,говорене,пътуване-която отново или имаме или нямаме в зависимост от средата в която живеем и режима на управление който властва там!Също така в зависимост от икономическата система в която сме участници с нашите действия и бездействия.<br /><a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjor5zqF4I/AAAAAAAAADQ/_NOG2Ai7Xwc/s1600-h/IMG_7349.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348280398451971970" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 150px; height: 200px;" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjor5zqF4I/AAAAAAAAADQ/_NOG2Ai7Xwc/s200/IMG_7349.JPG" border="0" /></a><br />Свободата на мислене,която често сами си определяме,много често определяна и от друг и от други фактори.Свободата на нашето лично пространство където много често не допускаме да навлизат много хора.Свободата на нашите мисли която често ограничаваме в зародиш,или изобщо не развиваме,може би от страх да не полетим толкова високо че никога да не поискаме да се върнем обратно долу,или да се превърнем от чайки във високо <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_0">кръжещи</span> и бързо прелитащи птици както <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">Джонатан</span> <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">Ливингстън</span>-чайката,който развива скоростта която допуска в главата си и ни показва че можем да бъдем и друго -не само чайки!<br /><br />Можем да бъдем всичко което поискаме да бъдем,всичко което вярваме че сме.<span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_3">Скоростта</span> на мисълта ни е нашата видима скорост която ни движи в пространството.Тя е духовният ни прогрес който ни помага да развиваме нашите качества и колечества-физически.духовни.мисловни.<br /><a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjosN_dUFI/AAAAAAAAADY/1g4wte9C8oQ/s1600-h/IMG_7388.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348280403870175314" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 150px; height: 200px;" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjosN_dUFI/AAAAAAAAADY/1g4wte9C8oQ/s200/IMG_7388.JPG" border="0" /></a><br />Свободата на нашите навици или навиците които отнемат от нашата свобода.Навика е удобство,добре отъпкана пътека по която вървим и вървим отново и отново,до момент в който само вървим механично без да се замисляме за посоката,защото сме минавали хиляди пъти оттам!Посоката е безпосочна!!!!<br /><br />Колкото се опитваме да избягаме от навика и от това да превърнем живота си в навик,толкова ни е удобно когато вървим по добре отъпканата пътека и не се замисляме много за посоката и местоположението си...Свободата на нашите чувства и свободата на нашата любов.Всичко е свобода и всичко е някаква обвързаност с която свързваме свободата!<br /><br />Пълна свобода <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_4">нямаме</span> защото не я допускаме до себе си.Малко хора успяват да бъдат истински свободни и съответно истински щастливи ЗАЩО?защото за тях е напълно просто и логично да разберат СВОБОДАТА СИ!Докато на нас ни изглежда прекалено сложно,или отказваме да приемем че е толкова просто и сами си усложняваме живота.<br /><br />Съчетанието между вътрешна и външна свобода е рядко срещано по една единствена <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_5">причина</span>-ние сами отказваме да приемем че сме свободни,и сами дефинираме понятието свобода на базата на условията в които допускаме да попаднем и те неусетно един ден се превръщат в навик!Превръщайки живота в навик и навика в живот ние забравяме за детското любопитство което ни помага да бъдем откриватели и да намираме нови светове-паралелни или коренно различни от този в който живеем.<br /><a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjpgCk5w2I/AAAAAAAAADo/7RHYeIQvR4s/s1600-h/IMG_7387.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348281294159201122" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 150px; height: 200px;" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjjpgCk5w2I/AAAAAAAAADo/7RHYeIQvR4s/s200/IMG_7387.JPG" border="0" /></a><br />И така живеейки само в един свят <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_6">не търсейки</span> и <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_7">не намирайки</span> нови светове ние остаряваме,защото се влияем прекалено много от времето.От месеците,от дните,от часовете,минутите,секундите,от хубавото или лошото време,от времето в което живеем,от времето което беше,от времето което е,от времето което ще бъде!<br /><br />Наблягайки повече на миналото и на бъдещето време но не и на сегашното,което може би е най важното!Много спомени от миналото и много планове за бъдещето,но къде остава СЕГА?момента в който живеем.Може би голяма част от нашия живот минава в този паралел минало-бъдеще без настояще!Спомени и планове без особена наслада от малките моменти на мига които в един момент просто спират да се случват.<br /><br />Колкото повече забравяме за мига и настоящето,толкова повече и те забравят за нас и не ни допускат до себе си.А както казват умните хора живота е миг!!!!!! И когато миговете спрат да съществуват може би спира да съществува и живота.<br /><a href="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjpf5J_FpI/AAAAAAAAADg/aiVKH_xa3iw/s1600-h/IMG_7362.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348281291630384786" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 200px; height: 150px;" alt="" src="http://1.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/Sjjpf5J_FpI/AAAAAAAAADg/aiVKH_xa3iw/s200/IMG_7362.JPG" border="0" /></a><br />Може би в един такъв миг ще го разберем,може би ще е прекалено късно да променим нещо може би няма да е,може би ще искаме да променим нещо а може би няма да искаме,може би ще се замислим,може би не и просто ще махнем с ръка и ще продължим нататък.Където и да е това нататък.Накъдето и да води,ако изобщо води нанякъде,може би към последният навик който ще си създадем и ще планираме с прецизност-нашата собствена смърт!-физическата защото мисловната е настъпила отдавна!!!</div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-9162166780200152327?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-75836315905936733692009-06-02T02:07:00.000-07:002009-11-07T09:12:30.860-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjnnnuEqBTI/AAAAAAAAADw/d-LlLsNRL18/s1600-h/IMG_0593.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5348560702047651122" style="margin: 0px 10px 10px 0px; float: left; width: 150px; height: 200px;" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_TlAGt3RueZw/SjnnnuEqBTI/AAAAAAAAADw/d-LlLsNRL18/s200/IMG_0593.JPG" border="0" /></a><br /><div>Ще ви разкажа едно приключение което ми се случи преди известно време,демек автобиографично е а не е измислено,но това няма никакво значение защото важното за едно приключение е то да е интересно за човека на когото се случва или пък за хората които го четат и мислено им се случва.<br /><br />Самата думичка приключение сама по себе си е интересна и споменавайки я ние вече привличаме околното внимание,защото всеки мечтае за приключения,авантюри,интересни истории и най-вече интересен живот изпълнен с много приятни моменти,много пътувания и много запознанства с различни по вид и националност хора ,но в никакъв случай различни по характер-интересни и добронамерени хора,които имат своя житейски възглед,но не го натрапват на никого а <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">тихичко</span> и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">спокойничко</span> живеят във хармония със себе си и в хармония с природата и околните.<br /><br />Хора <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_2">не страхуващи</span> се да подаряват усмивки и <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_3">не срамуващи</span> се да заплачат,хора със светещи очи и отворени сърца—кой не би искал да общува с такива хора?няма такъв разбира се-но за да срещаш такива хора ти трябва да пътуваш нали?а пък хората които превръщат живота си в едно голямо пътешествие и приключение са наистина <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_4">малко</span>…всички останали казват “Ех,гледай го тоя пътува ли пътува-не се спира,лесно му е на него,вятър го вее на бял кон..”но като му е лесно на него защо не искат да бъде лесно и на тях?<br /><br />Крачката да станеш <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_5">приключенец</span> е наистина малка и абсолютно безболезнена-вярвайте ми.Наистина малко хора се решават да заменят домашния уют с едни странно изглеждащи пътувания-били те на стоп,на колело,влакове,самолети,автобуси.Замисляли ли сте се колко много такива малки крачки през нашия живот не правим?<br /><br />Поради страх,срам,неувереност….каквато и да е причина-ПРИЧИНАТА е нещото което винаги можеш да си измислиш,и да се измъкнеш от вътрешното ти мърморене –защо не го направи……и <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_6">неправейки</span> всичките тези малки крачки към приключения,авантюри,интересни истории накрая ще се окаже че ние изобщо не сме <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_7">вървяли</span> а сме си стояли на едно място.<br /><br />Може би ще се запитаме –какво <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_8">аджаба</span> сме изпуснали <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_9">не правейки</span> това,<span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_10">не правейки</span> онова?и ще <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_11">усетим</span> една огромна празнина във нашия живот,която ще зее като отворена врата и ще носи течение и студен въздух на нашата душа,на която вярвайте ще бъде много тъжно и самотно.Та основната ми мисъл беше правете малките крачки-ще видите колко е лесно и колко бързо ще се научите да ходите в света на приключението……А моето приключение което исках да ви разкажа започва тук и сега:<br /><br />От много време исках да се кача на колелото и да понавъртя малко повечко километри в неопределена посока из родните параметри за един ден-да изпробвам физическите си възможности,да отида на интересно място да постоя два-три дена и да се върна обратно с колелцето.Хубав план,който по една или друга причина се отлагаше във времето или по скоро не се отлагаше а узряваше и чакаше да му дойде времето-между другото всички мои планове се развиват по този образец-намислям си нещо решавам че ще го направя,сигурен съм че то ще стане-защото е напълно нормално то да се случи и НЕ БЪРЗАМ!!!!<br /><br />Най-интересното е че по този мой стереотип –или по скоро монотип на подредба на планове и на мечти,защото във всеки план има заложена една малка мечта и правейки безумни планове аз не спирам да мечтая-тайната <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_12">на моята</span> усмивка!!!Та времето на моя план свързан с колело дойде и мястото бе избрано-Стара Загора-защо тя ли??<br /><br />Ами имам една приятелка там-ветеринарен доктор е,ще я видя ще помагам малко за животните в центъра в който работи-за рехабилитация на диви животни,ще понавъртя километри…какво повече да искам?другото само ще се случи-тръгвайки вероятността да се случи е100%,<span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_13">не тръгвайки</span> вероятността е 0%-това е положението И аз понеже съм максималист избрах вариант едно със100%....попрегледах колелото,взех една резервна гума ,напълних <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_14">дисагите</span> на колелото и малко <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_15">късничко</span> към обяд махнах на караулката в края на София от колелцето-е махнах мислено,защото господата са сериозни и не трябва да бъдат притеснявани с махване,усмивки или каквото и да е.<br /><br />Карането продължи около 9 часа като успях по тъмно да стигна на около 25 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_16">км</span>.от Стара Загора,но се оттеглих с достойнство от пътя и се здрависах със моето <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_17">шалте</span> и спален чувал,които легнаха върху една близка нива а аз използвах удобния момент и случай и легнах върху тях.През този ден карах наистина бързо-може би една от причините за това беше че ще замръкна много рано на шосето а имах желанието още този ден да стигна Стара Загора,но тъмнината заедно със тесния път и прелитащите <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_18">тирове</span> ме накараха да потърся един що годе приличен хотел-<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_19">звездоброй</span>,който да бъде малко встрани от пътя и по този начин да бъде <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_20">шумоизолиран</span> от профучаващите превозни средства които никога не спират да преминават.<br /><br />Горе долу към 230 <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_21">км</span>.изминах на колелото този ден-което си беше изключително добре за мен и бях видимо доволен от себе си и от своите моментни възможности.Лягането бе с усмивка и приятни мисли за несбъднати мечти.Сутрешното пристигане в Стара Загора стана с един прекрасен изгрев ,който се <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_22">заформяше</span> и се оформи вдясно от мен и така денят започна прекрасно.Три дена в града на липите добре запълнени с ремонтни дейности в апартамента на приятелката-боядисване от горе до долу.<br /><br />Пристигнах точно навреме без да искам,разбира се уцелвайки случайно момента за ремонтни дейности но се включих на драго сърце и успях да <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_23">поомажа</span> насам натам с боя.Процеса с <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_24">поомазването</span> ми е познат още от гурбета ми <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_25">в Италия</span>-но това е друг разказ.Доволен и щастлив от добре запълненото време в добре познатата Зара поех обратно към София като на връщане реших да мина през още по малки и ненатоварени шосета и така да се насладя на прекрасни гледки и да се съсредоточа върху самото каране, а не да мисля за подминаващата ме кола с бясна скорост и пушека останал след нея.<br /><br />Единствения пушек сега по този път излизаше от мен -така карах че пушек се вдигаше!Шегувам се разбира се.През едни прекрасни селца след задължителното <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_26">Стара Загора</span>-Чирпан по главен път, през едни красиви и панорамни <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_27">местенца</span> карането на колело беше същински рай.Наближавах към Белозем когато колелото ми се счупи на две части-предна в ръцете ми състояща се от кормило,вилка и гума и втора част-останалата част от колелото,като нещото което свързваше предната и задна част бяха жилата на колелото.<br /><br />В първия момент се почувствах много странно а във втория вече падах ….за миг-нали знаете как стават тези работи?За една неопределена част от секундата и вече си на земята,но преди да падна на земята не пропуснах да поема цялата тежест на удара със врата си ,който се настани на кормилото и чак след това си паднах спокойно назад.Причерня ми малко в първия момент и седях полулегнал на земята и първата ми мисъл беше “Е точно тука ли намери да се счупиш?по средата на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_28">нищото</span> между две села,ще ми трябва истинско чудо за да се измъкна оттук.!"<br /><br />..В далечината съзрях да се задава някакъв микробус който беше като мираж на общия фон и аз махнах много усърдно на <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_29">буса</span> ,както си седях полулегнал на земята.<span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_30">Буса</span> спря излезе един хубав човечец който пътуваше най-вероятно със съпругата си и ме попита дали трябва да викат линейка…аз му отвърнах че не е необходимо, но ще му бъда безкрайно благодарен ако ме метне до първото населено място което е в неговата посока .Човечеца каза че по принцип не вози хора в <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_31">буса</span> защото е товарен и в него кара животни, но аз бързо обясних че нямам нищо против да се возя в отделението за животни.<br /><br />Така се качих във задната част на фургона където беше постлано със слама и много късметчета разпръснати във сламата-късметчета които миришат,като ги настъпиш още повече.В този момент единственото нещо което си мислех и казах на любезния господин беше "Леле какво можеше да стане ако бях с колелото по главно шосе и ако карах по нанадолнище а не по равно-можеше и да не оцелея!".А добрия човечец ми отвърна ..Не мисли за това което е можело да стане а се радвай че не е станало!!! И се усмихни!!!Какъв мъдрец нали?<br /><br />Н а ж.п. гарата или <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_32">по скоро</span> срещу нея бях оставен с двете части от моето колело и <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_33">дисагите</span> на него ,които си тежаха порядъчно.Забравих да спомена и почти обездвижения ми врат ,който също беше част от моментната обстановка плюс факта че нямах една стотинка в джобовете а ми предстоеше пътуване с влак –тип евакуация към София.Положението меко казано беше деликатно.<br /><br />Първата ми мисъл и асоциация в този момент беше КМЕТА на селото и реших че той е единствения възможен човек който ще оправи моментната ми безизходица давайки ми пари на заем на добра воля –рискувайки да не му ги върна.КМЕТА аз познавах задочно или по скоро само бях чувал за него-това е единствения човек в този град Белозем който аз познавах по някаква косвена линия-е добре де не познавах лично а бях чувал за него.<br /><br />Докато бях в Стара Загора научих че Белозем е европейското село на Белия щъркел и там гнездят голямо количество щъркели-на църквата,на училището,по къщите..над 30 гнезда ако не се лъжа…и след като има щъркели и след като се излюпи малкото често се случва то да падне от гнездото и да има нещо счупено или някаква друга травма,но е <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_34">достатъчен</span> факта че то лежи безпомощно на земята и нищо не може да направи. В този случай се появява КМЕТА и неговите съмишленици и сподвижници-цялото село или град?които вземат малкото <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_35">щъркелче</span> иго пращат в Стара Загора било с влака или с автобусите от София ,които отиват към Зарата важното е че хората намират начин транспорта не е проблем за тях,защото имат воля и желание да го направят!!<br /><br /><span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_36">Щъркелчето</span> пристига в града на липите и правите улици и тук го поемат любезните ветеринари от центъра за диви животни които полагат всички усилия то да се оправи и да се върне към дивия си начин на живот ако е възможно…ако не-остава в центъра.Господин Кмета беше най-големия ентусиаст <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_37">в Белозем</span>,който поддържаше гореща връзка със ветеринарните лекари….<br /><br />Та реших да му се представя да му разкажа историята си и да му кажа че не съм случаен човек който не познава <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_38">никoй</span> в Белозем а че го познавам задочно от разказ на моите приятели–ветеринарите от Стара Загора и ако може да е така любезен да ми услужи с пари за влака,защото аз нямам една стотинка ( с последните си пари взех от Зарата малко хапване) И след като се прибера благополучно в София ще направя всичко възможно по най-бързия начин да възвърна сумата за билета.Окрилен от гениалния си план тръгнах към гарата където трябваше да оставя счупеното си колело,защото придвижването ми с него по нататък беше невъзможно.<br /><br />На гарата имаше павилионче(като на всяка гара) където продаваха кафета,цигари,вафли,бири и помолих любезната лелка да оставя при нея двете части от това което се е наричало колело допреди малко а аз да отида до кметството,като не изпаднах в подробности защо <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_39">аджаба</span> ще ходя точно в кметството.Женицата се съгласи ,аз направих бърза справка за следващия влак към София и за цената-оказа се че ми трябват точно 9 лева и няколко стотинки,които сега ми се струват една нищожна сума но тогава бяха най-огромния кредит който една банка наречена човек можеше да ми отпусне.<br /><br />Поех по главната която водеше към кметството и след малко стигнах до красива сграда с цветя отпред и хубава чешма където се измих малко,та именно там в тази къща сепомещаваше КМЕТА и аз влязох с нужния респект и уваженеие към лицето- ТИ БАЩА ТИ МАЙКА КМЕТЕ!Почуках на вратата и зачаках..почуках пак и пак а на отсрещната врата където пишеше-секретариат на кмета вратата беше поотворена и се дочу глас:Кажете? Ами аз идвам при кмета …Ами кмета го няма…Ама обеднапочивка ли е ??Ами той не е в България..той е в Гьрция……отвърна жената.<br /><br />Както бях отворил вратата и гледах секретарката в очите така целия ми свят се преобърна с краката нагоре и целия план на когото разчитах и за когото се бях хванал като удавник за сламка изведнъж потъна и изчезна и сигурно в този момент съм имал много угрижен и отчаян вид защото жената ме попита:Какво има??нещо може ли да помогне тя във случая и аз и отвърнах :"АМИ ВИЖТЕ СЕГА ЩЕ ВИ РАЗКАЖА ЕДНА ИСТОРИЯ И НЕ ЗНАМ ДО КОЛКО ЩЕ МИ ПОВЯРВАТЕ НО ТЯ Е САМАТА ИСТИНА И НАИСТИНА МИ СЕ СЛУЧИ"……<br /><br />Та тази история разказах и на вас току що, но в пълния и вид ,защото секретарката знае само една част от нея, защото действието се развиваше тогава-а сега то вече е минало почти отдавна и картината е цяла….Прибрах се благополучно в София със влака и колелото а още на другия ден пратих пощенски запис на стойност 10 лева до кметството на Белозем с най-искрени благодарности!</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/4103447306324188071-7583631590593673369?l=shabrashko-nomadlife.blogspot.com' alt='' /></div>shabrashkohttp://www.blogger.com/profile/08113528118262472763noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4103447306324188071.post-35187501139797185152009-06-01T15:31:00.000-07:002009-11-07T09:10:37.166-08:00Ей,смехурковци здравейте!След толкова много време без новини от мен ето че за два дена ви изпращам два стари разказа за отминалите дни.Надявам се да не ви досаждам много и да четете с интерес това което ми се случва и това което ме вълнува,ако пък ви досаждам можете да ми кажете спокойно.<br /><br />Не са изминали 4-5 дена от тези които си бях предвидил за да стигна до Кашмир и до столицата му Сринагар а само един и аз вече се намирам тук......Плановете се променят в движение.човек трябва да бъде гъвкав и според условията да взима уж правилното решение.Тази сутрин станах в 4 часа.По предсказанията на местните хора трябваше да дойде автобус до Каргил който пътува в посока Сринагар.<br /><br />Излъгах ви за часа защото се събудих в 3-20, а автобуса трябваше да дойде в 4.Бях изключително експедитивен тази сутрин.Дооправяне на багаж,миене и обличане за по малко от 20 мин.Излязох от бунгалото,което ме намери предишния ден,когато пристигнах тук в Драс-мястото известно с това че е второто по студенина място в света след Сибир.Други известности тук няма.Няма и неизвестности.Малко градче от типа село с приятни хора и точка.<br /><br />Заключих бунгалото и скрих ключа на тайното място,което ми беше посочено предишния ден и излязох на главния път.Тъмнина и звезди и прелайващи кучета,и една самотна светлина от близко павилионче.Бях привлечен от нея,както мушиците търсят светли